Dativ

Дателния падеж в немския език обикновено се изразява с:.

Неопределителен член в  дателен падеж.

Nominativ	ein (maskulinum)	eine (femininum)	ein (neutrum)
Dativ	einem	einer	einem

Определителен член в дателен падеж.

Nominativ	der (maskulinum)	die (femininum)	das (neutrum)	die (plural)
Dativ	dem	der	dem	den

ВНИМАНИЕ! Обикновено съществителните в дателен падеж, мн. ч. Променят окончанието си на  –n.

Die Kinder – den Kindern

Die Freunde – den Freunden

Die Häuser – den Häusern

Die Politiker – den Politikern

Личните местоимения в дателен падеж.

Nominativ	ich	du	er	sie	es	wir	ihr	Sie/sie
Dativ	mir	dir	ihm	ihr	ihm	uns	euch	ihnen

Дателния падеж отговаря на въпросите wem? (кому?), wo? (къде?) wann? (кога?) и изпълнява ролята на непряк обект или обстоятелство.

Непряк обект е участник в действието, по правило – негов адресат.

Der Lehrer hat den Schülern keine Hausarbeit gegeben. – Учителят не е дал на учениците домашна работа.

Meine Oma hat mir ein neues Handy geschenkt. – Моята баба ми подари нов мобилен телефон.

ВНИМАНИЕ! Непрекия обект (в дателен падеж) в немския език винаги предшества прекия обект (във винителен падеж), ако обаче и двата обекта са изразени със съществителни:

Die Mutter liest dem Kind ein Märchen.

Съществуват редица глаголи, които изискват датив: gehören (принадлежа), gehorchen (подчинявам се), gefallen (харесвам), vertrauen (доверявам се), gratulieren (поздравявам някого), zuhören (внимателно слушам някого), zusehen (гледам някого.), ähneln (приличам на) и др. 

Съществуват и предлози, които винаги се употребяват с дати, без това да зависи от значението на предлога: aus (из, от), bei (в, при), entgegen (напротив, въпреки), gegenüber (срещу, спрямо, по отношение на), mit (със), nach (в, към), seit (от), von (от), zu (към, на, в).

Die Kinder spielen bei der Schule. – Децата играят в училището.

Ich wohne immer noch bei meinen Eltern. – Аз все още живея с родителите си.

Das Wasser kocht bei 100 Grad. – Водата кипи при 100 градуса.

Beim Essen haben wir über die Urlaubspläne gesprochen.  – По време на хранене говорихме за плановете за отпуската.

• Wohin  fährst du? – Къде отиваш?
• Nach Berlin.  – В Берлин.

Er ist in Laden nach dem Brot gegangen. – Той е отишъл в магазина за хляб.

Nach der Arbeit gehe ich in den Sportklub. – След работа отивам в спортния клуб.

Nach dem Bericht der Polizei hat der Verbrecher Geiseln genommen. – Според доклада на полицията престъпника е взел заложници.

Тези предлози обикновено се препоръчва да се запомнят с помоща на различни специални стихотворения:

Von Ausbeimit nach Vonseitzu fährst du immer mit Dativ zu.

От Аусбаймит след Фонзайтцу винаги идваш с датив.

Има и такива предлози, които в зависимост от ситуацията, могат да се използват с датив или акузатив: an (на, до, при), auf (на), in (в), hinter (зад), neben (близо до), über (над), unter (под), vor (преди), zwischen (между). С дателен падеж се използват, когато става въпрос за место, т. е . при отговор на въпроса къде? (wo?).

Meine Sachen liegen auf dem Tisch. – Моите вещи лежат на масата.

Das Bild hängt an der Wand. – Картината виси на стената.

Mein Schlüssel ist in der Tasche. – Моя ключ е в чантата.

Ich wusste, dass er hinter der Tür stand. – Аз знам, че той стои зад дървото.

Neben meiner Schule gibt es einen Spielplatz. – Близо до моето училище има детска площадка.

Das Regal hängt über dem Bett. Das ist gefährlich. – Лавицата виси над кревата. Това е опасно.

Die Katze schläft unter dem Tisch. – Котката спи под масата.

Ich sitze vor dem Fenster. – Аз седя пред прозореца.

Mein Haus steht zwischen dem Krankenhaus und dem Kindergarten. – Моят дом е между болницата и детската градина.

Dativ (Дателен падеж) в немския език отговаря и на въпроса кога? (wann?).

• Wann hast du Urlaub? – Кога имаш отпуск?
• Im August. Ich fahre nach Griechenland. – През август. Отивам в Гърция.

По правило, при отговор на въпроса «кога» се използват предлозите in, an, vor с датив и um с акузатив.

Предлогът in указва на неопределено време в течение на определен период (седмици, месеци, годишни времена, десетилетия и т. н.).  При употреба на съществителни в мъжки и среден род с определителен член dem се получава сливане на предлог и член:

In+ dem = im.

Im Januar, im Oktober, in der letzten Zeit, im Sommer, im Herbst, in 80-er Jahren, in kommenden Tagen и т. н. Понякога при указването на година може да се използва и остарялата форма im Jahre + годината: im Jahre 1945.

Предлогът an се използва с дните от седмицата, дати, празници и времеви отрязъци. Той също се слива с пълния член при мъжки и среден род:

An + dem = am.

Am Montag, am Freitag, an Pfingsten, an Weihnachten, am Abend, am 27.11.2011, am Anfang, am Ende.

Предлогът vor се използва при обозначаването на действие, събитие или период в миналото, които са предшествали други действия:

Vor dem Krieg arbeitete mein Opa als Lehrer. – Преди войната дядо ми е работил като учител.

Vor dem Essenwäscht sich man die Hände. – Преди хранене се мият ръцете.

Предлогът um винаги се използва с винителен падеж. Когато става въпрос за време, той се употребява винаги с точно указание за времето (показанието на часовника): um 17 Uhr, um 15.15 и т. н.

Nominativ

В тази статия ще разгледаме подробно именителен падеж (Nominativ). Въпреки, че това е най-лекия падеж, е необходимо да се обърне нужното внимание. Изучаването на всички именни части на речта (съществително, прилагателно, местоимение, числително) започва именно с именителен падеж, тъй като неговата форма се явява речникова (т. е. формата в номинатив е тази, която виждаме в речниците).  

Nominativ (именителен падеж)  в немския език се нарича още и Werfall, тъй като той отговаря на въпросите кой? (wer?), какво? (was?). Въпросът wer се отнася към одушевени предмети, а was – към неодушевени.

Der Junge spielt mit dem Ball. – Момчето играе с топката.

Wer spielt mit dem Ball? – der Junge. = Nominativ. – Кой играе с топката? – Момчето = Именителен падеж.

Das Fahrrad steht neben dem Haus. – Велосипедът стои до къщата.

Was steht neben dem Haus? – das Fahrrad. = Nominativ. – какво стои до къщата? – велосипед = Именителен падеж

Показатели за именителен падеж се явяват определителния и неопределителен член. Ако те липсват, то тогава такъв маркер се явяват прилагателните или местоименията.

Неопределителен член в именителен падеж:

	м.р. — maskulinum	ж.р — femininum	ср.р — neutrum
Nominativ	ein	eine	ein

Определителен член в именителен падеж:

	м.р. – maskulinum	ж.р. – femininum	ср.р – neutrum	мн.ч. – plural
Nominativ	der	die	das	die

Nominativ се употребява в речта в качеството си на субект на действието, обикновено това е съществително или местоимение. Субекта може да бъде във всеки един от родовете и във всяко едно от числата. Ако субекта е изразен чрез местоимение, то той притежава и категорията лице. В род, число и лице субекта се съгласува с предиката (сказуемото), което обикновено се изразява с глагол.

Marina arbeitet in der Schule. – Марина работи в училището.

Die Ärztin kommt später. – Лекарят дойде по-късно.

Er fährt nächste Woche in Italien. – Той отива следващата седмица в Италия.

Eltern geben den Kindern alles Beste. – Родителите дават на децата си всичко най-добро.

Nominativ в немския език се използва и при обръщенията (Anredenominativ):

Maxim, komm mal bitte hierher. – Максим, моля, ела тук.

Guten Tag, Herr Müller! – Добър ден, г-н Мюлер!

Lieber Freund! Ich schreibe dir, um dich zu meiner Hochzeit einzuladen. – Скъпи приятелю! Пиша ти, за да те поканя на моята сватба.

Schatz, wann kommst nach Hause? – Скъпи, кога идваш у дома??

Mutti! Kauf mir bitte eine Kinder-Überraschung. – Мамо! Купи ми, моля те, «Киндер-сюрприз»!

Именителен падеж може да се използва и в качеството си на приложение към субекта:

Aleksander, mein ehemaliger Schulfreund, lebt jetzt in Kanada. –Александър, моя бивш съученик, сега живее в Канада.

Moskau, die russische Hauptstadt, ist eine der schönsten Städte der Welt. – Москва, столица на Русия, е един от най-красивите градове в света.

Nominativ в немския език много често се явява част от съставното именно сказуемо. В тази роля могат да бъдат всички именни части на речта (съществителни, прилагателни, местоимения, числителни).

Xenia ist Lehrerin. – Ксения е учителка.

Petr ist krank. – Петер е болен.

Ela ist meine beste Freundin. – Ела е моята най-добра приятелка.

Die Ukraine ist das zweite größte Land in Europa. – Украйна  е втората по големина държава в Европа.

Глаголите, изискващи заедно със себе си именна част, се наричат копулативни и заемат междинно положение между спомагателните и смисловите глаголи. Към този вид глаголи се отнасят sein (съм), werden (ставам), bleiben (оставам). В качеството си на копулативни глаголи могат да се използват глаголите heißen (казвам се), wirken (действам, въздействам), scheinen (светя), erscheinen (явявам се), dünken (струва ми се) и пасивните конструкции genannt werden, gerufen werden.

Ich heiße Maria.

Meine Tochter wird Ärztin.

Wir bleiben lebenslang die besten Freunde.

Er scheint ein anständiger Mensch zu sein.

Schriftsteller werden Gewissen der Nation genannt. – Писателите се наричат съвестта на нацията..

Някои глаголи могат да изискват след себе си именителен падеж, но заедно със съюзите wie, als. Трябва да отбележим, че тези глаголи могат да имат редом със себе си и обекти в датив или акузатив. Към тази група се отнасят глаголите: aussehen (изглеждам), sich ausgeben als (представям се за), sich benehmen wie (държа се като), dienen (D) als (служа като), sich erweisen als (оказвам се), gelten als (минавам за, считам се за), sich zeigen als (показвам се/проявявам се като) и някои други.

Hallo Petra!  Du siehst wie ein Topmodell aus! – Здравей Петра! Изглеждаш като топ модел!

Er gilt als bester Koch in unserer Stadt. – Той се смята за най-добрия готвач в нашия град.

Erikas neuer Freund mit besten Manieren erwies sich als gemeiner Hochstapler. – Новият приятел на Ерика с добрите маниери се оказа просто мошеник.

Wenn ich dachte an manche Situationen in Vergangenheit, komme ich mir selbst wie  ein Idiot vor. – Когато мисля за някои случки от миналото, сам себе си наричам идиот.

Още една сфера на приложение на именителния падеж – в сложните несъгласувани безсъюзни или непълни изречение, които често се срещат в заглавията на статии или рекламни обявления:

Sie kamen innerlich einfach nicht zusammen: Eis und Flamme. – Те не си паснаха в характерите: лед и огън.

Nur heute: alle Kleider mit Rabatt bis 50%. – Само днес: всички рокли с отстъпка до 50%

US-Kultserie «Desperate Housewives» – Mörderischer Abschied. – Култовият американски сериал «Отчаяни съпруги» – смъртоносно сбогуване.

Akkusativ

Винителният падеж в немския език отговаря на въпросите wen? (кого), was? (какво?).  Въпросът wen се използва по отношение на одушевени предмети, а въпросът was – за неодушевени. Винителния падеж отговаря и на въпроса wohin? ((на) къде?), в тези случаи съществителното в акузатив е в ролята на обстоятелство.

 Неопределителен член в Akkusativ

	м.р. (maskulinum)	ж.р. (femininum)	ср.р. (neutrum)
Nominativ	ein	eine	ein
Akkusativ	einen	eine	ein

Определителен член в Akkusativ

	м.р. (maskulinum)	ж.р. (femininum)	ср.р (neutrum)	мн.ч. (plural)
Nominativ	der	die	das	die
Akkusativ	den	die	das	die

Ich liebe meinen Freund Johann sehr. – Аз много обичам моя приятел Йохан.

Wen liebe ich sehr? – Meinen Freund Johann = Akkusativ. – Кого обичам много? – Моя приятел Йохан = Винителен падеж.

Ich habe dem Kind ein Eis gekauft. –  Аз купих сладолед на детето.

Was habe ich dem Kind gekauft? – ein Eis = Akkusativ. – Какво купих? – Сладолед – Винителен падеж.

Jedes Jahr fahre ich in Urlaub aufs Kreta. –  Всяка година отивам през отпуската на Крит.

Wohin fahre ich jedes Jahr? – Aufs Kreta = Akkusativ. – Къде отивам всяка година през отпуската? – На Крит. – Винителен падеж.

Най-често Akkusativ (винителен падеж) в немския език се използва при пряк обект с преходен глагол:

Ich mag Haustiere.  – Аз обичам домашни животни.

Ich lese gerade das Magazin. – Аз чета списание.

Ich kaufe mir einen neuen Mantel. – Купувам си ново палто.

На пръв поглед няма нищо сложно, но съществуват глаголи, които се употребяват само и единствено с винителен падеж (едновалентни), а има и такива, които имат два обекта (двувалентни), т. е. винителен и родителен, или винителен и дателен.

Към едновалентните глаголи, управлявани от «чист» винителен падеж спадат: lesen (чета), trinken (пия), essen (ям), bauen (строя), angehen (касая се, имам отношение), betreffen (отнасям се), bemalen (изписвам, боядисвам, изрисувам), bewundern (любувам се, възхищавам се), zeichnen (рисwвам, чертая), kennen (зная),  lieben (обичам), mitnehmen (вземам със себе си), reparieren (ремонтирам, поправям) и много други.

Diese Angelegenheit geht dich nicht an. – Този въпрос не те засяга/не те касае.

Er hat mein Handy repariert. – Той ремонтира моя телефон.

Ich kenne ihn seit meiner Schulzeit. – Познавам го още от училищните години.

Много внимателни трябва да бъдем с двувалентните глаголи, тъй като при тях трябва да следим за правилната употреба на два обекта. С винителен и дателен падеж се изполват глаголите: angewöhnen (свиквам, приучвам се), beibringen (обучавам се), bereiten (доставям, причинявам), bieten (предлагам), borgen (давам назаем), leihen, geben (давам) , schenken (подарявам, дарявам), bringen (нося, водя), empfehlen (съветвам), entgegnen (възразявам) , erklären (обяснявам), erlauben (разрешавам), ermöglichen (правя възможно), erzählen (разказвам), mitteilen (съобщавам, предавам), , nehmen (отнемам), opfern (жертвам), raten (съветвам), schreiben (пиша), schicken, senden (изпращам), spenden (жертвам, дарявам), verbieten (забранявам), verdanken (задължен съм) ,  versprechen (обещавам), verzeihen (извинявам се), vorlesen (чета на глас), widmen (посвещавам), zeigen (показвам) и др.

Bringe mir (D) bitte eine Tasse (A) Tee. – Донеси ми, моля, чаша чай.

Er ist der einzige Mensch, dem (D) ich meine Träume (A) mitteilte. – Той е единственият човек, на който разказах за моите мечти.

Abends lese ich meinen Kindern (D)  Märchen (A)  vor. – Вечер чета на моите деца приказки.

Mein erstes Buch (A)  werde ich meinem besten Freund (D) widmen. – Моята първа книга посвещавам на моя най-добър приятел.

Das Erbe hat mir (D) sorgloses Studium (A) ermöglicht. – Наследството направи моето обучение безпроблемно.

Solch ein Benehmen (A) habe ich ihm (D) nicht zugetraut. – Такова поведение от него не съм очаквал.

По-малко са двувалентните глаголи, изискващи винителен и родителен падеж. Към тях се отнасят: anklagen, beschuldigen, bezichtigen (обвинявам, предявявам обвинение), belehren (поучавам, уча), berauben (лишавам, отнемам), entbinden (освобождавам), entheben (отстранявам), entwöhnen (отучвам от нещо), überführen (уличавам, изобличавам), verdächtigen (подозирам), versichern (обезпечавам), verweisen (изпращам, гоня от страната), würdigen (удостоявам).

Der Arzt hat den Patienten (A) jeglicher Hoffnung (G) beraubt. – Лекарят отне всякакви надежди на пациента.

Er hat mich (A) keines Blickes (G) gewürdigt. – Той не ме удостои даже с поглед.

Die Eltern haben den Sohn (A) des Nuckels (G) entwöhnt. – Родителите отучиха сина си от биберона.

Освен глаголите, изискващи винителен падеж, има и някои прилагателни и причастия, употребяващи се с прекия обект. Към тях се отнасят wert, leid, gewohnt, hoch, schwer, alt, breit, dick, tief и др.

Das Baby ist nur eine Woche alt. – Бебето е само на една седмица.

Der Zaun ist einen Meter hoch. – Оградата е висока един метър.

Ich bin körperliche Arbeit nicht gewohnt. – Аз не съм свикнал на физически труд.

Akkusativ се използва и в конструкцията акузатив + инфинитив, обикновено с глаголите heißen ( повиквам), hören (слушам), fühlen (чувствам), lassen (разрешавам, позволявам), sehen (гледам, виждам),  spüren (усещам ) и др.:

Ich hörte ihn in seinem Zimmer gehen, husten, sprechen. – Аз слушам как той ходи из своята стая, кашля, говори.

Ich spüre dich atmen. – Чувствам как ти дишаш.

В тези изречения обектът във винителен падеж по смисъл се явява субект на действието, изразено чрез инфинитива.

Ich spüre dich.

     Du atmest. → Ich spüre dich atmen.

Обекта във винителен падеж също така може да бъде част от съставно сказуемо, обикновено след глаголите nennen (наричам се), heißen (казвам се), schelten (карам се, ругая), schimpfen (ругая), schmähen (обиждам) и др.

Er nennt sie meine Kleine, obwohl sie über 80 Kilo wiegt. – Той я нарича малка моя въпреки, че тя тежи повече от 80 кг.

Die Eltern schimpfen mich einen faulen Bären. – Родителите ме наричат/ругаят, обиждат/ ленива мечка.

Винителния падеж се използва и като уточняващо приложение към обект във винителен падеж:

In der Schule liebte ich Laura, das schönste Mädchen unserer Klasse. –В училище обичах Лаура, най-красивото момиче в нашия клас.

Im Zoo haben wir einen Löwen, den König der Tiere, gesehen. – В зоопарка ние видяхме лъв, царя на животните.

Wir begrüßen Herrn Meier, unseren Chefund Freund. – Приветстваме г-н Майер, наш шеф и приятел. .

Разглеждайки Akkusativ, е необходимо да обърнем внимание и на предлозите, които винаги изискват този падеж (независимо от значението им): bis (до), durch (през, чрез), für (за), gegen (против, около), ohne (без), pro (в), um (около), entlang (покрай), wider (против, въпреки).

Die Demonstranten protestieren gegen Atomkraft. –Демонстрантите протестираха против атомната енергия.

Ich komme morgen gegen 11 Uhr. – Идвам утре около 11 часа.

Ich bin zufällig mit dem Auto gegen einen Baum gefahren. – Случайно се врязах в дървото с колата.

Gehen wir lieber durch den Park. –  По-добре да минем през парка.

Man lernt eine fremde Sprache am besten durch Kommunikation in dieser Sprache. – Най-добре се учи чужд език чрез общуване на този език.

Solche Bräuche sind  durch das ganze Europa verbreiten. – Подобни обичаи са разпространени из цяла Европа.

Durch den Autounfall bildete sich ein Verkehrsstau. – Поради автомобилната катастрофа се образува задръстване.

Съществува и цял ред предлози, които се употребяват с винителен падеж, но не само се него. Това са предлозите за место/направление: an, auf, hinter, neben, in, über, unter, vor, zwischen. Винителен падеж употребяваме при отговор на въпроса (на)къде? (wohin?).

Ich habe meinen Koffer hinter die Tür gestellt. –  Аз остdвих своя куфар зад вратата.

Wohin habe ich meinen Koffer gestellt. – Hinter die Tür= Akkusativ. – Къде оставих своя куфар? – Зад вратата = Винителен падеж.

Häng dieses Buchregal über den Tisch. – Закачи тази лавица над масата.

Wohin häng dieses Buchregal? – Über den Tisch = Akkusativ. – Къде да закача лавицата? Над масата.

Wir gehen in den Park spazieren. – Отиваме на разходка в парка

Wohin gehen wir? – In den Park = Akkusativ. – Къде отиваме на разходка?. – В парка.

Akkusativ в немския език се използва и при обстоятелствата за време. Такива словосъчетания отговарят на въпроса колко дълго? (wie lange?) или колко често? (wie oft?).

Es regnete ganze Woche. – Цяла седмица вали дъжд.

Wie lange regnete es? – Ganze Woche – Akkusativ. – Колко дълго вали? – Цяла седмица.

Jeden Tag rufe ich meine Mutti an. – Звъня на мама всеки ден.

Wie oft rufst du deine Mutti an? – Jeden Tag = Akkusativ. – Колко често звъниш на мама? – Всеки ден.