Български
|
Немски
|
Пример с превод
|
град
|
die Stadt
|
In dieser Stadt wurden vor
zehn Jahren die Olympischen Spiele durchgeführt. – В този град преди десет
години се проведоха Олимпийските игри.
|
голям град (с над 100 000
жители)
|
die Großstadt
|
Meine Cousine ist in einer
Großstadt nie gewesen. – Моята братовчедка никога не е била в голям град.
|
Малък град
|
die Kleinstadt
|
Monika konnte sich an das
Leben in einer Kleinstadt nicht gewöhnen. — Моника не може да свикне с живота
в малък град.
|
Пристанищен град
|
die Hafenstadt
|
St. Petersburg ist eine große
Hafenstadt. – Санкт Петербург е голям пристанищен град.
|
Търговски град, търговски
центр
|
die Handelsstadt
|
Diese Stadt hat sich im
Mittelalter aus zwei kleineren Handelsstädten entwickelt. – Този град се е
образувал през средновековието от два малки търговски градове.
|
столица
|
die Hauptstadt
|
Welche europäischen
Hauptstädte habt ihr während der Reise besucht? – Кои европейски столици
посетихте по време на пътуването?
|
Панаирен град
|
die Messestadt
|
Leipzig
ist eine der berühmtesten Messestädte. – Лайпциг е един от
най-известните панаирни градове.
|
Град-побратим
|
die Partnerstadt
|
Sie haben humanitäre Hilfe
von ihrer Partnerstadt bekommen. – Те получиха хуманитарна помощ от своя
побратимен град (град-побратим).
|
городской отдел
|
die Stadtabteilung
|
Monika arbeitet in der
Stadtabteilung für Gesundheitsschutz seit 1998. – Моника работи в градския
отдел по здравеопазване от 1998 година.
|
Градска канализация
|
die Stadtabwasserleitung
|
Wie funktioniert die
Stadtabwasserleitung? – Как функционира системата за градските отпадни води?
|
Градски тип (за населено
място)
|
stadtähnlich
|
Ihr Bruder hat ein Haus in
einer stadtähnlichen Siedlung gekauft. – Нейния брат купи къща в селище от
градски тип.
|
Градска агломерация (процесът на сливане на големите
градове и разположените около тях по-малки селища в една обща урбанизирана
територия. Агломерация се нарича и полученото в резултат на сливането селищно
образувание)
|
die Stadtagglomeration
|
Die Stadtagglomeration hat
nicht administrative, sondern nur geographische Grenzen. – Градската
агломерация няма административни, а само географски граници.
|
Градска поликлиника, градска
амбулатория
|
das Stadtambulatorium
|
Barbara arbeitete im
Stadtambulatorium für Urologie in Wiener Straße, 12. – Барбара работи в
градската клиника (поликлиника) по урология на Винер щрасе, 12.
|
Кмет на град или община
|
der Stadtammann
|
Als Stadtammann bezeichnet
man in der Schweiz das Oberhaupt der Exekutive einer Stadt.
|
община
|
das Stadtamt
|
Darüber habe ich in der
Zeitung unseres Stadtamtes gelesen. – За това прочетох във вестника на нашата
община.
|
Служител на общинската или
градската администрация
|
der Stadtamtmann
|
Damals waren die
Stadtamtmänner vom Fürsten abhängig. – По това време служителите в градската
управа /администрация са били зависими от княза.
|
Общински заем
|
die Stadtanleihe
|
Den Rest wird Sotschi aus
einer Stadtanleihe decken. – Остатъкът Сочи ще покрие чрез общински заем.
|
Изглед от града; градски
пейзяж
|
die Stadtansicht
|
Sie hat uns einen Teller mit
Stadtansicht von Bremen geschenkt. – Тя ни подари чиния с изглед от Бремен.
|
Главен архитект на града
|
der Stadtarchitekt
|
Der erste Stadtarchitekt von
St. Petersburg hat viele interessante Gebäude erbaut. – Първият главен
архитект на Санкт Петербург е построил много интересни сгради.
|
Градски архив
|
das Stadtarchiv
|
Könntest du mir bitte die
Hauptaufgaben des Stadtarchivs erklären? – Можеш ли да ми обясниш
главните/основните задачи на градския архив?
|
Модификация за градски
условия на експлоатация
|
die Stadtausführung
|
Auf der Automesse haben wir
einen Setra in Stadtausführung gesehen. – На автомобилното изложение ние
видяхме модел на „Сетра“ за градски условия.
|
Изход, край на местност;
градски порти
|
der Stadtausgang
|
Ursprünglich war hier der
westliche Stadtausgang zur Donau. – По-рано тук са били източните градски
порти към Дунав.
|
Извън града
|
stadtauswärts
|
Wir haben die
Autobahnausfahrt Kantstraße gewählt und Richtung stadtauswärts gefahren. – Избрахме
да излезем на магистралата по Кантщрасе и поехме по посока извън града.
|
Градски отбор (сборен отбор)
|
die Stadtauswahl
|
Er hat die Sportler genannt,
die für unsere Stadtauswahl aktiv waren. – Той назова спортистите, които са
били най-активни в градския отбор.
|
Градска скоростна магистрала
|
die Stadtautobahn
|
Diese Firma wird sich mit dem
Weiterbau der Berliner Stadtautobahn beschäftigen. – Тази фирма ще се
занимава с понататъчното строителство на Берлинската градска магистрала.
|
Градски автобус
|
der Stadtautobus, der
Stadtbus
|
Der Stadtbus hatte eine
Haltestelle unmittelbar vor der Kongresshalle. – Спирката на градския автобус
се намира непосредствено пред зданието на Конгреса.
|
Градска железница,
теснолинейка
|
die Stadtbahn, die S-Bahn,
die Stadteisenbahn
|
Meine Kinder möchten mit der
Stadtbahn hinfahren. – Моите деца могат да дойдат до тук с градската
железница.
|
Влак от градската железница
|
der Stadtbahnzug
|
Peter erzählte uns, dass die
Stadtbahnzüge seit dieser Zeit bis nach Potsdam gehen. – Петер ни разказа, че
оттогава влаковете от градската
железница стигат до Потсдам.
|
Градска/общинска банка
|
die Stadtbank
|
Habt ihr diesen Artikel über
die Berliner Stadtbank gelesen? – Вие четохте ли тази статия за берлинската
общинска банка?
|
Градоустройство, градско
строителство
|
der Stadtbau, das
Stadtbauwesen
|
Dieser Stil ist für den
österreichischen Stadtbau im letzten Jahrhundert charakteristisch. – Този
стил е характерен за австрийското градоустройство през миналото столетие.
|
Отдел по градоустройство
|
das Stadtbauamt
|
Zwei Freundinnen von Petra
arbeiten im Stadtbauamt. – Две приятелки на Петра работят в отдела по
градоустройство.
|
Градски строителни граници, градски строителен полигон,
градска територия за строителство ; строителен участък; терен за строеж
|
das Stadtbaugelände
|
Einige Objekte werden vom
Stadtbaugelände entfernt. – Някои обекти ще бъдат отстранени/премахнати от
строителния участък.
|
Изкуство на градското
строителство; градската архитектура
|
die Stadtbaukunst
|
Er hat viele Bücher über die
Stadtbaukunst geschrieben. – Той е написал много книги за изкуството на
градската архитектура/градското строителство.
|
Градски строителен план
|
der Stadtbauplan
|
Unsere Architekten arbeiten
zurzeit am neuen Stadtbauplan. – Нашите архитекти в момента работят над новия
градски строителен план.
|
Планиране на градското
строителство
|
die Stadtbauplanung
|
Klaus arbeitet in dieser
Abteilung und ist für die Stadtbauplanung zuständig. – Клаус работи в този
отдел и отговаря за планирането на градското строителство.
|
Градско застрояване
|
die Stadtbebauung
|
Seine Kollegen haben eine
andere Konzeption der Stadtbebauung vorgeschlagen. – Неговите колеги
предложили друга концепция за градското застрояване.
|
Градски укрепления/
крепостните стени на града
|
die Stadtbefestigungen
|
Diese Stadtbefestigungen
stammen aus dem Mittelalter. – Тези укрепления на града датират от
Средновековието.
|
Градски власти
|
die Stadtbehörde
|
In der Zeitung wurden die
letzten Aktivitäten der Stadtbehörde veröffentlicht. – Във вестника бяха
публикувани последните мероприятия на градските власти.
|
Известни на всички в града /
градски знаменитости
|
stadtbekannt
|
Heutzutage sind Anna und
Monika stadtbekannte Künstlerinnen. – Днес Анна и Моника са известни на
всички в града художнички.
|
Територия на грата / чертите
на града
|
der Stadtbereich
|
Im Stadtbereich müssen in
diesem Frühjahr viele Bäume gepflanzt werden. – Тази пролет на територията на
града е необходимо да се посадят много дървета.
|
Населението на града, градско
население
|
die Stadtbevölkerung
|
Die Stadtbevölkerung hat hier
einen Anteil von 60% überschritten. – Градското население е преминало дела от
60%.
|
Гражданин, жител на града
|
der Stadtbewohner, der
Stadtbprger
|
Die Stadtbewohner von
Traunstein haben den Geologen geholfen. – Жителите на град Таунщайн помогнали
на геолозите.
|
Градски район; квартал
|
der Stadtbezirk
|
Ihre Eltern wohnen in einem
anderen Stadtbezirk. – Нейните родители живеят в друг район (квартал) на града.
|
Градски облик
|
das Stadtbild
|
Das Stadtbild von Moskau hat
sich im Laufe von den letzten drei Jahrzehnten sehr geändert. – Обликът на
Москва за последните три десетилетия се е променил много.
|
Разходка из града (пешком)
|
der Stadtbummel
|
Bei ihrem Stadtbummel hat
Petra eine interessante Frau kennengelernt. – По време на своята разходка из
града, Петра се запознала с интересна жена.
|
Градски ансамбъл
|
das Stadtensemble
|
Dieses einzigartige
Stadtensemble hat die Touristen sehr tief beeindruckt. – Този уникален
градски ансамбъл направи на туристите силно впечатление.
|
Развитие на града
|
die Stadtentwicklung
|
Welche Auswirkung hat das auf
die Stadtentwicklung? – Какво влияние оказва това на развитието на града?
|
Побратимени градове
|
die Städtepartnerschaft
|
Eine Städtepartnerschaft
ermöglicht einen wirtschaftlichen und kulturellen Austausch zwischen diesen
Städten. – Побратимяването на градовете прави възможен икономическия и
културен обмен между тези градове.
|
градски
|
städtisch
|
Städtische Wohnhäuser sind
überwiegend mehrgeschossig. – Градските жилища са предимно многоетажни.
|
четвъртък, 6 април 2017 г.
Лексика на тема "Град — Stadt" с примери
петък, 31 март 2017 г.
Модалните глаголи. Основни правила и полезни примери
❁ wollen
= искам, искам да направя нещо
❁ müssen = трябва, длъжен съм, осъзната необходимост – имам нужда да (нямам избор)
❁ sollen = задължение по обстоятелства отвън: длъжен съм, трябва да (по препоръка)
❁ mögen = желая, искам, обичам (харесвам)
❁ dürfen = мога, в смисъл разрешено ми е
❁ können = мога (в състояние съм)
Понякога се употребяват без друг глагол: Können Sie Deutsch? – Говорите ли немски? Ich mag das! – Това ми харесва!
Пред инфинитива, след модален глагол, частицата zu не се се пише: Ich kann Deutsch sprechen. Er will nach Berlin fahren. Wir sollen den Text lesen.
Глаголът mögen често се употребява в комбинация с други глаголи:
Ich möchte Deutsch sprechen. – Искам да говоря на немски.
Du möchtest Arzt werden. – Ти искаш да станеш лекар.
Er möchte auch kommen. – Той също иска да дойде.
При отрицателен отговор на въпроси с глаголите müssen и sollen в отговора често се използва глагола brauchen (нуждая се), изискващ Akkusativ:
- Soll ich das tun? – Трябва ли да направя това?
- Nein, Sie brauchen das nicht! – Не, не ви е нужно!
wollen
1. Желание:
Ich will schlafen. – Искам да спя.
Wie Sie wollen. – Както желаете.
2. С допълнение или наречие (без втори глагол):
Wo willst du hin? – Къде отиваш?
Ich weiß nicht, was du willst. – Не знам какво искаш.
3. За изразяване на бъдеще време:
Wollen wir sehen, was daraus wird. – Ще видим какво ще излезе от това.
4. За изразяване на молба:
Wollen Sie mir bitte helfen! – Помогнете ми, моля!
5. Описателен инфинитив “Дайте/Нека”:
Wollen wir das vergessen! – Дайте / Нека да забравим това!
Wollen wir ins Kino gehen! – Дайте / Нека да отидем на кино!
6. С инфинитив I и II - съмнение в истиността на думите на говорещия:
Er will in China gewesen sein. – Той казва, че е бил в Китай.
Sie will nichts gewusst haben. – Тя твърди, че нищо не знае!
7. В съчетание с неодушевен подлог:
Es will regnen. – Вали дъжд.
Meine Beine wollen nicht mehr. – Краката ми не искат вече. / Краката ми отказват да ми служат.
8. Приканване, подбуда към действие:
Wollen wir gehen! – Нека да отидем!
Man wolle die Vorschrift genau beachten! – Да се спазва точно предписанието.
9. Категорично нареждане, заповед, заплаха (разг.):
Willst du wohl antworten! - Отговаряй!
Wollt ihr wohl antworten! - Отговаряйте!
müssen
1. Необходимост поради външни обстоятелства:
Ich muss nach Hause. – Трябва да се прибера в къщи.
2. Уверено предположение (понякога с отрицание):
Er muss im Urlaub sein. – Той вероятно е в отпуск.
Das muss nicht sein. – Не е задължително. / Не е необходимо.
3. Обосновано предположение (с Infinitiv II):
Sie muss sich gewundert haben. – Тя трябва (навярно) се е учудила.
4. Пожелание, предположение (в Konjunktiv II):
Geld müsste man haben. – Трябва да има пари.
So müsste es immer sein. – Така трябва да бъде винаги
❁ müssen = трябва, длъжен съм, осъзната необходимост – имам нужда да (нямам избор)
❁ sollen = задължение по обстоятелства отвън: длъжен съм, трябва да (по препоръка)
❁ mögen = желая, искам, обичам (харесвам)
❁ dürfen = мога, в смисъл разрешено ми е
❁ können = мога (в състояние съм)
Понякога се употребяват без друг глагол: Können Sie Deutsch? – Говорите ли немски? Ich mag das! – Това ми харесва!
Пред инфинитива, след модален глагол, частицата zu не се се пише: Ich kann Deutsch sprechen. Er will nach Berlin fahren. Wir sollen den Text lesen.
Глаголът mögen често се употребява в комбинация с други глаголи:
Ich möchte Deutsch sprechen. – Искам да говоря на немски.
Du möchtest Arzt werden. – Ти искаш да станеш лекар.
Er möchte auch kommen. – Той също иска да дойде.
При отрицателен отговор на въпроси с глаголите müssen и sollen в отговора често се използва глагола brauchen (нуждая се), изискващ Akkusativ:
- Soll ich das tun? – Трябва ли да направя това?
- Nein, Sie brauchen das nicht! – Не, не ви е нужно!
wollen
1. Желание:
Ich will schlafen. – Искам да спя.
Wie Sie wollen. – Както желаете.
2. С допълнение или наречие (без втори глагол):
Wo willst du hin? – Къде отиваш?
Ich weiß nicht, was du willst. – Не знам какво искаш.
3. За изразяване на бъдеще време:
Wollen wir sehen, was daraus wird. – Ще видим какво ще излезе от това.
4. За изразяване на молба:
Wollen Sie mir bitte helfen! – Помогнете ми, моля!
5. Описателен инфинитив “Дайте/Нека”:
Wollen wir das vergessen! – Дайте / Нека да забравим това!
Wollen wir ins Kino gehen! – Дайте / Нека да отидем на кино!
6. С инфинитив I и II - съмнение в истиността на думите на говорещия:
Er will in China gewesen sein. – Той казва, че е бил в Китай.
Sie will nichts gewusst haben. – Тя твърди, че нищо не знае!
7. В съчетание с неодушевен подлог:
Es will regnen. – Вали дъжд.
Meine Beine wollen nicht mehr. – Краката ми не искат вече. / Краката ми отказват да ми служат.
8. Приканване, подбуда към действие:
Wollen wir gehen! – Нека да отидем!
Man wolle die Vorschrift genau beachten! – Да се спазва точно предписанието.
9. Категорично нареждане, заповед, заплаха (разг.):
Willst du wohl antworten! - Отговаряй!
Wollt ihr wohl antworten! - Отговаряйте!
müssen
1. Необходимост поради външни обстоятелства:
Ich muss nach Hause. – Трябва да се прибера в къщи.
2. Уверено предположение (понякога с отрицание):
Er muss im Urlaub sein. – Той вероятно е в отпуск.
Das muss nicht sein. – Не е задължително. / Не е необходимо.
3. Обосновано предположение (с Infinitiv II):
Sie muss sich gewundert haben. – Тя трябва (навярно) се е учудила.
4. Пожелание, предположение (в Konjunktiv II):
Geld müsste man haben. – Трябва да има пари.
So müsste es immer sein. – Така трябва да бъде винаги
5. С пряко допълнение (без Infinitiv на друг глагол):
Sie muss noch zum Arzt. – Тя още трябва да отиде на лекар.
Er hat zum Chef gemusst. – Той трябваше да отиде при шефа.
sollen
1. Задължение:
Sie sollen das nicht tun. – Вие не трябва да правите това.
Du sollst dich schämen. – Трябва да се срамуваш.
2. Препоръка (има избор):
Du sollst der Mutter helfen. – Трябва да помагаш на майка ти.
3. С пряко допълнение:
Du hast das nicht gesollt. – Не трябва да постъпваш така.
4. За изразяване на възможности, вероятности (често в конюнктив):
Sollte es so kommen, rufe mich. – Трябва ли да се идва, обади ми се.
Wenn Sie so entscheiden sollten. – Ако така прецените.
Wir sollten nicht mehr wiedersehen. – Ние вероятно повече няма да се видим.
5. За изразяване на неувереност в изказването по адрес на други лица:
Er soll nicht in Berlin sein. – Казват, че той не е в Берлин.
Sie soll verheiraten sein. – Казват, че тя се е омъжила.
Sie muss noch zum Arzt. – Тя още трябва да отиде на лекар.
Er hat zum Chef gemusst. – Той трябваше да отиде при шефа.
sollen
1. Задължение:
Sie sollen das nicht tun. – Вие не трябва да правите това.
Du sollst dich schämen. – Трябва да се срамуваш.
2. Препоръка (има избор):
Du sollst der Mutter helfen. – Трябва да помагаш на майка ти.
3. С пряко допълнение:
Du hast das nicht gesollt. – Не трябва да постъпваш така.
4. За изразяване на възможности, вероятности (често в конюнктив):
Sollte es so kommen, rufe mich. – Трябва ли да се идва, обади ми се.
Wenn Sie so entscheiden sollten. – Ако така прецените.
Wir sollten nicht mehr wiedersehen. – Ние вероятно повече няма да се видим.
5. За изразяване на неувереност в изказването по адрес на други лица:
Er soll nicht in Berlin sein. – Казват, че той не е в Берлин.
Sie soll verheiraten sein. – Казват, че тя се е омъжила.
haben
1. Като самостоятелен глагол:
Ich habe ein neues Buch. – Имам нова книга.
2. Като спомагателен глагол при Perfekt и Plusquamperfekt:
Ich habe mich sehr geärgert. – Аз много се разсърдих.
Nachdem wir die Arbeit begonnen hatten, wurde es klar, dass wir Hilfe brauchen. -
След като започнахме работа, стана ясно, че ни е нужна помощ.
3.В конструкцията haben + zu + Infinitiv (задължение, необходимост):
Du hattest diese Regel besonders zu beachten. – Трябва да обърнеш специално внимание на това правило.
mögen
1. Самостоятелно в значение: “обичам, чувствам благоразположение към някой или нещо”:
* Със съществителни и местоимения:
Ich mag dieses Essen nicht. – Не харесвам това ядене
Die beiden mögen sich (разг.). – Те се обичат
Ich mag ihn nicht. – Аз не го харесвам
* С инфинитив, в повечето случаи с отрицание:
Ich mag ihn nicht sehen. – Не искам да го видя
2. В Präteritum Konjunktiv изразява вежлива молба, желание:
Ich möchte Sie um dieses Buch bitten? – Искам да ви попитам за тази книга??
Ich möchte rauchen? – Може ли да запаля (да пуша)?
3. В значение „нека“ (с уклончиво значение; като пожелание, косвена покана или заповед, понякога и като заплаха):
Möge kommen, was da will. – Да става каквото ще
Er mag tun, was er will, nichts ist dem Bruder recht. – Той може да прави каквото иска, брат му винаги ще е недоволен / Каквото и да направи, брат му ще е недоволен.
Möge deine Reise glücklich verlaufen! – Леко /безопасно, щастливо/ пътуване!
Möge er doch kommen. – Нека дойде.
Möge er kommen! – Само да дойде! (заплаха)
Sag ihm, er möge (möchte разг.) bald nach Hause kommen. – Кажи му по-бързо да се прибира.
4. Изразяване на неуверено предположение:
Es mag sein. – Може би.
Еr mag schon gekommen sein. – Той може вече да е дошъл.
Wo mag er sein? – Къде може да е той?
Други примери:
Befehl: Er muss das tun. – Команда: Той трябва да направи това
Befehl durch eine andere Person: Er soll das tun. – Команда чрез друго лице: Той трябва да направи това.
Verbot: Er darf das nicht tun. – Забрана: Той не може да прави това.
Verbot durch eine andere Person: Er soll das nicht tun. – Забрана чрез друго лице: Той не трябва да прави това.
Unfähigkeit / keine Gelegenheit: Er kann das nicht tun. – Невъзможност: Той не може да направи това.
Fähigkeit / Gelegenheit: Er kann das tun. – Възможност: Той може да направи това.
Erlaubnis: Er darf das tun. – Разрешение: Той може да направи това.
Rat: Er sollte das tun. – Съвет: Той може да направи това.
Kein Befehl: Er muß das nicht tun. Er braucht das nicht zu tun. – Без заповед/команда: Той не бива да го прави. Той няма нужда да го прави.
Vermutungen - Предположения:
- unsicher: Er könnte das getan haben. – несигурност: Той би могъл да го направи.
- ziemlich sicher: Er dürfte das getan haben. – с голяма сигурност: Той е трябвало да го направи.
- ganz sicher: Er muß das getan haben. – сигурност: Той трябва да го направи.
Eine andere Person hat es gesagt: Er soll das getan haben. – Казано от друг човек: Трябваше да се направи това.
1. Като самостоятелен глагол:
Ich habe ein neues Buch. – Имам нова книга.
2. Като спомагателен глагол при Perfekt и Plusquamperfekt:
Ich habe mich sehr geärgert. – Аз много се разсърдих.
Nachdem wir die Arbeit begonnen hatten, wurde es klar, dass wir Hilfe brauchen. -
След като започнахме работа, стана ясно, че ни е нужна помощ.
3.В конструкцията haben + zu + Infinitiv (задължение, необходимост):
Du hattest diese Regel besonders zu beachten. – Трябва да обърнеш специално внимание на това правило.
mögen
1. Самостоятелно в значение: “обичам, чувствам благоразположение към някой или нещо”:
* Със съществителни и местоимения:
Ich mag dieses Essen nicht. – Не харесвам това ядене
Die beiden mögen sich (разг.). – Те се обичат
Ich mag ihn nicht. – Аз не го харесвам
* С инфинитив, в повечето случаи с отрицание:
Ich mag ihn nicht sehen. – Не искам да го видя
2. В Präteritum Konjunktiv изразява вежлива молба, желание:
Ich möchte Sie um dieses Buch bitten? – Искам да ви попитам за тази книга??
Ich möchte rauchen? – Може ли да запаля (да пуша)?
3. В значение „нека“ (с уклончиво значение; като пожелание, косвена покана или заповед, понякога и като заплаха):
Möge kommen, was da will. – Да става каквото ще
Er mag tun, was er will, nichts ist dem Bruder recht. – Той може да прави каквото иска, брат му винаги ще е недоволен / Каквото и да направи, брат му ще е недоволен.
Möge deine Reise glücklich verlaufen! – Леко /безопасно, щастливо/ пътуване!
Möge er doch kommen. – Нека дойде.
Möge er kommen! – Само да дойде! (заплаха)
Sag ihm, er möge (möchte разг.) bald nach Hause kommen. – Кажи му по-бързо да се прибира.
4. Изразяване на неуверено предположение:
Es mag sein. – Може би.
Еr mag schon gekommen sein. – Той може вече да е дошъл.
Wo mag er sein? – Къде може да е той?
Други примери:
Befehl: Er muss das tun. – Команда: Той трябва да направи това
Befehl durch eine andere Person: Er soll das tun. – Команда чрез друго лице: Той трябва да направи това.
Verbot: Er darf das nicht tun. – Забрана: Той не може да прави това.
Verbot durch eine andere Person: Er soll das nicht tun. – Забрана чрез друго лице: Той не трябва да прави това.
Unfähigkeit / keine Gelegenheit: Er kann das nicht tun. – Невъзможност: Той не може да направи това.
Fähigkeit / Gelegenheit: Er kann das tun. – Възможност: Той може да направи това.
Erlaubnis: Er darf das tun. – Разрешение: Той може да направи това.
Rat: Er sollte das tun. – Съвет: Той може да направи това.
Kein Befehl: Er muß das nicht tun. Er braucht das nicht zu tun. – Без заповед/команда: Той не бива да го прави. Той няма нужда да го прави.
Vermutungen - Предположения:
- unsicher: Er könnte das getan haben. – несигурност: Той би могъл да го направи.
- ziemlich sicher: Er dürfte das getan haben. – с голяма сигурност: Той е трябвало да го направи.
- ganz sicher: Er muß das getan haben. – сигурност: Той трябва да го направи.
Eine andere Person hat es gesagt: Er soll das getan haben. – Казано от друг човек: Трябваше да се направи това.
четвъртък, 30 март 2017 г.
Речеви ситуации
Правилно обръщение
В Германия към непознати хора е прието да се обръщаме на
„Вие“. Изключение прави само обръщението
към деца. Но, ако общуването продължава, то често възниква желание да се
премине към по-неформално обръщение. В този случай съществуват определени правила:
1. Кой предлага да се премине на „ти“:
Началник на подчинен
По-възрастен на по-млад
Жена на мъж
2. как да предложим да преминем на „ти“:
Ако прехода не е станал спонтанно, то може да се направи
такова предложение:
Wir können uns eigentlich Du sagen. (Можем да си
говорим на „ти“.)
Wir duzen uns hier alle. (Ние тук всички сме на „ти“.)
3. Може ли да отклоните предложение?
Предложението можете да го отклоните, но трябва да
бъдете много дипломатични. Трябва да дадете да се разбере, че това ви радва, и
вежливо да обясните, защо не можете да го приемете:
Das ist sehr nett, dass Sie das anbieten. Aber ehrlich
gesagt würde ich mit dem Duzen gerne warten, bis meine Probezeit vorbei
ist. (Много мило, че го предложихте. Но, честно казано, бих почакал с това
обръщение (с говоренето на „ти“), докато не приключи изпитателният ми срок.)
4. Компромис:
Като компромис, някои хора използват обръщение на „Вие“
в съчетание с лично име. Това звучи по-малко формално, отколкото ако се
обръщаме по фамилия.
Съгласие:
Ja. (Да.)
Ja, gern. (Да, с удоволствие.)
Einverstanden. (Съгласен/съгласна.)
Ich habe nichts dagegen. (Нямам нищо против.)
Du hast Recht./Sie haben Recht. (Ти си прав./Вие
сте прави.)
Ohne Zweifel. (Без съмнение.)
Gut. (Добре.)
Klar. (Разбира се.)
Richtig . (Правилно.)
Sicher. (Точно.)
Selbstverständlich! (Естествено/от само себе си се
разбира)
Das stimmt. (Правилно.)
Gute Idee! (Добра идея!)
Несъгласие:
Nein. (Не.)
Ganz bestimmt nicht. (Абсолютно не.)
Das stimmt nicht. (Не е така.)
Das geht nicht. (Това е невъзможно/Не може/Не става.)
Das ist unmöglich. (Това е невъзможно.)
Du hast Unrecht./Sie haben Unrecht. (Не си прав./Вие
не сте прави.)
Das finde/glaube/denke ich nicht. (Не мисля така.)
Ich bin dagegen. (Против съм.)
Du irrst dich. (Ти грешиш.)
Ich bin da anderer Meinung. (На друго мнение съм.)
Auf keinen Fall! (в никакъв случай!)
Das gefällt mir überhaupt nicht. (Това не ми
харесва.)
Da mache ich nicht mit. (Не участвам в това.)
Es kommt gar nicht in Frage. (И дума да не става.)
Das gehört nicht zur Sache. (Това е друга тема.)
Изразяване
на възторг и радост:
Wie schön! (Колко красиво!)
Wie nett! (Колко мило!)
Es ist ja toll! (Страхотно е!)
Das freut mich sehr! (Това много ме радва!)
Fantastisch! (Фантастично! Великолепно!)
Großartig! (Превъзходно!)
Prima! (Супер!)
Изразяване
на негативни емоции:
Unsinn! (Глупости!)
Quatsch! (Глупости!)
So ein Mist! (Боклук!)
Scheiße! (мисля, че това не се нуждае от превод)
Donnerwetter! (По дяволите!)
Was für ein Pech! (Какъв провал!)
Wie schrecklich! (Какъв ужас!)
Zum Teufel! (По дяволите!)
Неразбиране:
Ich verstehe nicht, was Sie meinen. (Не разбирам
какво имате предвид.)
Ich verstehe die Frage nicht. (Не разбирам въпроса.)
Ich habe Sie akustisch nicht verstanden. (Не
разбрах.)
Проява
на интерес:
Wie interessant! (Колко интересно!)
Das interessiert mich sehr. (Това много ме
интересува.)
Отсъствие
на интерес:
Das interessiert mich nicht. (Не ме
интересува.)
Das geht mich nichts an. (Не ме касае.)
Некомпетентност:
Keine Ahnung! (Нямам понятие!)
Ich weiß es nicht. (Не знам.)
Es liegt nicht in meiner Kompetenz. (Това не е в
моята компетенция.)
Обвинение:
Du bist schuld. (Ти си виновен.)
Das ist Ihre Schuld. (Вината е ваша.)
Оправдание:
Das ist nicht meine Schuld. (Вината не е моя.)
Das ist ein Missverständnis. (Това е
недоразумение.)
Проява
на инициатива:
Sprechen wir über andere Probleme. (Да поговорим за
другите проблеми.)
Wir reden nicht mehr darüber. (повече няма да говорим
за това.)
Споделяме
планове и намерения (Pläne und Absichten):
In diesem Jahr fahre ich nach London. (Тази
година отивам в Лондон.)
Ich habe vor, mich im Fitness-Studio anzumelden. (Имам
намерение да се запиша във фитнес клуб.)
Ich plane im kommenden Jahr wenige zu arbeiten. (Планира
през следващата година по-малко да работя.)
Ich beabsichtige mit meinem eigenen Hausbau zu
beginnen. (Имам намерението дазапочна да строя собствен дом.)
Ich habe mir vorgenommen, das Haus zu kaufen. (Реших
да си купя къща.)
Ich habe meinem Sohn versprochen, dass wir in diesem
Jahr einen Hund kaufen. (Обещах на сина си, че тази година ще купим куче.)
Изразявам
желание (Wünsche):
Ich würde gern mit dem Rauchen aufhören. (С
удоволствие ще спра да пуша.)
Ich wünsche mir, dass ich die schönsten Stunden meines
Lebens mit dir verbringen werde. (Искам да прекарам най-щастливите си
часове от живота с теб.)
Ich träume davon, einen reichen Mann zu heiraten. (Мечтая
да се омъжа за богаташ.)
Удивление
или недоверие:
Bist du sicher? (Сигурен ли си?)
Es ist merkwürdig! (Това е странно!)
Wirklich? (Наистина?)
Meinst du das im Ernst? (Сериозно ли говориш?)
Unglaublich! (Невероятно!)
Das kann nicht wahr sein! (Това е невъзможно!)
Ich traue meinen Augen nicht. (Не вярвам на очите
си.)
Das überzeugt mich nicht! (Не можеш да ме убедиш!)
Das ist gelogen! (Това е лъжа!)
Изразяване
на съмнение:
Bist du sicher, dass du das schafst? (Сигурен ли
си, че можеш това?)
Glaubst du wirklich, dass das klappt? (Наистина ли
вярваш, че това ще се получи?)
Ich kann mir nicht vorstellen, dass wir das packen. (Не
мога да си представя, че ще преодолеем това.)
Ich kenne keinen, dem das gelungen ist. (Не знам
кой ще успее /на кой ще му се отдаде това.)
Ich bezweifle, dass es eine Lösung gibt. (Съмнявам
се, че има решение.)
Нерешителност
или равнодушие:
Es ist mir egal. (Все едно ми е.)
Es betrifft mich nicht. (Това не ме касае.)
Vielleicht/Möglicherweise. (Може би.)
Wahrscheinlich. (Вероятно.)
Wie du willst. (Както искаш.)
Ich weiß nicht, was ich tun soll. (Не знам какво ще
правя.)
Одобрение
и и успокоение:
Gut gemacht! (Браво!)
Mach weiter so! (Продължавай така!)
Gib nicht auf! (Не се отказвай!)
Gar nicht so übel! (Не е толкова зле!)
Keine Angst! (Не се плаши!)
Keine Panik! (Без паника!)
Mach dir keine Sorgen! (Не се притеснявай!)
Lass den Kopf nicht hängen! (Не скланяй глава/не
унивай!)
Предупреждение:
Freu dich nicht zu früh! (Не се радвай прекалено
рано!)
Tue das nicht! (Не го прави!)
Lassen Sie sich nicht täuschen! (Не се заблуждавай!)
Mach keine Dummheiten! (Не прави глупости!)
Du wirst es noch bereuen! (Няма да съжаляваш!)
Разочарование:
Ich bin enttäuscht. (Разочарован съм.)
Ich habe mir unsere Zukunft ganz anders
vorgestellt. (Представях си нашето бъдеще съвсем друго.)
Ich werde das nie mehr tun. (Това няма да го правя
повече.)
Ich würde das Hotel niemandem empfehlen. (Този
хотел няма да го препоръчам на никого.)
Meine Hoffnungen wurden enttäuscht. (Надеждите ми
не се оправдаха.)
Надежда:
Ich hoffe, dass es klappt. (Надявам се, че ще се
получи.)
Hoffentlich wird alles gut. (Надявам се всичко да е
наред.)
Das hoffe ich sehr. (Много се
надявам на това.)
Безизходица:
Das hilft mir ja nichts. (Нищо не може да ми
помогне.)
Ich kann nicht mehr. (Повече не мога.)
Das lässt sich nicht ändern. (Това
няма да се промени.)
Das löst mein Problem nicht. (Това
няма да реши моя проблем.)
Ich halte es nicht mehr aus. (Повече не издържам на това.)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Konjunktiv II - полезни съвети
В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...
-
За начало нека да уточним какво представлява условното наклонение, или конюнктив. Условното наклонение в немския език, както и във всеки ...
-
Местоименията са думи, които заместват собствени имена или съществителни имена, за да не се повтарят във всяко изречение. Личните местоим...
-
В немския език има четири падежа на съществителните имена , според тяхната употреба в изречението . Те са именителен (Nomina...