❁ wollen
= искам, искам да направя нещо
❁ müssen = трябва, длъжен съм, осъзната необходимост – имам нужда да (нямам избор)
❁ sollen = задължение по обстоятелства отвън: длъжен съм, трябва да (по препоръка)
❁ mögen = желая, искам, обичам (харесвам)
❁ dürfen = мога, в смисъл разрешено ми е
❁ können = мога (в състояние съм)
Понякога се употребяват без друг глагол: Können Sie Deutsch? – Говорите ли немски? Ich mag das! – Това ми харесва!
Пред инфинитива, след модален глагол, частицата zu не се се пише: Ich kann Deutsch sprechen. Er will nach Berlin fahren. Wir sollen den Text lesen.
Глаголът mögen често се употребява в комбинация с други глаголи:
Ich möchte Deutsch sprechen. – Искам да говоря на немски.
Du möchtest Arzt werden. – Ти искаш да станеш лекар.
Er möchte auch kommen. – Той също иска да дойде.
При отрицателен отговор на въпроси с глаголите müssen и sollen в отговора често се използва глагола brauchen (нуждая се), изискващ Akkusativ:
- Soll ich das tun? – Трябва ли да направя това?
- Nein, Sie brauchen das nicht! – Не, не ви е нужно!
wollen
1. Желание:
Ich will schlafen. – Искам да спя.
Wie Sie wollen. – Както желаете.
2. С допълнение или наречие (без втори глагол):
Wo willst du hin? – Къде отиваш?
Ich weiß nicht, was du willst. – Не знам какво искаш.
3. За изразяване на бъдеще време:
Wollen wir sehen, was daraus wird. – Ще видим какво ще излезе от това.
4. За изразяване на молба:
Wollen Sie mir bitte helfen! – Помогнете ми, моля!
5. Описателен инфинитив “Дайте/Нека”:
Wollen wir das vergessen! – Дайте / Нека да забравим това!
Wollen wir ins Kino gehen! – Дайте / Нека да отидем на кино!
6. С инфинитив I и II - съмнение в истиността на думите на говорещия:
Er will in China gewesen sein. – Той казва, че е бил в Китай.
Sie will nichts gewusst haben. – Тя твърди, че нищо не знае!
7. В съчетание с неодушевен подлог:
Es will regnen. – Вали дъжд.
Meine Beine wollen nicht mehr. – Краката ми не искат вече. / Краката ми отказват да ми служат.
8. Приканване, подбуда към действие:
Wollen wir gehen! – Нека да отидем!
Man wolle die Vorschrift genau beachten! – Да се спазва точно предписанието.
9. Категорично нареждане, заповед, заплаха (разг.):
Willst du wohl antworten! - Отговаряй!
Wollt ihr wohl antworten! - Отговаряйте!
müssen
1. Необходимост поради външни обстоятелства:
Ich muss nach Hause. – Трябва да се прибера в къщи.
2. Уверено предположение (понякога с отрицание):
Er muss im Urlaub sein. – Той вероятно е в отпуск.
Das muss nicht sein. – Не е задължително. / Не е необходимо.
3. Обосновано предположение (с Infinitiv II):
Sie muss sich gewundert haben. – Тя трябва (навярно) се е учудила.
4. Пожелание, предположение (в Konjunktiv II):
Geld müsste man haben. – Трябва да има пари.
So müsste es immer sein. – Така трябва да бъде винаги
❁ müssen = трябва, длъжен съм, осъзната необходимост – имам нужда да (нямам избор)
❁ sollen = задължение по обстоятелства отвън: длъжен съм, трябва да (по препоръка)
❁ mögen = желая, искам, обичам (харесвам)
❁ dürfen = мога, в смисъл разрешено ми е
❁ können = мога (в състояние съм)
Понякога се употребяват без друг глагол: Können Sie Deutsch? – Говорите ли немски? Ich mag das! – Това ми харесва!
Пред инфинитива, след модален глагол, частицата zu не се се пише: Ich kann Deutsch sprechen. Er will nach Berlin fahren. Wir sollen den Text lesen.
Глаголът mögen често се употребява в комбинация с други глаголи:
Ich möchte Deutsch sprechen. – Искам да говоря на немски.
Du möchtest Arzt werden. – Ти искаш да станеш лекар.
Er möchte auch kommen. – Той също иска да дойде.
При отрицателен отговор на въпроси с глаголите müssen и sollen в отговора често се използва глагола brauchen (нуждая се), изискващ Akkusativ:
- Soll ich das tun? – Трябва ли да направя това?
- Nein, Sie brauchen das nicht! – Не, не ви е нужно!
wollen
1. Желание:
Ich will schlafen. – Искам да спя.
Wie Sie wollen. – Както желаете.
2. С допълнение или наречие (без втори глагол):
Wo willst du hin? – Къде отиваш?
Ich weiß nicht, was du willst. – Не знам какво искаш.
3. За изразяване на бъдеще време:
Wollen wir sehen, was daraus wird. – Ще видим какво ще излезе от това.
4. За изразяване на молба:
Wollen Sie mir bitte helfen! – Помогнете ми, моля!
5. Описателен инфинитив “Дайте/Нека”:
Wollen wir das vergessen! – Дайте / Нека да забравим това!
Wollen wir ins Kino gehen! – Дайте / Нека да отидем на кино!
6. С инфинитив I и II - съмнение в истиността на думите на говорещия:
Er will in China gewesen sein. – Той казва, че е бил в Китай.
Sie will nichts gewusst haben. – Тя твърди, че нищо не знае!
7. В съчетание с неодушевен подлог:
Es will regnen. – Вали дъжд.
Meine Beine wollen nicht mehr. – Краката ми не искат вече. / Краката ми отказват да ми служат.
8. Приканване, подбуда към действие:
Wollen wir gehen! – Нека да отидем!
Man wolle die Vorschrift genau beachten! – Да се спазва точно предписанието.
9. Категорично нареждане, заповед, заплаха (разг.):
Willst du wohl antworten! - Отговаряй!
Wollt ihr wohl antworten! - Отговаряйте!
müssen
1. Необходимост поради външни обстоятелства:
Ich muss nach Hause. – Трябва да се прибера в къщи.
2. Уверено предположение (понякога с отрицание):
Er muss im Urlaub sein. – Той вероятно е в отпуск.
Das muss nicht sein. – Не е задължително. / Не е необходимо.
3. Обосновано предположение (с Infinitiv II):
Sie muss sich gewundert haben. – Тя трябва (навярно) се е учудила.
4. Пожелание, предположение (в Konjunktiv II):
Geld müsste man haben. – Трябва да има пари.
So müsste es immer sein. – Така трябва да бъде винаги
5. С пряко допълнение (без Infinitiv на друг глагол):
Sie muss noch zum Arzt. – Тя още трябва да отиде на лекар.
Er hat zum Chef gemusst. – Той трябваше да отиде при шефа.
sollen
1. Задължение:
Sie sollen das nicht tun. – Вие не трябва да правите това.
Du sollst dich schämen. – Трябва да се срамуваш.
2. Препоръка (има избор):
Du sollst der Mutter helfen. – Трябва да помагаш на майка ти.
3. С пряко допълнение:
Du hast das nicht gesollt. – Не трябва да постъпваш така.
4. За изразяване на възможности, вероятности (често в конюнктив):
Sollte es so kommen, rufe mich. – Трябва ли да се идва, обади ми се.
Wenn Sie so entscheiden sollten. – Ако така прецените.
Wir sollten nicht mehr wiedersehen. – Ние вероятно повече няма да се видим.
5. За изразяване на неувереност в изказването по адрес на други лица:
Er soll nicht in Berlin sein. – Казват, че той не е в Берлин.
Sie soll verheiraten sein. – Казват, че тя се е омъжила.
Sie muss noch zum Arzt. – Тя още трябва да отиде на лекар.
Er hat zum Chef gemusst. – Той трябваше да отиде при шефа.
sollen
1. Задължение:
Sie sollen das nicht tun. – Вие не трябва да правите това.
Du sollst dich schämen. – Трябва да се срамуваш.
2. Препоръка (има избор):
Du sollst der Mutter helfen. – Трябва да помагаш на майка ти.
3. С пряко допълнение:
Du hast das nicht gesollt. – Не трябва да постъпваш така.
4. За изразяване на възможности, вероятности (често в конюнктив):
Sollte es so kommen, rufe mich. – Трябва ли да се идва, обади ми се.
Wenn Sie so entscheiden sollten. – Ако така прецените.
Wir sollten nicht mehr wiedersehen. – Ние вероятно повече няма да се видим.
5. За изразяване на неувереност в изказването по адрес на други лица:
Er soll nicht in Berlin sein. – Казват, че той не е в Берлин.
Sie soll verheiraten sein. – Казват, че тя се е омъжила.
haben
1. Като самостоятелен глагол:
Ich habe ein neues Buch. – Имам нова книга.
2. Като спомагателен глагол при Perfekt и Plusquamperfekt:
Ich habe mich sehr geärgert. – Аз много се разсърдих.
Nachdem wir die Arbeit begonnen hatten, wurde es klar, dass wir Hilfe brauchen. -
След като започнахме работа, стана ясно, че ни е нужна помощ.
3.В конструкцията haben + zu + Infinitiv (задължение, необходимост):
Du hattest diese Regel besonders zu beachten. – Трябва да обърнеш специално внимание на това правило.
mögen
1. Самостоятелно в значение: “обичам, чувствам благоразположение към някой или нещо”:
* Със съществителни и местоимения:
Ich mag dieses Essen nicht. – Не харесвам това ядене
Die beiden mögen sich (разг.). – Те се обичат
Ich mag ihn nicht. – Аз не го харесвам
* С инфинитив, в повечето случаи с отрицание:
Ich mag ihn nicht sehen. – Не искам да го видя
2. В Präteritum Konjunktiv изразява вежлива молба, желание:
Ich möchte Sie um dieses Buch bitten? – Искам да ви попитам за тази книга??
Ich möchte rauchen? – Може ли да запаля (да пуша)?
3. В значение „нека“ (с уклончиво значение; като пожелание, косвена покана или заповед, понякога и като заплаха):
Möge kommen, was da will. – Да става каквото ще
Er mag tun, was er will, nichts ist dem Bruder recht. – Той може да прави каквото иска, брат му винаги ще е недоволен / Каквото и да направи, брат му ще е недоволен.
Möge deine Reise glücklich verlaufen! – Леко /безопасно, щастливо/ пътуване!
Möge er doch kommen. – Нека дойде.
Möge er kommen! – Само да дойде! (заплаха)
Sag ihm, er möge (möchte разг.) bald nach Hause kommen. – Кажи му по-бързо да се прибира.
4. Изразяване на неуверено предположение:
Es mag sein. – Може би.
Еr mag schon gekommen sein. – Той може вече да е дошъл.
Wo mag er sein? – Къде може да е той?
Други примери:
Befehl: Er muss das tun. – Команда: Той трябва да направи това
Befehl durch eine andere Person: Er soll das tun. – Команда чрез друго лице: Той трябва да направи това.
Verbot: Er darf das nicht tun. – Забрана: Той не може да прави това.
Verbot durch eine andere Person: Er soll das nicht tun. – Забрана чрез друго лице: Той не трябва да прави това.
Unfähigkeit / keine Gelegenheit: Er kann das nicht tun. – Невъзможност: Той не може да направи това.
Fähigkeit / Gelegenheit: Er kann das tun. – Възможност: Той може да направи това.
Erlaubnis: Er darf das tun. – Разрешение: Той може да направи това.
Rat: Er sollte das tun. – Съвет: Той може да направи това.
Kein Befehl: Er muß das nicht tun. Er braucht das nicht zu tun. – Без заповед/команда: Той не бива да го прави. Той няма нужда да го прави.
Vermutungen - Предположения:
- unsicher: Er könnte das getan haben. – несигурност: Той би могъл да го направи.
- ziemlich sicher: Er dürfte das getan haben. – с голяма сигурност: Той е трябвало да го направи.
- ganz sicher: Er muß das getan haben. – сигурност: Той трябва да го направи.
Eine andere Person hat es gesagt: Er soll das getan haben. – Казано от друг човек: Трябваше да се направи това.
1. Като самостоятелен глагол:
Ich habe ein neues Buch. – Имам нова книга.
2. Като спомагателен глагол при Perfekt и Plusquamperfekt:
Ich habe mich sehr geärgert. – Аз много се разсърдих.
Nachdem wir die Arbeit begonnen hatten, wurde es klar, dass wir Hilfe brauchen. -
След като започнахме работа, стана ясно, че ни е нужна помощ.
3.В конструкцията haben + zu + Infinitiv (задължение, необходимост):
Du hattest diese Regel besonders zu beachten. – Трябва да обърнеш специално внимание на това правило.
mögen
1. Самостоятелно в значение: “обичам, чувствам благоразположение към някой или нещо”:
* Със съществителни и местоимения:
Ich mag dieses Essen nicht. – Не харесвам това ядене
Die beiden mögen sich (разг.). – Те се обичат
Ich mag ihn nicht. – Аз не го харесвам
* С инфинитив, в повечето случаи с отрицание:
Ich mag ihn nicht sehen. – Не искам да го видя
2. В Präteritum Konjunktiv изразява вежлива молба, желание:
Ich möchte Sie um dieses Buch bitten? – Искам да ви попитам за тази книга??
Ich möchte rauchen? – Може ли да запаля (да пуша)?
3. В значение „нека“ (с уклончиво значение; като пожелание, косвена покана или заповед, понякога и като заплаха):
Möge kommen, was da will. – Да става каквото ще
Er mag tun, was er will, nichts ist dem Bruder recht. – Той може да прави каквото иска, брат му винаги ще е недоволен / Каквото и да направи, брат му ще е недоволен.
Möge deine Reise glücklich verlaufen! – Леко /безопасно, щастливо/ пътуване!
Möge er doch kommen. – Нека дойде.
Möge er kommen! – Само да дойде! (заплаха)
Sag ihm, er möge (möchte разг.) bald nach Hause kommen. – Кажи му по-бързо да се прибира.
4. Изразяване на неуверено предположение:
Es mag sein. – Може би.
Еr mag schon gekommen sein. – Той може вече да е дошъл.
Wo mag er sein? – Къде може да е той?
Други примери:
Befehl: Er muss das tun. – Команда: Той трябва да направи това
Befehl durch eine andere Person: Er soll das tun. – Команда чрез друго лице: Той трябва да направи това.
Verbot: Er darf das nicht tun. – Забрана: Той не може да прави това.
Verbot durch eine andere Person: Er soll das nicht tun. – Забрана чрез друго лице: Той не трябва да прави това.
Unfähigkeit / keine Gelegenheit: Er kann das nicht tun. – Невъзможност: Той не може да направи това.
Fähigkeit / Gelegenheit: Er kann das tun. – Възможност: Той може да направи това.
Erlaubnis: Er darf das tun. – Разрешение: Той може да направи това.
Rat: Er sollte das tun. – Съвет: Той може да направи това.
Kein Befehl: Er muß das nicht tun. Er braucht das nicht zu tun. – Без заповед/команда: Той не бива да го прави. Той няма нужда да го прави.
Vermutungen - Предположения:
- unsicher: Er könnte das getan haben. – несигурност: Той би могъл да го направи.
- ziemlich sicher: Er dürfte das getan haben. – с голяма сигурност: Той е трябвало да го направи.
- ganz sicher: Er muß das getan haben. – сигурност: Той трябва да го направи.
Eine andere Person hat es gesagt: Er soll das getan haben. – Казано от друг човек: Трябваше да се направи това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар