Устна реч - I част

Устна реч: особености на лексиката на разговорната реч в сравнение с Hochdeutsch

• Разговорната реч е богата на идиоми, пословици, ненормативна лексика и така наречените социолекти – лексиката на определен слой от населението (младежи, студенти, IT специалисти и др.).
• Особена емоционална изразителност на разговорната реч придават различните междуметия и частици (например, аха!– aha!; ох! — oh!; всъщност – eigentlich; обаче – jedoch, та, ама, нали — ja и т.н.).
• В разговорния вариант се избира лексика, която е неутрална или се явява специфична, напр.: kriegen – получавам (bekommen); разбирам, схващам – kapieren  (verstehen) и т.н.
• В разговорната (устна) реч, по правило, се заменят устойчивите словосъчетания, състоящи се от глагол и съществително име, с по-прости конструкции (глаголни), напр.:

Hochdeutsch: Wir treffen diverse Massnahmen zur Klärung der Situation. – Ние предприемаме различни мерки за изясняване на ситуацията.

Umgangssprache: Wir versuchen, die Situation zu klären. – Опитваме се да изясним ситуацията.

• В устната реч се наблюдава опростяване на предложните и съюзни конструкции, напр.:

Hochdeutsch: Ihre Kollegen sammeln Sachen zur Unterstützung von Afrikaner Kindern. – Нейните колеги събират вещи в подкрепа на африканските деца.

Umgangssprache: Ihre Kollegen sammeln Sachen für Afrikaner Kinder. – Нейните колеги събират вещи за африканските деца.

• В устната немска реч често се използват различни думи с обобщено значение, служещи за замяна на пространствени описания, напр.:

Solche Sachen durften nicht passieren. – Подобни неща не трябва да се случват.

Räume dein Zeug da auf! – Прибери си нещата!

Устна реч: особености в интонацията в сравнение с Hochdeutsch

• На първо място в разговорния вариант е необходимо да се прави разлика в смислов и интонационен план, например:

Geschlafen habe ich, aber munter bin ich nicht. – Аз спах, но не съм бодър. (В дадения случай отправната точка на изказването е, че някой е спал. Останалото произтича от това).

• В немската устна реч за смислово и интонационно подчертаване на отделните компоненти много често се използва частицата da, напр.:

Der Computer da ist das, was wir kaufen wollen. – Компютърът (точно този) е това, което искаме на купим.

• За интонационно и смислово подчертаване на съществителното (собствено или нарицателно) много често, в качеството си на усилително средство, се използва определителния член, напр.:

Den Otto haben wir nicht erwartet. – Ото (точно него) не очаквахме.

Den Bürgermeister habe ich früher gekannt. – (Точно този) Кметът познавам от по-рано.

Устна реч: особености на фонетиката в сравнение с Hochdeutsch

• Звукът [е] в края на съществителните имена и в безударните глаголни неделими представки, се произнася много кратко, например:

die Gabe (талант, дар), die Krähe (врана, гарга), die Decke (покривка, таван на стая, външна гума), bestellen (поръчвам, запазвам (тая, билет), vermuten (предчувствам, предполагам), gebrauchen (използвам), zerlegen (разбирам) и т.н.

• Звукът [е] в глаголните окончания много често въобще не се произнася. В писмената реч се заменя с апостроф, напр.:

Ich hab’ einen grossen Eimer. Ich geb’ dir den. – Имам голяма кофа. Ще ти я дам.

• Звукът [е] в средата на основата се произнася без ударение, или съвсем кратко или съвсем се изпуска, например:

Чакам, очаквам – erwarten […tn], съветвам – raten […tn], Essen – град Есен […sn],  утешавам – trösten […tn].

• [r] в края на думата като съвсем кратко [а], напр.:

четири – vier, ние – wir, любопитство – die Neugier, чаша – die Gläser, майстор – der Meister, поет – der Dichter, дръжка, ръчка – der Halter и т.н.

• Неопределителния член в разговорната реч значително се редуцира и често се слива със стоящите пред него предлози или частици, напр.:

einen => ‘nen, eine => ‘ne, eines => ‘nes, so eine => so’ne, bei einer => bei’ner, für eine => für’ne и т.д.

• В разговорната реч наречията за място, имащи в своя състав представките her-, hin- се редуцират до характерни за устната реч форми, напр.:

нагоре – hinauf, herauf => rauf; навън – hinaus, heraus => raus; в (вътре) — hinein, herein => rein; hinunter, herunter => runter и т.н.

• Местоимението nichts в разговорната реч, по правило, се произнася [niks].

Употреба на Partizip II в немския език

Partizip II в немския език се употребява:

1.     За образуването на сложни глаголни времена:

• Perfekt Aktiv:

Der Frühling ist gekommen.

Пролетта дойде.

• Plusquamperfekt Aktiv:

Die Schüler hatten sich zu den Prüfungen gut vorbereitet.

Учениците бяха добре подготвени за изпитите.

• Всички времеви форми на пасив:

In unserem Kino wird ein neuer Film gezeigt.	В нашето кино ще бъде показан нов филм.
Die Aufgabe wurde erfüllt.	Задачата ще бъде изпълнена.
In dieser Straße wird ein neues Theatergebäude gebaut werden.	На тази улица ще бъде построена новата сграда на театъра.
Zu dieser Regel waren zwei Beispiele angeführt worden.	Към това правило бяха приведени два примера. (Това правило е илюстрирано с два примера.)
Diese Erzählung ist in der Zeitschrift ,,Neue deutsche Literatur“ veröffentlicht worden.	Този разказ беше публикуван в списанието «Нойе дойче литература».

2.     В ролята на самостоятелен член:

В кратка форма:

• Като обстоятелство за вида на действието:

Der Wissenschaftler sprach begeistert von seiner Erfindung.

Ученът с въодушевление говори за своето откритие.

• Като неизменяема част на именното сказуемо:

Dieses Wort war fett gedruckt.

Тази дума беше с удебелен шрифт.

В пълна форма:

• Като съгласувано определение на съществително:

Der gebaute Betrieb liefert neue landwirtschaftliche Maschinen.	Построеното предприятие осигурява нови селскостопански машинини.
Die eingetroffene Delegation besuchte das Goethe-Museum.	Пристигналата делегация посети музея на Гьоте..
Die gelesenen Bücher waren sehr interessant.	Прочетените книги бяха много интересни.

Partizip II се склонява също както прилагателните. Виж Склонение на прилагателни в немския език

Превод на  Partizip II

1.     Във функцията на предикатив.

Във функцията на предикатив, т. е. неизменяемата част на именното сказуемо се употребява само Partizip II от преходни глаголи. Превежда се със страдателно причастие в минало време в кратка форма:

Die Straßen der Stadt sind geräumt.	Улиците на града са почистени.
Die Straßen waren schon geräumt.	Улиците вече бяха почистени.
Die Straßen werden geräumt sein.	Улиците ще бъдат почистени.

2.     Във функцията на съгласувано определение.

В ролята на съгласувано определение Partizip II, образуван от преходни глаголи, има пасивно значение и често изразява завършено действие, което предшества действието, описано от сказуемото. В болшинството от  случаите се превежда със страдателно причастие за минало време.

Der gebaute Kanal spielt eine große Rolle für die Wirtschaft des ganzen Gebietes.	Построеният канал играе голяма роля за икономиката на цялата област.
Die erfüllte Aufgabe war sehr kompliziert.	Изпълнената задача беше много сложна.

Partizip II от непреходни глаголи изразява завършено действие, което предшества действието, изразено от сказуемото. Превежда се като деятелно причастие в минало време:

Die eingetroffenen Gäste wollten zuerst das Zentrum der Stadt besichtigen.	Пристигналите гости искаха първо да разгледат центъра на града.
Der gekommene Frühling war in diesem Jahr ungünstig.	Настъпващата пролет през тази година беше неблагоприятна.
Das eingeschlafene Kind lag ruhig im Bett.	Заспиващото дете лежеше спокойно в леглото.

3.     Във функцията на несъгласувано определение.

В ролята на несъгласувано определение Partizip II се превежда като съответстващото съгласувано причастие:

Der Roman dieses jungen Schriftstellers, im vorigen Jahr herausgegeben, machte auf mich einen großen Eindruck.	Романът на този млад писател, публикуван миналата година, направи голямо впечатление.
Von dem Lehrer gelobt, erfüllen die Schüler die nächste Übung noch fleißiger.	Учениците, похвалени от учителя, и направиха следващото още по-прилежно.

4.     В ролята на обстоятелство.

В ролята на обстоятелство Partizip II както от непреходни, така и от преходни глаголи се превеждат като деепричастие в минало време.

Nach Hause zurückgekehrt, erzählte Kurt viel Interessantes von seiner Reise.

Връщайки се у дома, Курт разказва много интересно за своето пътешествие.

Употреба на Partizip I в немския език и неговия превод на български език

Partizip I в немския език указва на признак, свойство на предмета, възникващи в резултат на действие. В този случай предмета е активен:

• der schreibende Schüler — пишещия ученик (действието се извършва от ученика);
• das zeichnende Mädchen — рисуващото момиче;
• der fallende Baum — падащо дърво.

Partizip I изразява незавършено действие, което протича едновременно с действието, изразено от сказуемото.

Partizip I има, както и прилагателното, две форми: склоняема (пълна) и несклоняема (кратка).

В пълната си форма Partizip I изпълнява функцията на съгласувано определение на съществителното име и отговаря на въпросите: welcher? was für ein?:

• Was für ein Junge? — ein laufender Junge (бягащо момче).
• Welches Mädchen? — das schreibende Mädchen (пишещата момиче).

Partizip I се склонява като прилагателно.

Например:

• с определителен член:

Nominativ	der lesende Student, die lesende Studentin
Genitiv	des lesenden Studenten, der lesenden Studentin

• с неопределителен член:

Nominativ	ein lesender Student, eine lesende Studentin
Genitiv	eines lesenden Studenten, einer lesenden Studentin

Превод на Partizip I, употребен в ролята на определение

Ако Partizip I се явява съгласуемо определение към съществително в изречение със сказуемо, изразено чрез глагол в сегашно или бъдеще време, то той се превежда като деятелно причастие в сегашно време.

Например:

Die spielenden Kinder singen frohe Lieder.

Играещите деца пеят весели песни.

Ако Partizip I е в ролята на съгласувано определение, употребено в изречение със сказуемо, изразено от глагол в минало време, то той се превежда като деятелно причастие в минало или сегашно време.

Например:

Die spielenden Kinder liefen uns entgegen.

Срещу  нас тичат игралите (играещите) деца.

Partizip I с частица zu, употребен като определение

Partizip I  на преходните глаголи, употребени в качеството си на определения, могат да имат пред себе си частицата zu. В този случай определяното съществително обозначава предмет, на който може да бъде насочено действие, изразено с Partizip I:

Der zu übersetzende Auszug ist in dieser Zeitschrift besonders interessant.	Откъсът, който трябва да бъде преведен в това списание е особено интересен.
Die zu überwindenden Schwierigkeiten ängstigen uns nicht.	Нас не ни плашат трудностите, които трябва да преодолеем.

Partizip I с zu често се превежда с определително подчинено изречение.

Превод на Partizip I, употребен в ролята на обстоятелство

Кратката форма на Partizip I в немския език може да бъде в изречението като обстоятелство за вида на действието, поясняващо сказуемото и отговаря на въпроса wie? (как?).

Schweigend betrat er den Lesesaal und nahm Platz.	Мълчейки, той влезе в читалнята и седна.
Sie sitzen lesend im Klassenzimmer.	Те стоят в клас четейки. (Те стоят ... и четат.)
Sie saßen lesend im Klassenzimmer.	Те седят в клас, четейки.

Partizip I в ролята на обстоятелство често се се превежда като деепричастие на основата на минало несвършено време, или като лична форма на глагола в това време, в което е употребено сказуемото, или описателно – съществително с предлог.

Partizip I в кратка форма може да се употребява също и в ролята на несъгласувано определение. В този случай се превежда, както и съгласуваното определение, с деятелно причастие в сегашно или минало време:

Unsere Klasse, bestehend aus 25 Schülern, fuhr in diesem Sommer nach Deutschland.

Нашият клас, състоящ се от 25 ученика, заминава това лято в Германия.