Устна реч - II част

Устна реч: особености на синтаксиса в сравнение с Hochdeutsch

• В изреченията, представляващи отговор на въпрос, може да се изпусне подлога, отстъпвайки първо място на сказуемото; отговорите на въпроси в хода на диалога много често са във вид на непълни кратки изречения, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Ich weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Аз не знам точно.

Umgangssprache (Umg.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Не знам точно (непълно изречение, подлога е изпуснат).

Hochd.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Sie fliegt nach Griechenland. – За къде ще лети тя това лято? – Тя ще лети за Гърция.

Umg.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Nach Griechenland. – Къде ще отлети тя това лято? – За Гърция (непълно изречение).

• В сложно-подчинените конструкции, в които подчиненото изречение се съединява с главното с помоща на съюзите «макар, че; въпреки, че – obwohl» и «защото, понеже – weil», в разговорната реч често се използва прав словоред вместо обратен, напр.:

Hochd.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er im Laufe des Tages zu viel erlebt hat. – Томас не можа да заспи, защото преживя твърде много през деня (обратен словоред в подчиненото изречение).

Umg.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er hat im Laufe des Tages zu viel erlebt. – Томас не можа да заспи, защото преживя много през деня (прав словоред).

• За устната реч е характерен преноса на инфинитива и сравнителните обороти в самия край на изречението – зад границите на рамковата конструкция, напр.:

Hochd.: Sein Bruder sieht wie ein Obdachloser aus. – Неговия брат изглежда като безпризорник.

Umg.: Sein Bruder sieht aus wie ein Obdachloser. – Брат му прилина на безпризорник.

• За разговорната (устна) реч е характерна замяната на много определения, които са изразени с подчинени изречения,  с причастия и прилагателни, безсъюзни сложни изречения, напр.:

Hochd.: Klaus hat einen neuen Sessel, der ihm sehr gut gefällt. – Клаус има ново кресло, което на него много му харесва (подчинено изречение).

Umg.: Klaus hat einen neuen Sessel, der gefällt ihm sehr gut. – Клаус има ново кресло, то много му харесва (безсъюзно сложно изречение).

Устна реч: особености на граматиката в сравнение с Hochdeutsch

• Значително преобладава използването на Perfekt пред Präteritum, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Barbara arbeitete eifrig an einem neuen Artikel (Präteritum). – Барбара усърдно работи над новата си статия.

Umgangssprache (Umg.): Barbara hat eifrig an einem neuen Artikel gearbeitet (Perfekt).  — Барбара работеше усърдно над новата си статия

• Замяна на бъдеще време със сегашно (Präsens), напр.:

Hochd.: Danach wird Barbara an einem neuen Artikel arbeiten. – След това Барбара ще работи над нова статия (Futurum I).

Umg.: Danach arbeitet Barbara an einem neuen Artikel. — След това Барбара работи над нова статия (Präsens вместо Futurum I).

• Използването на модални глаголи вместо сложни конструкции, напр.:

Hochd.: Es war uns unmöglich, Dr. Krause anzurufen. – Невъзможно е за нас да се обадим на др. Краузе (инфинитивен оборот).

Umg.: Wir konnten Dr. Krause nicht anrufen. – Не можем да се обадим на др. Краузе. Замяна на инфинитивния оборот с модален глагол).

• При възможност се избягва употребата на страдателен залог (пасив) в полза на деятелен залог (актив), напр.:

Hochd.: In Italien wird es sehr viel Pasta gegessen. – В Италия ядат твърде много паста.

Umg.: Die Italiener essen sehr viel Pasta. – Италианците ядат твърде много паста.

• В разговорната реч предложните конструкции със съществителни, много често се заменят от глаголни, напр.:

Hochd.: Infolge unserer späten Ankunft mussten wir im Hotel übernachten. – В следствие на нашето късно пристигане трябваше да пренощуваме в хотел. (предложна конструкция).

Umg.: Wir mussten im Hotel übernachten, weil wir spät angekommen waren. – Ние пренощувахме в хотел, защото пристигнахме късно (глаголна конструкция).

• Управлението на предлозите с родителен падеж Genitiv често се заменя с Dativ, ако управлението на предлозите го позволява (това касае предлозите вместо – statt, въпреки, че – trotz, из-за – wegen, през, по време на– während), напр.:

Hochd.: seinetwegen – заради него; trotz des Gewitters – въпреки бурята (Genitiv);

Umg.: wegen ihm – заради него; trotz dem Gewitter – заради бурята (Dativ).

• Вместо сложните думи, съдържащи в своя състав повече от две осонви, се използват описателни конструкции, напр.:

Hochd.: die LKW-Verkehrsmittelroutenplanungsgesellschaft – Фирма за планиране на маршрутите товарни камиони;

Umg.: die Gesellschaft für Routenplanung von LKW-Verkehrsmitteln.

• В случай на използването на Konjunktiv в разговорната реч преимуществено се избират формите с würden, напр.:

Hochd.: Peter führe mit, wenn du ihn einlüdest. – Петер би дошъл с теб, ако ти го поканиш.

Umg.: Peter würde mitfahren, wenn du ihn einladen würdest. – Петер ще пътува с теб, ако го поканиш.

• В случай на необходимост да се преобразува пряката реч в косвена, вместо Konjunktiv I се използва Indikativ или Konjunktiv II, напр.:

Hochd.: Anna flüsterte, sie habe keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (Konjunktiv I).

Umg.: Anna flüsterte, sie hatte keine Arbeit mehr. – Anna flüsterte, sie hätte keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (1 – Indikativ, 2 – Konjunktiv II).

Устна реч - I част

Устна реч: особености на лексиката на разговорната реч в сравнение с Hochdeutsch

• Разговорната реч е богата на идиоми, пословици, ненормативна лексика и така наречените социолекти – лексиката на определен слой от населението (младежи, студенти, IT специалисти и др.).
• Особена емоционална изразителност на разговорната реч придават различните междуметия и частици (например, аха!– aha!; ох! — oh!; всъщност – eigentlich; обаче – jedoch, та, ама, нали — ja и т.н.).
• В разговорния вариант се избира лексика, която е неутрална или се явява специфична, напр.: kriegen – получавам (bekommen); разбирам, схващам – kapieren  (verstehen) и т.н.
• В разговорната (устна) реч, по правило, се заменят устойчивите словосъчетания, състоящи се от глагол и съществително име, с по-прости конструкции (глаголни), напр.:

Hochdeutsch: Wir treffen diverse Massnahmen zur Klärung der Situation. – Ние предприемаме различни мерки за изясняване на ситуацията.

Umgangssprache: Wir versuchen, die Situation zu klären. – Опитваме се да изясним ситуацията.

• В устната реч се наблюдава опростяване на предложните и съюзни конструкции, напр.:

Hochdeutsch: Ihre Kollegen sammeln Sachen zur Unterstützung von Afrikaner Kindern. – Нейните колеги събират вещи в подкрепа на африканските деца.

Umgangssprache: Ihre Kollegen sammeln Sachen für Afrikaner Kinder. – Нейните колеги събират вещи за африканските деца.

• В устната немска реч често се използват различни думи с обобщено значение, служещи за замяна на пространствени описания, напр.:

Solche Sachen durften nicht passieren. – Подобни неща не трябва да се случват.

Räume dein Zeug da auf! – Прибери си нещата!

Устна реч: особености в интонацията в сравнение с Hochdeutsch

• На първо място в разговорния вариант е необходимо да се прави разлика в смислов и интонационен план, например:

Geschlafen habe ich, aber munter bin ich nicht. – Аз спах, но не съм бодър. (В дадения случай отправната точка на изказването е, че някой е спал. Останалото произтича от това).

• В немската устна реч за смислово и интонационно подчертаване на отделните компоненти много често се използва частицата da, напр.:

Der Computer da ist das, was wir kaufen wollen. – Компютърът (точно този) е това, което искаме на купим.

• За интонационно и смислово подчертаване на съществителното (собствено или нарицателно) много често, в качеството си на усилително средство, се използва определителния член, напр.:

Den Otto haben wir nicht erwartet. – Ото (точно него) не очаквахме.

Den Bürgermeister habe ich früher gekannt. – (Точно този) Кметът познавам от по-рано.

Устна реч: особености на фонетиката в сравнение с Hochdeutsch

• Звукът [е] в края на съществителните имена и в безударните глаголни неделими представки, се произнася много кратко, например:

die Gabe (талант, дар), die Krähe (врана, гарга), die Decke (покривка, таван на стая, външна гума), bestellen (поръчвам, запазвам (тая, билет), vermuten (предчувствам, предполагам), gebrauchen (използвам), zerlegen (разбирам) и т.н.

• Звукът [е] в глаголните окончания много често въобще не се произнася. В писмената реч се заменя с апостроф, напр.:

Ich hab’ einen grossen Eimer. Ich geb’ dir den. – Имам голяма кофа. Ще ти я дам.

• Звукът [е] в средата на основата се произнася без ударение, или съвсем кратко или съвсем се изпуска, например:

Чакам, очаквам – erwarten […tn], съветвам – raten […tn], Essen – град Есен […sn],  утешавам – trösten […tn].

• [r] в края на думата като съвсем кратко [а], напр.:

четири – vier, ние – wir, любопитство – die Neugier, чаша – die Gläser, майстор – der Meister, поет – der Dichter, дръжка, ръчка – der Halter и т.н.

• Неопределителния член в разговорната реч значително се редуцира и често се слива със стоящите пред него предлози или частици, напр.:

einen => ‘nen, eine => ‘ne, eines => ‘nes, so eine => so’ne, bei einer => bei’ner, für eine => für’ne и т.д.

• В разговорната реч наречията за място, имащи в своя състав представките her-, hin- се редуцират до характерни за устната реч форми, напр.:

нагоре – hinauf, herauf => rauf; навън – hinaus, heraus => raus; в (вътре) — hinein, herein => rein; hinunter, herunter => runter и т.н.

• Местоимението nichts в разговорната реч, по правило, се произнася [niks].

Употреба на Partizip II в немския език

Partizip II в немския език се употребява:

1.     За образуването на сложни глаголни времена:

• Perfekt Aktiv:

Der Frühling ist gekommen.

Пролетта дойде.

• Plusquamperfekt Aktiv:

Die Schüler hatten sich zu den Prüfungen gut vorbereitet.

Учениците бяха добре подготвени за изпитите.

• Всички времеви форми на пасив:

In unserem Kino wird ein neuer Film gezeigt.	В нашето кино ще бъде показан нов филм.
Die Aufgabe wurde erfüllt.	Задачата ще бъде изпълнена.
In dieser Straße wird ein neues Theatergebäude gebaut werden.	На тази улица ще бъде построена новата сграда на театъра.
Zu dieser Regel waren zwei Beispiele angeführt worden.	Към това правило бяха приведени два примера. (Това правило е илюстрирано с два примера.)
Diese Erzählung ist in der Zeitschrift ,,Neue deutsche Literatur“ veröffentlicht worden.	Този разказ беше публикуван в списанието «Нойе дойче литература».

2.     В ролята на самостоятелен член:

В кратка форма:

• Като обстоятелство за вида на действието:

Der Wissenschaftler sprach begeistert von seiner Erfindung.

Ученът с въодушевление говори за своето откритие.

• Като неизменяема част на именното сказуемо:

Dieses Wort war fett gedruckt.

Тази дума беше с удебелен шрифт.

В пълна форма:

• Като съгласувано определение на съществително:

Der gebaute Betrieb liefert neue landwirtschaftliche Maschinen.	Построеното предприятие осигурява нови селскостопански машинини.
Die eingetroffene Delegation besuchte das Goethe-Museum.	Пристигналата делегация посети музея на Гьоте..
Die gelesenen Bücher waren sehr interessant.	Прочетените книги бяха много интересни.

Partizip II се склонява също както прилагателните. Виж Склонение на прилагателни в немския език

Превод на  Partizip II

1.     Във функцията на предикатив.

Във функцията на предикатив, т. е. неизменяемата част на именното сказуемо се употребява само Partizip II от преходни глаголи. Превежда се със страдателно причастие в минало време в кратка форма:

Die Straßen der Stadt sind geräumt.	Улиците на града са почистени.
Die Straßen waren schon geräumt.	Улиците вече бяха почистени.
Die Straßen werden geräumt sein.	Улиците ще бъдат почистени.

2.     Във функцията на съгласувано определение.

В ролята на съгласувано определение Partizip II, образуван от преходни глаголи, има пасивно значение и често изразява завършено действие, което предшества действието, описано от сказуемото. В болшинството от  случаите се превежда със страдателно причастие за минало време.

Der gebaute Kanal spielt eine große Rolle für die Wirtschaft des ganzen Gebietes.	Построеният канал играе голяма роля за икономиката на цялата област.
Die erfüllte Aufgabe war sehr kompliziert.	Изпълнената задача беше много сложна.

Partizip II от непреходни глаголи изразява завършено действие, което предшества действието, изразено от сказуемото. Превежда се като деятелно причастие в минало време:

Die eingetroffenen Gäste wollten zuerst das Zentrum der Stadt besichtigen.	Пристигналите гости искаха първо да разгледат центъра на града.
Der gekommene Frühling war in diesem Jahr ungünstig.	Настъпващата пролет през тази година беше неблагоприятна.
Das eingeschlafene Kind lag ruhig im Bett.	Заспиващото дете лежеше спокойно в леглото.

3.     Във функцията на несъгласувано определение.

В ролята на несъгласувано определение Partizip II се превежда като съответстващото съгласувано причастие:

Der Roman dieses jungen Schriftstellers, im vorigen Jahr herausgegeben, machte auf mich einen großen Eindruck.	Романът на този млад писател, публикуван миналата година, направи голямо впечатление.
Von dem Lehrer gelobt, erfüllen die Schüler die nächste Übung noch fleißiger.	Учениците, похвалени от учителя, и направиха следващото още по-прилежно.

4.     В ролята на обстоятелство.

В ролята на обстоятелство Partizip II както от непреходни, така и от преходни глаголи се превеждат като деепричастие в минало време.

Nach Hause zurückgekehrt, erzählte Kurt viel Interessantes von seiner Reise.

Връщайки се у дома, Курт разказва много интересно за своето пътешествие.