Устна реч: особености на лексиката на разговорната реч в сравнение с Hochdeutsch
- Разговорната реч е богата на идиоми, пословици,
ненормативна лексика и така наречените социолекти – лексиката на определен
слой от населението (младежи, студенти, IT
специалисти и др.).
- Особена емоционална изразителност на разговорната
реч придават различните междуметия и частици (например, аха!– aha!; ох! —
oh!; всъщност – eigentlich; обаче – jedoch, та, ама, нали — ja и т.н.).
- В разговорния вариант се избира лексика, която е
неутрална или се явява специфична, напр.: kriegen – получавам (bekommen); разбирам,
схващам – kapieren (verstehen) и т.н.
- В разговорната (устна) реч, по правило, се заменят устойчивите словосъчетания, състоящи се от глагол и съществително име, с по-прости
конструкции (глаголни), напр.:
Hochdeutsch: Wir treffen diverse Massnahmen zur Klärung der
Situation. – Ние предприемаме различни мерки за изясняване на ситуацията.
Umgangssprache: Wir versuchen, die Situation zu klären. – Опитваме
се да изясним ситуацията.
- В устната реч се наблюдава опростяване на
предложните и съюзни конструкции, напр.:
Hochdeutsch: Ihre Kollegen sammeln Sachen zur Unterstützung von Afrikaner Kindern. –
Нейните колеги събират вещи в подкрепа на африканските деца.
Umgangssprache: Ihre Kollegen sammeln Sachen für Afrikaner Kinder. – Нейните
колеги събират вещи за африканските деца.
- В устната немска реч често се използват различни
думи с обобщено значение, служещи за замяна на пространствени описания,
напр.:
Solche Sachen durften
nicht passieren. – Подобни неща не трябва да се случват.
Räume
dein Zeug da
auf! – Прибери си нещата!
Устна реч: особености в интонацията в сравнение
с Hochdeutsch
- На
първо място в разговорния вариант е необходимо да се прави разлика в смислов
и интонационен план, например:
Geschlafen
habe ich, aber munter bin ich nicht. – Аз спах, но не съм бодър. (В дадения
случай отправната точка на изказването е, че някой е спал. Останалото произтича
от това).
- В немската
устна реч за смислово и интонационно подчертаване на отделните компоненти
много често се използва частицата da,
напр.:
Der Computer da ist das, was wir
kaufen wollen. – Компютърът (точно този) е това, което искаме на купим.
- За
интонационно и смислово подчертаване на съществителното (собствено или
нарицателно) много често, в качеството си на усилително средство, се
използва определителния член, напр.:
Den Otto haben wir
nicht erwartet. – Ото (точно него) не очаквахме.
Den Bürgermeister
habe ich früher gekannt. – (Точно този) Кметът познавам от по-рано.
Устна реч: особености на фонетиката в сравнение
с Hochdeutsch
- Звукът [е] в края на съществителните
имена и в безударните глаголни неделими представки, се произнася много
кратко, например:
die Gabe (талант,
дар), die Krähe (врана,
гарга), die Decke (покривка,
таван на стая, външна гума), bestellen (поръчвам, запазвам (тая, билет), vermuten (предчувствам,
предполагам), gebrauchen
(използвам), zerlegen (разбирам) и т.н.
- Звукът [е] в глаголните окончания
много често въобще не се произнася. В писмената реч се заменя с апостроф,
напр.:
Ich hab’ einen grossen Eimer. Ich geb’ dir den. – Имам голяма кофа. Ще ти я дам.
- Звукът [е] в средата на основата се
произнася без ударение, или съвсем кратко или съвсем се изпуска, например:
Чакам,
очаквам – erwarten […tn],
съветвам – raten […tn],
Essen – град
Есен […sn], утешавам – trösten […tn].
- [r] в края на думата като съвсем
кратко [а], напр.:
четири – vier, ние – wir, любопитство – die Neugier, чаша – die Gläser, майстор – der Meister, поет – der Dichter, дръжка, ръчка – der Halter и т.н.
- Неопределителния член в разговорната
реч значително се редуцира и често се слива със стоящите пред него
предлози или частици, напр.:
einen => ‘nen, eine => ‘ne, eines => ‘nes, so eine => so’ne,
bei einer => bei’ner, für eine
=> für’ne и
т.д.
- В разговорната реч наречията за място,
имащи в своя състав представките her-, hin- се редуцират до характерни за
устната реч форми, напр.:
нагоре –
hinauf, herauf => rauf; навън – hinaus, heraus => raus; в (вътре) — hinein, herein => rein; hinunter, herunter => runter и т.н.
- Местоимението nichts в разговорната
реч, по правило, се произнася [niks].