Местоимения, използвани при кратък отговор на въпрос

На въпроса Ist das eine Bank? Не е задължително да се отговори с пълния отговор: Ja, das ist eine Bank. Може да се отговори и по-кратко: Ja, das ist eine. И така да се разбере, че става въпрос за банка. При това неопределителния член eine се превръща в местоимението eine, употребено вместо съществителното eine Bank. А как ще отговорите: Не, това не е банка? И тук има два варианта: Nein, das ist keine Bank! или Nein, das ist keine.
На въпрос кому принадлежи тази банка (Wem gehört diese Bank?), може гордо да отговорите: Das ist meine Bank. Или: Das ist meine.

А ако става въпрос за банки, то с какво ще заменим съществителното? Думата eine (една) тук, разбира се, не подхожда. За да не се повтаря излишно съществителното в множествено число, се използва думата welche (които):
Sind das Banken? – Ja, das sind welche (дословно: които, някои; някакви).
Brauchen Sie Kartoffeln? – Nein, ich habe noch welche. – Трябват ви картофи? – Не, аз още имам (някакви). 

В останалите случаи няма никакви проблеми с множественото число:
Sind das Banken? – Nein, das sind keine.
Sind das Ihre Banken? – Ja, das sind meine.

Представете си сега, че вие виждате нов, необичаен модел компютър. И удивено питате:
Ist das ein Computer?
Ja, das ist ein Computer.
= Ja, das ist einer.
Компютър в немският език еот мъжки род: der Computer. Вие забелязвате, че това der се преобразува в местоимение, като това местоимение приема окончанието на определителния член. (В женски род нищо няма да се промени: die и eine еднакво окончават на -е.)
Вие казвате или ein Computer (където ein е неопределителен член за мъжки род) или einer (местоимение, чрез което се подразбира компютъра). Или ein Computer или einer– ако се използва без думата Computer.
Подобно на това:
Ist das ein Computer? – Nein, das ist kein Computer. = Nein, das ist keiner.
Ist das Ihr Computer? – Ja, das ist mein Computer. = Ja, das ist meiner.

Така е и за среден род (в местоимението се появява окончанието за определителен член das):
Ist das ein Haus? (дом) – Ja, das ist ein Haus. = Ja, das ist eins.
– Nein, das ist kein Haus. = Nein, das ist keins.
Ist das Ihr Haus? – Ja, das ist mein Haus. = Ja, das ist mein(е)s.
Haben Sie ein Haus? (Имате ли къща?) – Ja, ich habe eins.

Освен това, подобно местоимение, изцяло заместващо съществителното, може да бъде употребено и с определителен член. Сравнете: 

Das rote Auto dort ist mein(e)s. – Червената кола (там) е моя.
= Das rote Auto dort ist das meine.
= Das rote Auto dort ist das meinige. 

Последната форма е остаряла. Обърнете внимание, че -s се използва само веднъж: или в члена, или в местоимението. Ако се използва определителен член, то местоимението си „почива“ и тогава окончава на -е. Ако няма определителен член, то местоимението приема окончанието на определителния член. Още един пример (за мъжки род): 

Der schöne Garten hier ist uns(e)rer (= der uns(e)re = der uns(e)rige).
– Тази прекрасна градина (дословно: прекрасната градина тук) е наша.

Тук – там, натам - насам (hinein -herein) - една история с хора и котки

Тук на немски е her, там – hin. Например:

Komm (hier)her! – Ела тук!

Gehen wir (dort)hin! – Отиваме там!

Kommen – идвам, gehen – отивам. Интересното е, че въпрос за направление може да се зададе по два начина:

Woher kommen Sie? – От къде идвате?

= Wo kommen Sie her?

Wohin gehen Sie? – Къде отивате (заминавате)?

= Wo gehen Sie hin?

Особеност на немския език се явява и съчетанието на тези наречия (думи, които преди всичко характеризират действието исе отнасят към глагола, като при това, за разлика отприлагателните, не се изменят спрямо падежа и нямат други форми) с предлози. В такива съчетания hin и her уточняват направлението на действието.

Представете си следната ситуация. В къща живеят Карл и Клара. На улицата пред дома им стоят Петер и Моника.

Клара казва на  Карл:

Geh hinaus! – Излез от тук / Махай се от тук!

А Моника харесва Карл и му казва:

Komm heraus! – Ела тук!

Но тук възниква проблем - намесва се Петер. И Моника го праща в къщата при Клара:

Geh hinein! – Отивай там (там, вътре)!

(Ein в подобни съчетания означава вътре – както, например, в слове einsteigen – качвам се, сядам в транспортно средство. Слизам от транспорт, съответно, aussteigen.)

И накрая на Клара и става скучно да е сама и вика Петер при себе си:

Komm herein! – Ела тук (вътре)! 

Сега нека да си представим, че пред нас не са хора, а котки (със същите тези имена).

Карл и Клара седят на едно дърво, а Моника и Петер са под дървото.

И при животните ситуацията е аналогична. Клара казв на Карл:

Geh hinunter! – Отивай там долу!

Моника вика Карл при себе си под дървото:

Komm herunter! – Ела тук, долу!

Моника гони Петер:

Geh hinauf! – Отивай там горе!

Клара вика Петер при себе си на дървото:

Komm herauf! – Ела тук горе!

Освен това, движението нагоре-надолу може да бъде изразено и в съчетание с предлога ab (от). Например, ако става въпрос за планиски склон или става въпрос за спускане/слизане/ надолу:

Wir gehen ins Tal hinab. – Ние слизаме /спускаме се/ в долината.

Er geht ins Tal herab. – Той слиза в долината (при нас – ние вече сме там).

А също и:

Ein Apfel fällt vom Baum herab. – Ябълката падна от дървото (тук, долу).

А сега отново да се върнем при хората. Клара и Петер стоят на единия бряг на реката, а Ханс на другия. Над реката има мост.

Клара отпраща Петер:

Geh (über die Brücke) hinüber! – Отивай (през моста) там! (премини от другата страна на реката).

Клара вика при себе си Ханс:

Komm herüber! – Ела тук /през моста/!

Ханс прекосява реката и отива при Клара:

Er eilt herbei. – Той се втурва насам.

Er kommt an sie heran. – Той стига при нея.

= Er kommt auf sie zu (Той идва при нея).

Um sie herum blühen Rosen. – Около тях (там около тях) цъфтят рози.

В последните три съчетания е възможно да се използва само her.

Всички тези наречия (с изключение на herab) могат да бъдат и в съкратен вариант. И тогава вече не е важно накъде е насочено действието:

hinein, herein = rein; hinauf, herauf = rauf; hinüber, herüber = rüber; heran = ran; herum = rum.

Например:

Kommen Sie (he)rein! – Влезте!

Raus (hier)! – Вън (от тук)!

Gehen Sie auf die andere Seite rüber! – Преминете от другата страна.

В някои случаи и пълният вариант на такова наречие се употребява, независимо от направлението на действието – ако посоката не е толкова важна. Например, ако някой се изкачва или слиза по стълба, често се използва her:

Sie geht die Treppe herunter. – Тя слиза по стълбата.

Любопитно е, че вече използван в изречението предлог не винаги изключва наречието:

über die Brücke herüber – през моста.

Предлога понякога може и да се изпусне, оставяйки наречието:

Wir gehen (auf) den Berg hinauf. – Ние отиваме нагоре в планината.

Dativ в немския език

Представете си, че скоро е нова година и вие съставяте списък – на кой какво да подарите. Ето тук на помощ идва дателен (давам на кого?) падеж – Dativ.

И така, ето  го проблема: Wem schenke ich was? – На кого какво да подаря?

Der Vater: dem Vater (dem, ihm) schenke ich einen Krimi. – На бащата (на него) подарявам кримка /криминален роман.

Die Mutter: der Mutter (der, ihr) schenke ich ein Bild. – На майката (на нея) подарявам картина.

Das Kind: dem Kind(e) (dem, ihm) schenke ich eine Puppe. – На детето (на него, нея) подарявам кукла.

Ако имате няколко деца:

Die Kinder: den Kindern (denen, ihnen) schenke ich Puppen.

Както може би знаете, в Akkusativ промяна има само в мъжки род. В Dativ измененията са на всякъде – във всички родове и в множествено число. Но в това няма нищо сложно.

В мъжки и среден род при Dativ прилича донякъде може би на българския по своето окончание:

Кому? – Wem? На него – dem, ihm.

Сравнете с Akkusativ: Wen? Den, ihn. – Кого? 

Ако думата е в женски род, то определителния член в женски род сменя „пола” си (така по-лесно може да се запомни): die се превръща в der. По същия начин се променя и местоимението: sie – ihr (на нея).

Ако си имаме работа с множествено число, то определителния член die се променя в den, т. е. ще изглежда също както в Akkusativ,  мъжки род. Освен това и самото съществително получава добавка – окончание -n. По същата логика се образува и местоимението: denen, ihnen (тези, на тях): den+en, ihn+en. И, съответно, вежливата форма (от 3-то лице множествено число): Sie – Ihnen (Вие – на Вас). Например:

Wie geht es Ihnen? – Как сте?

Или по-просто казано: за множествено число просто трябва да запомним формата: den Kindern – на децата. (всичко завършва на -n).

Нека да продължим списъка с подаръците за вашето голямо семейство:

die Brüder – den Brüdern (братята),

die Schwestern – den Schwestern (сестрите, тук -n е и в изходната форма),

die Söhne – den Söhnen (синовете)…

Ако думата има „английско” множествено число (окончава на -s), то при него е неловко да се присъедини немското окончание -n: den Krimis – криминалета (книги).

До този момент всички примери бяха с определителен член. Ако членът е неопределителен, то всичко е аналогично, също и окончанията:

einem Mann – един мъж, einem Kind – рдете, einer Frau – жена.

В множествено число, както вече знаем, няма неопределителен член. И затова тук е просто: Kindern – детям. Добавяме само окончанието –n.

Остава да отбележим, че понякога можем да срещнем старата форма на Dativ за мъжки и среден род с окончание -е: dem Kinde. Тя е характерна основно за едносрични, исконно немски съществителни (при това в днешно време е актуална форма без окончание).

Dativ за останалите лични местоимения можем да запомним чрез следните примери:

Gib mir bitte Geld! – Дай ми, моля, париг!

Ich gebe dir nichts. – Аз нищо няма да ти дам.

Формите за нас и нам, вас и вам са същите като при Akkusativ: uns (нас, нам), euch (вас, вам):

Helft uns! – Помогнете ни (на нас)!

Wir können euch nicht helfen. – Ние не можем да ви помогнем. (на вас)