вторник, 4 юли 2017 г.

Местоимения, използвани при кратък отговор на въпрос

На въпроса Ist das eine Bank? Не е задължително да се отговори с пълния отговор: Ja, das ist eine Bank. Може да се отговори и по-кратко: Ja, das ist eine. И така да се разбере, че става въпрос за банка. При това неопределителния член eine се превръща в местоимението eine, употребено вместо съществителното eine Bank. А как ще отговорите: Не, това не е банка? И тук има два варианта: Nein, das ist keine Bank! или Nein, das ist keine.
На въпрос кому принадлежи тази банка (Wem gehört diese Bank?), може гордо да отговорите: Das ist meine Bank. Или: Das ist meine.

А ако става въпрос за банки, то с какво ще заменим съществителното? Думата eine (една) тук, разбира се, не подхожда. За да не се повтаря излишно съществителното в множествено число, се използва думата welche (които):
Sind das Banken? – Ja, das sind welche (дословно: които, някои; някакви).
Brauchen Sie Kartoffeln? – Nein, ich habe noch welche. – Трябват ви картофи? – Не, аз още имам (някакви). 


В останалите случаи няма никакви проблеми с множественото число:
Sind das Banken? – Nein, das sind keine.
Sind das Ihre Banken? – Ja, das sind meine.

Представете си сега, че вие виждате нов, необичаен модел компютър. И удивено питате:
Ist das ein Computer?
Ja, das ist ein Computer.
= Ja, das ist einer.
Компютър в немският език еот мъжки род: der Computer. Вие забелязвате, че това der се преобразува в местоимение, като това местоимение приема окончанието на определителния член. (В женски род нищо няма да се промени: die и eine еднакво окончават на -е.)
Вие казвате или ein Computer (където ein е неопределителен член за мъжки род) или einer (местоимение, чрез което се подразбира компютъра). Или ein Computer или einer– ако се използва без думата Computer.
Подобно на това:
Ist das ein Computer? – Nein, das ist kein Computer. = Nein, das ist keiner.
Ist das Ihr Computer? – Ja, das ist mein Computer. = Ja, das ist meiner.

Така е и за среден род (в местоимението се появява окончанието за определителен член das):
Ist das ein Haus? (дом) – Ja, das ist ein Haus. = Ja, das ist eins.
– Nein, das ist kein Haus. = Nein, das ist keins.
Ist das Ihr Haus? – Ja, das ist mein Haus. = Ja, das ist mein(е)s.
Haben Sie ein Haus? (Имате ли къща?) – Ja, ich habe eins.

Освен това, подобно местоимение, изцяло заместващо съществителното, може да бъде употребено и с определителен член. Сравнете: 

Das rote Auto dort ist mein(e)s. – Червената кола (там) е моя.
= Das rote Auto dort ist das meine.
= Das rote Auto dort ist das meinige. 

Последната форма е остаряла. Обърнете внимание, че -s се използва само веднъж: или в члена, или в местоимението. Ако се използва определителен член, то местоимението си „почива“ и тогава окончава на -е. Ако няма определителен член, то местоимението приема окончанието на определителния член. Още един пример (за мъжки род): 

Der schöne Garten hier ist uns(e)rer (= der uns(e)re = der uns(e)rige).
– Тази прекрасна градина (дословно: прекрасната градина тук) е наша.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Отрицание в немският език - I част

Те са като "+" и "-" в нашей жизни. Аз спя – аз не спя, аз ям – аз не ям, аз идвам – аз не идвам. Ich schlafe nicht...