Безличното местоимение es в немския език (Unpersönliches Pronomen)

Безличното местоимение es в немския език се употребява:

1.     с безлични глаголи, които изразяват природни явления:

Es regnet.	Вали дъжд.
Es blitzt.	Има мълния/светкавица.

2.     при обозначаването на състояния или настъпване на състояние, когато става въпрос за природно явление, а също и за обозначаване на времето:

Es wird dunkel. — Стъмва се.	Wie spät ist es? — Колко е часът?
Es ist Sommer. — Лято е.	Es ist acht Uhr. — Осем часа е .
Es ist Morgen. — Сутрин е.	Mir ist es heute gut. — Днес ми е добре.
Es ist früh. — Рано е.

3.     в някои речеви обороти от типа: wie geht es — как си; es heißt — говори се; es gibt (има); es handelt sich um ... иде реч за ...

In diesem Zimmer gibt es vier Stühle, einen Tisch und einen Bücherschrank.	В тази стая има четири стола, маса и шкаф за книги.
Es handelt sich um das Fernstudium.	Става дума за задочно обучение
Wie geht es Ihnen?	Как сте?

4.     при обозначаване на физическо усещане или настроение на човек:

Es friert mich.	Студено ми е.
Es ist mir traurig zumute.	Тъжно ми е.

5.     в качеството си на формален (граматически) подлог при наличието на логически подлог след сказуемото или неговата изменяема част:

Es werden einige Schwierigkeiten betont.

Обръща се внимание на някои трудности. (Логическия подлог в това изречение е Schwierigkeiten.)

Но местоимението es се изпуска, ако на първо място в изречението стои подлог или някаква друга част на изречението:

In der Sitzung werden einige Schwierigkeiten betont.

На съвещанието се обърна внимание на някои трудности.

Безличното местоимение es български език не се превежда.

Безличното местоимение es не бива да се бърка с личното или указателно местоимение es. За разлика от тях, безличното es в немския език се явява чисто граматически елемент:

Es ist wichtig.	Това е важно (es тук е в ролята на указателно местоимение).
Das Fenster befindet sich in diesem Zimmer rechts. Es ist nicht besonders hoch.	Прозорецът в тази стая е в дясно. Той не е много голям (es тук е лично местоимение, употребено вместо Fenster).

Отрицателни местоимения в немския език (Negativpronomen)

Към отрицателните местоимения в немския език се отнасят:
niemand — никой, nichts — нищо; kein — ни(то), никакъв, никой; keiner — никой.
Отрицателните местоимения niemand, nichts имат значение, противоположно на неопределените местоимения jemand, etwas.
Отрицателното местоимение niemand заменя съществително, обозначаващо одушевен предмет. То се склонява както и местоимението jemand:

Niemand singt.	Никой не пее.
Ich werde es niemandem (niemand) sagen.	На никой няма да кажа това.

Отрицателното местоимение nichts заменя съществително, обозначаващо неодушевен предмет. То не се склонява:

Nichts rührt sich.	Нищо не се движи /не се люлее, полюшва/
Wir hören nichts.	Ние нищо не чуваме.

Отрицателното местоимение kein се отнася за съществителни имена и в изречението стои пред тях. В утвърдително изречение това съществително е с неопределителен член, без член и негов заместител. По смислово значение, отрицателното местоимение kein е близко до българските отрицателни местоимения «никой», «ни(то) един»:

в утвърдително изречение	в отрицателно изречение
Ein Student konnte auf diese Frage antworten. (Един студент може да отговори на този въпрос.)	Kein Student konnte auf diese Frage antworten. (Нито един /никой/ студент не може да отговори на този въпрос.)
Ich habe ein Wörterbuch. (Аз имам речник.)	Ich habe kein Wörterbuch. (Аз нямам речник.)
Wir haben Theaterkarten für den Sonntag bestellt. (Ние запазихме за неделя билети за театър .)	Wir haben keine Theaterkarten für den Sonntag bestellt. (Ние не поръчахме (никакви) билети за неделя за театър.)

Както показват примерите, изречение с отрицание kein за съществителното име от немски може да се преведе с отрицание «не», отнасящо се към сказуемото.
Отрицателното местоимение kein се склонява в единствено число като неопределителен член, а в множествено има падежните окончания на определителния член.

Склонение на отрицателното местоимение kein

Падеж	Единствено число			Множествено число (за всички три рода)
	М. р.	Cp. p.	Ж. p.
Nominativ	kein Fehler	kein Wort	keine Frage	keine Fehler, Wörter, Fragen
Genitiv	keines Fehlers	keines Wortes	keiner Frage	keiner Fehler, Wörter, Fragen
Dativ	keinem Fehler	keinem Wort	keiner Frage	keinen Fehlern, Wörtern, Fragen
Akkusativ	keinen Fehler	kein Wort	keine Frage	keine Fehler, Wörter, Fragen

Примери:

Ich habe in dieser Übung keinen Fehler gemacht.	Аз не направих (нито една) грешка в това упражнение.
Er hat kein Wort gesagt.	Той не каза нито дума.

Отрицателното местоимение keiner заменя съществително, обозначаващо одушевен предмет:

Keiner weiß davon.

Никой не знае (за това).

Местоимения, използвани при кратък отговор на въпрос

На въпроса Ist das eine Bank? Не е задължително да се отговори с пълния отговор: Ja, das ist eine Bank. Може да се отговори и по-кратко: Ja, das ist eine. И така да се разбере, че става въпрос за банка. При това неопределителния член eine се превръща в местоимението eine, употребено вместо съществителното eine Bank. А как ще отговорите: Не, това не е банка? И тук има два варианта: Nein, das ist keine Bank! или Nein, das ist keine.
На въпрос кому принадлежи тази банка (Wem gehört diese Bank?), може гордо да отговорите: Das ist meine Bank. Или: Das ist meine.

А ако става въпрос за банки, то с какво ще заменим съществителното? Думата eine (една) тук, разбира се, не подхожда. За да не се повтаря излишно съществителното в множествено число, се използва думата welche (които):
Sind das Banken? – Ja, das sind welche (дословно: които, някои; някакви).
Brauchen Sie Kartoffeln? – Nein, ich habe noch welche. – Трябват ви картофи? – Не, аз още имам (някакви). 

В останалите случаи няма никакви проблеми с множественото число:
Sind das Banken? – Nein, das sind keine.
Sind das Ihre Banken? – Ja, das sind meine.

Представете си сега, че вие виждате нов, необичаен модел компютър. И удивено питате:
Ist das ein Computer?
Ja, das ist ein Computer.
= Ja, das ist einer.
Компютър в немският език еот мъжки род: der Computer. Вие забелязвате, че това der се преобразува в местоимение, като това местоимение приема окончанието на определителния член. (В женски род нищо няма да се промени: die и eine еднакво окончават на -е.)
Вие казвате или ein Computer (където ein е неопределителен член за мъжки род) или einer (местоимение, чрез което се подразбира компютъра). Или ein Computer или einer– ако се използва без думата Computer.
Подобно на това:
Ist das ein Computer? – Nein, das ist kein Computer. = Nein, das ist keiner.
Ist das Ihr Computer? – Ja, das ist mein Computer. = Ja, das ist meiner.

Така е и за среден род (в местоимението се появява окончанието за определителен член das):
Ist das ein Haus? (дом) – Ja, das ist ein Haus. = Ja, das ist eins.
– Nein, das ist kein Haus. = Nein, das ist keins.
Ist das Ihr Haus? – Ja, das ist mein Haus. = Ja, das ist mein(е)s.
Haben Sie ein Haus? (Имате ли къща?) – Ja, ich habe eins.

Освен това, подобно местоимение, изцяло заместващо съществителното, може да бъде употребено и с определителен член. Сравнете: 

Das rote Auto dort ist mein(e)s. – Червената кола (там) е моя.
= Das rote Auto dort ist das meine.
= Das rote Auto dort ist das meinige. 

Последната форма е остаряла. Обърнете внимание, че -s се използва само веднъж: или в члена, или в местоимението. Ако се използва определителен член, то местоимението си „почива“ и тогава окончава на -е. Ако няма определителен член, то местоимението приема окончанието на определителния член. Още един пример (за мъжки род): 

Der schöne Garten hier ist uns(e)rer (= der uns(e)re = der uns(e)rige).
– Тази прекрасна градина (дословно: прекрасната градина тук) е наша.