По мотиви от руски блог
Веднъж, в една студена зима летях от Мюнхен до Киев.
Сама – без семейство, без деца и без стрес. С устремен към бъдещето поглед,
преметна през рамо суитчър (в Киев по това време е три пъти по-студено
отколкото в Мюнхен) и с високи токчета (красотата не признава граници). Млад
мъж в униформа, скучаещ на паспортния контрол на, практически пустото Мюнхенско
летище (оказва се, че може и такова да е), ласкаво ме оглежда от глава до пети,
взирайки се в ... паспорта ми и, съдейки по всичко, мечтаейки за топлите страни
и, хм, малко по-лекомислени женски одежди, кокетно ме попита:
- Wohin würden Sie fliegen? *
Аз, неочаквайки и поради странната в дадениата ситуация граматическа
конструкция повдигнах вежди и веднага попитах
- Was würden Sie denn
vorschlagen?**
Човекът потръпна, събуждайки се от зимния си дрямък и
скука, отново ме погледна, този път изразявайки уважение или съмнение в
умствените ми способности, прокашля се и повтори, вече без конюнктив:
- Wohin fliegen Sie?!
По-нататък разговора прие стандартната официална форма – скучно и нямащо
отношение към това, което ми се ще да обсъдим, а именно – Konjunktiv. А ако трябва да сме по-точни - Konjunktiv II, защото първата форма, по
правило се използва в косвената реч.
// Лирическо отклонение.
Помните ли класическото “една баба казала”? Konjunktiv
I е нужен в случаи, когато предаваме нечии думи, дистанцирайки
се от казаното и не поемайки никаква отговорност за думите на другите:
- Тетка Мара помоли да ви предам, Проня Прокоповна, че вие сте гаднярка!
Тук вместо “…,Sie sind Bösewicht”,
по-добре е да се каже “…, Sie seien Bösewicht!”.
Това е Konjunktiv I, но за него ще говорим друг
път…//
И така, загадъчния Konjunktiv
II – това е едно „ужасно“ наименование на приятния начин
да изразим своите най-съкровени желания, касаещи
минало, настоящето и бъдещето. В българския език тази задача е доста опростена –
ние имаме забележителната комбинация от думи „ако..., бих бил...“, която много
лесно можем да добавим към всяко изречение. И ето, вие сте вече милионер – „ако
имам/имах много пари“. Или … оох, тук всеки може да постави своето неизпълнено,
но много "сърбящо“ желание.
В немският език няма аналог на това съчетание от
условни частици (или поне до този момент аз не знам да има). Немците намекват
за неосъществяемостта на възможното, променяйки формата на глагола,
а когато той не се променя (т.е., по правило, не се изговаря или формата е
остарела) се използват спомагателните глаголи.
Тук трябва да запомните, че има два основни принципно
важни случая:
1. желания, касаещи настоящето и бъдещето.
2. Нереализирани желания от миналото –
т.е. тези събития, които никой няма силата да промени.
1. Konjunktiv II Gegenwartsform
(в сегашно и
бъдеще време)
В първия случай или се променя само глагола, или се
добавя стария добър спомогателен глагол werden, лесно разпознаваем само след първия литър
бира:
ich würde
du würdest
er/
sie/ es würde
wir würden
ihr würdet
Sie würden.
Най-простата форма за изразяване на желания,
несбъднати мечти и дори молби (за да направите впечатление на вежлив човек), касаещи
настоящето или бъдещето:
…werden + .. инфинитив.
Примери:
Ich würde es
gerne machen. (С удоволствие ще го направя ).
Er würde dir bestimmt helfen! (Той със сигурност ще ти помогне!)
До тук всичко е просто, нали? Но има често
употребявани глаголи, които по-добре да се използват без спомагателния глагол
werden:
Ich ginge = Ich würde gehen.
Ich bräuchte (в устната реч) = Ich würde brauchen.
Ich käme= Ich würde kommen.
Er bekäme = Er würde bekommen.
Ich wüsste = Ich würde wissen.
Ich hätte, könnte, wollte,
sollte…
Знаенето на тези глаголни форми ще придадат на вашия
немски много –по-солидно звучене. Наистина, има и глаголи, които в Konjunktiv II изглеждат много
старомодно (hülfe, fröre, stürbe, flöge…) и в разговорната реч винаги се
използват с werden (werden helfen, werden frieren, werden
sterben, fliegen…) – за да ни е по-удобно. Хитро партизанско правило:
Който забрави формата на глагола в конюнктив, просто използва конструкцията werden + инфинитив!
И още една полезна отметка: във въпросителните изречения винаги се използва комбинацията с werden:
Würdest du mitkommen?
Was würde er dazu sagen?
Всичко това е съотносимо към настоящето или бъдещето
време – или въобще към абстрактни, неосъществими желания от сорта на „ако аз
бях космонавт, а ти – Памела Андерсън...“ Но понякога ние изразяваме съжаление
по повод на някакви вече приключили събития и размишлявайки
какво би било, ако тогава ние бяхме постъпили по друг начин.
Почувствайте разликата:
Ich würde es machen. – Аз ще го направя
Ich hätte es gemacht. – Аз бих направил.
Ето и нашия втори случай:
2. Konjunktiv
II Vergangenheitsform.
(в минало време)
Помните ли анекдота за мъжа и жената, събуждайки се в
едно легло на 15 годишнината от брака си? Жената, още не отворила очи,
мечтаейки си мисли „Какво ли ще ми подари?“, а в същото време мъжът размишлява:
“Ако я бях убил преди
преди 15 години, сега
щях да изляза на свобода“.
Ако този виц е добър пример: тогава, преди 15 години,
мъжът е могъл да я убие:
Hätte er sie umgebracht,… (Ако
той е убил нея *тогава в миналото*).
Но това време е минало, той нищо не може да направи в контекста на миналите 15 години, освен да мечтае за
ново покушение над благоверната:
Würde er sie umbringen, …(ако той *сега, в бъдещето или
в собствените си сегашни мечти* я убие).
Разликата, съгласете се, е съществена – в първия
случай той вече ще я е „излежал“,
а във втория жената е още жива
:)
В българския език и потенциалните възможности
(желания), и съжалението за миналото се изразяват с едни и същи фрази:
ако я беше убил / той не се беше оженил за нея,
Ако тя беше красива и умна, ... – за да покажем на
събеседника за кое време става въпрос, ние добавяме по принцип, думи-подсказки:
“тогава”, “сега”, “преди 15 години”, “поне веднъж”, “преди сватбата”, “преди
три години” и т. н.).
В немския тези тънкости, касаещи времето на
потенциалното извършване на събитието, лесно се предават чрез формата на
глагола. Или по просто казано:
würde + инфинитив (за настоящо или бъдеще време),
hätte + Partizip II
wäre + Partizip II – за случаите на вече минали събития.
От къде се взеха тези hätte и wäre?
Помните ли, как се образува една от формите за минало време - Perfekt:
ich habe gemacht.
ich bin gegangen.
Ето вземаме тези два спомагателни глагола haben и sein и ги
превръщаме в hätt(%) и wär(%):
Haben:
ich hätte
…
|
wir hätten
…
|
du hättest
…
|
ihr hättet
…
|
er/sie/es
hätte …
|
sie hätten
…
|
Sein:
ich wäre …
|
wir wären
…
|
du wärest,
wärst …
|
ihr wäret,
wärt …
|
er/sie/es
wäre …
|
sie wären
…
|
Ето и няколко примера за конюнктив в минало време:
Du hättest die
Möglichkeit gehabt – ти имаше *тогава,
в миналото* такава възможност (вече е късно да пиеш „Боржоми“ – марка минерална
вода от вулканичен произход).
Ich wäre gegangen (щях да отида/бих отишъл),
Du hättest gegeben
Wir wären gefahren
Ihr hätttet gewusst (ако вие *тогава* знаехте/сте знаели)
Sie hätten gegessen.
Във всички случаи ситуацията е вече необратима, т.е. съжаление, пожелание или размишление на тема “ако
бях…” касаят събития, вече приключили. Както
се казва, вече е все едно – изпуснахме влака. И
ето, тогава, когато влакът вече е изпуснат, но ние продължаваме да разсъждаваме
по темата, какво би било, ако тогава ние бяхме успели – ето за това има Konjunktiv II Vergangenheitsform (конюнктив II
в минало време).
PS. Така поднесетана информация за Konjunktiv е само
основните положения. В случай, че някой от вас прояви див интерес към условното
наклонение, моля обърнете се към „умните и дебелите“ учебници по граматика.
*, ** диалога в началото:
- Wohin würden Sie fliegen? (За къде ще летите?) –
крайно учтива форма, буквално „За къде бихте летели“
- Was würden Sie denn vorschlagen? (Какво бихте
предложили?!)