АКО БЯХ ..., ЩЯХ ДА… KONJUNKTIV II.

По мотиви от руски блог

Веднъж, в една студена зима летях от Мюнхен до Киев. Сама – без семейство, без деца и без стрес. С устремен към бъдещето поглед, преметна през рамо суитчър (в Киев по това време е три пъти по-студено отколкото в Мюнхен) и с високи токчета (красотата не признава граници). Млад мъж в униформа, скучаещ на паспортния контрол на, практически пустото Мюнхенско летище (оказва се, че може и такова да е), ласкаво ме оглежда от глава до пети, взирайки се в ... паспорта ми и, съдейки по всичко, мечтаейки за топлите страни и, хм, малко по-лекомислени женски одежди, кокетно ме попита:
- Wohin würden Sie fliegen? *

Аз, неочаквайки и поради странната в дадениата ситуация граматическа конструкция повдигнах вежди и веднага попитах

- Was würden Sie denn vorschlagen?**

Човекът потръпна, събуждайки се от зимния си дрямък и скука, отново ме погледна, този път изразявайки уважение или съмнение в умствените ми способности, прокашля се и повтори, вече без конюнктив:

- Wohin fliegen Sie?!

По-нататък разговора прие стандартната официална форма – скучно и нямащо отношение към това, което ми се ще да обсъдим, а именно – Konjunktiv. А ако трябва да сме по-точни - Konjunktiv II, защото първата форма, по правило се използва в косвената реч.

// Лирическо отклонение.

Помните ли класическото “една баба казала”? Konjunktiv I е нужен в случаи, когато предаваме нечии думи, дистанцирайки се от казаното и не поемайки никаква отговорност за думите на другите:

- Тетка Мара помоли да ви предам,  Проня Прокоповна, че вие сте гаднярка!

Тук вместо “…,Sie sind Bösewicht”, по-добре е да се каже “…, Sie seien Bösewicht!”.
Това е Konjunktiv I, но за него ще говорим друг път…//

И така, загадъчния Konjunktiv II – това е едно „ужасно“ наименование на приятния начин да изразим своите най-съкровени желания, касаещи минало, настоящето и бъдещето. В българския език тази задача е доста опростена – ние имаме забележителната комбинация от думи „ако..., бих бил...“, която много лесно можем да добавим към всяко изречение. И ето, вие сте вече милионер – „ако имам/имах много пари“. Или … оох, тук всеки може да постави своето неизпълнено, но много "сърбящо“ желание.

В немският език няма аналог на това съчетание от условни частици (или поне до този момент аз не знам да има). Немците намекват за неосъществяемостта на възможното, променяйки формата на глагола, а когато той не се променя (т.е., по правило, не се изговаря или формата е остарела) се използват спомагателните глаголи.

Тук трябва да запомните, че има два основни принципно важни случая:
1. желания, касаещи настоящето и бъдещето.
2. Нереализирани желания от миналото – т.е. тези събития, които никой няма силата да промени.

1. Konjunktiv II Gegenwartsform
(в сегашно и бъдеще време)

В първия случай или се променя само глагола, или се добавя стария добър спомогателен глагол werden, лесно разпознаваем само след първия литър бира:

ich würde
du würdest
er/ sie/ es würde
wir würden
ihr würdet
Sie würden.

Най-простата форма за изразяване на желания, несбъднати мечти и дори молби (за да направите впечатление на вежлив човек), касаещи настоящето или бъдещето:
…werden + .. инфинитив.

Примери:
Ich würde es gerne machen. (С удоволствие ще го направя ).
Er würde dir bestimmt helfen! (Той със сигурност ще ти помогне!)

До тук всичко е просто, нали? Но има често употребявани глаголи, които по-добре да се използват без спомагателния глагол werden:

Ich ginge = Ich würde gehen.
Ich bräuchte (в устната реч) = Ich würde brauchen.
Ich käme= Ich würde kommen.
Er bekäme = Er würde bekommen.
Ich wüsste = Ich würde wissen.

Ich hätte, könnte, wollte, sollte…

Знаенето на тези глаголни форми ще придадат на вашия немски много –по-солидно звучене. Наистина, има и глаголи, които в Konjunktiv II изглеждат много старомодно (hülfe, fröre, stürbe, flöge…) и в разговорната реч винаги се използват с werden (werden helfen, werden frieren, werden sterben, fliegen…) – за да ни е по-удобно. Хитро партизанско правило:
Който забрави формата на глагола в конюнктив, просто използва конструкцията werden  + инфинитив!

И още една полезна отметка: във въпросителните изречения винаги се използва комбинацията с werden:
Würdest du mitkommen?
Was würde er dazu sagen?

Всичко това е съотносимо към настоящето или бъдещето време – или въобще към абстрактни, неосъществими желания от сорта на „ако аз бях космонавт, а ти – Памела Андерсън...“ Но понякога ние изразяваме съжаление по повод на някакви вече приключили събития и размишлявайки какво би било, ако тогава ние бяхме постъпили по друг начин.

Почувствайте разликата:
Ich würde es machen. – Аз ще го направя
Ich hätte es gemacht. – Аз бих направил.

Ето и нашия втори случай:

2. Konjunktiv II Vergangenheitsform.
(в минало време)

Помните ли анекдота за мъжа и жената, събуждайки се в едно легло на 15 годишнината от брака си? Жената, още не отворила очи, мечтаейки си мисли „Какво ли ще ми подари?“, а в същото време мъжът размишлява:
“Ако я бях убил преди преди 15 години, сега щях да изляза на свобода“.

Ако този виц е добър пример: тогава, преди 15 години, мъжът е могъл да я убие:
Hätte er sie umgebracht,… (Ако той е убил нея *тогава в миналото*).

Но това време е минало, той нищо не може да направи в контекста на миналите 15 години, освен да мечтае за ново покушение над благоверната:
Würde er sie umbringen, …(ако той *сега, в бъдещето или в собствените си сегашни мечти* я убие).

Разликата, съгласете се, е съществена – в първия случай той вече ще я е „излежал“, а във втория жената е още жива  :)

В българския език и потенциалните възможности (желания), и съжалението за миналото се изразяват с едни и същи фрази:
ако я беше убил / той не се беше оженил за нея,

Ако тя беше красива и умна, ... – за да покажем на събеседника за кое време става въпрос, ние добавяме по принцип, думи-подсказки: “тогава”, “сега”, “преди 15 години”, “поне веднъж”, “преди сватбата”, “преди три години” и т. н.).

В немския тези тънкости, касаещи времето на потенциалното извършване на събитието, лесно се предават чрез формата на глагола. Или по просто казано:

würde + инфинитив (за настоящо или бъдеще време),

hätte + Partizip II
wäre + Partizip II – за случаите на вече минали събития.

От къде се взеха тези hätte и wäre?
Помните ли, как се образува една от формите за минало време - Perfekt:
ich habe gemacht.
ich bin gegangen.

Ето вземаме тези два спомагателни глагола haben и sein и ги превръщаме в hätt(%) и wär(%):

Haben:

ich hätte …	wir hätten …
du hättest …	ihr hättet …
er/sie/es hätte …	sie hätten …

Sein:

ich wäre …	wir wären …
du wärest, wärst …	ihr wäret, wärt …
er/sie/es wäre …	sie wären …

Ето и няколко примера за конюнктив в минало време:

Du hättest die Möglichkeit gehabt – ти имаше *тогава, в миналото* такава възможност (вече е късно да пиеш „Боржоми“ – марка минерална вода от вулканичен произход).
Ich wäre gegangen (щях да отида/бих отишъл),
Du hättest gegeben
Wir wären gefahren
Ihr hätttet gewusst (ако вие *тогава* знаехте/сте знаели)
Sie hätten gegessen.

Във всички случаи ситуацията е вече необратима, т.е. съжаление, пожелание или размишление на тема “ако бях…” касаят събития, вече приключили. Както се казва, вече е все едно – изпуснахме влака. И ето, тогава, когато влакът вече е изпуснат, но ние продължаваме да разсъждаваме по темата, какво би било, ако тогава ние бяхме успели – ето за това има Konjunktiv II Vergangenheitsform (конюнктив II в минало време).

PS. Така поднесетана информация за Konjunktiv е само основните положения. В случай, че някой от вас прояви див интерес към условното наклонение, моля обърнете се към „умните и дебелите“ учебници по граматика.

*, ** диалога в началото:
- Wohin würden Sie fliegen? (За къде ще летите?) – крайно учтива форма, буквално „За къде бихте летели“
- Was würden Sie denn vorschlagen? (Какво бихте предложили?!)