За да покаже кой именно действа, глагола се изменя по
лице, прибавяйки лично окончание към корен на си (неизменяемата част). Той има
и изходна, неутрална, неопределена форма – Infinitiv: trinken – пия.
Ако
искате да кажете: аз пия, то от глагола trinken (пия), т. е. от неутралната,
изходна форма, трябва да се „махне“ -n: ich
trinke. Той
(или тя,
или то)
пие ще бъде er (sie, es)
trinkt —към корена на
глагола се добавя окончанието –t. Ако ти пиеш, то става
малко по-сложно: налага се пред -t да поставиш и -s: du trinkst. А в
множествено число е „лесно да се пие“ – има една и съща форма за всички лица – изходната: wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). Ако е вежливо обръщение – същата
изходна форма: Was trinken Sie? – Какво
пиете?
Интересното в немския език е, че вежливата форма
произхожда от те, а не от вие, както е в
българския.
Sie се
използва и при група от хора, които са ни непознати или се обръщаме към всеки
един от тях на „вие“. Немската форма ihr (вие) се използва само когато
говорещия е на «ти със всеки от групата, т. е. при обръщане към
домашните, приятелите, децата...
Was
macht ihr? – Какво
правите? (обръщение към „свои").
Was
machen Sie? – Какво правите? (вежливо обръщение към един
човек или група от хора).
Сравнете:
Herr
Schmidt, kennen Sie meine Frau? – Господин Шмид, познавате
ли моята жена?
Robert, kennst du dieses Mädchen? – Роберт,
познаваш ли това момиче?
Freunde, kennt ihr diese Kneipe? – Приятели,
знаете ли тази кръчма?
Kinder, kennt ihr dieses Spiel? – Деца,
знаете ли тази игра?
Както виждате, личното окончание на глагола след ihr е такова, както и след er (лесно се запомня, до колкото
двете местоимения са съзвучни): er trinkt, ihr trinkt.
И така:
ich trinke Bier.
trinken (пить).
wir, sie, Sie trinken.
er (sie, es) trinkt. ihr trinkt.
du
trinkst.
Глаголите, при които
коренът окончава на -t или на -d, а също и на
съгласен звук
(освен l, r) - -m, – n, пред окончанието -t и -st се вмъква -e, за да се
произнася по-леко:
arbeiten (работят):
sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;
finden (намирам):
er findet, du findest, ihr findet;
atmen (дишам):
er atmet, du atmest, ihr atmet;
rechnen (броя, изчислявам):
er rechnet, du rechnest, ihr rechnet.
До колкото по друг начин е невъзможно да се произнесе, не
е необходимо да се запомни това правило. Още едно „ненужно“ правило: ако коренът окончава на -s и на родствени нему
звуци (ß, x, z), то от личното
окончание за
2-ро лице (ти) – st остава едно -t:
reisen (пътешествам): du reist; sitzen (седя): du
sitzt.
В
немският език не всички глаголи окончават на -en, има и
такива, които завършват на -eln и на -ern:
handeln
(действам,
търгувам),
lächeln (усмихвам се), sammeln (събирам);
ändern
(сменям),
verbessern (подобрявам), wandern (пътувам пеша, скитам).
Глаголите,
завършващи на -eln обикновено
губят -е– в формата за аз, а също и в случай на молба или каповед. Глаголите
окончаващи на -ern това -е–го запазват:
ich handle, ich lächle, ich sammle;
handle! lächle! sammle!
ich ändere, ich verbessere, ich wandere;
ändere!
verbessere! wandere!
Ако
коренът на глагола окончава на гласен звук или на h, то след него
може да се изпусне -е от окончанието -en:
Wir geh(e)n und schrei(e)n. – Ние идваме
и викаме.
Глаголът tu(e)n (правя) най-често се използва без -е:
ich tu(e), du tust, er tut; wir tu(e)n, ihr tu(e)t, sie
tu(e)n.
