понеделник, 22 януари 2018 г.

Сегашно време на глаголите в немския език (Präsens)

За да покаже кой именно действа, глагола се изменя по лице, прибавяйки лично окончание към корен на си (неизменяемата част). Той има и изходна, неутрална, неопределена форма  Infinitiv: trinken – пия.

Ако искате да кажете: аз пия, то от глагола trinken (пия), т. е. от неутралната, изходна форма, трябва да се „махне“ -n: ich trinke. Той (или тя, или то) пие ще бъде er (sie, es) trinkt към корена на глагола се добавя окончанието –t. Ако ти пиеш, то става малко по-сложно: налага се пред -t да поставиш и -s: du trinkst. А в множествено число е „лесно да се пие“има една и съща форма за всички лица – изходната: wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). Ако е вежливо обръщение – същата изходна форма: Was trinken Sie? – Какво пиете?

Интересното в немския език е, че вежливата форма произхожда от те, а не от вие, както е в българския. Sie се използва и при група от хора, които са ни непознати или се обръщаме към всеки един от тях на „вие“. Немската форма ihr (вие) се използва само когато говорещия е на «ти със всеки от групата, т. е. при обръщане към домашните, приятелите, децата...

Was macht ihr? – Какво правите? (обръщение към „свои").
Was machen Sie? – Какво правите? (вежливо обръщение към един човек или група от хора).

Сравнете:
Herr Schmidt, kennen Sie meine Frau? – Господин Шмид, познавате ли моята жена?
Robert, kennst du dieses Mädchen? – Роберт, познаваш ли това момиче?
Freunde, kennt ihr diese Kneipe? – Приятели, знаете ли тази кръчма?
Kinder, kennt ihr dieses Spiel? – Деца, знаете ли тази игра?

Както виждате, личното окончание на глагола след ihr е такова, както и след er (лесно се запомня, до колкото двете местоимения са съзвучни): er trinkt, ihr trinkt.

И така:
ich trinke Bier. trinken (пить). wir, sie, Sie trinken.
er (sie, es) trinkt. ihr trinkt.
du trinkst.

Глаголите, при които коренът окончава на -t или на -d, а също и на съгласен звук (освен l, r) - -m, – n, пред окончанието -t и -st се вмъква -e, за да се произнася по-леко:

arbeiten (работят): sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;
finden (намирам): er findet, du findest, ihr findet;
atmen (дишам): er atmet, du atmest, ihr atmet;
rechnen (броя, изчислявам): er rechnet, du rechnest, ihr rechnet.

До колкото по друг начин е невъзможно да се произнесе, не е необходимо да се запомни това правило. Още едно „ненужно“ правило: ако коренът окончава на -s и на родствени нему звуци (ß, x, z), то от личното окончание за 2-ро лице и) – st остава едно -t:

reisen (пътешествам): du reist; sitzen (седя): du sitzt.

В немският език не всички глаголи окончават на -en, има и такива, които завършват на -eln и на -ern:

handeln (действам, търгувам), lächeln (усмихвам се), sammeln (събирам);
ändern (сменям), verbessern (подобрявам), wandern (пътувам пеша, скитам).

Глаголите, завършващи на -eln обикновено губят -е– в формата за аз, а също и в случай на молба или каповед. Глаголите окончаващи на -ern това -е–го запазват:

ich handle, ich lächle, ich sammle;
handle! lächle! sammle!
ich ändere, ich verbessere, ich wandere;
ändere! verbessere! wandere!

Ако коренът на глагола окончава на гласен звук или на h, то след него може да се изпусне  от окончанието -en:
Wir geh(e)n und schrei(e)n. – Ние идваме и викаме.

Глаголът tu(e)n (правя) най-често се използва без :
ich tu(e), du tust, er tut; wir tu(e)n, ihr tu(e)t, sie tu(e)n.


петък, 12 януари 2018 г.

Употреба на прилагателните с определени падежи - Gebrauch der Adjektive mit bestimmten Kasus

Някои прилагателни в немския език се употребяват с определени падежи.

с  родителен   падеж:  gewiss   (gewiß * ) (сигурен),   mächtig (силен,  влиятелен),   schuldig   (виновен),   sicher   (сигурен, безопасен), würdig   (достоен)   и  т. н.
Der   Schriftsteller  war   der   Auszeichnung   würdig.
Писателят е достоен за наградата.
Er  war  der  deutschen   Sprache  mächtig.
Той е силен в немския език.

- с дателен падеж:  ähnlich (сходен),  böse (зъл, сърдит), dankbar
(благодарен),  gleichgültig   (безразличен),  schlecht  (лош)   и  т. н.
Er  war  ihm  sehr  dankbar.
Той му беше много благодарен.
Der   Sohn   war   dem   Vater   sehr  ähnlich.
Синът много прилича на бащата. / Буквално: Синът е много подобен на бащата.

- с винительным:  gewohnt (обичаен, обикновен),  leid   (тъжен, печален),   los   (свободен,   необвързан, освободен)   и  т. н.
Er ist die schwere Arbeit gewohnt.
Той е свикнал с тежка работа.
Sie war ihre Sorgen los.
Тя се е освободила/отървала от проблемите си.

Някои прилагателни в определени падежи се употребяват с точно определени предлози.
- с предлога  alsbekannt   (известен),  berühmt (знаменит)   и  т. н.,   например:
Er ist als guter Arzt  bekannt.
Той е известен като добър лекар.

- с предлога in:   bewandert   (опитен,  сведущ),  eigen (собствен, присъщ, типичен),  erfahren   (опитен),  tüchtig   (деен,  трудолюби­в)   и т. н.
Er  war tüchtig  in   der  Arbeit,   die  er  machte.
Той беше деен в работата, която вършеше.
Die  Lehrerin war erfahren  im  Deutschunterricht  mit  Ausländern.
Учителката беше много опитна в преподаването на немски език за чужденци.

- с предлога mitbefreundet   (приятелски),  bekannt (познат),  einverstanden   (съгласен),  fertig   (готов),  verheiratet (женен, омъжена),  verwandt   (родствен),  zufrieden (доволен)   и  т. н.
Er  ist  mit  ihrem  Vorschlag  nicht  einverstanden.
Той не е съгласен с тяхното предложение.
Er ist  mit allen  Nachbarn  bekannt.
Той е запознат/познава с всички съседи.

- с  предлога  an:   arm   (беден),  beteiligt   (съпричастен, замесен), interessiert   (заинтересован),  schuld   (виновен)   и т. н.
Wir sind an der neuen Lehrmethode interessiert.
Ние сме заинтересовани от новите методи в преподаването.
Er  war  an   dem   Unfall   schuld.   Той беше виновен за аварията.

- с предлог  bei: beliebt (популярен, обичан), verhasst (verhaßt * )   (презрян)   и  т. н.
Der  Sänger  war  beim   (bei   dem)   Publikum  beliebt.
Певецът беше популярен сред публиката.

-           с   предлог   von:   abhängig   (зависим),  frei (свободен),  müde   (уморен),  verschieden   (различен)   и т. н.
Er  war  müde  von  der  langen   Reise.
Той бил уморен от дългото пътуване.

-           с  предлог  vorblass   (blaß * )   (блед),  sicher (безопасен,  уверен),  starr   (неподвижен),  stumm   (ням, онемял) и т. н.
Vor   Unfällen   ist  niemand   sicher.   От аварии никой не е застрахован.

- с предлог  zubefugt   (упълномощен),  berechtigt (имащ право, легитимен, основателен),  entschlossen   (решителен),  gewillt   (решен, склонен, съгласен), imstande   (способен)   и т. н.
Er ist zu allem imstande.   Той е способен на всичко.

-           с предлог  angewöhnt   (привикнал, приучен),  gebunden (свързан, обвързан) и т. н.
Wir sind  an  ein  gutes   Leben  gewöhnt.
Ние сме свикнали на добър живот.
Sie  ist  an  ihr  Versprechen  gebunden.
Тя свързана с нейните обещания.

- с предлога  auf:  wütend   (разярен, побеснял),  aufmerksam
(
любезен, учтив, внимателен),  eifersüchtig   (ревнив),  gespannt   (очакващ),  neidisch   (завистлив),   neugierig   (любопитен),  stolz (гор), и т. н.
Sie  war  stolz  auf  ihren   Erfolg.   Тя беше горда със своите успехи.
Er war  neidisch  auf  das   neue  Auto  des   Nachbarn.
Той завиждаше (букв. Беше завистлив) за новата кола на съседа.

- с предлога   für:   charakteristisch   (характерен), typisch   (типичен),  günstig   (благоприятен),   notwendig (необходим,   нужен),   schmerzlich   (мъчителен),  zuständig (компетентен) и т. н.
Diese  Tat   war  typisch   für  ihn.
Тази постъпка беше типична за него.
Die  Einkäufe   waren   notwendig  für  die   Reise.
Покупките бяха необходими за пътуването. 

- с предлога gegenempfindlich (чувствителен), grausam (жесток), machtlos   (безсилен),  unerbittlich (неумолим) и т. н.
Gegen  ihr  Geschrei   war  er  machtlos.
Срещу нейния вик той беше безсилен.
Er  war  grausam   gegen   seine   Kinder.
Той беше жесток спрямо децата си.

- с предлог  inverliebt   (влюбен).
Sie  ist  in  den   Nachbarn   verliebt.   Тя е влюбена в съседа.

с предлог über:   betrübt   (печален, тъжен),  erbittert (ожесточен),  erfreut   (зарадван),  erstaunt   (удивлен, изумен),  froh (радостен),  glücklich   (щастлив),  traurig   (тъжен),   verzweifelt (отчаян ) и  т. н.
Sie  war  erstaunt  über  seine  Antwort.
Тя беше удивлена от отговора му.

В немския език някои прилагателни, означаващи цвят, например: rosa (розов), lila (лилав), beige (бежав) и т. н. не се склоняват. Те могат да се склонят, дописвайки към прилагателното суфикс -färben,   (-farbig).
Die   Farbe   der  Tischdecke   ist  beige.
Цветът на покримката е бежав.
Sie  kauft  den   lilafarbenen   Hut.

Тя купи лилава шапка.

четвъртък, 11 януари 2018 г.

Причастие в немския език

От инфинитива на глагола  се образува причастие I за сегашно време (das Partizip I) с помоща на суфикса -d:
laufen    бягам                          laufen-d      бягащ
В изречението причастие I се употребява в ролята на определение, съгласуващо се по род, число и падеж с определяното съществително, или във функцията на обстоятелство за вида на действието:
Ein weinendes Kind sass am Tisch.                    Плачещото дете седи на масата.
Ich sehe den lesenden Jungen.                            Аз виждам четящо момче.
Das Kind lief lachend zur Mutter.                      Детето, смеейки се, бяга към
     майката.
Причастието за минало време (das Partizip II), явяващо се трета основна форма на глагола, се образува при различния тип глаголи по различен начин:
1. Слабите глаголи образуват причастие II като към корена на глягола се добавят префикса ge- и суфикса -t:
stellen      поставям, слагам                      ge-stell-t    
Модалните глаголи образуват причастие II по същия начин, но без кореновия умлаут:
müssen                                                         ge-muss-t
können                                                         ge-konn-t
Глаголите, които при спрежението си в Präteritum променят кореновата си гласна с умлаут, образуват причастие II по същия начин, НО не от инфинитива, а от втората основна форма, т. е. от формата за  претеритума:
brennen — brannte — gebrannt
denken — dachte — gedacht
2. Силните глаголи обра зуват причастие II с помоща на префикса ge-  и суфикса n, като при това, по правило, променят кореновата си гласна. Затова третата основна форма при силните глаголи трябва да се наизусти:
schreiben       пиша                                     ge -schrie-ben      
stehen           стоя                                       ge -stand-en         
Префиксът ge- е без ударение.
3. В глаголите с делими приставки префикса ge- заема позиция между приставката и корена:
vorstellen   представям           vor-ge-stell-t      
       
anbinden    привръзвам            an-ge-bund-en     
4.  Префикс  geне получават глаголите:
a)  с неделими приставки:
       zerbrechen   счупвам                zerbrochen     
b)  окончаващите на  -ieren,  -eien:
studieren          уча                   studier-t     
prophezeien     пророкувам     prophezei-t     
Причастие II в изреченията се използва:
1. в ролята на определение, съгласувано по род, число и падеж с определяното съществително
Der gesprengte Felsen war groß.               Взривената скала беше голяма.
2. в ролята на обстоятелство за вида на действието
Sie dachte angestrengt nach.                      Тя напрегнато се замисли.
3. в ролята на именна част при сложните времена и залозите
Er hat gesagt... /Er hatte gesagt...              Той каза...
Er wird gesagt haben ...                             Той щеше да каже...
Es wird gesagt...                                         Говори се...
Причастията, употребени в ролята на определения, могат да образуват сравнителни степени по същия начин, както и прилагателните:
Die Reise war anstrengender, als ich                  Пътуването беше по-изморително,
      dachte. (anstrengen- anstrengend)                         
отколкото аз си мислех.
Du hast immer die verrücktesten                        Ти винаги имаш най-лудите идеи.
      Ideen. (verrücken - verrückt)              
В ролята си на определения и обстоятелства за вида на действието, причастията могат към себе си и «зависими» думи, образувайки причастни обороти/конструкции/ и разширени определения:
der die Studentin prüfende Professor                 професорът, изпитващ студентката
die von dem Professor geprüfte                          студентката, изпитвана от професора
      Studentin                                             
Laut lachend machte er sich an die Arbeit.         Силно смеейки се, той се зае да
                                                                             работи / хвана се на работа.

                              

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...