Причастие в немския език

От инфинитива на глагола  се образува причастие I за сегашно време (das Partizip I) с помоща на суфикса -d:

laufen    бягам                          laufen-d      бягащ

В изречението причастие I се употребява в ролята на определение, съгласуващо се по род, число и падеж с определяното съществително, или във функцията на обстоятелство за вида на действието:

Ein weinendes Kind sass am Tisch.                    Плачещото дете седи на масата.

Ich sehe den lesenden Jungen.                            Аз виждам четящо момче.

Das Kind lief lachend zur Mutter.                      Детето, смеейки се, бяга към

     майката.

Причастието за минало време (das Partizip II), явяващо се трета основна форма на глагола, се образува при различния тип глаголи по различен начин:

1. Слабите глаголи образуват причастие II като към корена на глягола се добавят префикса ge- и суфикса -t:

stellen      поставям, слагам                      ge-stell-t    

Модалните глаголи образуват причастие II по същия начин, но без кореновия умлаут:

müssen                                                         ge-muss-t

können                                                         ge-konn-t

Глаголите, които при спрежението си в Präteritum променят кореновата си гласна с умлаут, образуват причастие II по същия начин, НО не от инфинитива, а от втората основна форма, т. е. от формата за  претеритума:

brennen — brannte — gebrannt

denken — dachte — gedacht

2. Силните глаголи обра зуват причастие II с помоща на префикса ge-  и суфикса -еn, като при това, по правило, променят кореновата си гласна. Затова третата основна форма при силните глаголи трябва да се наизусти:

schreiben       пиша                                     ge -schrie-ben      

stehen           стоя                                       ge -stand-en         

Префиксът ge- е без ударение.

3. В глаголите с делими приставки префикса ge- заема позиция между приставката и корена:

vorstellen   представям           vor-ge-stell-t      
        anbinden    привръзвам            an-ge-bund-en     

4.  Префикс  ge-  не получават глаголите:

a)  с неделими приставки:

       zerbrechen   счупвам                zerbrochen     

b)  окончаващите на  -ieren,  -eien:

studieren          уча                   studier-t     

prophezeien     пророкувам     prophezei-t     

Причастие II в изреченията се използва:

1. в ролята на определение, съгласувано по род, число и падеж с определяното съществително

Der gesprengte Felsen war groß.               Взривената скала беше голяма.

2. в ролята на обстоятелство за вида на действието

Sie dachte angestrengt nach.                      Тя напрегнато се замисли.

3. в ролята на именна част при сложните времена и залозите

Er hat gesagt... /Er hatte gesagt...              Той каза...

Er wird gesagt haben ...                             Той щеше да каже...

Es wird gesagt...                                         Говори се...

Причастията, употребени в ролята на определения, могат да образуват сравнителни степени по същия начин, както и прилагателните:

Die Reise war anstrengender, als ich                  Пътуването беше по-изморително,
      dachte. (anstrengen- anstrengend)                         отколкото аз си мислех.

Du hast immer die verrücktesten                        Ти винаги имаш най-лудите идеи.

      Ideen. (verrücken - verrückt)              

В ролята си на определения и обстоятелства за вида на действието, причастията могат към себе си и «зависими» думи, образувайки причастни обороти/конструкции/ и разширени определения:

der die Studentin prüfende Professor                 професорът, изпитващ студентката

die von dem Professor geprüfte                          студентката, изпитвана от професора

      Studentin                                             

Laut lachend machte er sich an die Arbeit.         Силно смеейки се, той се зае да

                                                                             работи / хвана се на работа.