Няколко обикновени глаголи могат да бъдат и в ролята на
модални:
Sie
geht jeden Abend tanzen. – Тя ходи всеки ден да танцува.
Er
bleibt bei der Begrüßung sitzen. – Той остава седнал при
приветствие/поздрав.
Първия само помага на втория (основния, смисловия)Первый глагол лишь помогает
второму – основному, смысловому. Двата заедно образуват един сложно съставен
глагол. Затова тук не се прилага правилото пред втория глагол трябва да се
постави zu. Глаголите, които
могат да действат и като модални, са:
kommen
(идвам),
gehen (отивам), bleiben (оставам);
hören
(слушам),
sehen (виждам), fühlen (чувствовать), spüren (усещам,
чувствам, изпитвам);
lernen
(уча),
lehren (обучавам), helfen (помагам).
Всички те имат спомагателен отенък: отивам или оставам да правя нещо; обучавам или помагам да
се направи нещо; слушам или виждам как нещо се прави.
Обърнете
внимание на употребата на Infinitiv след глаголите за възприятие (слушам,
виждам, чувствам):
Ich
höre das Mädchen singen. – Слушам как пее девойката.
Ich
sehe die Gefahr kommen. – Виждам как идва/наближава опастност.
Ich
spüre den Schmerz wiederkommen. – Усещам как болката се връща.
Ich
fühle das Gift wirken. – Чувствам
как отровата действа.
Относно обучението и помоща в обучението, то глаголите lernen, lehren, helfen се употребяват като модални (т. е. без zu) само в
кратки изказвания, където след тях следва или само един Infinitiv, или Infinitiv с кратко, неголямо
допълнение.
В противен
случай се използва конструкция с zu. Пред тази конструция може да се постави запетая – при желание
по-ясно да се раздели изречениета и да се избегне двусмисленост. Сравнете:
Wir
helfen euch die Koffer packen. – Ние ви помагаме да опаковате
куфара.
Er
hilft mir, eine Dreizimmerwohnung direkt bei dem Stadtpark zu finden. – Той ми
помага да намеря тристайно жилище точно до градския парк.
Sie
lehrt ihren Enkel schwimmen. – Тя учи своя внук да плува.
Wir lernen, Sendungen
der „Deutschen Welle" simultan zu übersetzen. – Ние се обучаваме синхронно да превеждаме (симултантен
превод) предаването „Немска вълна“.
Не е необходима употребата на zu и след глагола schicken (изпращам), nennen (назовавам,
наричам),
heißen (наричам се),
затото те също се възприемат като спомагателни, модални – целия смисъле
съсредоточен върху втория глагол:
Die
Mutter schickt ihre Tochter Brot holen. – Майката
изпраща дъщеря си да купи (дословно:
да достави, да донесе)
хляб.
Das nenne ich Wasser in den Rhein schütten! – Това
наричам аз да доливаш вода в Рейн!
Das
heißt arbeiten! – Това се казва работа! (Така
трябва да бъде!)