Обикновени глаголи в ролята на модални

Няколко обикновени глаголи могат да бъдат и в ролята на модални:

Sie geht jeden Abend tanzen. – Тя ходи всеки ден да танцува.

Er bleibt bei der Begrüßung sitzen. – Той остава седнал при приветствие/поздрав.

Първия само помага на втория (основния, смисловия)Первый глагол лишь помогает второму – основному, смысловому. Двата заедно образуват един сложно съставен глагол. Затова тук не се прилага правилото пред втория глагол трябва да се постави zu. Глаголите, които могат да действат и като модални, са:

kommen (идвам), gehen (отивам), bleiben (оставам);

hören (слушам), sehen (виждам), fühlen (чувствовать), spüren (усещам, чувствам, изпитвам);

lernen (уча), lehren (обучавам), helfen (помагам).

Всички те имат спомагателен отенък: отивам или оставам да правя нещо; обучавам или помагам да се направи нещо; слушам или виждам как нещо се прави.

Обърнете внимание на употребата на Infinitiv след глаголите за възприятие (слушам, виждам, чувствам):

Ich höre das Mädchen singen. – Слушам как пее девойката.

Ich sehe die Gefahr kommen. – Виждам как идва/наближава опастност.

Ich spüre den Schmerz wiederkommen. – Усещам как болката се връща.

Ich fühle das Gift wirken. – Чувствам как отровата действа.

Относно обучението и помоща в обучението, то глаголите lernen, lehren, helfen се употребяват като модални (т. е. без zu) само в кратки изказвания, където след тях следва или само един Infinitiv, или Infinitiv с кратко, неголямо допълнение. В противен случай се използва конструкция с zu. Пред тази конструция може да се постави запетая – при желание по-ясно да се раздели изречениета и да се избегне двусмисленост. Сравнете:

Wir helfen euch die Koffer packen. – Ние ви помагаме да опаковате куфара.

Er hilft mir, eine Dreizimmerwohnung direkt bei dem Stadtpark zu finden. – Той ми помага да намеря тристайно жилище точно до градския парк.

Sie lehrt ihren Enkel schwimmen. – Тя учи своя внук да плува.

Wir lernen, Sendungen der „Deutschen Welle" simultan zu übersetzen. – Ние се обучаваме синхронно да превеждаме (симултантен превод) предаването „Немска вълна“.

Не е необходима употребата на zu и след глагола schicken (изпращам), nennen (назовавам, наричам), heißen (наричам се), затото те също се възприемат като спомагателни, модални – целия смисъле съсредоточен върху втория глагол:

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen. – Майката изпраща дъщеря си да купи (дословно: да достави, да донесе) хляб.

Das nenne ich Wasser in den Rhein schütten! – Това наричам аз да доливаш вода в Рейн!

Das heißt arbeiten! – Това се казва работа! (Така трябва да бъде!)

Глаголът lassen

Към модалните глаголи може да се отнесе и глагола lassen, който сам по себе си има значение допускам, позволявам, оставям:

Die Kinder nicht mit schmutzigen Schuhen ins Haus lassen. – Не пускайте децата с мръсни обувки у дома.

Die Katze im Bett schlafen lassen. – Пусни (остави) котката да спи на леглото.

Lass mich in Ruhe! – Оставете ме на мира!

Ich lasse das Buch zu Hause (liegen). – Оставям книгата /да лежи/ у дома.

В последният пример особено отчетливо е видно, колко lassen „обича“ да се съчетава с други, смислови глаголи. Строго погледнато, допълнителен смислов глагол присъства невидимо и в първия пример.

Die Kinder nicht mit schmutzigen Schuhen ins Haus (kommen) lassen. – Не пускайте децата с мръсни обувки (да влизат) у дома.

С други думи, lassen винаги се стреми да стане спомагателен или модален глагол. Немците обичат да казват не просто оставям, а с уточнение: оставям да лежи, оставям да седи…

Er lässt seinen Wagen auf dem Parkplatz stehen. – Той оставя колата си  (да стои) на паркинга.

(Оборотът Er hat Geld auf der Bank (liegen), както виждате, «е от същата опера».)

В качеството си на модален глагол lassen има значение давам, разрешавам (а также насърчавам) да направя нещо:

Lassen Sie ihn schlafen! – Дайте му да поспи!

Diese Aufgabe lässt sich lösen. – Тази задача може да се реши. (Тя позволява да бъде решена.)

Das lässt sich hören. – Това може да се чуе (например, за примамливо предложение).

Er lässt Sie grüßen. – Той ви предава поздрави.

Der Chef lässt uns an der Konferenz teilnehmen. – Шефът ни разрешава да участваме в конференция (или: изпраща ни на конференция).

Lassen Sie sich Ihren Arbeitsplatz zeigen. – Нека Ви покажа вашето работно място.

Lass uns gehen! – Хайде да отиваме! (= Wollen wir gehen! Gehen wir!)

Ich muss meine Uhr reparieren lassen. – Аз трябва да ремонтирам (дословно: да дам за ремонтиране) моя часовник.

Бъдете внимателни! Ако вие просто кажете: Ich muss meine Uhr reparieren, то ще трябва сам да си ремонтирате часовника. Подобно на това е:

Ich will meine Haare schneiden lassen. – Аз искам да се пострижа (давам да ми отрежат косата).

Обърнете внимание също и на lassen в значение мога. И така, мога/може по немски да се изрази по различни начини. Например, фразaта това устройство може да се ремонтира на немски може да се преведе така:

Man kann dieses Gerät reparieren.

Dieses Gerät lässt sich reparieren.

Dieses Gerät ist zu reparieren. (Това може да означава и трябва да се ремонтира.)

Dieses Gerät ist reparierbar.

Сегашно време на глаголите в немския език (Präsens)

За да покаже кой именно действа, глагола се изменя по лице, прибавяйки лично окончание към корен на си (неизменяемата част). Той има и изходна, неутрална, неопределена форма – Infinitiv: trinken – пия.

Ако искате да кажете: аз пия, то от глагола trinken (пия), т. е. от неутралната, изходна форма, трябва да се „махне“ -n: ich trinke. Той (или тя, или то) пие ще бъде er (sie, es) trinkt —към корена на глагола се добавя окончанието –t. Ако ти пиеш, то става малко по-сложно: налага се пред -t да поставиш и -s: du trinkst. А в множествено число е „лесно да се пие“ – има една и съща форма за всички лица – изходната: wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). Ако е вежливо обръщение – същата изходна форма: Was trinken Sie? – Какво пиете?

Интересното в немския език е, че вежливата форма произхожда от те, а не от вие, както е в българския. Sie се използва и при група от хора, които са ни непознати или се обръщаме към всеки един от тях на „вие“. Немската форма ihr (вие) се използва само когато говорещия е на «ти със всеки от групата, т. е. при обръщане към домашните, приятелите, децата...

Was macht ihr? – Какво правите? (обръщение към „свои").

Was machen Sie? – Какво правите? (вежливо обръщение към един човек или група от хора).

Сравнете:

Herr Schmidt, kennen Sie meine Frau? – Господин Шмид, познавате ли моята жена?

Robert, kennst du dieses Mädchen? – Роберт, познаваш ли това момиче?

Freunde, kennt ihr diese Kneipe? – Приятели, знаете ли тази кръчма?

Kinder, kennt ihr dieses Spiel? – Деца, знаете ли тази игра?

Както виждате, личното окончание на глагола след ihr е такова, както и след er (лесно се запомня, до колкото двете местоимения са съзвучни): er trinkt, ihr trinkt.

И така:

ich trinke Bier. trinken (пить). wir, sie, Sie trinken.

er (sie, es) trinkt. ihr trinkt.

du trinkst.

Глаголите, при които коренът окончава на -t или на -d, а също и на съгласен звук (освен l, r) - -m, – n, пред окончанието -t и -st се вмъква -e, за да се произнася по-леко:

arbeiten (работят): sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;

finden (намирам): er findet, du findest, ihr findet;

atmen (дишам): er atmet, du atmest, ihr atmet;

rechnen (броя, изчислявам): er rechnet, du rechnest, ihr rechnet.

До колкото по друг начин е невъзможно да се произнесе, не е необходимо да се запомни това правило. Още едно „ненужно“ правило: ако коренът окончава на -s и на родствени нему звуци (ß, x, z), то от личното окончание за 2-ро лице (ти) – st остава едно -t:

reisen (пътешествам): du reist; sitzen (седя): du sitzt.

В немският език не всички глаголи окончават на -en, има и такива, които завършват на -eln и на -ern:

handeln (действам, търгувам), lächeln (усмихвам се), sammeln (събирам);

ändern (сменям), verbessern (подобрявам), wandern (пътувам пеша, скитам).

Глаголите, завършващи на -eln обикновено губят -е– в формата за аз, а също и в случай на молба или каповед. Глаголите окончаващи на -ern това -е–го запазват:

ich handle, ich lächle, ich sammle;

handle! lächle! sammle!

ich ändere, ich verbessere, ich wandere;

ändere! verbessere! wandere!

Ако коренът на глагола окончава на гласен звук или на h, то след него може да се изпусне -е от окончанието -en:

Wir geh(e)n und schrei(e)n. – Ние идваме и викаме.

Глаголът tu(e)n (правя) най-често се използва без -е:

ich tu(e), du tust, er tut; wir tu(e)n, ihr tu(e)t, sie tu(e)n.