"wohl" – 5 значения на тази дума

Да започнем с това, че das Wohl е съществително, означаващо благо, добро, щастие. По пътя на логиката, като наречие "wohl" трябва да означава нещо хубаво. Но тази дума, в качеството си на наречие, прилагателно или частица, може до има минимум 5 значения.

1. gut - добре; wohl - добре. Те са синоними. Ако wohl в изречението е в качеството си на самостоятелна част от речта, то тогава означава, че се намираме в добро физическо или духовно състояние или в някакво друго приемливо състояние:
— Ich fühle mich wol – чувствам се добре
— Ich fühle mich heute nicht wohl = Ich fühle mich heute nicht gut - днес се чувствам не много добре
— Seine Zaubertricks sind jedem wohl bekannt – Неговите фокуси са добре известни на всички.

Когато пожелаваме на някой „Всичко хубаво“, на немски казваме "Leb wohl!" (повелително наклонение, дословно "живей добре!").
— Leben Sie wohl! – Всичко добро! Довиждане!

Популярния дред немците тост "Zum Wohl!!!" в контекста си звучи "Нека всичко бъде добре!", "Наздраве!".

2. wohl - вероятно, навярно, май, може би, сигурно...
— Das wird wohl das Beste sein – Това, навярно, е най-доброто.
— Das kann man wohl sagen – Това май може да се каже така.
— Wir werden heute wohl nicht im Restaurant essen – Днес, вероятно, няма да ядем в ресторант.

3. wohl можеда се използва и за усилване:
— Das weiß ich wohl! Das weiß ich doch! – Но аз това го знам! Частиците "wohl" и "doch" тук нямат смисъл, а се използват за усилване на възклицанието.
— Du hast wohl viel Geld. – Ти имаш (твърде) много пари. Тук "wohl" не се превежда, а се използва за усилване на смисъла.

4. wohl oder übel – за добро или лошо, волю-неволю, така или иначе.
— Du sollst das tun, wohl oder übel ! – Така или иначе, ти трябва да направиш това!

5. В ролята на съществително:
das Wohl - добро, щастие, благополучие;

das eigene Wohl – собствено добро
Um das eigene Wohl besorgt sein – тревожа се за собственото си благо
besorgen - свършвам, изпълнявам, уреждам
um besorgt sein - да се занимавате с нещо, да създавате определени действия или условия около или близо до нещо

Jawohl! - Да!/Тъй вярно! – от военната лексика

Как да кажем на немски "започвам". Глаголите beginnen и anfangen.

Кога и къде да ги използваме? Как да ги различаваме? По принцип те са синоними. Ето няколко примера:
Mein Arbeitstag beginnt ziemlich früh – Моят работен ден започва достатъчно рано.
Ich fange an, bei einer Firma zu arbeiten – Аз започвам работа в една фирма.

Нека да разгледаме двата глагола стъпка по стъпка.

Започваме с beginnen – започвам, подемам, предприемам (der Beginn - начало; zu Beginn – в началото, като за начало). Веднага трябва да отбележим, че този глагол е неправилен, което е видно и по неговите времеви форми:
beginnen - begann (ich) - begonnen (h)

Употребява се преимуществено по отношение на неодушевени предмети, когато става въпрос за началото на някакъв процес или събитие.

Събранието започва днес в седем вечерта. – Die Versammlung beginnt heute um 7 abends.
Изложбата започва утре. – Die Ausstellung wird morgen beginnen.
Филмът вече отдавна започна. – Der Film hat schon lange begonnen.
Дъждовният сезон в много азиатски държави започва през лятото. – Die Regenzeit in vielen asiatischen Ländern beginnt im Sommer.

При всеки отнас денят започва по различно време и това се явява относително периодично и относително постоянно явление (например през седмицата).
Wann beginnt dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започва твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann begann gestern dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започна вчера твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann hat heute dein/Ihr/euer Arbeitstag begonnen? – кога започна днес твоя/Вашия/вашия работен ден?

В тези примери е видно как се изменя глагола в различните времеви форми.

Beginnen има също и предложно управление:
beginnen mit... (D) – използва се в тези случаи, когато се  „появява“ лице, насочено към обекта.
Аз започвам работа (бълг.) — Аз започвам „с“ работа (нем.) - Ich beginne mit der Arbeit...
Ich beginne mit dem Arbeitstag um... – Аз започвам работния ден в ...
Herr Müller beginnt mit seiner Arbeit erst morgen. - Господин Мюлер започва своята работа едва утре.
Frau Klein hat gestern mit ihrer Arbeit begonnen. - Госпожа Кляйн започна работата си вчера.
Ich begann heute um 8:00 Uhr mit meinem Arbeitstag. – Започнах работния си ден днес в 8:00 час.
Wann hast du heute mit deinem Arbeitstag begonnen? – Ти кога днес започна работния си ден?
Ich begann mit meinem Arbeitstag heute um 8:00 Uhr – Аз започнах с работния си ден днес в  8 часа.

beginnen може да се управлява и от друг предлог ако става въпрос за това, в качеството си на какъв започва да действа субекта. Например някакъв служител започва работа в качеството си на специалист или обикновен работник, а някой юноша започва да следва в университет.
beginnen als... (N) – започвам като... (в качеството си на...)

Herr Weber hat als einfacher Arbeiter begonnen. – Г-н Вебер започна работа като обикновен работник.  работать как простой рабочий
Herr Weber begann als einfacher Arbeiter. – Г-н Вебер започна като обикновен работник.
Меin Sohn hat als Student begonnen, und jetzt macht er die Aspirantur – Моят син започна като студент, а сега ще прави/защитава аспирантура. (besonderer Ausbildungsgang für Dissertanten an der Hochschule - пециален курс за обучение на докторанти в университета).
Sie begann als Schauspielerin in einem kleinen Provinztheater – Тя запона като актриса в малък провинциален театър.

Затова, задавайки въпрос, е необходимо да се отчетат обстоятелствата при употребата на глагола с помоща на останалите части на изречението.

Глаголът anfangen също се превежда като „започвам“, но се използва при одушевени предмети. Но може да има и изключения, когато anfangen указва за някакво действие или процес, които започват от нулата, а не са постоянни. Например работния ден, заниятията в училище/университета, новините по ТВ започват ежедневно и имат някаква периодичност.
Но, ако ние започваме нещо съвсем от начало, или стартираме някакъв процес, то тогава се използва anfangen.

an][fangen – започвам, пристъпвам към.

fange an (ich) – fing an (ich) – angefangen (h)

Не забравяйте, че "an-" в глагола anfangen се явява делима представка и, по правило, стои в края на изречението.

Ich fange nächste Woche an – аз започвам (от) следващата седмица. = Ich starte nächste Woche. (смисъла не се променя).

Er hat einen neuen Job gefunden und fängt bereits morgen an – Той намери нова работа и започва утре.

neu anfangen – започвам отначало
von vorn(е) anfangen – заповам с начало
klein anfangen – започвам с малко
je eher wir anfangen, desto besser – колкото по-рано започнем, толкова по-добре

Ако, например, в изречението в сегашно време има два глагола и anfangen е първият глагол, то престадвката "an-" се отделя, но не се слага в края на изречението: es fängt an zu regnen – започва да вали дъжд.

Morgen fange ich an, Sport zu treiben. – Утре започвам да се занимавам със спорт. Nächsten Monat fängt sie an, an der Universität zu studieren – Следващия месец тя започва да учи в университета.

Както е видно, в изреченията с два глагола "an-" остава в края на първата (главната) част, а пред втория глагол поставяме частицата "zu". Глаголът anfangen често изисква вторият глагол в изречението да бъде в инфинитив: “Аз започвам работа. - Ich fange an zu arbeiten”; “Те започват да говорят на немски - Sie fangen an Deutsch zu schprechen”.

В Präterit се случва същото: “Аз започнах да работя - Ich fing an zu arbeiten”; “Те започнаха да говорят на немски - Sie fingen an Deutsch zu schprechen”.

В Perfekt да се състави конструкция с два такива глагола е невъзможно, затова често инфинитивния глагол приема формата на съществително. Например изречението "Той започна живота си на ново" приема такъв алтернативен вариант "Er hat ein neues Leben angefangen – той започна нов живот", "Тя започна да пуши – Sie hat mit dem Rauchen angefangen".

Но, ако указваме, че именно ние започваме (действие, работа, процес), то глаголът получава предложно управление – какво точно започваме ние.

anfangen mit... (D) – започвам с...

Ich fange heute mit dem neuen Job an. – Днес заповам нова работа.
Fängst du morgen mit dem Deutsch an? – Ти започваш ли утре немски?
Sie fängt nächste Woche mit dem Jura(das) an. – Тя започва следващата седмица да учи право.
Jura studieren – Изучават право.
Sie fängt an, nächste Woche (das) Jura zu studieren/Sie beginnt nächste Woche, um Jura zu studieren

Предлози за направление/посока на движението (nach, in, an, auf, zu)

Как да кажем "Аз отивам в Германия, в Швейцария, в Берлин, на море, на гарата, на работа, в аптеката, в училище, при родителите ми, при приятели“? Да разгледаме всички тези случаи подробно и ще се опитаме да ги класифицираче.

Случай първи: когато ние се отправяме към дадена страна, например в Германия или Полша. Използва се предлогът "nach", който указва за смяна на географско положение.
Ich fahre...NACH
1. ...nach Deutschland/Polen/Russland
Този предлог може да се използва и с градове.
2. ...nach Berlin/Warschau/Kiеw/Wien
Използва се и с континенти.
3. ...nach Europa/Asien/Аmerika

Болшинството страни в немския език се използват без определителен член.  Това са страните, които имат среден род.  Например: Deutschland, Holland, Grichenland, Finnland, Russland (das Land - страна); Österreich, Frankreich (das Reich - империя), а също и Belgien, Dänemark и др. Без член са и тези страни, чиито имена се явяват собствени, например Polen, Spanien, Italien и др.

Случай втори: предлогът, който се използва при страните от мъжки, женски род и множествено число е "in". Това са der Vatikan, der Iran, der Irak и болшинството страни от африканския континент африканского континента), женски род - die Schweiz, die Ukraine, die Türkei и др.; множествено число (die Niederlanden, die Philippinen, die USA и др., в това число и островите).

Ich fahre...IN
1. ...in die Schweiz/Ukraine/Slowakei
2. ...in den Vatikan/Iran
3. ...in die USA/Niederlande

Трети случай – това е предлогът "an". Той се използва за направление на движението, когато говорим за вода и водоеми.

Ich fahre...AN
1. ...an die Nordsee/Ostsee; ...ans Meer/Mittelmeer - това са морета
2. ...an den See/Bodensee - это озёра
3. ...an den Fluß; ...an die Elbe/Spree; ...an den Dnjepr/Rein - това са реки

Четвърти случай - предлогът "auf". Тук е много лесно, защото съвпада с нашето „отивам на...“. "АЗ отивам НА остров" – на немски е "Ich fahre AUF Insel".
Ich fahre...AUF
1. ...auf eine Insel - остров (die Insel)
2. ...auf die Kanarischen Insel - мн.число (Канарските острови)
3. ...auf die Krim

Пети случай - с предлога "zu". Използва се когато става въпрос за одушевени лица, имена и т. н.
Ich fahre...ZU
1. ...zu Marta/Alex - имена
2. ...zu Oma/Opa/Onkel – членове на семейството, роднини, хора (тук немците не използват членуване, но ако кажем zum Fater/Onkel, zur Mutter/Schwester, то това не се счита за грешка)
3. ...zur Schule; ...zum Bahnhof; ...zur Arbeit. Предлогът "zu" се явява някакъв универсален заместител на всички предлози за посока на движението, освен при случаите с "nach". Затова с него можем да заменим in, an, auf и това няма да е грешно.

Ich fahre ans Meer. Но!!! Ich fahre zum Meer - може, ако морето се явява целта на моето пътуване.
Ich fahre in die Apofheke/ zur Apotheke – отивам в аптеката/отивам до аптеката - може да се каже тогава, когато аптеката се явява крайна точка на посещението.
Ich fahre in die Schule/Ich fahre zur Schule – отивам в училище/ отивам на(до) училище (цел)
Ich fahre auf die Arbeit/Ich fahre zur Arbeit – отивам на работа (моята)/отивам до (моята) работа
Ich fahre ins Theater/Ich fahre zum Theater – отивам в театъра (на премиера или концерт)/ Отивам до театъра (крайна точка на маршрута, цел)
Ich fahre auf den Bahnhof/Ich fahre zum Bahnhof/Ich fahre an den Bahnhof – тук има цели три варианта всеки от тях има своето място. В случая "zu", като един от тях , също указва за определена цел (посрещам или откарвам/докарвам някого).

Необходимо е да припомним, че посоката на движението е акузативна конструкция, отговаряща на въпроса „къде“. Но когато се използват предлозите "nach" или "zu", те изискват след себе си Dativ.