Принадлежност в немския език, както
и в англиския се изразява с помоща на окончанието -s: Peters Arbeit (работата на Петер). Но Петер е име. Ето как е с другите думи:
der Arbeiter: der Lohn des Arbeiters – заплатата на (този) работник,
das Kind: der Ball des Kindes – топката на (това) дете,
ein Arbeiter: der Lohn
eines Arbeiters – заплатата на (един) работник,
ein Kind: der Ball eines Kindes – топката на (едно) дете.
Това е още един падеж - родителен (Genitiv). Отговаря на
въпроса кому? Чий? (кой е родителя? – чии са
гените?). В немския
въпроса е прост чий? – wessen?
В мъжки или женски род членът
се променя на des (определителен) или eines (неопределителен), а
също така се добавя окончание -(е)s към съществителното. При това простите, кратки
съществителни „предпочитат” в Genitiv да
добавят по-дългото окончание -es, а останалите прибавят -s: des Kindes,
des Arbeiters.
Думи, завършващи на ударена сричка
също добавят -es:
Die Bedeutung dieses
Erfolges – значението на този успех.
(При тях, дори и по инерция няма как да сбъркате и да
добавите -s).
Женският род (die) отново, както и в Dativ,„сменя пола си" (der),
а eine превръща в einer:
die Frau: das Kleid der Frau – роклята на (тази) жената,
eine Frau: das Kleid
einer Frau – роклята на (една) жена.
В края на съществителното от женски род, както
виждате, няма никакво -s.
Множественото число в Genitiv „постъпва”
така, както и женския род, т. е. сменя die с der (за разлика от Dativ: den Kindern – децата):
die Kinder der Frauen – децата на (тези) жени / жените,
die Bälle der Kinder – топките на (тези) децата/деца.
А как ще кажем: (едни, някакви) рокли на (едни, някакви) жени?
Пред нас има две думи: Kleider, Frauen. Членове нямаме, тъй като в множествено число неопределеността се изразява с
липсата на член (нулев член). Как да свържем тези две думи, ако не с член? Можем
да пуснев ход предлога von (на – значението на von за принадлежност):
Kleider von Frauen – рокли на жени.
Това е изход. Само трябва да помним,
че след предлога von задължително има Dativ.
Затова:
Bälle von Kindern – топки на деца.
Ако има прилагателно, то тези две
думи могат да се свържат и с прилагателното:
Kleider schöner Frauen – рокли на красиви жени.
Прилагателното в такъв случай играе ролята на
член, приемайки неговото окончание.
Личното име в Genitiv може да стои както до определяемата дума, така и след нея. Ако е преди нея, то
член не е необходим – името го „избутва”:
Schillers Dramen, die
Dramen Schillers (die Dramen von Schiller);
die Teilung Deutschlands
(разделянето на Германия), Schwedens Königin (Шведската кралица).
А какво правим са такива
имена като, например, Thomas? Към тях няма как да добавим -s? Има два изхода: или да поставим апостроф, или да използваме предлога von (на):
Thomas' Fahrrad = das Fahrrad von Thomas (велосипеда на Томас)
Fritz' Leistungen = die
Leistungen von Fritz (успехите на Фриц…).
Има, наистина, още един вариант, но той е много
остарял: Fritzens Leistungen.
Ако името има свой член, то то не се
нуждае от окончание -s (членът така или иначе указва на принадлежност):
die Krankheit des
kleinen Stefan – болеста на малкия Стефан,
die Rede des Herrn Meier – речта на
господин Майер.
Genitiv понякога се използва не
за изразяване на принадлежност, а за изразяване на обстоятелство за време,
място или вид на действието, т. е. отделно, сам по себе си:
Er kommt des Weges – Той идва по този път.
Еines Tages – веднъж.
Er saß gesenkten Kopfes – Той стои с отпусната глава. (Впрочем, това е малко употребявано в съвременния език, звучи подчертано литературно).
