Genitiv в немския език

Принадлежност в немския език, както и в англиския се изразява с помоща на окончанието -s: Peters Arbeit (работата на Петер). Но Петер е име. Ето как е с другите думи:

der Arbeiter: der Lohn des Arbeiters – заплатата на (този) работник,

das Kind: der Ball des Kindes – топката на (това) дете,

ein Arbeiter: der Lohn eines Arbeiters – заплатата на (един) работник,

ein Kind: der Ball eines Kindes – топката на (едно) дете.

Това е още един падеж - родителен (Genitiv). Отговаря на въпроса кому? Чий? (кой е родителя? – чии са гените?). В немския въпроса е прост чий? – wessen?

В мъжки или женски род членът се променя на des (определителен) или eines (неопределителен), а също така се добавя окончание -(е)s към съществителното. При това простите, кратки съществителни „предпочитат” в Genitiv да добавят по-дългото окончание -es, а останалите прибавят -s: des Kindes, des Arbeiters.

Думи, завършващи на ударена сричка също добавят -es:

Die Bedeutung dieses Erfolges – значението на този успех.

(При тях, дори и по инерция няма как да сбъркате и да добавите -s).

Женският род (die) отново, както и в  Dativ,„сменя пола си" (der), а eine превръща в einer:

die Frau: das Kleid der Frau – роклята на (тази) жената,

eine Frau: das Kleid einer Frau – роклята на (една) жена.

В края на съществителното от женски род, както виждате, няма никакво  -s.

Множественото число в Genitiv „постъпва” така, както и женския род, т. е. сменя die с der (за разлика от Dativ: den Kindern – децата):

die Kinder der Frauen – децата на (тези) жени / жените,

die Bälle der Kinder – топките на (тези) децата/деца.

А как ще кажем: (едни, някакви) рокли на (едни, някакви) жени?

Пред нас има две думи: Kleider, Frauen. Членове нямаме, тъй като в множествено число неопределеността се изразява с липсата на член (нулев член). Как да свържем тези две думи, ако не с член? Можем да пуснев ход предлога von (на – значението на von за принадлежност):

Kleider von Frauen – рокли на жени.

Това е изход. Само трябва да помним, че след предлога von задължително има Dativ.

Затова:

Bälle von Kindern – топки на деца.

Ако има прилагателно, то тези две думи могат да се свържат и с прилагателното:

Kleider schöner Frauen – рокли на красиви жени.

Прилагателното в такъв случай играе ролята на член, приемайки неговото окончание.

Личното име в Genitiv може да стои както до определяемата дума, така и след нея. Ако е преди нея, то член не е необходим – името го „избутва”:

Schillers Dramen, die Dramen Schillers (die Dramen von Schiller);

die Teilung Deutschlands (разделянето на Германия), Schwedens Königin (Шведската кралица).

А какво правим са такива имена като, например, Thomas? Към тях няма как да добавим -s? Има два изхода: или да поставим апостроф, или да използваме предлога von (на):

Thomas' Fahrrad = das Fahrrad von Thomas  (велосипеда на Томас)

Fritz' Leistungen = die Leistungen von Fritz (успехите на Фриц…).

Има, наистина, още един вариант, но той е много остарял: Fritzens Leistungen. 

Ако името има свой член, то то не се нуждае от окончание -s (членът така или иначе указва на принадлежност):

die Krankheit des kleinen Stefan – болеста на малкия Стефан,

die Rede des Herrn Meier – речта на господин Майер.

Genitiv понякога се използва не за изразяване на принадлежност, а за изразяване на обстоятелство за време, място или вид на действието, т. е. отделно, сам по себе си:

Er kommt des Weges – Той идва по този път.

Еines Tages – веднъж.

Er saß gesenkten Kopfes – Той стои с отпусната глава. (Впрочем, това е малко употребявано в съвременния език, звучи подчертано литературно).