АКО БЯХ ..., ЩЯХ ДА… KONJUNKTIV II.

По мотиви от руски блог

Веднъж, в една студена зима летях от Мюнхен до Киев. Сама – без семейство, без деца и без стрес. С устремен към бъдещето поглед, преметна през рамо суитчър (в Киев по това време е три пъти по-студено отколкото в Мюнхен) и с високи токчета (красотата не признава граници). Млад мъж в униформа, скучаещ на паспортния контрол на, практически пустото Мюнхенско летище (оказва се, че може и такова да е), ласкаво ме оглежда от глава до пети, взирайки се в ... паспорта ми и, съдейки по всичко, мечтаейки за топлите страни и, хм, малко по-лекомислени женски одежди, кокетно ме попита:
- Wohin würden Sie fliegen? *

Аз, неочаквайки и поради странната в дадениата ситуация граматическа конструкция повдигнах вежди и веднага попитах

- Was würden Sie denn vorschlagen?**

Човекът потръпна, събуждайки се от зимния си дрямък и скука, отново ме погледна, този път изразявайки уважение или съмнение в умствените ми способности, прокашля се и повтори, вече без конюнктив:

- Wohin fliegen Sie?!

По-нататък разговора прие стандартната официална форма – скучно и нямащо отношение към това, което ми се ще да обсъдим, а именно – Konjunktiv. А ако трябва да сме по-точни - Konjunktiv II, защото първата форма, по правило се използва в косвената реч.

// Лирическо отклонение.

Помните ли класическото “една баба казала”? Konjunktiv I е нужен в случаи, когато предаваме нечии думи, дистанцирайки се от казаното и не поемайки никаква отговорност за думите на другите:

- Тетка Мара помоли да ви предам,  Проня Прокоповна, че вие сте гаднярка!

Тук вместо “…,Sie sind Bösewicht”, по-добре е да се каже “…, Sie seien Bösewicht!”.
Това е Konjunktiv I, но за него ще говорим друг път…//

И така, загадъчния Konjunktiv II – това е едно „ужасно“ наименование на приятния начин да изразим своите най-съкровени желания, касаещи минало, настоящето и бъдещето. В българския език тази задача е доста опростена – ние имаме забележителната комбинация от думи „ако..., бих бил...“, която много лесно можем да добавим към всяко изречение. И ето, вие сте вече милионер – „ако имам/имах много пари“. Или … оох, тук всеки може да постави своето неизпълнено, но много "сърбящо“ желание.

В немският език няма аналог на това съчетание от условни частици (или поне до този момент аз не знам да има). Немците намекват за неосъществяемостта на възможното, променяйки формата на глагола, а когато той не се променя (т.е., по правило, не се изговаря или формата е остарела) се използват спомагателните глаголи.

Тук трябва да запомните, че има два основни принципно важни случая:
1. желания, касаещи настоящето и бъдещето.
2. Нереализирани желания от миналото – т.е. тези събития, които никой няма силата да промени.

1. Konjunktiv II Gegenwartsform
(в сегашно и бъдеще време)

В първия случай или се променя само глагола, или се добавя стария добър спомогателен глагол werden, лесно разпознаваем само след първия литър бира:

ich würde
du würdest
er/ sie/ es würde
wir würden
ihr würdet
Sie würden.

Най-простата форма за изразяване на желания, несбъднати мечти и дори молби (за да направите впечатление на вежлив човек), касаещи настоящето или бъдещето:
…werden + .. инфинитив.

Примери:
Ich würde es gerne machen. (С удоволствие ще го направя ).
Er würde dir bestimmt helfen! (Той със сигурност ще ти помогне!)

До тук всичко е просто, нали? Но има често употребявани глаголи, които по-добре да се използват без спомагателния глагол werden:

Ich ginge = Ich würde gehen.
Ich bräuchte (в устната реч) = Ich würde brauchen.
Ich käme= Ich würde kommen.
Er bekäme = Er würde bekommen.
Ich wüsste = Ich würde wissen.

Ich hätte, könnte, wollte, sollte…

Знаенето на тези глаголни форми ще придадат на вашия немски много –по-солидно звучене. Наистина, има и глаголи, които в Konjunktiv II изглеждат много старомодно (hülfe, fröre, stürbe, flöge…) и в разговорната реч винаги се използват с werden (werden helfen, werden frieren, werden sterben, fliegen…) – за да ни е по-удобно. Хитро партизанско правило:
Който забрави формата на глагола в конюнктив, просто използва конструкцията werden  + инфинитив!

И още една полезна отметка: във въпросителните изречения винаги се използва комбинацията с werden:
Würdest du mitkommen?
Was würde er dazu sagen?

Всичко това е съотносимо към настоящето или бъдещето време – или въобще към абстрактни, неосъществими желания от сорта на „ако аз бях космонавт, а ти – Памела Андерсън...“ Но понякога ние изразяваме съжаление по повод на някакви вече приключили събития и размишлявайки какво би било, ако тогава ние бяхме постъпили по друг начин.

Почувствайте разликата:
Ich würde es machen. – Аз ще го направя
Ich hätte es gemacht. – Аз бих направил.

Ето и нашия втори случай:

2. Konjunktiv II Vergangenheitsform.
(в минало време)

Помните ли анекдота за мъжа и жената, събуждайки се в едно легло на 15 годишнината от брака си? Жената, още не отворила очи, мечтаейки си мисли „Какво ли ще ми подари?“, а в същото време мъжът размишлява:
“Ако я бях убил преди преди 15 години, сега щях да изляза на свобода“.

Ако този виц е добър пример: тогава, преди 15 години, мъжът е могъл да я убие:
Hätte er sie umgebracht,… (Ако той е убил нея *тогава в миналото*).

Но това време е минало, той нищо не може да направи в контекста на миналите 15 години, освен да мечтае за ново покушение над благоверната:
Würde er sie umbringen, …(ако той *сега, в бъдещето или в собствените си сегашни мечти* я убие).

Разликата, съгласете се, е съществена – в първия случай той вече ще я е „излежал“, а във втория жената е още жива  :)

В българския език и потенциалните възможности (желания), и съжалението за миналото се изразяват с едни и същи фрази:
ако я беше убил / той не се беше оженил за нея,

Ако тя беше красива и умна, ... – за да покажем на събеседника за кое време става въпрос, ние добавяме по принцип, думи-подсказки: “тогава”, “сега”, “преди 15 години”, “поне веднъж”, “преди сватбата”, “преди три години” и т. н.).

В немския тези тънкости, касаещи времето на потенциалното извършване на събитието, лесно се предават чрез формата на глагола. Или по просто казано:

würde + инфинитив (за настоящо или бъдеще време),

hätte + Partizip II
wäre + Partizip II – за случаите на вече минали събития.

От къде се взеха тези hätte и wäre?
Помните ли, как се образува една от формите за минало време - Perfekt:
ich habe gemacht.
ich bin gegangen.

Ето вземаме тези два спомагателни глагола haben и sein и ги превръщаме в hätt(%) и wär(%):

Haben:

ich hätte …	wir hätten …
du hättest …	ihr hättet …
er/sie/es hätte …	sie hätten …

Sein:

ich wäre …	wir wären …
du wärest, wärst …	ihr wäret, wärt …
er/sie/es wäre …	sie wären …

Ето и няколко примера за конюнктив в минало време:

Du hättest die Möglichkeit gehabt – ти имаше *тогава, в миналото* такава възможност (вече е късно да пиеш „Боржоми“ – марка минерална вода от вулканичен произход).
Ich wäre gegangen (щях да отида/бих отишъл),
Du hättest gegeben
Wir wären gefahren
Ihr hätttet gewusst (ако вие *тогава* знаехте/сте знаели)
Sie hätten gegessen.

Във всички случаи ситуацията е вече необратима, т.е. съжаление, пожелание или размишление на тема “ако бях…” касаят събития, вече приключили. Както се казва, вече е все едно – изпуснахме влака. И ето, тогава, когато влакът вече е изпуснат, но ние продължаваме да разсъждаваме по темата, какво би било, ако тогава ние бяхме успели – ето за това има Konjunktiv II Vergangenheitsform (конюнктив II в минало време).

PS. Така поднесетана информация за Konjunktiv е само основните положения. В случай, че някой от вас прояви див интерес към условното наклонение, моля обърнете се към „умните и дебелите“ учебници по граматика.

*, ** диалога в началото:
- Wohin würden Sie fliegen? (За къде ще летите?) – крайно учтива форма, буквално „За къде бихте летели“
- Was würden Sie denn vorschlagen? (Какво бихте предложили?!)

СВЕТЪТ НА МЕСТОИМЕНИЯТА.

Надписите на пакетите на замразените продукти ни карат да се замислим за вечността:

Diese Folien sind aus Polyethylen hergestellt. Bei der thermischen Verwertung verbrennen Sie ungiftig zu Wasser und Kohlendioxid."
Тези торбички са изработени от полиетилен. С термично рециклиране те (Вие) (?!) се изгарят, разлагат се на въглероден диоксид и вода и не отделят отровни вещества.

Всичко би било добре, ако съставителите на тескта не се бяха престарали с уважителното "Sie" (Вие), написвайки "sie" (те) с голяма буква и кардинално е променил смисъла. Сега вместо за целофановите опаковки, обещанието да изгори при рециклиране, оставяйки след себе си вода въглероден диоксид, като при това не се замърсява околната среда, се отнася за читателя. Колко мило…

Вероятно има места, където подобен надпис би имал смисъл, но често ли немците се объркват в ежедневието с каква буква – главна или малка – трябва да се пишат местоименията?

За тези, които сега започват да изучават немския език, е следващия списък на личните местоимения:

ich - аз. В изреченията винаги се пише с малка буква. Изключение е тогава, когато „самовлюбеният“ автор иска да подчертае „АЗ“ или има такава стилистична необходимост. (Разбира се, тук и по-надолу правилата не се отнасят към случаите, когато местоимението стои на първа позиция в изречението!).

du - ти. Сега du се пише с малка буква. Но има случаи, когато немци, живели преди реформата в езика, продължават дори в личната си кореспонденция да пишат „ти“ с голяма буква).

er - той. Винаги с малка буква.

sie - тя. С малка буква.

es - то.

wir - ние.

ihr - вие (при обръщение към група познати, с които сме на „ти“ , т.е.  2-ро лице, мн. число). Това "вие" се пише винаги с малка буква.
Има семейства, където към прабабите се обръщат изключително и само с "Ihr" и потвърждават, че това е устарялата супер-вежлива форма за "Вие" – като сериала "Ihre Majestät" (Ваше Величество). В този случай може да се напише, например: "Oma, kommt Ihr mit?" (Бабо, Вие ще дойдете ли?) с голяма буква (въпреки, че в речниците, до които имам достъп, нищо не срещнах по този повод). Но и, все пак, това е много рядко изключение.

sie - те.

Sie - Вие (вежлива форма). Може да се отнася както към един човек, така и към група малко познати хора, в която има дории един човек, към който се обръщате на „Вие“.

Съответно, всички притежателни местоимения (мое, твое, нейно, негово, наше, ваше и т. н.) се пишат така, както и личните местоимения:

ich - mein (мой, мое) – meine (моя, мои)
du - dein (твой) – deine (твоя, твои)
er - sein (негов) – seine (негова)
sie - ihr (неин) – ihre (неин)
es - sein (негово) – seine (негово)
wir - unser (наш, наше) – unsere (наша, наши)
ihr - euer (ваш, ваше – когато сме на „ти“ със всички от групата) – eure (ваша, ваши)
sie - ihr  (тяхно) – ihre (техни)
Sie - Ihr (Ваш, Ваше) – Ihre (Ваша, Ваши).

Запомнете – много е лесно: 
само уважителната форма "Sie" (Вие) и всички съответстващи и форми се пишат с голяма буква.

Местоимението "sie" (те) и, съответно, "ihr" (техни) се пишат с малка буква!

И така, замяната на "sie" със "Sie", за разлика от българския – „вие“ с „Вие“, променя „те“ със „Вие“. Затова, ако Word ви предлага да пишете местоименията с главна буква, бъдете особено бдителни – вашата извънредна вежливост може да превърне получателя на кореспонденцията ви в съчетание от вода и въглероден диоксид…

Предлози, свързани с времето и мечтите

В немският език, в зависимост от избора на време между минало и бъдеще, се спрягат не само глаголите. В известен смисъл предлозите също са предмет на известни промени:

Seit September ist dieser Mann nicht mehr zu haben.
Ab September ist dieser Mann nicht mehr zu haben.

От септември този мъж вече не е на разположение (вече не е ерген).

На български и двете фрази, ако се преведат без повече детаилизиране, звучат еднакво. Но от юридическа гледна точка, мъжът попаднал в нашето полезрение или вече е направил тази дълго обмисляна крачка, или той все още има шанс да се „вразуми“.

Понататъшната съдба на този човек се решава само от един мъничък предлог:

seit – това е когато „влакът вече е изпуснат“ 
- Seit wann brauchst du so viele Schuhe??! От кога имаш нужда от толкова много обувки!? – удивлява се бившият младоженец.
- Seitdem du, Liebling, unter meinem Pantoffel stehst!* Откакто ти, любими, си под моя чехъл!

ab – това е по-оптимистичния случай, когато булката още избира рокля, а младоженецът се сблъсква с философията, взирайки се в тъщата и апартамента.

Разликата във времето и стила на живот – безкрайна.
От гледна точка на граматиката, за всичко е виновен предлогът, който се „променя“ във времето:

seit - от (по отношение на вече настъпили събития).
ab - от, от този момент (по отношение на бъдещи събития).

Нека да разгледаме още един пример.

… und nach ein paar Jahren verlässt sie ihn…
… und in ein paar Jahren verlässt sie ihn.
И след няколко години тя го напуска.

И отново, в дословният превод, не е ясно дали тя вече го е напуснала или за сега това е само несбъдната мечта. В немският език всичко е съвсем конкретно.

In zwei Jahren – след две години (за събития, които още не са настъпили).
Nach zwei Jahren – след две години (когато разказваме за събития, вече минали).

Усещането е, че някои немски предлози се "развалят с времето"…

* unter dem Pantoffel stehen – под чехъл съм.