СВЕТЪТ НА МЕСТОИМЕНИЯТА.

Надписите на пакетите на замразените продукти ни карат да се замислим за вечността:

Diese Folien sind aus Polyethylen hergestellt. Bei der thermischen Verwertung verbrennen Sie ungiftig zu Wasser und Kohlendioxid."
Тези торбички са изработени от полиетилен. С термично рециклиране те (Вие) (?!) се изгарят, разлагат се на въглероден диоксид и вода и не отделят отровни вещества.

Всичко би било добре, ако съставителите на тескта не се бяха престарали с уважителното "Sie" (Вие), написвайки "sie" (те) с голяма буква и кардинално е променил смисъла. Сега вместо за целофановите опаковки, обещанието да изгори при рециклиране, оставяйки след себе си вода въглероден диоксид, като при това не се замърсява околната среда, се отнася за читателя. Колко мило…

Вероятно има места, където подобен надпис би имал смисъл, но често ли немците се объркват в ежедневието с каква буква – главна или малка – трябва да се пишат местоименията?

За тези, които сега започват да изучават немския език, е следващия списък на личните местоимения:

ich - аз. В изреченията винаги се пише с малка буква. Изключение е тогава, когато „самовлюбеният“ автор иска да подчертае „АЗ“ или има такава стилистична необходимост. (Разбира се, тук и по-надолу правилата не се отнасят към случаите, когато местоимението стои на първа позиция в изречението!).

du - ти. Сега du се пише с малка буква. Но има случаи, когато немци, живели преди реформата в езика, продължават дори в личната си кореспонденция да пишат „ти“ с голяма буква).

er - той. Винаги с малка буква.

sie - тя. С малка буква.

es - то.

wir - ние.

ihr - вие (при обръщение към група познати, с които сме на „ти“ , т.е.  2-ро лице, мн. число). Това "вие" се пише винаги с малка буква.
Има семейства, където към прабабите се обръщат изключително и само с "Ihr" и потвърждават, че това е устарялата супер-вежлива форма за "Вие" – като сериала "Ihre Majestät" (Ваше Величество). В този случай може да се напише, например: "Oma, kommt Ihr mit?" (Бабо, Вие ще дойдете ли?) с голяма буква (въпреки, че в речниците, до които имам достъп, нищо не срещнах по този повод). Но и, все пак, това е много рядко изключение.

sie - те.

Sie - Вие (вежлива форма). Може да се отнася както към един човек, така и към група малко познати хора, в която има дории един човек, към който се обръщате на „Вие“.

Съответно, всички притежателни местоимения (мое, твое, нейно, негово, наше, ваше и т. н.) се пишат така, както и личните местоимения:

ich - mein (мой, мое) – meine (моя, мои)
du - dein (твой) – deine (твоя, твои)
er - sein (негов) – seine (негова)
sie - ihr (неин) – ihre (неин)
es - sein (негово) – seine (негово)
wir - unser (наш, наше) – unsere (наша, наши)
ihr - euer (ваш, ваше – когато сме на „ти“ със всички от групата) – eure (ваша, ваши)
sie - ihr  (тяхно) – ihre (техни)
Sie - Ihr (Ваш, Ваше) – Ihre (Ваша, Ваши).

Запомнете – много е лесно: 
само уважителната форма "Sie" (Вие) и всички съответстващи и форми се пишат с голяма буква.

Местоимението "sie" (те) и, съответно, "ihr" (техни) се пишат с малка буква!

И така, замяната на "sie" със "Sie", за разлика от българския – „вие“ с „Вие“, променя „те“ със „Вие“. Затова, ако Word ви предлага да пишете местоименията с главна буква, бъдете особено бдителни – вашата извънредна вежливост може да превърне получателя на кореспонденцията ви в съчетание от вода и въглероден диоксид…