От инфинитива на глагола се образува причастие I за сегашно време (das Partizip I) с помоща на
суфикса -d:
laufen бягам laufen-d бягащ
В изречението причастие I се употребява в ролята на
определение, съгласуващо се по род, число и падеж с определяното съществително,
или във функцията на обстоятелство за вида на действието:
Ein weinendes Kind sass am Tisch. Плачещото
дете седи на масата.
Ich sehe den
lesenden Jungen. Аз виждам четящо момче.
Das Kind lief
lachend zur Mutter. Детето, смеейки се, бяга към
майката.
Причастието за минало време (das Partizip II), явяващо се трета
основна форма на глагола, се образува при различния тип глаголи по различен
начин:
1. Слабите глаголи образуват причастие II като към корена на глягола се добавят префикса ge- и суфикса -t:
stellen поставям, слагам ge-stell-t
Модалните глаголи образуват причастие II по същия начин, но без кореновия
умлаут:
müssen ge-muss-t
können ge-konn-t
Глаголите, които при спрежението си в Präteritum променят кореновата си гласна с
умлаут, образуват причастие II по същия начин, НО не от инфинитива, а от
втората основна форма, т. е. от формата за претеритума:
brennen
— brannte — gebrannt
denken —
dachte — gedacht
2. Силните глаголи обра зуват
причастие II с помоща на префикса ge- и суфикса
-еn, като при това, по
правило, променят кореновата си гласна. Затова третата основна форма при
силните глаголи трябва да се наизусти:
schreiben пиша ge
-schrie-ben
stehen стоя ge -stand-en
Префиксът ge- е без ударение.
3. В глаголите с делими приставки префикса ge- заема позиция между
приставката и корена:
vorstellen
представям vor-ge-stell-t
anbinden привръзвам an-ge-bund-en
anbinden привръзвам an-ge-bund-en
4. Префикс ge- не получават глаголите:
a)
с неделими приставки:
zerbrechen счупвам zerbrochen
b) окончаващите на -ieren, -eien:
studieren уча studier-t
prophezeien пророкувам prophezei-t
Причастие II в изреченията се използва:
1. в ролята на определение, съгласувано по род, число и падеж с
определяното съществително
Der gesprengte
Felsen war groß. Взривената скала беше голяма.
2. в ролята на обстоятелство за вида на действието
Sie dachte
angestrengt nach. Тя напрегнато се замисли.
3. в ролята на именна част при сложните
времена и залозите
Er hat gesagt...
/Er hatte gesagt... Той каза...
Er wird gesagt
haben ... Той щеше да каже...
Es wird
gesagt... Говори се...
Причастията, употребени в ролята на определения,
могат да образуват сравнителни степени по същия начин, както и прилагателните:
Die Reise war anstrengender, als
ich Пътуването беше по-изморително,
dachte. (anstrengen- anstrengend) отколкото аз си мислех.
dachte. (anstrengen- anstrengend) отколкото аз си мислех.
Du hast immer die verrücktesten Ти винаги
имаш най-лудите идеи.
Ideen.
(verrücken - verrückt)
В ролята си на определения и обстоятелства за
вида на действието, причастията могат към себе си и «зависими» думи,
образувайки причастни обороти/конструкции/ и
разширени определения:
der die
Studentin prüfende Professor професорът,
изпитващ студентката
die von dem
Professor geprüfte студентката, изпитвана от професора
Studentin
Laut lachend
machte er sich an die Arbeit. Силно смеейки се, той се зае да
работи /
хвана се на работа.