Модалните глаголи в немския език ( Спрежение на möchten, wollen, dürfen, können, sollen, müssen)

Отличителна особеност на модалните глаголи в немския език се явява изразяването на субективно отношение на говорещия към някакво действие, процес или явление. Под модалност се разбира желание, нежелание, възможност, невъзможност, разрешение, забрана, препоръка, способност, необходимост, заповядване и т. н. да се свърши нещо.По тази причина модалните глаголи обезателно се използват в двойка със смислов глагол, назоваващ конкретното действие. Инфинитивът на смисловия глагол се употребява във двойка с модалния, без частицата «zu». Чисто модалните глаголи в немския са само шест.  

Глаголите «dürfen» и «können» служат за изразяване на възможноста да извършите някакво действие.

Глаголът «dürfen» изразява разрешение, упълномощаване или право на някакво действие. В отрицателни изречения – забрана или липса на право на упоменатите действия. Този глагол се използва и тогава, когато има необходимост да се изрази, че даденото действие не е препоръчително. Например:

·         Im Wohnzimmer dürfen deine Gäste nicht rauchen. – В хола/гостната твоите гости не могат да пушат (забрана).

·         Deine Kinder dürfen diese Pflaumen sammeln und essen. – Твоите деца могат да съберат и изядат тези сливи (разрешение).

·         Peter darf diesen Vertrag unterzeichnen. – Петер може да подпише този договор (упълномощен е).

·         Man darf Pflanzen mitten am Tage nicht gießen. – Не поливайте цветята в средата на деня.

Спрежението на глагола «dürfen» изглежда по следния начин:

·         Ich darf hier übernachten. – Аз мога да пренощувам тук (= разрешено ми е).

·         Du darfst hier übernachten. – Ти можеш да пренощуваш тук.

·         Er darf hier übernachten. – Той може да пренощува тук.

·         Wir dürfen hier übernachten. – Ние можем да пренощуваме тук.

·         Ihr dürft  hier übernachten. – Вие можете да пренощувате тук.

·         Sie dürfen hier übernachten. – Те могат да пренощуват тук.

  

Глагол «können» служи за изразяване на способност или възможност нещо да се направи, например:

·         Dein Freund kann hinter unserem Haus parken. – Твоя приятел може да паркира до нашата къща (возможност).

·         Meine Tochter kann gut stricken. – Моята дъщеря плете добре (умение). 

Спрежението на глагола «können» изглежда по следния начин:

·         Ich kann Suppen kochen. – Аз мога/умея да готвя супи.

·         Du kannst Suppen kochen. – Ти можеш да готвиш супи.

·         Er kann Suppen kochen. – Той може да готви супи.

·         Wir können Suppen kochen. – Ние можем да готвим супи.

·         Ihr könnt Suppen kochen. – Вие можете да готвите супи.

·         Sie können Suppen kochen. – Те могат да готвят супи.

Глаголите «sollen» и «müssen» служат за изразяване на различни нюанси на задължение.

Глагол «sollen» изразява необходимост да извършите някакви действия, изхождайки от съществуващи заповеди, закони, обществен морал и дълг, например:

·         Ihre Partner sollen unsere Gesetzgebung berücksichtigen. – Вашите партньори трябва да вземат предвид нашето законодателство (длъжни са).

·         Jetzt soll er deine Cousine heiraten. – Сега той трябва да се ожени за твоята братовчедка (морален дълг).

·         Ihre Eltern haben ihr gesagt, dass sie heute alles einkaufen soll. – Нейните родители и казаха, че тя трябва днес да направи всички покупки (нареждане).

Спрежението на глагола «sollen» изглежда по следния начин:

·         Ich soll meinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Аз трябва да предам своето съчинение утре рано сутринта.

·         Du sollst deinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Ти трябва да предадеш своето съчинение утре рано сутринта.

·         Er soll seinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Той трябва да предаде своето съчинение утре рано сутринта.

·         Wir sollen unsere Aufsätze morgen früh abgeben. – Ние трябва да предадем своите съчинения утре рано сутринта.

·         Ihr sollt eure Aufsätze morgen früh abgeben. – Вие трябва да предадете своите съчинения утре рано сутринта.

·         Sie sollen ihre Aufsätze morgen früh abgeben. – Те трябва да предадат своите съчинения утре рано сутринта.

Глаголът «müssen» се използва за изразяване на вътрешно убеждение да извършиш нещо или за действие по принуда. Той също така помага и да се предаде признаването на неизбежността на някакво действие, например:

·         Barbara muss ihre Mutter vom Flughafen abholen, weil sie einen schweren Koffer hat. – Барбара трябва да посрещне майка си на летището, защото тя има тежък куфар/багаж (вътрешна потребност).

·         Du musst alle Themen wiederholen, weil ihr morgen eine Kontrollarbeit schreiben werdet. – Ти трябва да повториш всички теми, тъй като утре ще имате контролна (принуда).

·         Petra musste sich dort erkälten, weil sie keine Jacke mitgenommen hat. – Петра трябва да се е простудила там, защото не беше взела яке със себе си (неизбежност).

Спрежението на глагола «müssen» изглежда така:

·         Dort muss ich nur Englisch sprechen. – Там трябва да говоря само на английски.

·         Dort musst du nur Englisch sprechen. – Там трябва да говориш само на английски.

·         Dort muss sie nur Englisch sprechen. – Там тя трябва даговори само на английски.

·         Dort müssen wir nur Englisch sprechen. – Там ние трябва да говорим само на английски.

·         Dort müsst ihr nur Englisch sprechen. – Там вие трябва да говорите само на английски.

·         Dort müssen sie nur Englisch sprechen. – Там те трябва да говорят само на английски.

Глаголите «wollen» и «möchten» служат за изразяване на различни степени на желание и намерение да се направи нещо.

Глаголът «wollen» предава твърдо намерение или желание нещо да се извърши, например:

·         Ich will meinen nächsten Urlaub in Spanien verbringen. – Аз искам да прекарам следващата си отпуска в Испания (твърдо намерение, план за бъдещето).

·         Ihre Eltern wollen im Herbst ihre Wohnung vermieten. – Нейните родители искат да дадат под наем жилището си от есента (твърдо намерение, план за бъдещето).

·         Petra will ihrer Freundin nicht lügen. – Петра не иска да лъже приятелката си (силно нежелание).

Спрежението на глагола «wollen» изглежда така:

·         Ich will diese Ereignisse in meinem nächsten Artikel beschreiben. – Аз искам/имам намерение (= твърдо намерение) да опиша тези събития в следващата си статия.

·         Du willst diese Ereignisse in deinem nächsten Artikel beschreiben. – Ти искаш да опишеш тези събития в следващата си статия.

·         Er will diese Ereignisse in seinem nächsten Artikel beschreiben. – Той иска да опише тези събития в следващата си статия.

·         Wir wollen diese Ereignisse in unserem nächsten Artikel beschreiben. – Ние искаме да опишем тези събития в следващата си статия.

·         Ihr wollt diese Ereignisse in eurem nächsten Artikel beschreiben. – Вие искате да опишете тези събития в следващата си статия.

·         Sie wollen diese Ereignisse in ihrem nächsten Artikel beschreiben. – Те искат да опишат тези събития в следващата си статия.

Глаголът «möchten» служи за изразява не на желания или вежлива молба,  мотивация да направите нещо, например:

·         Meine Schwester möchte eine schicke Sonnenbrille kaufen. – Моята сестра иска да купи елегантни слънчеви очила (желание).

·         Ihr Sohn möchte bitte heute um 14.20 hierher kommen. – Вашият син трябва да дойде тук днес в 14.20 (вежлива покана).

Спрежението на глагола «möchten» изглежда така:

·         Ich möchte diese Teesorte probieren. – Бих искала да опитам този сорт чай.

·         Du möchtest diese Teesorte probieren. – Би искал да опиташ този сорт чай.

·         Er möchte diese Teesorte probieren. – Той би искал да опита този сорт чай.

·         Wir möchten diese Teesorte probieren. – Ние искаме да опитаме този сорт чай.

·         Ihr möchtet diese Teesorte probieren. – Вие бихте искали да опитате този сорт чай.

·         Sie möchten diese Teesorte probieren. – Те биха искали да опитат този сорт чай.

Деятелен (Aktiv) и страдателен (Passiv) залог

Ако подлогът в немското изречение назовава деятеля (извършителя на действието), то следващия след него глагол е в деятелен (актив) залог, например:

·         Unsere Verwandten haben diese Zeitschriften gewählt. – Наши роднини избраха тези списания.

·         Kühe essen kein Fleisch. – Кравите не ядат месо.

  В ситуации, когато подлога в изречението назовава обект, подложен на някакво действие, свързания с него глагол е във формата за страдателен (пасив) залог, например:

·         Das gestrige Abendessen wurde von unseren Kindern zubereitet. – Вчерашната вечеря беше приготвена от нашите деца.

·         Kartoffeln wurden von deiner Schwester geschält. – Картофите бяха обелени от сестра ти.

Защо изобщо е необходим страдателния залог? Този залог позволява да се изрази/предаде действието, независимо от това кой го извършва. Имено поради тази причина в пасив често деятеля не се назовава – той и така е разпознаваем. Ако все пак трябва да се назове деятеля, тогава се използва «von». Страдателният залог в немския език е широко разпостранен и се използва винаги, където може:

·         Das Abendessen wird in einer Stunde gekocht. – Вечерята ще бъде приготвена след час. (от кой – не е важно).

·         Sein Auto wird sehr schnell repariert. – Неговата кола ще бъде много бързо ремонтирана. (от кой – няма значение).

  Неопределено-личните форми се употребяват също доста често в немския език, например:

·         Man singt solche Lieder selten. – Такива песни рядко се пеят.

·         Man gießt Blumen einmal wöchentlich. – Цветята се поливат веднъж седмично.

Пасивните форми се образуват чрез спомагателния глагол «werden» и причастие II на смисловия глагол, като при това употребата на страдателния залог не е ограничена при което и да било глаголно време, например:

·         Сегашно време, страдателен залог: Die Suppe wird gegessen. – Супата се яде (дословно).

·         Präteritum, страдателен залог: Die Suppe wurde gegessen. – Супата беше изядена.

·         Perfekt, страдателен залог: Die Suppe ist gegessen worden. – Супата е изядена.

·         Бъдеще време, страдателен залог: Die Suppe wird gegessen worden. – Супата ще бъде изядена.

  На пръв поглед, формата в Perfekt изглежда много сложна, но това съвсем не е така:

·         Die Zwiebeln sind günstiger geworden. – Лукът стана по-евтин/по-изгоден.

·         Die Zwiebeln sind geschnitten worden. – Лукът е нарязан. (Лукът бе нарязан).

В първия случай е употребена обикновената форма в Perfekt , а във втория - Perfekt в страдателен залог.   Разлика в употребата на миналите времена Präteritum и Perfekt се състои в това, че първото от тях не е свързано с настоящият момент, а второто е свързано. Например:

·         Dieses Gebäude wurde im 20. Jahrhundert gebaut. – Това здание е било построено през 20 век.

·         Ist euer Gebäude gebaut worden? – Вашата сграда построена ли е? (Строителството на сградата завършено ли е)

Пасивните форми без глагола «wеrden» в значително по-голяма степен, отколкото в Perfekt, съдържат в себе си указание за определено състояние, възникналов резултат на някакво действие. Тази форма (Zustandspassiv или sein-пасив) се нарича «пасив на състоянието» и се явява является противопоставена на формата (Vorgangspassiv), при която на преден план в изречението стои действието, например:

·         Eure Aufsätze werden geprüft. – Вашите есета се проверяват.

·         Eure Aufsätze sind gestern geprüft worden. – Вашите есета са били проверени вчера.

·         Eure Aufsätze sind geprüft. – Вашите есета са проверени.

·         Eure Aufsätze wurden geprüft. – Вашите есета бяха проверени.

Във втория пример действието е извършено, в третия – наличен е резултат от действието = състояние, т. е.  «geprüft» и е обикновено прилагателно. Него можем да сравним със следните изрази:

·         Eure Aufsätze sind geprüft. – Вашите есета са проверени.

·         Eure Aufsätze sind interessant. – Вашите есета са интересни.

Наред със сегашния Sein-Passiv има форми и за бъдеще и минало време на Sein-Passiv:

·         Eure Aufsätze waren gestern geprüft. – Вашите есета бяха провeрeни вчера.

·         Eure Aufsätze werden morgen geprüft. – Вашите есета ще бъдат проверени утре.

Пасивния залог има и своя сообствена неопределена форма, например:

·         Unsere weitere Vorgehensweise kann heute diskutiert werden. – Нашата стратегия/процедура/последващи действия може да бъде обсъдена днес.

·         Die Lehrbücher müssen bis morgen gekauft werden. = Die Lehrbücher sind bis morgen zu kaufen. – Учебниците трябва да бъдат закупени до утре.

·         Dieses Wasser darf nicht getrunken werden. = Dieses Wasser darf man nicht trinken. = Dieses Wasser ist nicht trinkbar. – Тази вода не трябва да се пие. = Тази вода не е годна за пиене.

·         Barbara hofft von ihrer Lehrerin gelobt zu werden. – Барбара се надява, че учителката ще я похвали («надявасе да бъде похвалена»).

·         Unser Abendessen muss bereits gekocht worden sein. – Нашата вечеря трябва вече да е приготвена (инфинитивна форма пасива в минало свършено време).

·         Ihre Freunde sind auch eingeladen. – Вашите приятели също са поканени (причастието в формата за минало време изпълнява функцията на обикновено прилагателно без участието на «worden»).

  Немският пасив в много случаи има неопределено-лично значение, например:

·         Im Labor wird nicht gegessen. – В лабораторията не ядат.

·         Morgen wird gefeiert. – Утре ще празнуват.

·         Was wird in der Jugendherberge gemacht? – Es wird gebadet, gespeilt, Sport getrieben, etc. – Какво ще правят в туристическата база/хижата/хостела? – Ще плуват, ще играят, ще спортуват и т.н.  («Es» се явява формален подлог).

·         Was wurde in der Jugendherberge gemacht? – Es wurde gebadet, gespeilt, Sport getrieben, etc. – Какво правеха в туристическата база/хижата? – Плуваха, играха, спортуваха и т. н.

В изречения от този тип се използват както преходни, така и непреходни глаголи. Немския страдателен залог може да се използва за изразяване на настойчиво ецкий пассивный залог может использоваться для выражения настойчивого искане нещо да се направи или, точно обратното, да не се направи:

·         Es wird ruhig gesessen! – Стойте тихо!

·         Jetzt wird gegessen! – Не яжте!

·         Bitte nicht schwatzen! – Моля, не разговаряйте!

Тази форма служи за изразяване на съществуваща безлична необходимост от извършването на някакви действия. 

Що се отнася до деятеля (автора на действието) и инструментите за извършване на действието, то в пасивните конструкции те въобще не е необходимо да се назовават. Ако има указание за деятеля, то той се въвежда в изречението с «von». С изключение на природните сили, автори на действията са лица или одушевени предмети. Когато е необходимо да се конкретизира средството за извършване на някакво действие или причините за възникването му, то тогава се използва  «durch», например:

·         Meine Cousine wird von Peter abgeholt. – Моята братовчедка е посрещната от Петер.

·         Unsere Katzen wurden vom Gewitter in Angst versetzt. – Нашите котки бяха изплашени от бурята.

·         Unser Treibhaus wurde durch Hagel gebrochen. – Нашият парник/оранжерия беше разрушена от градушка.

·         Unsere Nachbarn haben gesehen, wodurch der Unfall verursacht wurde. – Нашите съседи видяха какво е причинило злополуката.

·         Eingeschriebene Briefe werden von unserer Post durch Briefträger zugestellt. – Изпратените (до нас) писма се доставят от пощата ни чрез пощальон. (Авторът на действията е «наша поща», а „оръдието“ на действието – «пощальона»).

Възвратните глаголи

Както и в българския, така и в немския език има възвратни глаголи – глаголи, при които действието се връща като бумеранг към самия извършител:

Die Erde dreht sich um die Sonne. – Земята се върти около Слънцето.

Ние казваме: аз се мия (= аз мия себе си), ти се миеш (ти миеш себе си)… Немците го казват много по-точно: аз мия мен, ти миеш теб, ние мием нас…

sich waschen (мия се, мия себе си)

ich wasche mich, wir waschen uns

du wäschst dich, ihr wascht euch

er wäscht sich, sie waschen sich, Sie waschen sich

Местоимението sich (себе си) употребява се само в 3-то лице – и във всички негови форми (он, она, оно, они… и Вы). Затова, ако ние кажем: Er wäscht ihn, то това ще звучи така: Той мие него, което принципно е възможно, но има съвсем друг смисъл. И вече не е възвратен – действието не се връща към деятеля.

Между другото, и при възвратните глаголи действието не винаги се връща към действащото лице:

ich interessiere mich… – Интересувам се… (но не от себе си, а то нещо),

ich treffe mich… – Срещам се… (но не със себе си, а с някой).

Възвратните глаголи могат да бъдат с възвратно местоимение не само в Akkusativ, но и в Dativ:

Ich wünsche mir eine neue Waschmaschine. – Аз искам (искам за себе си) нова перална машина.

Dann kaufen Sie sich eine! – Тогава си купете!

Das kannst du dir leisten. – Ето това можеш да си позволиш.

Както може би сте забелязали, sich означава не само „себе си“, а и „си“. Така, например, глагола sich vorstellen може да има две различни значения: представям си нещо, някого и представам се (представям себе си някъде или пред някого). Сравнете:

Darf ich mich vorstellen? – Разрешете да се представя?

Stell dir das mal vor! – Представете си това!

So etwas kann man sich kaum vorstellen. – Трудно можете да си представите такова нещо.

Възвратното местоимение обикновено следва веднага след глагола:

Ruf mich bitte um sechs Uhr an. – Позвънете ми в 6 часа, моля.

Променяйки този неутрален порядък, вие може да отделите местоимението, подчертавайки го:

Ruf bitte um sechs Uhr mich an (niemand anders). – Позвънете МИ, моля, в 6 часа (конкретно на мен, а не на някой друг).

Когато възвратния глагол се окаже втори глагол в изречението, заключвайки в нея всичко, коет осе отнася за него:

Ich fahre an die See, um mich ordentlich zu erholen. – Отивам на море, за да си почина.

Същото се случва и в подчиненото изречение:

Ich weiß, dass er sich eine andere Arbeitsstelle wünscht. – Аз знам, че той иска (желае за себе си) друга месторабота.

Или просто в Infinitiv:

sich einen interessanteren Job wünschen – иска (желае за себе си) по-интересна работа,

sich vortrefflich amüsieren – забавлявам/развличам се отлично.

Възвратното местоимение е много малко и подвижно нещо, което понякога подскача тук и там, където всъщност е забранено според правилата – изпреварва подлога при обратен словоред или при подчиненото изречение. И не може да изпревари само личното местоимение. Сравнете:

Seit der Schulzeit interessiert sich Peter für Erdkunde. – От ученическите си години Петер се интересува от география.

Seit der Schulzeit interessiert er sich für Erdkunde.

Ich habe keine Ahnung, wie sich die Deutschen in Moskau erholt haben. – Нямам представа как германците си почиват в Москва.

Ich habe keine Ahnung, wie sie sich in Moskau erholt haben.

Впрочем, така „постъпват“ и личните местоимения в Akkusativ и Dativ:

Zum Glück interessiert ihn diese Schönheit nicht. – За щастие, той не се интересува от тази красавица.

Er behauptet, dass ihn diese Schönheit nicht interessiert. – Той потвърди, че тази красавица не го интересува.

Leider ist mir diese Regel unbekannt. – За съжаление, не ми е известно това правило.

Er sagt, dass ihm diese Regel unbekannt ist. – Той каза, че му е неизвестно това правило.