неделя, 12 юли 2015 г.

Чувства

achten внимавам
aushalten
издържам, изтърпявам
beneiden завиждам на някого за нещо
bescheiden sein скромнича
bewundern възхищавам се

erregen възбуждам се, раздразвам, развълнувам
erschrecken стряскам, уплашвам
faul sein мързелувам
glauben вярвам
hassen мразя, ненавиждам

hoffen надявам се
klagen оплаквам се
kränken обиждам, засягам
lachen смея се
leiden страдам

lieben обичам
müde werden уморявам се
sich streiten споря, карам се
sorgen fur безпокоя се/тревожа се за нещо
stolz sein гордея се

verwundern удивлявам се, учудвам се
vorziehen предпочинам
zweifeln съмнявам се

Делими и неделими представки

Ich sehe Karin. – Аз виждам Карин (sehen).
Sie sieht gut aus. – Тя изглежда добре. (aussehen).
Sie sehen gut aus! Вие изглеждате добре!!
 
При немските глаголи, както и при българските, има представки. Но има някои странности. Ето още примери:
stellen (оставям): Er stellt das Glas auf den Tisch. – Той остави чашата на масата.
ánstellen (включвам): Er stellt das Radio an und hört Musik. – Той включи радиото и слуша музика.
bestéllen (поръчвам): Er bestellt das Taxi. – Той поръча такси.
В първия пример няма представка. Във втория случай има представка an-. Тя е ударена (върху нея пада ударението). Ударените представки в немския език се явяват делими представки: те могат да се отделят от глагола и да отидат в края на изречението или на края на това изречение, което се отнася за дадения глагол. Те са достатъчно самостоятелни, за да имат „право на глас” /ударение/. В третия случай – неударената неделима представка be-. Тя няма самостоятелност, няма ударение и е залепена за глагола. Сравнете, например, двата глагола: anrufen (знъня/обаждам се по телефона) – с ударена (делима) представка an и besprechen (обсъждам) – с неударена (неделима) представка be-:
Ich rufe Herr Fischer an. – Аз се обаждам на господин Фишер.
Wir besprechen das Problem. – Ние обсъждаме проблема.
Rufen Sie Herr Fischer an! – Позвънете на господин!
Besprechen Sie bitte dieses Problem auch! – Обсъдете, моля, също и този проблем!
Както забелязвате, ако глагола с ударена /делима/ представка се явява първи глагол в изречението /или единствен/ и, съответно, е спрегнат в някаква лична форма /обаждам се, обадете се/, то представката отива в края на изречението.
Ако глагола с делима представка се явява втори в изречението, то той целия заедно с представката отива в края на изречението (трябва да се обадя). В този случай то е в Infinitiv – изходната безлична форма на глагола (anrufen).
Ich muss ihn anrufen. – Трябва да му се обадя.
Wollen wir dieses Problem besprechen! – Искам да обсъдим този проблем!
Ако първият глагол не е модален, то между делимата представка и самия глагол се поставя частицата zu: anzurufen. При неделимите представки zu се поставя пред глагола (zu besprechen).
Es ist höchste Zeit, ihn anzurufen. – Крайно време е да му се обадя.
Es hat keinen Sinn, das Problem zu besprechen. – Няма смисъл да обсъждаме този проблем.
 
Ако видите дума с неделима представка, то ударението пада върху втората сричка. Като правило, в немския език ударението винаги е на първата сричка. Неделимите представки можем да запомним като стихче:
be– ge– er-
ver– zer-
ent– emp– miss-
Примери за глаголи с тези представки са:
besuchen (посещавам), gefallen (харесвам), erzählen (разказвам),
verstehen (разбирам), zerbrechen (строшавам),
entspannen (релаксирам, разпускам), empfehlen (препоръчвам), misslingen (не се удава), (gelingen – удава се).
 По въпроса за смисала, значението на представките, то понякога той е очевиден – като в aufstehen (ставам): на, нагоре + стоя, но понякога не е както в verstehen (разбирам). Там, където приставките са делими, смисълът им е лесно да се проследи.

Глаголите с неделими представки обичайно нямат след себе си предлог . След тях просто следва Akkusativ. Сравнете:
Wir warten auf dich. = Wir erwarten dich. – Чакаме те.
auf eine Frage antworten = eine Frage beantworten – отговаря на въпроса.
Интересно е, че делимата приставка може да бъде и дума със самостоятелно значение zurück (назад, обратно), fern (далече), Rad (колело, велосипед):
Wann kommst du zurück? – Кога ще се върнеш? (zurückkommen – връщам се).
Sie verbietet ihren Kindern fernzusehen. – Тя забрани на децата си да гледат телевизия. (fernsehen – гледам телевизия).
Er fährt gern Rad. – Той обича да кара колело. (Rad fahren – в старата орфография може да се срещне radfahren, и по същество велосипед тук се явява представка.)
Срещат се и делими представки, които по същество са още един глагол, например kennen lernen (в старата орфографии: kennenlernen) – запознавам се (зная + уча):
Wir lernen neue Menschen kennen. Запознахме се с нови хора.
(Es ist) nett, Sie kennen zu lernen. – Приятно е да се запозная с вас.
И така, ако в качеството си на представка се използва съществително или глаго, то по новата орфография тя се пише отделно от глагола.
 
Някои представки могат да бъдат както делими, така и неделими – в зависимост от това, пада ли върху тях ударениет в конкретната дума. Такива глаголи следва да се запомнят специално – с правилното ударение:
Er fährt den Baum um. – Той обикаля дървото (úmfahren).
Das Kind umarmt die Mutter. – Детето прегръща майката (umármen).
Er bricht den Stock durch. – Той разчупи палката (dúrchbrechen).
Der Richter durchschaut den Zeugen. – Съдията гледа през свидетеля (durchscháuen).
Има дори глаголи, които променят значението си в зависимост от това, дали представката е ударена или не:
Geh mit diesem Glas sorgfältig um! – Отнасяйте се с тази чаша внимателно! (úmgehen).
Dieses Problem umgehen wir lieber. – Най-добре е да заобиколим този проблем (umgéhen).
Der Fährmann setzt mich über. – Лодкаря ме прехвърли/превози (übersetzen).
Sie übersetzt den Krimi. – Тя преведе детектива (übersétzen).
 
Понякога делимата представка отива не в края на изречението – тя може да остстъпи място на втория глагол в изречението или нd някое допълнение с предлог:
Die Eltern haben vor zu verreisen. – Родителите ще отпътуват.
Machen Sie mit bei unserem Gewinnspiel! – Участвайте в нашата томбола!
Запомнете тези двама „нарушители” на немската глаголна рамка: zu + глагол и предлог + нещо.
А какво се случва с глагола в Perfekt, ако има представка?
Ако е делима представка, то между нея и глагола се поставя gе:
Ich habe ihn gerufen. – Аз го повиках.
Ich habe ihn angerufen. – Аз му се обадих (anrufen).
Wo hast du sie kennen gelernt? – Къде се запозна с нея (kennen lernen)?
Ако е неделима представка, то тогава ge– въобще не се добавя:
Wir haben das Problem besprochen. – Ние обсъдихме този проблем (besprechen)
Ich habe alles verstanden. – Аз всичко разбрах (verstehen).
Сравнете:
Sie hat mit ihm über dieses Problem gesprochen. – Тя е говорила с нас за този проблем.

Запомнете!!!

Неделими представки:
be-      ge-      er-       ver-      zer-      ent-      emp-   miß-

Делими представки:
ab-      auf-      aus-     an-       bei-     ein-      mit-      nach-   vor-

Има още един интересен случай, при който неделима /неударена/ представка може да бъде произнесена с ударение. Например, вие сте възмутен, че събеседника ви не ви разбира, и възклицавата: Sie können das nicht begreifen!!! – Вие не можете да разберете това!  При това на begreifen пада силно логическо ударение. Но вместо да изкрещите тази дума, можете просто да поставите допълнително ударение на неударената представка – и именно по този начин можете да предатете интезивността на вашите чувства: Sie können das nicht bégréifen!

Как да "мислим" правилно на немски

В процеса на изуцаване на всеки чужд език всеки от нас се сблъсква с проблема ка да  изрази своите мисли. Най-простото е да кажеш „Аз мисля...”, но какво да правим когато на това просто „аз мисля” съответстват минимум три различни глагола. 

За да осъзнаем мащаба на трагедията, отворете който и да е джобен българо-немски речник и отворете на думата „мисля” и ще видите маса глаголи, съответстващи на „мисля”.   

Как да ги различим? Като начало нека да се запознаем с трите основни глагола, а именно: "meinen", "denken" и "glauben". Не всеки, който изучава езика знае, че в действителност тези три глагола носят различен смисъл, а и се употребяват в различни ситуации.

  • Най-популярният глагол за „мисля” е  MEINEN
Той е много разпостранен, но има и уловка!
Защото много често изречението: Ich meine, das ist gut /  Ich meine, dass das gut ist превеждат като "Мисля, че това е добре", и това съвсем не е правилно.

Глаголът  MEINEN на първо място означава ИМАМ МНЕНИЕ. Даже по слух двете думи са много близки  'meinen' и "мнение". Ако вие запомните тази асоциация, то няма да грешите в употребата му. И така, чрез глагола 'meinen' ние не мислим, а изразяваме лично мнение. Може да мислим за абсолютно всичко – за това, което е било и за това, което ще бъде. Мнение можем да имаме само за нещо конкретно: нещо вече казано или направено, за нещо предстоящо, за характеристиките на даден предмет – въобще за всичко, което вече ни е известно.

Именно затова фразата: Ich meine, das ist gut /  Ich meine, dass das gut ist би трябвало да се превежда като "Смятам/Имам мнение, че  това е добре". При това, вие вече знаете, das може да бъде предмет, качество, ситуация и т.н. 
 
Ich bin der Meinung, dass – Аз поддържам мнението, че...
Meiner Meinung nach… - По мое мнение...
Ich bin ganz anderer Meinung… - Аз съм на съвсем друго мнение....
Ich bin ganz Ihrer Meinung… - Аз съм изцяло на вашето мнение...
Meine Meinung dazu ist, dass … - Моето мнение е, че...
Ich habe eine geteilte Meinung dazu… - Аз имам нееднозначно мнение
Ich habe dazu keine Meinung – Аз нямам мнение.
  • Следващия най-разпостранен глагол е GLAUBEN.
'GLAUBEN' – той е много универсален и затова често се употребява във разговорната реч. Първото значение в речника е „мисля”, затова грешки с него се правят трудно. Но второто му значение е „вярвам”.  Т. е., употребявайки 'glauben' ние мислим за нещо и вярваме в казаното. В този контекст фразата: Ich glaube, das ist gut /  Ich glaube, dass das gut ist може да се преведе като: "Аз мисля / Аз вярвам, че това е добре". 

  • Глаголът DENKEN обикновено се учи след първите два „мислещи” глагола
По своето значение 'DENKEN' преди всичко показва способността да мислишна способность думать. Той показва наличието на мисловен процес, а в някои случаи и на определена логика

"Ich denke also bin ich" (Мисля, следователно съществувам) – е казал Рене Декарт. На немски тази крилата фраза се превежда точно така.

Ich denke, das ist gut /  Ich denke, dass das gut ist – в този случай фразата се превежда като: "Я смятам/мисля, че това е добре"( с акцент върху процеса на мислене, на неговата логика)
 
Малко за словореда: Със всеки глагол имаме два аналогични случая на конструкцията: Ich denke, das ist gut /  Ich denke, dass das gut ist. При първата липсва съюз, а втората е съответно със съюз. Коя от тях ще употребите – решавате вие! Смисъла не се променя.

Ich persönlich denke... – Лично аз смятам/мисля...
Deshalb denke ich… - Затова аз мисля...
Meine Gedanken dazu sind… - Мислите ми за това са... 
Das hätte ich nicht gedacht. – Не бих си помислил.

Немският език е красив и богат. Има и още варианти, чрез които можем да изразим собствено мнение.
  • Ich finde…
В случая з глагола 'FINDEN' всичко е ясно. 'FINDEN' – намирам, считам. Подводни камъни тук няма. Немците често казват: Ich finde, das ist gut /  Ich finde, dass das gut ist  "Намирам това за добре / Считам това за добре".

Das finde ich auch. – Аз също мисля така.
Ich würde es besser finden, wenn... – Считам, че по-добре би било, ако...
Das finde ich wichtig, dass... – Намирам това за важно...

  • Но самата фраза "Аз считам" може да се построи и с помоща на глагола HALTEN.  
В речника този глагол в зависимост от предлога и настроението на говорещия може да има до 15 различни значения л Първото значение, разбира се е  държа. Значението "мисля / считам" получава, ако към глагола се прибави предлога für + Akk. 

И така, HALTEN + FÜ - мисля, считам (дословно: придържам се)

Немците често казват: Ich halte es für eine gute Idee  -  Считам,че това е добра идея. Много немци биха казали точно така, а не "Ich glaube, die Idee ist gut", това показва непосредствено отношение. 
  • Фразата "Аз мисля/обмислям…" може да се състави и с глагола  ÜBERLEGEN, прибавяйки към него частицата sich в дателен падеж
Ich überlege mir… - Аз мисля Тук се подчертава факта, че вие първо ще поразмислите, ще прецените вариантите и след това ще вземете решение или изкажете мнение.
  • Вече говорихме за това, че „мисля” и „знам” са две различни неща. Но между тях има и преходно звено -  Ich bin mir sicher – Аз съм уверен 
Ich bin mir sicher, das ist gut / Ich bin mir sicher, dass das gut ist -  Уверен съм, че това е добро.   


ИЗВОД: Ето табличка в която са класифицирани различните фрази, по степента им на употреба:

Ich glaube, das /dass/ - най-разпостраненото „Аз мисля”.
Ich denke, das /dass/ - „Аз мисля”, подчертаващо процеса на мислене
Ich meine, das /dass/ - Вашето мнение за нещо вече известно
Ich finde, das /dass/ - Изказване на мнение за нещо определено
Ich bin mir sicher -  изразяване на вашата увереност в нещо
Ich halte das für /+ Akk/ - Изразяване на конкретно мнение за конкретен обект
Ich überlege /mir/ das – Изразяване на размишления за нещо

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...