Ich sehe
Karin. – Аз виждам Карин (sehen).
Sie sieht gut aus. – Тя
изглежда добре. (aussehen).
Sie sehen gut aus! Вие
изглеждате добре!!
При
немските глаголи, както и при българските, има представки. Но има някои
странности. Ето още примери:
stellen (оставям):
Er stellt das Glas auf den Tisch. – Той
остави чашата на масата.
ánstellen (включвам):
Er stellt das Radio an und hört Musik. – Той
включи радиото и слуша музика.
bestéllen (поръчвам):
Er bestellt das Taxi. – Той
поръча такси.
В първия пример няма представка. Във
втория случай има представка an-. Тя е ударена
(върху нея пада ударението). Ударените представки в немския език
се явяват делими представки: те могат да се отделят от глагола и да отидат в
края на изречението или на края на това изречение, което се отнася за дадения
глагол. Те са достатъчно самостоятелни, за да имат „право на глас” /ударение/.
В третия случай – неударената неделима представка be-. Тя няма
самостоятелност, няма ударение и е залепена за глагола. Сравнете, например, двата
глагола: anrufen (знъня/обаждам
се по телефона) – с ударена
(делима) представка an– и besprechen (обсъждам)
– с неударена
(неделима) представка be-:
Ich rufe Herr Fischer an. – Аз се
обаждам на господин Фишер.
Wir besprechen das Problem. – Ние
обсъждаме проблема.
Rufen Sie Herr
Fischer an! – Позвънете
на господин!
Besprechen
Sie bitte dieses Problem auch! – Обсъдете, моля,
също и този проблем!
Както забелязвате, ако глагола с
ударена /делима/ представка се явява първи глагол в изречението /или единствен/
и, съответно, е спрегнат в някаква лична форма /обаждам се, обадете се/, то представката
отива в края на изречението.
Ако глагола с делима представка се
явява втори в изречението, то той целия заедно с представката отива в края на
изречението (трябва да се обадя). В този случай то е в Infinitiv – изходната
безлична форма на глагола (anrufen).
Ich muss ihn
anrufen. – Трябва да му се обадя.
Wollen wir dieses
Problem besprechen! – Искам да обсъдим този проблем!
Ако първият глагол не е модален, то
между делимата представка и самия глагол се поставя частицата zu: anzurufen. При неделимите представки
zu се поставя пред
глагола (zu besprechen).
Es ist höchste
Zeit, ihn anzurufen. – Крайно време е да
му се обадя.
Es hat keinen
Sinn, das Problem zu besprechen. – Няма
смисъл да обсъждаме този проблем.
Ако видите
дума с неделима представка, то ударението пада върху втората сричка. Като
правило, в немския език ударението винаги е на първата сричка. Неделимите представки
можем да запомним като стихче:
be– ge– er-
ver– zer-
ent– emp– miss-
Примери за глаголи с тези представки
са:
besuchen (посещавам), gefallen (харесвам), erzählen (разказвам),
verstehen (разбирам), zerbrechen (строшавам),
entspannen (релаксирам,
разпускам), empfehlen
(препоръчвам), misslingen
(не се удава), (gelingen
– удава се).
По въпроса за смисала, значението на
представките, то понякога той е очевиден – като в aufstehen (ставам): на, нагоре + стоя, но понякога не е – както в verstehen (разбирам). Там, където приставките са делими, смисълът им е лесно да се
проследи.
Глаголите с неделими представки обичайно нямат след себе си предлог . След
тях просто следва Akkusativ. Сравнете:
Wir warten auf
dich. = Wir erwarten dich. – Чакаме те.
auf eine Frage
antworten = eine Frage beantworten – отговаря на
въпроса.
Интересно е, че делимата приставка
може да бъде и дума със самостоятелно значение zurück (назад, обратно), fern (далече), Rad (колело, велосипед):
Wann kommst du
zurück? – Кога ще се върнеш? (zurückkommen – връщам се).
Sie verbietet
ihren Kindern fernzusehen. – Тя забрани на децата си да гледат
телевизия. (fernsehen – гледам телевизия).
Er fährt gern
Rad. – Той обича да кара колело. (Rad fahren – в старата орфография може да се
срещне radfahren, и по
същество велосипед тук се явява представка.)
Срещат се и делими представки, които
по същество са още един глагол, например kennen lernen (в старата орфографии: kennenlernen)
– запознавам се (зная + уча):
Wir lernen neue
Menschen kennen. Запознахме се с нови хора.
(Es ist) nett, Sie
kennen zu lernen. – Приятно е да се запозная с вас.
И така, ако в качеството си на
представка се използва съществително или глаго, то по новата орфография тя се
пише отделно от глагола.
Някои
представки могат да бъдат както делими, така и неделими – в зависимост от това,
пада ли върху тях ударениет в конкретната дума. Такива глаголи следва да се
запомнят специално – с правилното ударение:
Er fährt den Baum
um. – Той обикаля дървото (úmfahren).
Das Kind umarmt
die Mutter. – Детето прегръща майката
(umármen).
Er bricht den
Stock durch. – Той разчупи палката
(dúrchbrechen).
Der Richter
durchschaut den Zeugen. – Съдията гледа през свидетеля
(durchscháuen).
Има дори глаголи, които променят
значението си в зависимост от това, дали представката е ударена или не:
Geh mit diesem
Glas sorgfältig um! – Отнасяйте се с тази чаша внимателно!
(úmgehen).
Dieses Problem
umgehen wir lieber. – Най-добре е да заобиколим този проблем
(umgéhen).
Der Fährmann setzt
mich über. – Лодкаря ме прехвърли/превози
(übersetzen).
Sie übersetzt den
Krimi. – Тя преведе детектива (übersétzen).
Понякога
делимата представка отива не в края на изречението – тя може да остстъпи място
на втория глагол в изречението или нd някое допълнение с предлог:
Die Eltern haben vor zu verreisen. – Родителите
ще отпътуват.
Machen Sie mit bei unserem Gewinnspiel! – Участвайте
в нашата томбола!
Запомнете тези двама „нарушители” на
немската глаголна рамка: zu + глагол и предлог + нещо.
А какво се случва с глагола в Perfekt, ако има
представка?
Ако е делима представка, то между нея
и глагола се поставя gе–:
Ich habe ihn
gerufen. – Аз го повиках.
Ich habe ihn angerufen. –
Аз му се обадих (anrufen).
Wo hast du sie
kennen gelernt? – Къде се
запозна с нея (kennen lernen)?
Ако е неделима представка, то тогава ge– въобще не се
добавя:
Wir haben das
Problem besprochen. – Ние обсъдихме този проблем (besprechen)
Ich habe alles
verstanden. – Аз всичко разбрах
(verstehen).
Сравнете:
Sie hat mit ihm
über dieses Problem gesprochen. – Тя е говорила с
нас за този проблем.
Запомнете!!!
Неделими представки:
be- ge- er- ver- zer- ent- emp- miß-
Делими представки:
ab- auf- aus- an- bei- ein- mit- nach- vor-
Има още един интересен случай, при
който неделима /неударена/ представка може да бъде произнесена с ударение.
Например, вие сте възмутен, че събеседника ви не ви разбира, и възклицавата: Sie können das nicht begreifen!!! – Вие не можете да
разберете това! При това на begreifen пада силно логическо ударение. Но вместо да
изкрещите тази дума, можете просто да поставите допълнително ударение на
неударената представка – и именно по този начин можете да предатете
интезивността на вашите чувства: Sie können das nicht bégréifen!
