Отрицателните изречения в немския език и мястото на отрицанието в тях

В отрицателните изречения в немския език, най-често се употребява отрицанието nein, отрицателната частица nicht, отрицателното местоимение kein.

За изразяване на отрицание се използват също местоименията niemand, keiner, nichts, наречията nirgends, niemals, nie, съюза weder ... noch.

Употреба на отрицанието nicht и неговото място в изречението

Отрицанието nicht може да се отнася към различна част от изречението. Неговото място зависи от това, за кой член от изречението се отнася. Най-често nicht стои пред отрицаемата дума.

Ich arbeite nicht hier.	Аз не работя тук.
Nicht alle Studenten antworten heute gut.	Не всички студенти отговарят добре днес.
Ich brauche nicht dieses Buch.	Не ми е нужна тази книга.

При отрицание на именно сказуемо, отрицанието nicht стои пред именната част на сказуемото, т. е. на предпоследно място.

Diese Übung ist nicht leicht.	Това упражнение не е леко.
Er ist nicht Lehrer.	Той не е учител.

При отрицание на сказуемото (когато, по правило, се отрича цялото изречение) nicht стои:

• на последно място, ако сказуемото е изразено чрез глагол в проста времева форма (Präsens или Präteritum);

Ich verstehe diese Regel nicht.

Аз не разбирам това правило.

• При наличието в изречението на съществително с предлог, отрицанието nicht, относящо се към сказуемото, стои обикновено пред тази предложна група;

Wir gehen heute nicht ins Theater.

Днес ние няма да ходим на театър.

• на предпоследно място, ако сказуемото е изразено с глагол в сложна времева форма или глагол с делима представка.

Das haben sie gestern nicht gesehen.	Това вчера те не са видели.
Die Vorlesungen und Seminare werden morgen nicht stattfinden.	Лекции и семинари утре няма да се състоят.
Wir fahren heute nicht ab.	Днес ние няма да заминем.

Ако отрицанието nicht се отнася към сложно сказуемо, изразено от модален глагол и инфинитив на друг глагол, то то може да стои и след модалния глагол.

Сравнете:

Ich kann heute nicht kommen. Ich kann nicht heute kommen.

Аз не мога да дойда днес.

Употреба на отрицанието kein и неговото място в изречението

Отрицателното местоимение kein се отнася винаги за съществителното и в изречението стои пред него. Такова съществително в съответното положително изречение би било употребено с неопределителен член или без член.

Сравнете:

Das ist eine Universität.	Das ist keine Universität.
Това е университет.	Това не е университет.
Wir essen Obst.	Wir essen kein Obst.
Ние ядем плодове	Ние не ядем плодове.

Kein заменя члена и се съгласува със съществителното в род, число и падеж.

Отрицателното местоимение kein има значение «ни един», «никакъв» и се превежда на български като «не», като отрицанието на български се пише преди глагола:

Das ist keine Schule.	Това не е училище.
Dort steht kein Schrank.	Там няма/не стои/ шкаф.
Wir schreiben heute keinen Test.	Ние днес не пишем /не правим/ тест.

В немското изречение може да бъде употребено само едно отрицание.

Сравнете:

Ich sehe dort keine Zeitung.

Аз не виждам там никакъв вестник.

Kein може да се използва заедно със съюза sondern (за изразяване на противопоставяне).

Das ist kein Fichtenbaum, sondern eine Tanne.

Това не е смърч, а ела.

Употреба на отрицателни местоимения и наречия

За изразяване на отрицание, освен nicht и kein, в немския език могат да се използват и отрицателни местоимения

• keiner (никой, ни един),
• niemand (никой),
• nichts (нищо)

и отрицателни наречия

• niemals, nie (никога),
• nirgends (никъде).

Тези части на речта, встъпвайки в изречението в ролята на различни членове (подлог, допълнение, обстоятелство) служат също така и за отрицание. При наличие в изречението на отрицателни местоимения или наречия, други отрицания не се използват (за разлика от българския).

Niemand singt hier.	Никой не пее тук.
Wir hören nichts.	Ние нищо не чухме.
Keiner hat uns davon erzählt.	Никой не ни разказа за това.
Ich habe niemals (nie) so was gesehen.	Никога не съм виждал нещо подобно.

За изразяване на отрицание в немския език се изпълзват и също така местоимения и наречия:

• keinmal (нито веднъж, никога),
• keinesfalls (в никакъв случай, никога),
• keinerlei (никакъв),
• nimmer (никога).

Ich habe keinmal davon gehört.	Нито веднъж не съм чул за това.
Wir werden das nimmer vergessen.	Никога няма да забравим това.

В качеството си на отрицание се употребява и отрицателния съюз weder… noch…(ни/нито... ни/нито...). При неговата употреба, наличието на още едно отрицание в немския език също е изключена.

Weder ich noch mein Freund gehen heute auf die Eisbahn.	Нито аз, нито моя приятел отиваме днес на ледената пързалка.
Sie waren weder in Berlin, noch in Hamburg, noch in München.	Те не бяха нито в Берлин, нито в Хамбург, нито в Мюнхен.

Отрицание с nein в немския език

Отрицанието nein в немския език не се отнася конкретно към нито един от членовете на изречението. То има общ характер. Явява се като уводна дума и се отделя със запетайка.

Haben Sie diesen Mann gesehen? — Nein, ich habe ihn niemals gesehen.	Вие виждяхте ли този човек? — Не, никога не съм го виждал.
Lernt ihr morgen? — Nein, wir lernen morgen nicht.	Учите ли утре? — Не, утре няма да учим.
Ist das ein Museum? — Nein, das ist kein Museum.	Това музей ли е? — Не, това не е музей.

Изречения с еднородни части

В немския език, както и в българския, изречението може да се състои от еднородни части. За да бъде класифицирано като такова, изречението трябва да съдържа две или повече еднородни части. Еднородни се наричат тези части, които отговарят на един и същи въпрос и поясняват една и съща дума. Еднородните членове на изречението могат да бъдат както главни, така и второстепенни части на изречението.Така в едно изречение може да има едно сказуемо и два или повече подлога.

Plätze, Straßen, Häuser, Menschen sahen heute feierlich aus.

Площади, улици, къщи, хора днес изглеждаха празнично.

При един подлог в немския език може да има:

• Две и повече сказуеми:

Das Flugzeug stieg in die Luft und verschwand bald am Horizont.

Самолетът се издигна във въздуха и скоро изчезна зад хоризонта.

• две или повече изменяеми части на сказуемото при една неизменяема:

Wir können und müssen den Plan erfüllen.

Ние можем и сме длъжни да изпълним плана.

• две или повече неизменяеми части на сказуемото при една изменяема част:

In diesem Haus hat Goethe gewohnt und gearbeitet.

В тази къща Гьоте живял и работил.

Еднородните части на изречението могат да бъдат и:

• допълненията:

Er legte auf den Tisch seine Mappe, seine Bücher und Hefte.

Той сложи на масата своя портфейл, своите книги и тетрадки.

• определенията:

In der Weite sahen wir hohe weiße Gipfel der Berge.

В далечината видяхме високите бели върхове на планината.

• обстоятелствата:

Ruhig und mutig sah er der Gefahr entgegen.

Спокойно и смело той погледна напред към опастноста.

Свързване на еднородните членове на изречението в немския език

Еднородните части заемат едно място в немското изречение. Те могат да се свързват с помоща на съюзи. При свързването на еднородни части на изречението, изразяващи родствени понятия, в немския се използват съчинителните съюзи und, auch, sowohl ... als auch, bald ... bald, weder ... noch, nicht nur ... sondern auch.

Weder er noch sein Vater konnten uns helfen.	Нито той, нито неговия баща можеха да ни помогнат.
Nicht nur seine Nase, sondern auch seine Ohren waren groß.	Не само неговия нос, а и ушите му бяха големи.

За свързването на еднородни части, изразяващи противопоставяне, се използват противопоставящи съюзи - aber, oder, trotzdem, doch, jedoch и т. д.

Er sprach leise, aber deutlich.	Той говори тихо, но отчетливо.
Morgen komme ich zu dir oder rufe dich an.	Утре ще дойда или ще ти позвъня.

Мястото на второстепенните членове (определения, допълнения и обстоятелства) в немското изречение

Съгласуваното определение в немския език стои пред определената дума. Ако има член или заменяща го дума, то съгласуваното определение стои между члена или неговия заместник и определеното съществително.

Schöne Straßen. Eine schöne Straße. Viele schöne Straßen. Bauende Arbeiter. Diese bauenden Arbeiter. Ein gebauter Kanal. Gebaute Kanäle и т. н.

Несъгласуваното определение стои непосредствено след определеното съществително.

Wir setzten uns auf diese Bank aus Stein.	Ние седнахме на тази пейка от камък.
München, die Hauptstadt von Bayern, ist eine der schönsten Städte der Welt.	Мюнхен, столицата на Бавария, се явява един от най-красивите градове в света.

Определението в родителен падеж може да стои пред съществителното:

• Goethes Werke — произведенията на Гьоте,
• des Lebens Güter — благата на живота.

Допълнение, изразено чрез лично местоимение, в немския език стои преди допълненията и обстоятелствата, изразени чрез съществителни.

Wir fragten sie über seine Gesundheit.	Ние ги питахме за негово здраве.
Die Mitschüler halfen ihm gern.	Съучениците му помогнали с удоволствие.

Косвеното допълнение в немския обикновено предшества прякото допълнение, ако е изразено чрез съществително; и стои след прякото допълнение, ако е изразено чрез лично местоимение.

Ich kaufte meinem Sohn ein Buch, но: Ich kaufte es ihm.

Обстоятелството, изразено с наречие, в немския език предшества обикновеното обстоятелство, изразено с предложна група.

Mein Bruder studiert jetzt an der Universität.	Брат ми сега (в момента) е студент в университета.
Ich arbeite hier am Abend an der Dissertation.	Аз работя тук вечер над (върху) дисертацията си.

Обстоятелството за време предшества обстоятелството за място и обстоятелството за вида на действието.

Er wird heute hier sein.	Той ще бъде тук днес.
Wir fahren im Sommer nach dem Süden.	Ние отиваме (заминаваме, отпътуваме) през лятото на юг.
Der Junge lernt jetzt gut.	Момчето сега се учи добре.