понеделник, 19 юни 2017 г.

7 чести грешки в немския език

Да говорим без грешки – това е най-голямата мечта на всеки, чийто живот е свързан с чужд език.

Често при построяването на фраза или изречение на чужд език, мозъкът ни подсъзнателно прави аналог с родният ни език, което често води до грешки.

Предлагам ви да разгледаме и анализираме най-честите, типични грешки, свързани с изразяването на мислите ни на немски език.

1. Kennen – wissen

И двата глагола се превеждат на български като «знам».

Къде е разликата?

Глагол
ът KENNEN означава «запознат съм, знам нещо от собствен опит», много често се използва с пряко допълнение KENNEN + OBJEKT.

За лично познанство с хора е прието да се използва KENNEN.
 
Ich kenne diesen Mann — Аз познавам този човек.

Ако ви е познат маршрут /вие сте го минали/, адрес /вие вече сте били там/, номер на телефон /можете да го кажете/, проблем /вече сте го обсъждали/, то  KENNEN е вашият глагол!

Ich kenne seine Addresse — Знам неговия адрес..
Ich kenne den Weg, ich war schon dort —
Я Знам пътя, вече съм бил там.
Ich kenne das Problem —
Знам за този проблем. / Запознат съм с проблема.
Ich kenne nichts! — Нищо не знам!

Глаголът WISSEN се употребява в случаите, когато на вас ви е известен някакъв факт или непроверена от вас информация. Много често се използва в подчинени изречения “Ich weiss, dass…” .

Ich weiß, dass ich nichts weiß — Аз знам, че нищо не знам.


2. Können – dürfen

Тази глаголна двойка се явява още един препъни камък за много любители на немския език. И двата глагола се превеждат на български като «мога».

Тогава къде е разликата?
 
KÖNNEN отговаря за:

— физически и умствени способности на човек.

Ich kann schwimmen — Аз мога да плувам.
Ich kann lesen — Аз мога да чета.

— вероятност,
 възможност или невъзможност на събития:

Kann sein — мога да бъда
Das kann jedem passieren — Това може да се случи с всеки.
 
DÜRFEN ни е нужен, за да разрешим, забраним или да помолим за разрешение. Вечните съмнения «може-не може» в немския се изразяват с глагола DÜRFEN.   

Man darf hier nicht rauchen — Тук не се пуши.
Ich darf Alkohol trinken — Мога да пия алкохол.

3. Müssen – sollen

Най-опасната двойка при изразяване на дълг и задължения.

Можете да използвате MÜSSEN, ако вие:

 Сте шеф и общувате с подчинени, или сте родител и възпитавате непокорно дете:
 
Du musst ja diese Aufgabe sofort machen! — Ти трябва да изпълниш тази задача точно сега!

— Опитвате се да пробудите съвестта си (вътрешна необходимост):
 
Ich muss mehr lesen um neue Kenntnisse zu erwerben. — Трябва да чета повече, за да получа нови знания.

препоръчвате нещо, настойчиво и емоционално:
 
Der neue Film ist einfach toll! Du musst diesen Film angucken! — Този нов филм е отличен! Ти трябва да го гледаш!
 
SOLLEN ще ви помогне в следните ситуации:

— незаменим е в общуването с колеги. Помага ви в мека и любезна форма да им кажете какво искате от тях:
 
Du sollst diesen Brief jetzt schreiben. — Трябва да напишеш това писмо.

— Ако обстоятелствата (работата, учението и т.н.) са по-силни от вас, и вие така или иначе сте принудени да направите нещо:

Ich soll morgens früh aufstehen,  weil mein Studium um 8 beginnt. — Трябва да ставам рано, защото учебните часове започват в 8 часа.

 Помагате на хората със съвети и препоръки:
Du sollst mehr lesen. — Трябва повече да четеш.

 4. Möchten – wollen
«Да искаш не е вредно», -  гласи народна мъдрост. Ето, че и немците са достатъчно деликатни в изразяването на своите желания.

Всеки уважаващ себе си немец, ако иска нещо да яде или пие, ще ви каже:

Ich möchte eine Tasse Tee/ein Glas Bier. — Бих искал /бих изпил/ чаша чай/чаша бира.

Немецът също така ще използва глагола MÖCHTEN, за да ви намекне, че иска да направи нещо, например не би било лошо да отидете на театър или кино.
 
Ich möchte heute ins Theater gehen. — Бих искал днес да отида на театър.

Глаголът WOLLEN е емоционално по-силен, затова изречението:  

«Ich will eine Tasse Tee» има по-скоро заповеден тон. 

«
Струваш толкова, колкото искаш»,  – още една народна мъдрост. Ако вие много искате нещо, то смело може да се въоръжите с глагола WOLLEN:
 
Ich will eine neue Wohnung kaufen. — Аз искам да си купя ново жилище.
 
Глаголът WOLLEN също така ще ви е необходим, ако разказвате, например, за плановете си за бъдещето:
 
Ich will meinen Urlaub in Afrika verbringen. — Искам да прекарам следващата си отпуска в Африка.

5. Bekommen – werden

Навикът неправилно да употребяваме глагола bekommen идва от английския език и е свързан с глагола «become (англ.) – ставам».
За всеки случай напомняме:

werden – ставам
bekommen -  
получавам

6. Stehen – stellen, legen – liegen, sich setzen – sitzen, hängen – hängen

Правило, достойно за #изрежи_и_запомни.
Просто запомнете:

1. Stehen (wo?) + Dat (stand, gestanden) –
стоя, намирам се
Stellen (wohin?) + Akk (stellte, gestellt) –
поставям, слагам (в изправено положение)

2. Liegen (wo?) + Dat (lag, gelegen) –
лежа, намирам се, разположен съм
Legen (wohin?) + Akk (legte, gelegt) –
слагам, поставям

3. Sitzen (wo?) + Dat (sass, gesessen) –
седя, намирам се
Sich setzen (wohin?) + Akk (setzte, gesetzt) –
сядам

4. Hängen (wo?) + Dat (hing, gehangen) –
вися, окачен съм (на нещо)
Hängen (wohin?) + Akk (hängte, gehängt) –
окачвам, закачвам

7. Wortfolge in Nebensatz (словоред в подчинените изречения)

Казват, че “Nebensatz” – мислено премества глагола накрая” това е кредото на всички, които обичат да съставят сложно-съставни изречения на немски език.

Съществуват много видове сложно-съставни и подчинени изречения и още повече съюзи. Глаголът в подчиненото изречение винаги е на последно място:

Ich weiß, dass du mich liebst. знам, че ме обичаш - В Präsens слагаме смисловия глагол в края на подчиненото изречение.
Ich kann nicht genau sagen, wann die Versammlung stattfindet – Не мога да кажа точно кога се провежда срещата. – делимите приставки не се делят от глагола.
Ich verstehe, dass du mich angelogen hast. Разбирам, че ме излъга. – Ако в подчиненото изречение има спомагателен или модален глагол, то тях ги слагаме на последно място в изречението.

Еднозначен отговор на въпроса «Как да избегнем грешките не съществува. Но все пак има някои съвети, които можем да следваме:
  • Не се плашете да допуснете грешки при разговор. Ангела Меркел няма да ви пише двойка и няма да ви се скара за неправилно употребен глагол. Страхът пред грешките е нашият най-голям противник.
  • Ползвайте немско-немски /тълковен/ речник, когато искате да погледнете значението на някоя дума. Това може по-добре да ви помогне да разберете контекста, в който тя се употребява.
  • Пробвайте всяка нова дума „на вкус”. Старайте се веднага да я ползвате в речта.

И може би най-важното: Не губете оптимизма и чувството си за хумор дори и при изучаването на такъв сериозен език като немския!

Глаголът SAGEN и неговите 53 синонима

Днес ще разгледаме синонимите на немския глагол SAGEN, който означава «казвам/говоря». Той има редица  редица синоними, които могат да обогатят изказа ни на немски и с чиято помощ можем по-точно да предадем на събеседника ни това, което искаме да кажем.
Първите и най-често използвани синоними са:
reden - говоря
sprechen - говоря
fragen - питам
antworten - отговарям
erzählen - разказвам
aussprechen - произнасям
meinen – имам предвид
behaupten - твърдя


Но освен гореупоменатите синоними, глаголът SAGEN има още много думи, които му „приличат“ по смисъл. Можем да говорим по различни начини: може да говорим тихо, а може и решително или даже с ярост; може да шептим или да мрънкаме. 

За да ги запомним по-лесно, представям на вниманието ви следната таблица, в която са систематизирани 45 синонима на разглеждания глагол.

Говоря тихо:

flüstern – шепна, шептя
wispern – шепна, шушна/на някой в ухото/
murmeln – мърморя; говоря тихо и неразбрано
näseln – говоря носово; говоря си под носа
tuscheln - шушукам
nuscheln - прошепвам
Ich wisperte meinem Freund ein Geheimnis ins Ohr. – Аз прошепнах на моя приятел в ухото тайна.  

Говоря силно:

rufen – викам, повиквам
ausrufen – викам, възклицавам
schreien – викам, крещя, пищя
toben – бушувам, беснея
kreischen - крещя
grölen – крещя с пълна сила
johlen – викам, крещя, рева, дера се
"Wir sind die Besten!", grölten die Fans nach dem Fußballspiel. – «Ние сме най-добрите!» - крещят/реват феновете след футболния мач.

Говоря нещо приятно:

trösten - утешавам
beruhigen - успокоявам
schmeicheln – лаская, правя комплимент
ermutigen – насърчавам, окуражавам
loben - хваля
zureden - уговарям

"Alles wird gut", tröstete meine Mama und nahm mich in den Arm. – «Всичко ще е добре/ще е наред», - утешаваше ме мама и ме хвана за ръка. 

Говоря със злоба:

schimpfen - ругая
anschreien - крещя
poltern - мъмря
keifen – карам се, викам
fauchen – фуча, говоря ядосано
zetern – пищя, крещя
fluchen - проклинам


"Ich werde euch den Ball wegnehmen", - zeterte unser Nachbar. – «Ще ви взема топката», - крещеше съседа ни. 

Говоря недоволно:

(sich) beschweren – жаля се
(sich) beklagen – оплаквам се
protestieren - протестирам
nörgeln – мърморя, недоволствам
meckern – недоволствам, мрънкам

Ständig nörgelt meine Mutter an meine Schwester. – Моята майка постоянно недоволства от сестра ми.  

Говоря лошо/лоши неща:

auslachen – присмивам се
lästern - злословя
sticheln – злословя, заяждам се
spotten – надсмивам се
klatschen – сплетнича, клюкарствам


"Wie die wieder aussieht", lästerten die Jungs, als sie Maja sahen. – «Как изглежда отново», - злословят момчетата, когато видели Мая.

Говоря неверни неща:

lügen - лъжа
flunkern – послъгвам, извъртам
schwindeln – мамя, хитрувам, шмекерувам
übertreiben – преувеличавам


"Ich habe nur zehn Minuten am Computer gespielt", flunkerte mein kleiner Sohn. – «Аз играх на компютъра само 10 минути», послъгва моя малък син.

Говоря неправилно:

stottern – заеквам, запъвам се (от смущение)
stammeln – запъвам се, смотолевям, смънквам
lispeln – фъфля, шепна
lallen – бърборя неразбрано (за малко дете), фъфля (за пиян)
krächzen – грача, говоря с пресипнал глас


Lars stammelte vor Aufregung. – Ларс се запъна от вълнение.  

Ако искате да построите правилно фразите, подбирайки думи, които точно описват това, което вие искате да кажете, то от синонимите не може да избягате. Систематизирайте ги в таблици, рисувайте графики и заучаването им ще стане по-леко.

петък, 16 юни 2017 г.

Употреба на определителен, неопределителен и нулев член

Число
Единствено
Множествено
Род
Женски
Среден
Мъжки
Артикль
неопр.
опред.
неопр.
опред.
неопр.
опред.
неопр.
опред.
Nom.
eine
die
ein
das
ein
der
die
Gen.
einer
der
eines
des
eines
des
der
Dat.
einer
der
einem
dem
einem
dem
den
Akk.
eine
die
ein
das
einen
den
die

Определителен член се употребява в следните случаи:
  • Със съществителни, които обозначават конкретни предмети, състояния, явления или лица, които са по-рано упоменати и, съответно, са известни на говорещия, например:
Vor ein paar Tagen habe ich einen interessanten Artikel über die bekanntesten Schwimmhallen der Welt gelesen.Der Artikel war mit zahlreichen Bildern versehen. – Преди няколко дни прочетох много интересна статия за най-известните плувни басейни в света. (първо споменаване на статията). Статията бе съпроводена от множество фотографии. (конкретна, по-рано спомената статия).
  • Със съществителни имена, явяващи се неповторими, особени, уникални и със съществителни имена, охарактеризирани от прилагателни в превъзходна степен, напр.:
Das höchste Gebäude in dieser Stadt ist das Rathaus. – Най-високото здание в този град е кметството. (уникално по своите параметри съоръжение).
  • Със съществителни имена, съпроводени от числителни редни в ролята на определение, напр.:
Du schreibst schon den vierten Aktikel zu diesem langweiligen Thema. – Ти пишеш вече четвърта статия по тази скучна тема.
  • Със съществителни, назоваващи страни и градове и употребени с отнасящите се към тях определения, ако те са в среден род; а също така и със съществителни, назоваващи държави в женски, мъжки род или имащи множествено число, напр.:
Das moderne Budapest ist wirklich sehenswert. – Модерната (съвременната) Будапеща действително заслужава да се види. (Ако определението към думата Будапеща отсъстваше, то няма да се използва член, както всички градове в среден род).
Die Mongolei gehört zu den Staaten, über die man wenig spricht. – Монголия се отнася (е една от) към страните, за които се говори малко. (Държавите в женски род винаги се употребяват с пълен член.).
  • Със съществителни, назоваващи различни календарни дати, например:
Der Mittwoch ist der dritte WochentagDer Mai ist für uns der wichtigste Monat. – Сряда е третия ден от седмицата. Май е най-важният за нас месец.
  • Със съществителни, след които следва определение, представляващо причастен оборот, напр.:
Die Zigaretten, die dein Mann raucht, riechen nach Pflaumen. – Цигарите, които твоят мъж пуши, миришат на слива. 
  • пред фамилията на хора, използвана за обозначаването на семейството като цяло, напр.:
Am nächsten Mittwoch haben wir die Blumbergs zum Abendessen eingeladen. – Следващата сряда ние сме поканили Блумбергови на вечеря.
Неопределителните членове в немския език се употребяват в следните случаи:
  • със съществителни, назоваващи неизвестни, за първи път споменавани явления, предмети, състояния, например:
Plötzlich sah Peter eine Kleinigkeit, die er früher nicht gemerkt hat. – Изведнъж Петер видя една дреболия, която той не е забелязал по-рано.
  • Със съществителни, назоваващи предмети, явления и т. н., явяващи се един от много подобни, напр.:
Der Chiemsee ist einer der zahlreichen bayerischen Seen. – Кимзее е едно от многото баварски езера.
  • Със съществителни, участващи в сравнения, напр.:
Dein Kater sieht wie ein mittelgrosser Hund aus. — Твоята котка изглежда като куче, среден размер.
  • Със съществителни, стоящи след израза es gibt и глаголите нуждая се = brauchen; имам = haben, напр.:
In diesem Dorf gibt es nur eine grosse Strasse. – В това село има само една голяма улица.
Употреба на нулев член
Нулевите се употребяват в следните случаи (иначе казано изпуска се членуването):
  • Пред имената на хора, например:
Wir haben Kurt Wernike im Herbst 2005 kennengelernt. – Ние се запознахме с Курт Вернике през пролетта на 2005.
  • пред съществителни, определенията към които са собствени имена, напр.:
Er hat gestern Annas Schwester im Hafen getroffen. – Вчера на пристанището той срещна сестрата на Анна.
  • пред съществителни в названията на произведения, заглавия, обяви, например:
Gebrauchtwagen in München – Поддръжка на автомобили в Мюнхен (рубрика).
  • Пред съществителни, назоваващи професия, занятие или националност на хора, например:
Seine Frau ist Russin. – Неговата жена е рускиня.
  • Пред съществителни имена и абстракции, отразяващи чувства, материали, вещества и т.н., например:
Mein neuer Rundtisch wird unbedingt aus Holz sein. – Моят нов кръгъл стол обезателно ще бъде направен от дърво.
Zwiebelwurst und Schinken müssen immer in unserem Kühlschrank sein. – В нашия хладилник винаги трябва да има колбас/наденица/ с лук и бекон.
  • Пред съществителни, назоваващи държави и градове в среден род, например:
Olga fliegt nach Sydney am Wochenende. – През почивните дни Олга лети за Сидни.

  • пред съществителни, явяващи се компоненти на устойчиви изрази, фразеологизми и пословици.

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...