PRÄSENS… само миг между миналото и бъдещето? Един малко по-различен поглед върху сегашно време в немския език

Ежедневно споделяме своите планове за бъдещето с близките ни или със самите нас. Но много рядко се замисляме на коя страница от граматиката отваряме в тези случаи. А главното е – защо отдаваме предпочитание на тази или друга граматическа конструкция.

Обръщали ли сте внимание, че на уроците по чужд език ние автоматично свързваме граматичното време Präsens (или Present Simple в английския) със сегашното време, а учителите активно поддържат тази заблуда? И защо, при задълбоченото изучаване на език, изведнъж ни удивлява информацията, че “сегашното” време Präsens в граматиката често се използва за изразяване на бъдеще време? Дори и в българския език може да се срещнат доста такива примери:

“Аз отивам днес вечерта на кино” или “Аз ще отида/ходя днес вечерта на кино“? И има ли разлика? Защо в немския почти винаги е “Ich gehe heute Abend ins Kino“, а не “Ich werde heute Abend ins Kino gehen“?

Същественото отличие при първия вариант спрямо втория е конкретността, реалния план, а не предположение или неосъществими мечти. Именно тази конкретност, касаеща настоящето или бъдещето, и се явява причина за използване на Präsens от говорещия/разказвача. Разбира се, решаващо в дадения случай се явява позицията на автора; увереността в осъществяването на замисленото и абстрахирайки се от принципа “искаш ли да разсмееш Бог, разкажи му за плановете си”.

И така, областта на използване и действие на Präsens, освен връзката с настоящето, често се пресича и с Futur и Präteritum:

1. Казаното има непосредствено отношение към извършващото се в дадения момент (Gegenwartsbezug).
Тук имаме работа с типичните случаи от учебниците за начинаещи – когато става въпрос за нещо, което непосредствено извършвано в настоящия период от време (при това напълно се допуска, че действието е започнато по-рано и ще продължи и в бъдещето – за разлика от английския, в немския отсъства времева форма за Present Continuous):

Es schneit (Вали сняг).
Ich bin krank und trinke gerade Glühwein (Аз съм болен и сега пия Глювайн / греяно вино).
Die Preise steigen wieder (Цените отново растат).
Ich bin immer viel zu ironisch (Аз винаги съм твърде иронична).
Sie ist guter Hoffnung. Тя е бременна (идиом).

При този случай за уточнение на подробностите много често се използват обстоятелства за време: gerade, zurzeit, heute, seit 2 Jahren, bald, bis zum Jahresende, momentan…

2. Когато иде реч за своево рода „истини“ и закони на природата (Bezug auf allgemeingültigen Sachverhalt).

Zwei mal zwei ist vier (Две по две е четири).
Wer einmal lügt, dem glaubt man nicht (Който веднъж излъже, никой не му вярва).
Einmal ist keinmal (Един път/Веднъж не се брои).
Die Fliegenpilze schmecken sehr gut… aber nur einmal. (Отровните гъби са много вкусни, но само един единствен път).

В пословиците и поговорките, а също и при описанието на различни математически формули се използва именно Präsens, т.е. тази форма се използва за вербално предаване на събития, вътре във времето.

3. Събития, станали в миналото: исторически, сценичен  Präsens (Vergangenheitsbezug: historisches, episches, szenisches Präsens).
Формата Präsens доволно често се използва за предаване на исторически събития, с цел да ги „преживеем“, за да ги направим по-реални:

Im September 1941 beginnt die Belagerung Leningrads. Sie dauert 900 Tage. (През септември 1941 започва блокадата на Ленинград. Тя трае 900 дни).

Със същата цел – да се подсили ефекта на „присъствие“ на читателя пряко в средата на събитията, усилвайки реалността на случващото се (Vergegenwärtigung, Verlebendigung),  Präsens се използва в диалози, разкази, автобиографии.

Gestern Abend liege ich auf dem Ausziehsofa, trinke Glühwein und höre Musik. Dann kommt plötzlich die Nachbarin und fragt, ob ich die Musik leise machen könnte- es sei doch Weihnachten, “stille Nacht”. Снощи лежа на дивана, пия глювайн и слушам музика. Тогава изведнъж идва съседа и пита мога ли да намаля музиката – Коледа е, „свята нощ“.

Тук, по правила, трудност с употребата на Präsens няма, защото често такъв „трик“ използваме и в българския. Единственото, което мога да добавя е, че тази стратегия можем да приемем в началото на изучаване на езика, когато инфинитивите на глаголите вече сме научили, а с времевите форми Präteritum и Perfekt все още има проблеми – грешките ще бъдат значително по-малко. Но все пак – не злоупотребявайте!

4. Казаното има отношение към бъдещето (Zukunftsbezug).
Много често Präsens се използва именно за описание на събития, които трябва да се случат в бъдещето. При този вариант Präsens показва за много голяма вероятност събитието наистина да се случи (по-точно казано – говорещия е практически уверен в това).

Ich rufe dich morgen an (Ще ти се обадя утре). – За разлика от нас, немците в ситуации, когато нещо е вече планирано, използват сегашно време, Präsens. За нас това е малко нестандартно, тъй като фразата “Ще ти позвъня утре” звучи малко „отбиващо номера“, но това е само на пръв поглед!

Спомнете си какво се случва, когато ние твърде дълго не сме изпълнявали обещаното, и ето, след поредния укор, ние искаме да поправим ситуацията. В такива случаи ние също сме склони да изберем Präsens: “Утре ти се обаждам!“. Понякога ние даже пресилваме ситуацията, „придвижвайки“ бъдещето съвсем до настоящия момент: “Обещавам! Ето вече сядам и ти пиша писмо!”.

От друга страна, има маса ситуации, в които без да се замислим, използваме Präsens. Още повече, че в тези случаи, само сегашното време предава нужния смисъл:

“Аз се омъжвам” vs. “Аз ще се омъжа“.
“Аз се омъжвам” автоматично означава, че дамата вече всичко е планирала, има жених, и вече се намира в стадий на избор на роклята. В същото време „аз ще се омъжа“ може да каже и петгодишна млада дама, намирайки се под въздействието на сватбените снимки на родителите си.

“Аз се развеждам” vs. “Аз ще се разведа с теб”.
Първия израз показва, че бракоразводното дело вече е започнало, а втория израз повече прилича на шантаж, заплаха или неосъществима мечта.

Ето още някои добри примери на немски и български:

Familie Müller bekommt bald ein Baby (Семейство Мюлер скоро ще имат бебе). Тук в българския език сегашно време е невъзможно, освен ако не броим анекдота, в който за бъдещото бащинство се говори в сегашно време:

- Ало! Иванов съм. Днес ще закъснея за работа – готвя се да ставам баща.
- О! Поздравления! В болницата ли сте?
- Не, у дома. Бебето ще се роди след девет месеца.

Много често тази форма се използва, когато говорещия иска да подсили казаното с подходящо наречие:

Du gehst sofort ins Bett! (Ти отиваш направо в леглото).
Jetzt ist aber Schluss! (Сега всичко свърши!).

И така, формите за Präsens и Futur, могат да бъдат взаимозаменяеми, но могат и да не са! В разговорната реч, за събития планирани в бъдещето, обикновено се говори в Präsens: “ich schicke dir eine E-Mail“, но и форма за Futur “ich werde dir eine E-Mail schicken” е напълно допустима. Разликата вече я обсъдихме: при Präsens се подразбира, че съществува някаква връзка между настоящето и събитие, планирано в бъдещето  (ясен план, подготвена информация, купени билети за кино и т. н.), в същото време при Futur повече прилича на прогноза, предсказание, подозрение и т. н.

Der Chef wird mir bald das Gehalt erhöhen (Шефът скоро ще ми повиши заплатата).
Der Chef erhöht mir im nächsten Jahr das Gehalt (Следващата година шефът ще ми повиши заплатата).

Мисля, че тази разлика много от нас са я почувствали. Главната разлика – някаква потенциална възможност в сравнение с конкретни намерения (във втория случай, вероятно и вече подписан договор).

В някои случаи замяната на Präsens с Futur е невъзможна, въпреки че действието определено е в бъдещето:
Der Zug fährt übermorgen um 7.58 Uhr. (Влакът заминава вдругиден в 7.58). Т.е. става въпрос за разписание на влакове, самолети, друг обществен транспорт или други събития с предварителна програма – вече планирани действия, вероятността да се случат е много, много голяма.

В допълнение към това, в настоящето са извършени някакви действия, за да могат тези събития да се състоят в бъдещето:

Wir gehen heute Abend ins Theater. (Довечера отиваме на театър). Тук е избрана формата за Präsens, защото в гардероба вече виси изгладената вечерна рокля, мъжът вече два часа подбира подходяща вратовръзка, а дамата още сутринта си е направила маникюр и закуска за следващата сутрин.

Това е, може би, всичко на тема Präsens.
Пожелавам ви да използвате по-често времевата форма Präsens за всички ваши настоящи желания – плановете се осъществяват в бъдещето, само ако някой работи за тях / осъществява ги в настоящето. И нека всички ваши мечти да се сбъднат… се сбъднат!

Genitiv в немския език

Принадлежност в немския език, както и в англиския се изразява с помоща на окончанието -s: Peters Arbeit (работата на Петер). Но Петер е име. Ето как е с другите думи:

der Arbeiter: der Lohn des Arbeiters – заплатата на (този) работник,

das Kind: der Ball des Kindes – топката на (това) дете,

ein Arbeiter: der Lohn eines Arbeiters – заплатата на (един) работник,

ein Kind: der Ball eines Kindes – топката на (едно) дете.

Това е още един падеж - родителен (Genitiv). Отговаря на въпроса кому? Чий? (кой е родителя? – чии са гените?). В немския въпроса е прост чий? – wessen?

В мъжки или женски род членът се променя на des (определителен) или eines (неопределителен), а също така се добавя окончание -(е)s към съществителното. При това простите, кратки съществителни „предпочитат” в Genitiv да добавят по-дългото окончание -es, а останалите прибавят -s: des Kindes, des Arbeiters.

Думи, завършващи на ударена сричка също добавят -es:

Die Bedeutung dieses Erfolges – значението на този успех.

(При тях, дори и по инерция няма как да сбъркате и да добавите -s).

Женският род (die) отново, както и в  Dativ,„сменя пола си" (der), а eine превръща в einer:

die Frau: das Kleid der Frau – роклята на (тази) жената,

eine Frau: das Kleid einer Frau – роклята на (една) жена.

В края на съществителното от женски род, както виждате, няма никакво  -s.

Множественото число в Genitiv „постъпва” така, както и женския род, т. е. сменя die с der (за разлика от Dativ: den Kindern – децата):

die Kinder der Frauen – децата на (тези) жени / жените,

die Bälle der Kinder – топките на (тези) децата/деца.

А как ще кажем: (едни, някакви) рокли на (едни, някакви) жени?

Пред нас има две думи: Kleider, Frauen. Членове нямаме, тъй като в множествено число неопределеността се изразява с липсата на член (нулев член). Как да свържем тези две думи, ако не с член? Можем да пуснев ход предлога von (на – значението на von за принадлежност):

Kleider von Frauen – рокли на жени.

Това е изход. Само трябва да помним, че след предлога von задължително има Dativ.

Затова:

Bälle von Kindern – топки на деца.

Ако има прилагателно, то тези две думи могат да се свържат и с прилагателното:

Kleider schöner Frauen – рокли на красиви жени.

Прилагателното в такъв случай играе ролята на член, приемайки неговото окончание.

Личното име в Genitiv може да стои както до определяемата дума, така и след нея. Ако е преди нея, то член не е необходим – името го „избутва”:

Schillers Dramen, die Dramen Schillers (die Dramen von Schiller);

die Teilung Deutschlands (разделянето на Германия), Schwedens Königin (Шведската кралица).

А какво правим са такива имена като, например, Thomas? Към тях няма как да добавим -s? Има два изхода: или да поставим апостроф, или да използваме предлога von (на):

Thomas' Fahrrad = das Fahrrad von Thomas  (велосипеда на Томас)

Fritz' Leistungen = die Leistungen von Fritz (успехите на Фриц…).

Има, наистина, още един вариант, но той е много остарял: Fritzens Leistungen. 

Ако името има свой член, то то не се нуждае от окончание -s (членът така или иначе указва на принадлежност):

die Krankheit des kleinen Stefan – болеста на малкия Стефан,

die Rede des Herrn Meier – речта на господин Майер.

Genitiv понякога се използва не за изразяване на принадлежност, а за изразяване на обстоятелство за време, място или вид на действието, т. е. отделно, сам по себе си:

Er kommt des Weges – Той идва по този път.

Еines Tages – веднъж.

Er saß gesenkten Kopfes – Той стои с отпусната глава. (Впрочем, това е малко употребявано в съвременния език, звучи подчертано литературно).

Трите форми на немските глаголи

Немските глаголи имат три форми. Тези три форми са много важни, тъй като те се използват за образуването на различни времена:

1-ва форма: Infinitiv, или неопределена форма. Пример: machen (правя)

2-ра форма: Präteritum,просто минало време. Пример: machte

3-та форма: Partizip II, или причастие за минало време. Пример: gemacht

Буквата (s), която може да стои като забележка редом с глагола в речника, показва, че дадения глагол образува Perfekt, Plusquamperfekt с спомагателния глагол sein.

С малки изключения, всички глаголи в немския завършват на -en, затова първата форма на глагола (инфинитив) се образува от основата/корена + окончание -en: machen, sagen, lachen, lieben...

Втората форма (Präteritum) при слабите глаголи обикновено се образува с помоща на окончанието –te, добавено към основата на глагола. Т. е. махаме окончанието -en и добавяме окончанието -te: machte, sagte, lachte, liebte...

Третата форма (Partizip II) при слабите глаголи обикновено се образува с помоща на наставката ge- и окончанието -t към основата на глагола. Например: gemacht, gesagt, gelacht, geliebt...

На пръв поглед няма нищо сложно. Но това са правила, приложими при слабите глаголи, а в немския има много силни (или неправилни) глаголи, чиито форми се образуват не по тези правила. Те трябва да се наизустяват. За това ви е нужна таблицата на неправилните глаголи и много търпение.

Нека накратко да разгледаме за какво може да се използва всяка една глаголна форма.

Първа форма на немския глагол (инфинитив):

·         Стои в речника

·         Употребява се с модалните глаголи: Ich kann lesen. – Аз мога да чета.

·         Използва се  в инфинитивните обороти: Es ist zu kalt, so weit in den Wald zu gehen. – Твърде студено е, за да отида толкова далеч в гората.

·         За образуване на бъдеще време Futurum: Ich werde viel arbeiten. – Аз ще работя много.

·         При добавянето на определителен член за ср. род първата форма се превръща в съществително: das Lesen – четене

·         При спрежение на инфинитива се образува формата  за сегашно време Präsens: Ich mache die Hausaufgabe. – Аз правя домашната си работа. 

Втора форма на немския глагол (Präteritum):

·         За образуване на просто минало време Präteritum (употребява се в писмата и книгите): Ich sagte das nicht. – Аз не съм казал това.

Трета форма на немския глагол (Partizip II):

·         За образуване на сложно минало време Perfekt (употребява се в разговорната реч): Ich habe so viel gelacht. – Толкова много се смях.

·         За образуване на минало време Plusquamperfekt (т. нар. предминало време) (употребява се много рядко): Ich hatte so viel gelacht. – Толкова много се смях. (разликата с предишния израз е, че действието е извършено в миналото, но е предшествало друго действие)

·         За образуване на Passiv (пасив): Das Buch wird verkauft. – Книгата се продава.

По описанието на трите форми на глаголите в немския език става ясно, че най-важните форми са първа и трета. Те се заучават най-напред. Но най-добрия начин е да се учат и трите заедно.