четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Количествени числителни

Количествените числителни (die Grundzahlen) обозначават определено количество от нещо и отговарят на въпроса wieviel? колко?
1 - eins; ein, eine     7 - sieben
2 – zwei                   8 - acht
3 – drei                    9 - neun
4 – vier                             10  -  zehn
5 –
fünf              11-elf
6 – sechs                 12 - zwölf
 Количествените числителни не се изменят и в изречението обикновено стоят пред съществителни, които в този случай се употребяват без член:
Er kommt mit zwei Freunden.                  Той идва с двама приятели.
Изключение прави числото eins едно. То се употребява и без съществително:
Ich sage dir eins.                                       Ще ти кажа едно. / Едно ще ти кажа (на теб).
При броене също не променят формата си: eins, zwei, drei, vier...

Количествените числителни от 1 до 12 са «прости», а от 13 до 19 се състоят от просто числително и числителното zehn десет:
13- drei + zehn = dreizehn
14- vier + zehn = vierzehn
15 - fünf + zehn = fünfzehn
16- sechs + zehn = sechzehn
17 - sieben + zehn = siebzehn
18- acht + zehn = achtzehn
19- neun + zehn = neunzehn
Основното ударение при тези числителни е върху първата част.
Обърнете внимание на това, че числителните sechs шест и sieben седем в «сложните» числителни са в орязана форма: sechzehn шестнадесет (без -s), siebzehn седемнадесет (без n).
Десетиците се образуват от простите числителни с помоща на суфикса -zig. Обърнете внимание, че при числителните 20, 60, 70 се изменя корена, а при числителното 30 се видоизменя суфикса:
20- zwanzig
30 - dreissig
40 - vierzig (-ie- произнося се кратко)
50 - fünfzig
60 - sechzig (отпада -s)
70 - siebzig (отпада -еn)
80 – achtzig
90 - neunzig
Числителните от 21 до 29, от 31 до 39 и т. н. Се образуват по следния начин: названието на единиците + und + названието на десетиците. Пишат се слято.
21- einundzwanzig
22- zweiundzwanzig                   
23- dreiundzwanzig
24- vierundzwanzig и т.д.
При трицифрените числителни първо се назовават стотните, после единиците и накрая десетиците (след стотните няма съюза und и):
100 - hundert
200 - zweihundert
320 - dreihundertzwanzig
583 - fünfhundertdreiundachtzig
Числителните «милион» и «милиард» се явяват съществителни: die Million(en), die Milliarde(n). Те се пишат отделно:
1 254 327 - eine Million zweihundertvierundfünfzigtausenddreihundert- siebenundzwanzig
3 507 621 - drei Millionen fünfhundertsiebentausendsechshundert- einundzwanzig
При обозначаването на години четирицифрените количествени числителни се разделят на две части. Първите две цифри обозначават стотните, а следващите две – десетици и единици (четат се както обикновено: единици + und + десетици):
1987 - neunzehnhundertsiebenundachtzig
Думите das Jahr година, im Jahre през/в година се пишат пред цифровото обозначение на годината. (В речта тези думи често се изпускат.)
Обърнете внимание на това, че количествените числителни се употребяват и при номерация:
(der) Text l (eins)    текст едно/първи
Съществителните могат да се употребяват без членове:

Nummer 3 (drei)    номер (три) /трети номер

Възвратни глаголи - Reflexivverben

Възвратните глаголи (die Reflexivverben) изразяват действие, отправено или упражнено върху самото действащо лице. Признак за възвратност на глагола е местоимението sich, което съответства на българската частица «се»:
sich kämmen          сресвам се
Но, ако в българския език «се» се употребява във всички лица в единствено и множествено число, то в немския език възвратното местоимение sich съхранява тази си форма само в трето лице, единствено и множествено число. В 1-во и 2-ро лице единствено и множествено число се употребяват формата на съответстващите лични местоимения във винителен падеж (Akkusativ):
ich langweile mich                       аз скучая
du langweilst dich                        ти скучаеш

er                                                    той  
sie     langweilt sich                       тя      скучае
es                                                    то
wir langweilen uns                       ние скучаем
ihr langweilt euch                        вие скучаете
sie langweilen sich                       те скучаят
Обърнете внимание на това, че възвратните глаголи в немския език, могат да имат в българския език съответстващи глаголи, които не са възвратни. Обратното също е възможно.
Възвратното местоимение sich е безударно и се произнася слято с глагола.
В изреченията възвратните местоимения могат дазаемат следните позиции:
1. При прав словоред в изречението възвратното местоимение стои непосредствено след личната форма на спрегаемия глагол:
Ich setze mich an den Tisch.                      Аз сядам на масата.
Wer wäscht sich im Bad?                          Кой се мие в банята?
2. При обратен словоред sich (или съответното лично местоимение) стои след личната форма на спрегаемия глагол, ако подлогът е изразен чрез съществително. Ако подлогът е представен чрез лично местоимение, то възвратното местоимение стои след подлога:
Am Morgen rasiert sich der Vater.                  Сутринта бащата се бръсне.

Am Morgen rasiert er sich.                                 Сутринта той се бръсне.  

вторник, 21 ноември 2017 г.

Определителен член (der bestimmte Artikel) и неопределителен член (der unbestimmte Artikel)

1. Употреба на членовете

Членът (der Artikel) е служебна дума, стояща пред съществителното и определяща неговия род, падеж и число. В немския език има два вида членове:
-         Определителен член (der bestimmte Artikel)
-         Неопределителен член (der unbestimmte Artikel)

Неопределителен член

Род
Единствено число
Множествено число
мъжки
женски
среден
ein
eine
ein

няма


Употребява се в следните случаи:
1. При първично (за първи път) споменаване на предмет или лице.
Dort steht ein Mann.                   Там стои мъж.
Dieser Mann ist ...                       Този мъж е
2. след глаголите haben имам, brauchen нуждая се, bekommen получавам, suchen търся, оборота es gibt има, съществува
Wir haben ein Auto.                            Ние имаме автомобил.
Ich brauche einen Freund.                  Нуждая се от приятел.
Sie bekommt einen Brief.                    Тя получава писмо.
Er sucht eine Unterstützung.                Той търси подкрепа.
In der Stadt gibt es ein Theater.           В града има театър.
3. при сравнение
Er singt wie eine Nachtigall.                Той пее като славей.
4. при съществително, което обозначава някакъв обект като представител на своя вид.
Ein Haus kostet viel Geld.                    Един дом струва много пари.
      Jedes Haus kostet viel Geld.           Всеки дом струва много пари.
5. при съществителни, обозначаващи вид предмети, към които се отнася някакъв обект
Das Auto ist ein  Verkehrs-           Автомобилът е превозно средство.
mittel.                                                       
6. пред предикатив – съществително с определение
Das ist eine schöne Stadt.                   Това е красив град.


Определителен член

Род
Единствено число
Множествено число
мъжки
женски
среден
der
die
das

die


Употребява се в следните случаи:
1. Ако назовавания обект се явява единствен сам по себе си:
1.1 пред названията на планини, морета, езера и т. н.

Die Zugspitze ist der höchste Berg       Цугшпитце е най-високата планина в
Deutschlands.                                    Германия.
1.2 с наименованията на страни в мъжки и женски род, и в множествено число

Die Schweiz ist ein deutsch-              Швейцария е немскоезична страна.     
sprachiges Land.                                      
Die Niederlande befinden                  Нидерландия се намира в Северна Европа.
sich im Norden Europas.                     

1.3 с названията на страни, част от които се явяват думите die Republik  република, die Union  съюз, der Staat  щат, държава, das Reich  кралство, и съответстващите им съкращения
Die Bundesrepublik Deutschlands               Федеративна република Германия
     (Die BRD) ist das größte Land               (ФРГ) е най-голямата страна в
     im Mitteleuropa.                           Централна Европа.
1.4  с наименованията на улици, площади, учреждения, кораби, вестници и т. н.
Er will den „Eulenspiegel“                  Той иска да купи „Ойленшпигел“.    kaufen.                                              
1.5  със собствени имена
а)  при обозначаването на роли и произведения на изкуството
Er spielt den Egmont.                                Той играе Егмонт.
Ich habe die Sixtinische                             Аз видях «Сикстинската Мадона».
Madonna gesehen.                           
б)  пред професии, звания, длъжности с определения
Der Schriftsteller Strittmatter ist                 Писателят Штритматер е много популярен.
sehr populär.                           
2.  Ако назовавания обект е конкретизиран в ситуативен контекст:
2.1 при абстрактни съществителни, употребявани само в единствено число
Er kämpft für die Gerechtigkeit.          Той се пори за справедливост.

2.2  с годишните времена, месеците, дните от седмицата
Wir treffen uns an dem Dienstag.               Ние се виждаме във вторник.

2.3  със съществителни, обозначаващи предмет, известен на говорещия и слушателя
Ein Mann kommt in ein Café und ruft:               Мъж влезе в кафенето и извика:
     „Die Kirche brennt!“                                  «Църквата гори

3. Ако назовавания обект е конкретизиран в контекста:
3.1  при повторно споменаване на предмета
Dort steht ein Haus. Das Haus                   Там има/стои къща. Къщата /Тази
     gehört meinem Freund.                         къща принадлежи на моя приятел.
3.2 ако обектът е конкретизиран с определение, изразено от съществително в родителен или дателен падеж с предлог
Sein Sieg war das Ereignis                 Неговата победа беше събитието на
     dieses Jahres.                              тази година.
Das ist die Wohnung von                   Това е квартирата на моя брат. 
     meinem Bruder.

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...