Отрицание в немския език (nicht или kein)

Отрицанието в немския език може да се изрази посредством думите «не – nein», «не – nicht» и «никакъв – kein», например:

·         Hast du eine leichtere Aufgabe? – Nein, ich habe keine (leichtere Aufgabe). – Имаш ли по-лесна задача? – Не, нямам (по-лесна задача).

·         Hast du Otto nicht besucht? – Doch, ich habe ihn besucht. – Ти не посети ли Ото? Ты не навестил Отто? – Да, посетих го.

·         Unsere Mutter hat heute keine Früchte gekauft. – Майка ни не е купила днес никакви плодове.

·         Deinen Kater haben wir nicht gesehen. – Не видяхме котката ти.

При отрицание на съществителни имена, «eine, ein» подлежит се заменя с «keine, kein», и това е много лесно за запомняне. Когато се заменя определителен член или заменящите го притежателни местоимения, в речта се използва частицата «nicht», която обикновено заема място в края на изречението, например:

·         Mein Bruder hat keine Zeitschriften. – В моя брат няма(никакви) списания.

·         Das ist keine Pilzsuppe. – Това не е гъбена супа.

·         Mein Bruder hat die Zeitschriften nicht. – Моя брат няма списанията (точно определени списания).

·         Die Pilzsuppe hat sie heute nicht zubereitet. – Тя не е приготвила днес гъбената супа.

«Nicht» е стандартното отрицание за глаголите за разлика от «kein», който се употребява със съществителните имена. Когато присъства необходимот да се акцентира че някакъв предмет не е такъв, а друг, то частицата «nicht» заема място непосредствено пред тази дума, която подчертава. При това логическото ударение подчертава определителния член, например:

·         Seine Schwester hat nicht die Kopfhörer (sondern andere). – Моята сестра няма тези обеци (а други)/Буквално: Моята сестра има не тези обеци.

·         Peter hat nicht die Suppe gewählt (sondern eine andere). – Петер избра не тази супа (а друга).

Когато в изреченията се използват обстоятелства, характеризиращи вида на действието или някакви качества на предметите, то «nicht» винаги заема място пред тях, например:

·         Der Bericht von Otto ist nicht ausführlich. – Отчетът на Ото не е подробен.

·         Deine Katzen sind nicht gepflegt. – Твоите котки не са поддържани/не са гледани.

·         Schweinefleisch wirst du nicht lange braten. – Печеш свинското не дълго/Няма да печеш свинското дълго.

·         Diese Blume wird nicht oft gegossen. – Тези цветя не се поливат често.

Някои качества в речта се предават чрез съществителни имена. Тогава за тях действат същите правила, например:

·         Jennifer ist nicht meine Freundin. – Дженифър не е моя приятелка.

·         Thomas ist nicht sein Vater. – Томас не е негов баща.

Обстоятелствата за място и  места, и съчетанията с местоимения също не „позволяват“ частицата «nicht» да бъде в края на изказването и я „принуждават“ да заеме място пред тях, например:

·         Wir gehen nicht in den Wald. – Ние не отиваме в гората.

·         Deine Frau denkt nicht über unsere Pläne. – Твоята жена не мисли за нашите планове.

Когато немските съществителни се употребяват пез какъвто и да е член, изреченията ще изглеждат по следния начин:

·         Trinkst du Weißwein? – Nein, ich trinke kein Weißwein. – Ти пиеш ли бяло вино? – Не, не пия бяло вино.

·         Spricht dein Bruder English? – Nein, mein Bruder spricht kein English. – Говори ли брат ти английски? Не, моя брат не говори английски.

Неопределителния член «ein» и частицата «nicht» могат да се използват в едно изречение едновременно само в случай, когато има необходимост да се отдели съществителното, което при това се изнася в самото начало на изречението, например:

·         Einen Regenschirm haben wir nicht gekauft. – Чадър не купихме.

·         Eine Decke braucht er nicht. – Одеало не му трябва.

·         Zigaretten raucht er nicht. – Той не пуши цигари.

Употреба на времевите форми на Perfekt и Präteritum

Съществуват основни правила, въз основа на които се избира времевата форма за Perfekt или Präteritum за оформяне на изказването. Когато събитието сепредава в рамките на разговорната реч, то (по правило)  се употребява формата за форма Perfekt. При писмената форма много по-предпочитана се явява формата за Präteritum. Изборът на една от двете форми не се отразява на смисъла на изречението – и двете форми предават процесите и действията в минало време.

Изучавайки правилата за използване на времената в съвремения немски език следва да се запомнят някои основни момента:

Когато в глаголната при Präteritum, предвид спецификата на образуването и, много следващи един след друг сходни звуци, усложняващи произношението на дадената дума, то формата за Perfekt може да се използва и в устната, и в писмената реч, например:

·         Du gossest alle Pflanzen am Nachmittag (1). – Du hast alle Pflanzen am Nachmittag gegossen (2). – Ти поливаше всички растения през втората половина на деня. (В дадената ситуация следва да се избереи за писмената реч именно втория вариант, тъй като времевата форма на глагола в първия вариант не е удобна за произношение).

·         Ihr schadetet meinem Bruder nicht (1). – Ihr habt meinem Bruder nicht geschadet (2). – Вие не навредихте на моя брат. (Тук ситуацията е напълно аналогична на първия пример).

При използването в изреченията на времевите наречия immer, oft, noch nie, schon, bereits и някои други с аналогични смислови отенъци, препоръчително е използването на времевата форма за Perfekt за построяването и на устни и на писмени изказвания, например:

·         Diese Zeitschrift hat Horst schon gelesen. – Това списание Хорст вече го е прочетел.

·         In diesem Restaurant hat meine Tochter immer Schweinebraten bestellt. – В този ресторант моята дъщеря винаги е поръчвала печено свинско.

·         In Bremen hat er immer in diesem Hotel übernachtet. – В Бремен той винаги е нощувал в този хотел.

·         Barbara ist noch nie in den USA gewesen. – Барбара за сега никога не е ходила в САЩ.

За глаголите sein и haben при самостоятелна употреба, а също и при всички модални глаголи е характерно използването на времевата форма за Präteritum и в писменната, и в разговорната реч. Perfekt при тях не се получава съвсем коректно, например:

·         Petra musste vorgestern ihre Flugtickets kaufen. – Петра трябваше завчера да купи самолетните си билети.

·         Jennifer war in Hongkong Ende Sommer 2002. – Дженифър беше в Хонконг в края на лятото на 2002 година.

При редица немски глагола никога не се използва времевата форма за Perfekt, например:

·         Dieser Mann stammte aus Südfrankreich. – Тожи мъж е бил родом от Южна Франция

·         Hier mündete der Fluss in den Finnischen Meerbusen. – Тук реката се вливаше във Финския залив.

·         Peter verlautete hier sehr schnell. – Петер тук бързо стана известен.

·         Dies gereichte ihr zur Ehre. – Това и правеше чест.

·         Eva rief alle Mitarbeiter an, die es anging. – Ева се обади на всички сътрудници, които това ги касаеше.

·         Zu dieser Zeit sprossen im Feld verschiedene schöne Blumen. – По това в полето разцъвтяха много красиви цветя.

В разговорната реч на северните и южните немци също има съществени разлики. За Северна Германия е характерно преобладаващото използване на времевите форми в Präteritum, докато на юг предпочитаната форма е Perfekt. Präteritum винаги придава на речта известна възвишеност, доколкото това се явява т. нар. книжна форма. Излишната злоупотреба на тази форма в рамките на неформалното общуване прави речта неестествена и излишно „напудрена“.

Модалните глаголи в немския език ( Спрежение на möchten, wollen, dürfen, können, sollen, müssen)

Отличителна особеност на модалните глаголи в немския език се явява изразяването на субективно отношение на говорещия към някакво действие, процес или явление. Под модалност се разбира желание, нежелание, възможност, невъзможност, разрешение, забрана, препоръка, способност, необходимост, заповядване и т. н. да се свърши нещо.По тази причина модалните глаголи обезателно се използват в двойка със смислов глагол, назоваващ конкретното действие. Инфинитивът на смисловия глагол се употребява във двойка с модалния, без частицата «zu». Чисто модалните глаголи в немския са само шест.  

Глаголите «dürfen» и «können» служат за изразяване на възможноста да извършите някакво действие.

Глаголът «dürfen» изразява разрешение, упълномощаване или право на някакво действие. В отрицателни изречения – забрана или липса на право на упоменатите действия. Този глагол се използва и тогава, когато има необходимост да се изрази, че даденото действие не е препоръчително. Например:

·         Im Wohnzimmer dürfen deine Gäste nicht rauchen. – В хола/гостната твоите гости не могат да пушат (забрана).

·         Deine Kinder dürfen diese Pflaumen sammeln und essen. – Твоите деца могат да съберат и изядат тези сливи (разрешение).

·         Peter darf diesen Vertrag unterzeichnen. – Петер може да подпише този договор (упълномощен е).

·         Man darf Pflanzen mitten am Tage nicht gießen. – Не поливайте цветята в средата на деня.

Спрежението на глагола «dürfen» изглежда по следния начин:

·         Ich darf hier übernachten. – Аз мога да пренощувам тук (= разрешено ми е).

·         Du darfst hier übernachten. – Ти можеш да пренощуваш тук.

·         Er darf hier übernachten. – Той може да пренощува тук.

·         Wir dürfen hier übernachten. – Ние можем да пренощуваме тук.

·         Ihr dürft  hier übernachten. – Вие можете да пренощувате тук.

·         Sie dürfen hier übernachten. – Те могат да пренощуват тук.

  

Глагол «können» служи за изразяване на способност или възможност нещо да се направи, например:

·         Dein Freund kann hinter unserem Haus parken. – Твоя приятел може да паркира до нашата къща (возможност).

·         Meine Tochter kann gut stricken. – Моята дъщеря плете добре (умение). 

Спрежението на глагола «können» изглежда по следния начин:

·         Ich kann Suppen kochen. – Аз мога/умея да готвя супи.

·         Du kannst Suppen kochen. – Ти можеш да готвиш супи.

·         Er kann Suppen kochen. – Той може да готви супи.

·         Wir können Suppen kochen. – Ние можем да готвим супи.

·         Ihr könnt Suppen kochen. – Вие можете да готвите супи.

·         Sie können Suppen kochen. – Те могат да готвят супи.

Глаголите «sollen» и «müssen» служат за изразяване на различни нюанси на задължение.

Глагол «sollen» изразява необходимост да извършите някакви действия, изхождайки от съществуващи заповеди, закони, обществен морал и дълг, например:

·         Ihre Partner sollen unsere Gesetzgebung berücksichtigen. – Вашите партньори трябва да вземат предвид нашето законодателство (длъжни са).

·         Jetzt soll er deine Cousine heiraten. – Сега той трябва да се ожени за твоята братовчедка (морален дълг).

·         Ihre Eltern haben ihr gesagt, dass sie heute alles einkaufen soll. – Нейните родители и казаха, че тя трябва днес да направи всички покупки (нареждане).

Спрежението на глагола «sollen» изглежда по следния начин:

·         Ich soll meinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Аз трябва да предам своето съчинение утре рано сутринта.

·         Du sollst deinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Ти трябва да предадеш своето съчинение утре рано сутринта.

·         Er soll seinen Aufsatz morgen früh abgeben. – Той трябва да предаде своето съчинение утре рано сутринта.

·         Wir sollen unsere Aufsätze morgen früh abgeben. – Ние трябва да предадем своите съчинения утре рано сутринта.

·         Ihr sollt eure Aufsätze morgen früh abgeben. – Вие трябва да предадете своите съчинения утре рано сутринта.

·         Sie sollen ihre Aufsätze morgen früh abgeben. – Те трябва да предадат своите съчинения утре рано сутринта.

Глаголът «müssen» се използва за изразяване на вътрешно убеждение да извършиш нещо или за действие по принуда. Той също така помага и да се предаде признаването на неизбежността на някакво действие, например:

·         Barbara muss ihre Mutter vom Flughafen abholen, weil sie einen schweren Koffer hat. – Барбара трябва да посрещне майка си на летището, защото тя има тежък куфар/багаж (вътрешна потребност).

·         Du musst alle Themen wiederholen, weil ihr morgen eine Kontrollarbeit schreiben werdet. – Ти трябва да повториш всички теми, тъй като утре ще имате контролна (принуда).

·         Petra musste sich dort erkälten, weil sie keine Jacke mitgenommen hat. – Петра трябва да се е простудила там, защото не беше взела яке със себе си (неизбежност).

Спрежението на глагола «müssen» изглежда така:

·         Dort muss ich nur Englisch sprechen. – Там трябва да говоря само на английски.

·         Dort musst du nur Englisch sprechen. – Там трябва да говориш само на английски.

·         Dort muss sie nur Englisch sprechen. – Там тя трябва даговори само на английски.

·         Dort müssen wir nur Englisch sprechen. – Там ние трябва да говорим само на английски.

·         Dort müsst ihr nur Englisch sprechen. – Там вие трябва да говорите само на английски.

·         Dort müssen sie nur Englisch sprechen. – Там те трябва да говорят само на английски.

Глаголите «wollen» и «möchten» служат за изразяване на различни степени на желание и намерение да се направи нещо.

Глаголът «wollen» предава твърдо намерение или желание нещо да се извърши, например:

·         Ich will meinen nächsten Urlaub in Spanien verbringen. – Аз искам да прекарам следващата си отпуска в Испания (твърдо намерение, план за бъдещето).

·         Ihre Eltern wollen im Herbst ihre Wohnung vermieten. – Нейните родители искат да дадат под наем жилището си от есента (твърдо намерение, план за бъдещето).

·         Petra will ihrer Freundin nicht lügen. – Петра не иска да лъже приятелката си (силно нежелание).

Спрежението на глагола «wollen» изглежда така:

·         Ich will diese Ereignisse in meinem nächsten Artikel beschreiben. – Аз искам/имам намерение (= твърдо намерение) да опиша тези събития в следващата си статия.

·         Du willst diese Ereignisse in deinem nächsten Artikel beschreiben. – Ти искаш да опишеш тези събития в следващата си статия.

·         Er will diese Ereignisse in seinem nächsten Artikel beschreiben. – Той иска да опише тези събития в следващата си статия.

·         Wir wollen diese Ereignisse in unserem nächsten Artikel beschreiben. – Ние искаме да опишем тези събития в следващата си статия.

·         Ihr wollt diese Ereignisse in eurem nächsten Artikel beschreiben. – Вие искате да опишете тези събития в следващата си статия.

·         Sie wollen diese Ereignisse in ihrem nächsten Artikel beschreiben. – Те искат да опишат тези събития в следващата си статия.

Глаголът «möchten» служи за изразява не на желания или вежлива молба,  мотивация да направите нещо, например:

·         Meine Schwester möchte eine schicke Sonnenbrille kaufen. – Моята сестра иска да купи елегантни слънчеви очила (желание).

·         Ihr Sohn möchte bitte heute um 14.20 hierher kommen. – Вашият син трябва да дойде тук днес в 14.20 (вежлива покана).

Спрежението на глагола «möchten» изглежда така:

·         Ich möchte diese Teesorte probieren. – Бих искала да опитам този сорт чай.

·         Du möchtest diese Teesorte probieren. – Би искал да опиташ този сорт чай.

·         Er möchte diese Teesorte probieren. – Той би искал да опита този сорт чай.

·         Wir möchten diese Teesorte probieren. – Ние искаме да опитаме този сорт чай.

·         Ihr möchtet diese Teesorte probieren. – Вие бихте искали да опитате този сорт чай.

·         Sie möchten diese Teesorte probieren. – Те биха искали да опитат този сорт чай.