ZU в ролята на предлог

В немският език малката частица ZU обикновено причинява много главоболия на изучаващите езика. Кой не знае крилата фраза "Kom zu mir!!!"? В това изречение виждаме първото и основно значение на "zu" – това е и основната роля на частицата –предлогът ZU означава "към", "на", "в".

Zur Tür gehen – отивам към вратата
Zum Himmel blicken – гледам в/към небето
Zum Martkt gehen – отивам на пазара, zur Schule gehen – отивам на училище, zur Arbeit gehen – отивам на работа, zu Bett gehen – лягам да спя(отивам в леглото), zur Ruhe gehen – отивам на спокойствие (да си почина, да полегна).

"Zu" може да стане „нагъл“ и да конкурира предлога "in". Например, мой приятел е роден в Берлин и аз говоря за него: "Er wurde zu Berlin geboren!". Описвайки Кьолн и неговата знаменита катедрала, може да се каже: "Der Dom zu Köln. – Кьолнската катедрала".

Освен това "zu" минава и през времето и всъщност го указва: zur Mitternacht - в полунощ, zu Weinachten - на Коледа, zum Geburtstag – за рожден ден; или, например, в далечните времена — zu (den) Zeiten Bismarks/ zu Bismarkszeiten – по времето на Бисмарк. Понякога ние казваме "zur Unzeit - не навреме, в лошо време (представката "un-" в немския език винаги показва антоним).
alles zu seiner Zeit – всичко има своето свреме / всяко нещо с времето си
zum ersten Mal – за първи път
Von Tag zu Tag – от ден на ден

"Zu" може да показва посока, цел, за какво служи този или онзи обект:
Wasser zum Trinken – питейна вода (вода за пиене)
Der Mensch ist zum Singen geboren. – Мъжът е роден певец (букв. Роден за пеене)
Er ist zum Heiraten zu jung. – Той е твърде млад за женитба.

"Zu" може да пояснява начин на предвижване: zu Fuß - пеша, zu Pferde - на кон, zu Schiff – с кораб. Er geht zu Fuß – Той идва пеша/пешком.
А изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil“ (Това е само част от истината) е напълно съотносим към употребата на частицата ZU.

По материали на Юрий Спивак.

"СЪОБЩАВАМ" - mitteilen, melden, berichten. Каква е разликата?

Тези глаголи, макар да имат относително еднакво значение, се използват в различни ситуации.

1. mitteilen über Akk. – съобщавам за нещо (по собствена инициатива, без принуда в ежедневието), cъобщавам, уведомявам, казвам.

Това е слаб глагол с делима представка mit-:
Ich teile mit teilte mit habe mitgeteilt
Präsens: Ich teile dir mit. – Аз ти казвам/Аз ти съобщавам.
Präteritum: Er teilte ihr darüber mit. – Той ѝ съобщи за това.
Perfekt: Sie haben uns erst gestern darüber mitgeteilt. – Те ни съобщиха за това едва вчера.

Да се опитаме да построим малко по-сложно изречение:
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wann ich in Deutschland ankomme.
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wenn ich in Deutschland ankomme.
Както е видно, контекста на изречението говори за бъдещевреме, макар да се използва  Präsens. Човек съобщава на друг за това, че ще идва в Германия. Това е общоприета практика в разговорния немски. Разликата е в използваните в немския вариант съюзи:
wann - когато (тогава, когато пристигна) – касае времето на пристигане
wenn - когато (съобщавам, ако дойда) – касае факта, че съм пристигнал
Освен това делимата представка mit- се поставя не в края на изречението, а в края на неговата първа част (главното изречение). Да се опитаме да разменим местата на главното и подчиненото изречение:
Когато пристигна (когато бъда) в Берлин, ще ти кажа. - Wenn ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.
Когато дойда (ако дойда) в Берлин, ще ти кажа. - Wann (sobald) ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.

Разбира се, има и други алтернативни глаголи в този контекст - erzählen, informieren, wissen lassen:
Wenn ich in Deutschland ankomme, erzähle ich dir davon. Wenn ich nach Deutschland komme, werde ich es dich wissen lassen. Sobald ich in Deutschland ankomme, informiere ich dich.

Както е видно смисълът на изречението не се мени. Но в тази тема разглеждаме и съпоставяме само mitteilen, melden, berichten.

2. melden (Akk.) – съобщавам за нещо, докладвам (за нещо/на някой), рапортувам. В какви случаи употребяваме точно този глагол? Ето два аспекта, които влияят на това решение:  

- когато съобщаваме на сътрудниците на някакви служби или ведомства за нещо достатъчно важно – за нарушение, произшествие, заболяване и т. н. Това это когда мы сообщаем о чем-то сотрудникам каких либо служб, ведомств о чём-л. достаточно важном (о нарушении, о происшествии, о болезни и пр.). Това, за което докладваме, се описва без предлог и е в Akkusativ. Необходимо е да припомним, че melden има много значения и негови синоними са глаголите erzählen и informieren. Понякога възниква въпрос: съобщавам, докладвам, рапортувам кому разсказвам кому (?) или информирам кого (?)

Запомнете! Съобщавам някому за нещо - Jemandem (Dat.) etwas (Akk.) melden.
Жената е съобщила на/в полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen gemeldet. (Perfekt)
Жената е разказала на полицията за тежко престъпление - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen erzählt (gemeldet). (Perfekt)
Жената е информирала полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat die Polizei ein schweres Verbrechen informiert (gemeldet). (Perfekt)
Съобщавам (къде?) в полицията за нещо - Etwas bei der Polizei melden.
Те са съобщили в полицията за злополука. - Sie haben bei der Polizei einen Unfall gemeldet.
Във всички случаи причината е в Аkkusativ.

- когато служителите на някакви ведомства или служби съобщават за нещо сериозно или важно с помоща на средствата за масова информация (по радио, ТВ, через Интернет).
Вестници съобщават за пожар в сграда на фабрика. - Zeitungen melden ein Feuer im Fabrikgebäude.
Пожарникари съобщават за локализацията на пожара. - Die Feuerwehr meldet die Lokalisierung des Feuers.
Има случаи, когато не се указва източника, т. е. кой съобщава за някакви събития или за нещо друго. В тези случаи изреченията са в Passiv.
Днес съобщиха първите резултати от изборите. - Heute wurde erste Wahlergebnisse gemeldet.

3. berichten - съобщавам, докладвам за събития (чрез средствата за масова информация). Възможно е да се посочи и точния източник на информацията:

Wie DPA (die Deutsche Presse Agentur) berichtet, hat die Presidentenwahl in Österreich gestartet. - Както ДПА съобщава, в Австрия започнаха (стартираха) президентските избори.

Акцентът в това изречение не е върху това, какво се случва, а върху източника на информацията.

Възможно е и да не се упоменава източника – изпозва се безличното es:
Es wird berichtet, dass ein starkes Erdbeben in Italien passiert ist. – Съобщава се, че в Италия се е случило (имало) силно заметресение. (В изречението няма източник, но информацията е проверена)
es wird berichtet – съобщава се (от някакъв източник) - безличен Passiv, където местоимението es винаги стои на първо място в изречението и управлява спомагателния глагол werden. Например: Es wird heute geregnet.- Днес вали дъжд.
Глаголът berichten е слаб глагол, в Perfekt в качеството на спомагателен глагол се използва haben.

Съществителното der Bericht – съобщение, репортаж, донесение, рапорт, отчет.
berichten über Akk. – съобщавам, докладвам, рапортувам за нещо. При такова управление на глагола е необходимо да се посочва източника и причината, акцентирайки на събитието.
Die New York Times berichtet über Unruhen im Süden des Landes. - "Ню Йорк Таймс" съобщава за масови безредици в южната част на страната.
Die französische Presse berichtet über den Terrorakt im Zentrum von Paris. – Френската преса съобщава за терористичен акт в центъра на Париж.

Разбира се, в немския език има ред други глаголи, които могат да заменят гореописаните в контекста на предаване на информация (sagen, senden, funken, informieren и др.). Но в тази тема разгледахме разликите между тези три.

НАРЕЧИЯ fertig/bereit – къде е разликата?

Да си готов (да си завършил, приключил нещо) или да си готов за нещо предстоящо, в немския език се изразява чрез две наречия - fertig и bereit.

1. fertig sein (mit D.) – готов съм, завършвам нещо
При употребата на наречието fertig в болшинството от случаите се указва, че вие сте завършили/приключили нещо. Ако това, което сте завършили, се изразява с помоща на съществително, то пред това съществително се слага предлога mit. Съществителното и определителния член са задължително в дателен падеж, тъй като предлога mit е от групата на предлозите, управлявани от Dativ.

Примери:
Аз вече приключих работата – Ich bin mit der Arbeit schon fertig.
Завършихте ли вече заданието/Готови ли сте със задачата? – Sind Sie mit der Aufgabe schon fertig?
Скоро завърших тази книга – Ich bin mit diesem Buch bald fertig.
Яденето още ли не е готово?Еда ещё не готова? – Ist das Essen noch nicht fertig?

2. bereit sein – готов съм (да направя нещо)
При употребата на bereit, в по-голямата част от случаите, изречението се дели на главно изречение и инфинитивна конструкция: “Готов съм да направя това – Ich bin bereit, das zu machen” (“Ich bin bereit” – главното изречение, а “das zu machen” – инфинитивна конструкция). Не забравяйте, че в инфинитивната конструкция пред глагола винаги има частица zu. Ако глагола е с делима представка, то zu стои между представката и глагола и се пише слято (например, aufzustehen).

Примери:
Готов съм да изпълня/направя задачата – Ich bin bereit, die Aufgabe zu machen.
Готов ли си днес да работиш (поработиш)? – Bist du bereit, heute zu arbeiten?
Готов ли сте след седмица да започнете работа? – Sind Sie bereit, in einer Woche die Arbeit aufzunehmen?
Още не съм готов да уча едновременно два езика – Ich bin noch nicht bereit, zwei Sprachen gleichzeitig zu lernen.
Анна и Мария, готови ли сте да разкажете своята/вашата история? – Anna und Marija, seid ihr bereit, eure Geschichte zu erzählen?