вторник, 22 януари 2019 г.

Как да кажем на немски "започвам". Глаголите beginnen и anfangen.



Кога и къде да ги използваме? Как да ги различаваме? По принцип те са синоними. Ето няколко примера:
Mein Arbeitstag beginnt ziemlich früh – Моят работен ден започва достатъчно рано.
Ich fange an, bei einer Firma zu arbeiten – Аз започвам работа в една фирма.
Нека да разгледаме двата глагола стъпка по стъпка.
Започваме с beginnen – започвам, подемам, предприемам (der Beginn - начало; zu Beginn – в началото, като за начало). Веднага трябва да отбележим, че този глагол е неправилен, което е видно и по неговите времеви форми:
beginnen - begann (ich) - begonnen (h)

Употребява се преимуществено по отношение на неодушевени предмети, когато става въпрос за началото на някакъв процес или събитие.
Събранието започва днес в седем вечерта. – Die Versammlung beginnt heute um 7 abends.
Изложбата започва утре. – Die Ausstellung wird morgen beginnen.
Филмът вече отдавна започна. – Der Film hat schon lange begonnen.
Дъждовният сезон в много азиатски държави започва през лятото. – Die Regenzeit in vielen asiatischen Ländern beginnt im Sommer.
При всеки отнас денят започва по различно време и това се явява относително периодично и относително постоянно явление (например през седмицата).
Wann beginnt dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започва твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann begann gestern dein/Ihr/euer Arbeitstag? - кога започна вчера твоя/Вашия/вашия работен ден?
Wann hat heute dein/Ihr/euer Arbeitstag begonnen? – кога започна днес твоя/Вашия/вашия работен ден?

В тези примери е видно как се изменя глагола в различните времеви форми.

Beginnen има също и предложно управление:
beginnen mit... (D) – използва се в тези случаи, когато се  „появява“ лице, насочено към обекта.
Аз започвам работа (бълг.) — Аз започвам „с“ работа (нем.) - Ich beginne mit der Arbeit...
Ich beginne mit dem Arbeitstag um... – Аз започвам работния ден в ...
Herr Müller beginnt mit seiner Arbeit erst morgen. - Господин Мюлер започва своята работа едва утре.
Frau Klein hat gestern mit ihrer Arbeit begonnen. - Госпожа Кляйн започна работата си вчера.
Ich begann heute um 8:00 Uhr mit meinem Arbeitstag. – Започнах работния си ден днес в 8:00 час.
Wann hast du heute mit deinem Arbeitstag begonnen? – Ти кога днес започна работния си ден?
Ich begann mit meinem Arbeitstag heute um 8:00 Uhr – Аз започнах с работния си ден днес в  8 часа.

beginnen може да се управлява и от друг предлог ако става въпрос за това, в качеството си на какъв започва да действа субекта. Например някакъв служител започва работа в качеството си на специалист или обикновен работник, а някой юноша започва да следва в университет.
beginnen als... (N) – започвам като... (в качеството си на...)

Herr Weber hat als einfacher Arbeiter begonnen. – Г-н Вебер започна работа като обикновен работник.  работать как простой рабочий
Herr Weber begann als einfacher Arbeiter. – Г-н Вебер започна като обикновен работник.
Меin Sohn hat als Student begonnen, und jetzt macht er die Aspirantur – Моят син започна като студент, а сега ще прави/защитава аспирантура. (besonderer Ausbildungsgang für Dissertanten an der Hochschule - пециален курс за обучение на докторанти в университета).
Sie begann als Schauspielerin in einem kleinen Provinztheater – Тя запона като актриса в малък провинциален театър.

Затова, задавайки въпрос, е необходимо да се отчетат обстоятелствата при употребата на глагола с помоща на останалите части на изречението.
Глаголът anfangen също се превежда като „започвам“, но се използва при одушевени предмети. Но може да има и изключения, когато anfangen указва за някакво действие или процес, които започват от нулата, а не са постоянни. Например работния ден, заниятията в училище/университета, новините по ТВ започват ежедневно и имат някаква периодичност.
Но, ако ние започваме нещо съвсем от начало, или стартираме някакъв процес, то тогава се използва anfangen.
an][fangen – започвам, пристъпвам към.
fange an (ich) – fing an (ich) – angefangen (h)
Не забравяйте, че "an-" в глагола anfangen се явява делима представка и, по правило, стои в края на изречението.
Ich fange nächste Woche an – аз започвам (от) следващата седмица. = Ich starte nächste Woche. (смисъла не се променя).
Er hat einen neuen Job gefunden und fängt bereits morgen an – Той намери нова работа и започва утре.
neu anfangen – започвам отначало
von vorn(е) anfangen – заповам с начало
klein anfangen – започвам с малко
je eher wir anfangen, desto besser – колкото по-рано започнем, толкова по-добре
Ако, например, в изречението в сегашно време има два глагола и anfangen е първият глагол, то престадвката "an-" се отделя, но не се слага в края на изречението: es fängt an zu regnen – започва да вали дъжд.
Morgen fange ich an, Sport zu treiben. – Утре започвам да се занимавам със спорт. Nächsten Monat fängt sie an, an der Universität zu studieren – Следващия месец тя започва да учи в университета.
Както е видно, в изреченията с два глагола "an-" остава в края на първата (главната) част, а пред втория глагол поставяме частицата "zu". Глаголът anfangen често изисква вторият глагол в изречението да бъде в инфинитив: “Аз започвам работа. - Ich fange an zu arbeiten”; “Те започват да говорят на немски - Sie fangen an Deutsch zu schprechen”.
В Präterit се случва същото: “Аз започнах да работя - Ich fing an zu arbeiten”; “Те започнаха да говорят на немски - Sie fingen an Deutsch zu schprechen”.
В Perfekt да се състави конструкция с два такива глагола е невъзможно, затова често инфинитивния глагол приема формата на съществително. Например изречението "Той започна живота си на ново" приема такъв алтернативен вариант "Er hat ein neues Leben angefangen – той започна нов живот", "Тя започна да пуши – Sie hat mit dem Rauchen angefangen".
Но, ако указваме, че именно ние започваме (действие, работа, процес), то глаголът получава предложно управление – какво точно започваме ние.
anfangen mit... (D) – започвам с...
Ich fange heute mit dem neuen Job an. – Днес заповам нова работа.
Fängst du morgen mit dem Deutsch an? – Ти започваш ли утре немски?
Sie fängt nächste Woche mit dem Jura(das) an. – Тя започва следващата седмица да учи право.
Jura studieren – Изучават право.
Sie fängt an, nächste Woche (das) Jura zu studieren/Sie beginnt nächste Woche, um Jura zu studieren

вторник, 30 октомври 2018 г.

Предлози за направление/посока на движението (nach, in, an, auf, zu)


Как да кажем "Аз отивам в Германия, в Швейцария, в Берлин, на море, на гарата, на работа, в аптеката, в училище, при родителите ми, при приятели“? Да разгледаме всички тези случаи подробно и ще се опитаме да ги класифицираче.
Случай първи: когато ние се отправяме към дадена страна, например в Германия или Полша. Използва се предлогът "nach", който указва за смяна на географско положение.
Ich fahre...NACH
1. ...nach Deutschland/Polen/Russland
Този предлог може да се използва и с градове.
2. ...nach Berlin/Warschau/Kiеw/Wien
Използва се и с континенти.
3. ...nach Europa/Asien/Аmerika
Болшинството страни в немския език се използват без определителен член.  Това са страните, които имат среден род.  Например: Deutschland, Holland, Grichenland, Finnland, Russland (das Land - страна); Österreich, Frankreich (das Reich - империя), а също и Belgien, Dänemark и др. Без член са и тези страни, чиито имена се явяват собствени, например Polen, Spanien, Italien и др.
Случай втори: предлогът, който се използва при страните от мъжки, женски род и множествено число е "in". Това са der Vatikan, der Iran, der Irak и болшинството страни от африканския континент африканского континента), женски род - die Schweiz, die Ukraine, die Türkei и др.; множествено число (die Niederlanden, die Philippinen, die USA и др., в това число и островите).
Ich fahre...IN
1. ...in die Schweiz/Ukraine/Slowakei
2. ...in den Vatikan/Iran
3. ...in die USA/Niederlande
Трети случай – това е предлогът "an". Той се използва за направление на движението, когато говорим за вода и водоеми.
Ich fahre...AN
1. ...an die Nordsee/Ostsee; ...ans Meer/Mittelmeer - това са морета
2. ...an den See/Bodensee - это озёра
3. ...an den Fluß; ...an die Elbe/Spree; ...an den Dnjepr/Rein - това са реки
Четвърти случай - предлогът "auf". Тук е много лесно, защото съвпада с нашето „отивам на...“. "АЗ отивам НА остров" – на немски е "Ich fahre AUF Insel".
Ich fahre...AUF
1. ...auf eine Insel - остров (die Insel)
2. ...auf die Kanarischen Insel - мн.число (Канарските острови)
3. ...auf die Krim
Пети случай - с предлога "zu". Използва се когато става въпрос за одушевени лица, имена и т. н.
Ich fahre...ZU
1. ...zu Marta/Alex - имена
2. ...zu Oma/Opa/Onkel – членове на семейството, роднини, хора (тук немците не използват членуване, но ако кажем zum Fater/Onkel, zur Mutter/Schwester, то това не се счита за грешка)
3. ...zur Schule; ...zum Bahnhof; ...zur Arbeit. Предлогът "zu" се явява някакъв универсален заместител на всички предлози за посока на движението, освен при случаите с "nach". Затова с него можем да заменим in, an, auf и това няма да е грешно.


Ich fahre ans Meer. Но!!! Ich fahre zum Meer - може, ако морето се явява целта на моето пътуване.
Ich fahre in die Apofheke/ zur Apotheke – отивам в аптеката/отивам до аптеката - може да се каже тогава, когато аптеката се явява крайна точка на посещението.
Ich fahre in die Schule/Ich fahre zur Schule – отивам в училище/ отивам на(до) училище (цел)
Ich fahre auf die Arbeit/Ich fahre zur Arbeit – отивам на работа (моята)/отивам до (моята) работа
Ich fahre ins Theater/Ich fahre zum Theater – отивам в театъра (на премиера или концерт)/ Отивам до театъра (крайна точка на маршрута, цел)
Ich fahre auf den Bahnhof/Ich fahre zum Bahnhof/Ich fahre an den Bahnhof – тук има цели три варианта всеки от тях има своето място. В случая "zu", като един от тях , също указва за определена цел (посрещам или откарвам/докарвам някого).

Необходимо е да припомним, че посоката на движението е акузативна конструкция, отговаряща на въпроса „къде“. Но когато се използват предлозите "nach" или "zu", те изискват след себе си Dativ.

четвъртък, 18 октомври 2018 г.

Отрицание в немският език - II част


Отрицателните местоимения в немския език са:
niemand - никой
nichts - нищо
kein – нито един, не, никакъв
keiner - никой
Отрицателните местоимения "niemand" и "nichts" имат значение, противоположно на "jemand" и "etwas".
Отрицателното местоимение "niemand" заменя существителното, обозначаващо одушевен предмет и се склонява като другите местоимения:
Niemand singt. – Никой не пее.
Ich werde es niemandem sagen – Няма да кажа на никого.

Отрицателното местоимение "nichts" заменя съществително, означаващо неодушевен предмет, но не се склонява.
Nichts rührt sich. – Нищо не се клати.
Wir hören nicht.s – Нищо не чуваме.
Особеностите на теци отрицания са в това, че с една дума имаме две отрицания. Използвайки "niemand" и "nichts" в изреченията, трябва да обърнем внимание къде се поставят.
Никой не дойде. - Niemand ist gekommen.
Никой не говори. - Niemand hat gesagt.
Никой нищо не каза (букв. Някой нищо не каза). - Jemand hat nichts gesagt.
Никой нищо не каза. - Niemand hat nichts gesagt
"Никой" изглежда като местоимение за 3-то лице, ед.число (той, тя, то), т.е. никой от тях. Затова при "niemand" и "jemand" няма множествено число. Ние не казваме „Никои не дойдоха“.
Никой не дойде (асоциираме с "er"/"der") - Nominativ

Ето и отрицанието в другите падежи:
Akkusativ Ich habe niemand(en) gesehen. (и двата варианта са правилни, т.к. в този падеж der се изменя, а die и das - не)
Dativ Ich habe niemandem gesagt. – Никому не казах. ( асоциираме с "ihm"/"dem")
"Нищо" - nichts (играе ролята на подлог).
Днес нищо не се случи. - Heute ist nichts passiert.
passieren - случвам се (това е глагол-изключение и в Perfekt спомагателния му глагол е "sein").
При мен днес нямаше нищо интересно - (няколко варианта)
Ich habe heute nichts Interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute habe ich nichts interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute hаtte ich nichts Interessantes. (Präterit)
interessant - интересно (наречие), интересен (прилагателное)
das Interessantes - интересно (има се предвид 3-то лице, ед. число, като местоимение "es")


Да вземем за пример глаголът "anrufen" – звъня; обаждам се (по телефона). Да не забравяме, че този глагол се управлява от Akkusativ и представката "an-" е делима (Ich rufe dich an.).
Niemаnd hat mich angerufen – Никой не ми е звънял.

Още примери:
besonder - особен (прилагателно) / das Besonderes – особено нещо (съществително).
Ich habe nichts Besonderes (Interessantes, Neues) gesehen. – Не видях нищо особено (интересно, ново).
Du hast mir niemals über die Reise gesagt. – Ти никога не ми (раз)каза за пътуването.
Niemand hat mir darüber mitgeteilt. – Никой не ми съобщи за това. 
(mitteilen – съобщавам някому за нещо)
Ich habe nichts darüber gewusst – Нищо не знам за това.
(wissen – знам нещо, kennen – познавам някой)

На въпросите "какво, къде, кога", на немски "was, wo, wann", отговаряме с „нищо, никъде, никога“ — nichts, nirgends/nirgendwo, nie/niemals
nie - никога
niemals – нито веднъж
Това са вече наречия. И те могат да бъдат дори в следния вид: Никога! Когато ми цъфнат налъмите! — Wenn's Kаtzen hagelt! Но в немското изречение нито има налъми, нито цъфтят. В немският език един от синонимите на „никога“ изразът «Wenn`s Katzen hagelt» = Когато завалят котки от небето» (дословен превод).
Тези отрицания не играят ролята на подлог, с тяхне се съгласуват съществителните.
Никога не съм бил в Италия. (това е Perfekt и ще има два глагола – спомагателен "sein" и смислов)
Ich bin nie in Italien gewesen.- Никога не съм бил в Италия.
Ich bin nicht in Italien gewesen... – Не съм бил в Италия.
Ich bin niemals in Italien gewesen. – Нито веднъж не съм бил в Италия.
Може да се използва и по-краткия вариант с Präterit
Ich war nie in Italien / Ich war niemals in Italien

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...