Подчинено изречение за време - Temporalsatz

Подчинено изречение за време отговаря на въпросите wann? (кога?), seit wann? (от кога?, от колко време?), wie lange? (колко; колко дълго?) и се въвезжда от съюзите als (когато), wenn (когато, ако), sooft (винаги, когато), während(докато; когато), solange (докато, през времето, докато;), bevor (преди да), ehe (преди да; докато), nachdem (след като), sobald (щом; щом като), bis (до), seit (от; откакто), seitdem (откакто).

Употреба на съюзите:
 Als се употребява за изразяване на еднократно действие в миналото.

Als die Menschen versammelt waren, schloss er die Tür ab.  - Когато хората се събраха, той затвори вратата.

Heines Kinderjahre fielen in die Zeit, als Napoleon mit seinen Truppen das Rheinland besetzte. Детските години на Хайне бяха в дните, когато Наполеон със своите войски завзел Рейнска област.

 Wenn се употребява в сегашно и бъдеще време;  а също така и изразява повтарящо се действие в миналото. В такива изречения често се срещат и думите immer, jedes Mal, oft.

Wenn du Hunger hast, mach dir ein Brot.
Ако / Когато искаш да ядеш, направи си сандвич.

Wenn das Wetter schön war, gingen wir immer in den Wald. Когато времето е хубаво, ние винаги ходим в гората.

 Sooft се употребява при повторяемост на действието.

Sooft das Wetter schön ist, gehen wir in den Wald.
Винаги, когато времето е хубаво, ходим в гората.

 Während и solange се употребяват при едновремено протичащи действия в главното и в подчиненото изречение.

Während bei uns das Schuljahr am 1. September beginnt, beginnt es in Japan im April. – Докато при нас учебната година започва на 1 септември, в Япония започва през април.

 Solange ich lebe, hoffe ich.
Докато живея, се надявам.

 Bevor и ehe се употребяват тогава, когато действието в подчиненото изречение се извършва преди действието в главното. Времевите форми на глаголите в подчиненото и главното изречения са еднакви.

 Dann bleiben noch einige Tage in August, bevor die Schule wieder beginnt. – Остават още няколко дни от август, преди да започне учебната гоидна.

Ehe wir das Zimmer verlassen, machen wir die Fenster zu.
Преди да напуснем стаята, ние затваряме прозореца.

 Nachdem и sobald се употребяват тогава, когато действието в подчиненото изречение предшества действието в главното. Ако в главното изречение сказуемото е в Präsens, то в подчиненото се използва Perfekt, а ако в главното се използва Präteritum, то в подчиненото - Plusquamperfekt.

Nachdem der Wolf aufgewacht war, wollte er weglaufen.
След като въкът се събуди, той искаше да избяга.

Nachdem ich mich an den Tisch gesessen habe, kommt der Kellner und bringt die Speisekarte. – След като седнах на масата, дойде сервитьора и донесе менюто.

 Sobald ich das Buch gelesen hatte, ging ich ins Bett.
Когато прочетох книгата, легнах да спя.

 Seit и seitdem указват за времето, откогато започва да тече действието в главното изречение.

Seit er sie liebt, ist er glücklich.
Откакто той я обича, е щастлив.

 Bis показва, че действието в главното изречение ще тече до тогава, докато не започне действието в подчиненото.

Ich warte sehr lange, bis sie kamen.
Чаках много дълго, докато те не дойдоха

Сложните изречения в немския език

Сложните изречения в немския език се състоят от две или повече прости изречения, едно от които се явява главно. Главното изречение подчинява допълнителните. Връзката между главното изречение и подчиненото може да бъде със съюз или без съюз.

Die Menschen reisen gern in andere Länder, weil sie andere Orte kennen lernen wollen. = Хората обичат да пътуват до други страни, защото те искат да опознаят други места.

Словоред в сложноподчинените изречения

Словоред в главното изречение

Ако главното изречение стои преди подчиненото, то словореда му може да бъде прав или обратен.

Er hat gestern gesagt, dass er heute in die Stadt fährt.
Gestern hat er gesagt, dass er heute in die Stadt fährt.
Вчера той каза, че днес идва в града.

Но ако главното изречение стои след подчиненото, то в него на първо място стои изменяемата част на сказуемото и след това подлога и второстепенните членове ва изречението.

Wenn die Sonne scheint, freut sich die Natur.
Когато слънцето грее, природата се радва.

Словоред в подчиненото изречение

Подчиненото изречение в немския език има особен словоред. Изменяемата част на сказуемото стои на последно място. На първо място стои съюзът или съюзната дума, след тях следват подлога и второстепенните части на изречението.

Ich esse immer in diesem Lokal, weil das Essen dort sehr gut ist. = Аз винаги ям в тази закусвалня (локал), затото храната там е много добра.

Der Vater möchte wissen, ob meine Fußballmannschaftgewonnen hat. = Баща ми иска да знае дали моят футболен отбор е спечелил.

В подчиненото изречение делимите представки на глаголите не се отделят.

Ich habe gesagt, dass ich früh aufstehe.
Аз казах, че ставам рано.

Подчинените допълнителни изречения

Подчинените допълнителни изречения отговарят на въпросите на косвените падежи (всички падежи без Nominativ), с предлог или без, и се въвеждат с помоща на съюзите  dass (че), ob (дали, ли) и съюзните думи wer (кой, който), was (което, каквото), wo (където), wohin (къде, където), wann (кога, когато), wie (как, както), wen (когото), wem (комуто) и др.

Ich weiß, dass seine Tochter Bananen gern isst.
Знам, че неговата дъщеря обича банани

Er fragte, ob ich heute ins Kino gehe.
Той пита ще ходя ли на кино.

Das Mädchen erzählte uns, wie es diese Sommerferien verbracht hatte. = Момичето ни разказа, как е прекарала лятната ваканция.

Das Mädchen erzählte uns, wo es diese Sommerferien verbracht hatte. = Момичето ни разказа, къде е прекарала лятната ваканция.

Подчинени определителни изречения

Те отговарят на въпросите welcher? (кой?), welche? (коя?, кои?) welches? (кое?), was für ein? (какъв /вид/?), was für eine? (каква?) и и се въвеждат от относителните местоимения, съгласувани със съществителното в главното изречение по род, число и падеж.

Das ist der Junge, der gut Deutsch spricht.
Това е момчето, което говори добре немски.

Das ist der Junge, den ich gut kenne.
Това е момчето, което аз добре знам /познавам/.

Das ist der Junge, dem ich das Buch gegeben hat.
Това е момчето, на което дадох книгата.

Пред относителните местоимения може да има предлог, от който зависи падежа.

Der Bus, auf den wir warten, verspätet sich.
Автобусът, който ние чакаме, закъснява.

Der Film, von dem alle sprechen, ist sehr interessant.
Филмът, за който всички говорят, е много интересен.

Преводът на изречения, въведени с местоименията dessen и deren, следва да започва със съществителното и след това местоимението.

Das ist der Junge, dessen Namen alle gut kennen.
Това е момчето, името на което всички добре знаят.

Das ist die Jungen, deren Namen alle gut kennen.
Това са момчетата, имената на които всички добре знаят.

Подчинени изречения за причина

Отговарят на въпроса warum? (защо?) и се въвеждат с помоща на съюзите weil и da (тъй като; защото). Тези съюзи си съвпадат по значение, но в употребата им има разлика. Съюзът da се употребява тогава, когато подчиненото изречение стои преди главното.

Meine Kollegin konnte mir gestern nicht helfen, weil sie keine Zeit hatte. = Моята колежка не можа да ми помогне вчера, защото нямаше време.

Da ich heute Zeit habe, gehe ich ins Kino. = Тъй като днес имам време, отивам на кино.

Подчинени изречения с условие

Отговарят на въпроса unter welcher Bedingung? (при какви условия?) и се въвеждат от съюзите wenn (ако) и falls (в случай, че).

Wenn ich morgen Zeit habe, gehe ich zu meinem Freund.
Ако утре имам време, ще отида при моя приятел.

Подчинените изречения, изразяващи условие могат да се използват и без съюз. В този случай спрегаемата част на глагола се поставя на първо място.

Habe ich morgen Zeit, gehe ich zu meinem Freund.
Имайки утре време, отивам при моя приятел.

Подчинени изречения за цел

Отговарят на въпроса wozu? (за какво?), zu welchem Zweck? (с каква цел?) и и се въвеждат с помоща на damit (за да).

Der Vater wollte mit dem jungen Wolfgang nach Italien fahren, damit der Sohn die italienische Musik studierte. = Бащата искаше да отиде с младия Волфганг в Италия, за да синът да изучи италианската музика.

Ако в главното и в подчиненото изречение е един и същи подлога, то damit се заменя инфинитивния оборот um ... zu.

Er wollte nach Italien fahren, um das Land besser kennen zulernen. = Той искаше да отиде в Италия, за да опознае по-добре страната.

Най-важните и най-често употребявани съюзи в немския език

Най-важните и най-често употребявани съюзи в немския език с  примери и класифицирани по категории:

 Съюзи, нямащи специфично значение:

was, dass – е:
Ich weiß, WAS das ist. – Аз знам, ЧЕ това е така.
Ich weiß, DASS er eine Schwester hat. – Аз знам, ЧЕ той има сестра.

ob – ли, дали:
Ich weiß nicht, OB er eine Schwester hat. – Аз не знам има ли той сестра / Аз не знам дали той има сестра.

wie – как:
Es ist interessant zu sehen, WIE sie gewachsen ist. – Интересно е да се види как тя е расте.

 Съединителни съюзи:

und – и, а:
Ich bin glücklich, UND das ist gut so. – Аз съм щастлива, и това е добре.
Du arbeitest, UND ich ruhe mich aus. – Ти работиш, а аз почивам.

sowie – както и:
Wir wünschen euch frohe Weihnachten SOWIE Gesundheit, Glück und Erfolg im neuen Jahr! – Желаем ви щастливо Рождество, както и здраве, щастие и успехи през новата година!

oder – или:
Soll ich lachen ODER weinen? – Да се смея или да плача?

beziehungsweise –или:
Er ist acht BEZIEHUNGSWEISE neun Jahre alt. – Той е на осем или девет години.

Противопоставящи съюзи:

aber – но:
Er hält sich für klug, ABER er irrt sich gewaltig. – Той се мисли за умен, но силно греши.

jedoch/allerdings, doch – обаче; но:
Wir haben alles Mögliche getan, JEDOCH/ALLERDINGS hat nichts geholfen./ Wir haben alles Mögliche getan, DOCH nichts hat geholfen. – Ние направихме всичко възможно, обаче/но нищо не помогна.

wohingegen/während – докато:
Sie ist blond, WOHINGEGEN/WÄHREND ihre Schwestern alle dunkelhaarig sind. – Тя е блондинка, докато нейните сестри са тъмнокоси.

 Съюзи за време:

wann – кога:
Im Fahrplan steht, WANN der nächste Bus fährt. – В разписанието е написано кога тръгва следващия автобус.

wenn – кога (регулярно действие в настоящето или в миналото):
WENN es regnet, bin ich traurig. – Когато вали дъжд, на мен ми е тъжно.
Immer WENN er aus der Schule kam, machte ihm die Mutter Essen. – Винаги, когато той се връща от училище, майката му приготвя обяд.

als – кога (едновременно действие в миналото(!) ):
ALS das passierte, war sie gerade mal drei Jahre alt. – Когато това се случи, тя беше  само на три години.

während – докато:
WÄHREND die Mutti auf Arbeit ist, herrscht zu Hause Chaos. – Докато мама е на работа, у дома цари хаос.

bevor – преди да:
BEVOR ich auch dem Haus ging, hatte ich gefrühstückt. – Преди да изляза от дома, аз закусих.

ehe – преди да; докато:
EHE wir ankamen, hatten wir eine ganze Stunde herumgeirrt. – Преди да дойдем, ние се лутахме цял час.
EHE ich es vergesse… – Докато не съм забравил...

nachdem – след като:
NACHDEM er sein Studium beendet hatte, machte er eine Weltreise. – След като приключи обучението си, той направи околосветско пътешествие.

bis – до/докато не:
Ich warte, BIS du kommst. – Чакам, докато не дойдеш.

sobald – когато; щом като:
SOBALD du fertig bist, sag Bescheid. – Когато бъдеш готов, кажи да знаем.

sooft – винаги, когато; колкото пъти:
SOOFT er aus dem Urlaub kam, brachte er uns Souvenirs mit. – Винаги, когато той излезе в отпуск, той ни носи сувенири.
Du kannst mich besuchen, SOOFT du willst. – Можеш да ме посещаваш колкото пъти искаш.

seit(dem) – откакто:
SEIT(DEM) sie das letzte Mal hier war, habe ich nichts von ihr gehört. – Откакто тя беше тук последния път, нищо не съм чул за нея.
SEIT(DEM) du hier bist, geht es mir gut. – Откакто си тук се чувствам добре.

 Съюзи за места:

wo – къде:
Ich weiß nicht, WO mein Schlüssel ist. – Аз не знам къде е ключа ми.

wohin – къде:
Ich weißt nicht, WOHIN ich meinen Schlüssel gelegt habe. – Аз не знам къде сложих ключа си.

woher – откъде:
Geh dahin, WOHER du gekommen bist. – Отивай там, откъдето си дошъл.

 съюзи за причина:

warum/wieso/weshalb – защо:
Sag mir bitte, WARUM/WIESO/WESHALB du auf mich böse bist! – Кажи ми, моля, защо ми се сърдиш!

weil – защото:
Ich kann dir nicht helfen, WEIL ich gerade eigene Probleme habe. – Не мога да ти помогна, защото сега имам свои проблеми.

da – тъй като:
DA er eine Panne hatte, kam er zu spät. – Тъй като имаше повреда, той пристигна късно.

denn – тъй като, защото, понеже:
Das stimmt nicht, DENN das würde bedeuten... – Това не е вярно, тъй като това би означавало ...

nämlich – защото, тъй като:
Bist du dir sicher? Ich habe NÄMLICH einen ganz anderen Eindruck. – Сигурен ли си? Защото аз съм с друго впечатление.

daran dass – заради това, че:
Das liegt DARAN, DASS du nie aufpasst. – Това е заради това, че никога не обръщаш внимание.

darum/deshalb, weshalb – затова:
Das Grundstück war ihm zu teuer, DARUM/DESHALB hat er es nicht gekauft./ Das Grundstück war ihm zu teuer, WESHALB er es sich nicht gekauft hat. – Парцелът беше твърде скъп, затова той не го купи.

zumal, wo doch – още повече, че:
Keine Ahnung, wie das passieren konnte, ZUMAL ich gar nicht da war. – Понятие си нямам как се е случило това, още повече, че мен ме нямаше.
Warum hast du das gemacht, WO du DOCH weißt, was ich darüber denke? – Защо си направил това, още повече, че знаеш, какво мисля?

jetzt wo, wenn – сега, вече:
JETZT, WO du Bescheid weißt... – Вече си в курса...
WENN wir schon mal hier sind... – Сега/вече сме тук...

 Следствени съюзи:

(so)dass – толкова... че:
Er arbeitete hart, (SO)DASS er krank wurde./ Er arbeitete SO hart, DASS er krank wurde. – Той работи толкова усилено, че се разболя.

somit/folglich – така, че/следователно:
Er ist schon 40, SOMIT/FOLGLICH ist er unser ältester Student. – Той е вече на  40, така, че той е нашия най-стар студент.

also – и така:
ALSO, kommen wir zurück zum Thema, bei dem wir stehen geblieben sind. – И така, да се върнем на темата, на която се спряхме.

 Условни съюзи:

wenn/falls – ако:
WENN/FALLS du es dir anders überlegst, wende dich an mich. – Ако размислиш, обърни се към мен.

im Falle wenn – в случай,че/в случай ако:
Nimmt den Regenschirm mit, IM FALLE WENN es regnet. – Вземете чадър, в случай ако завали.

(in)sofern, (in)soweit – доколкото:
Ich bin dafür, (IN)SOFERN/(IN)SOWEIT es sich nicht verhindern lässt. – Аз съм за, доколкото не може да се промени.

es sei denn/außer – освен ако:
Wir machen das genau so, ES SEI DENN/ AUSSER du hast eine bessere Idee. – Ние правим това точно така, освен ако нямаш по-добра идея.

sonst/ansonsten/andernfalls – иначе:
Ich muss unbedingt essen, SONST/ANSONSTEN/ANDERNFALLS verhungere ich. – Аз трябва да ям задължително, иначе ще умра от глад.

 Отстъпителни съюзи:

obwohl – въпреки, че:
OBWOHL das Wetter schlecht war, hatten wir ein tolles Wochenende. – Въпреки, че времето беше лошо, имахме страхотен уикенд.

wenn auch – макар и:
Ich habe es geschafft, WENN AUCH mit Mühe. – Правил съм го, макар и с мъка.

selbst wenn – дори и:
Versucht es, SELBST WENN es nicht klappt. – Пробвайте, дори и да не се получи.

wo – макар:
Ihr geht schon, WO es hier so schön ist? – Вече си тръгвате, макар тук да е толкова хубаво?

 Целеви съюзи:

um zu – за да /един и същи подлог/:
Ich lerne Deutsch, UM mehr Perspektiven ZU haben. – Аз уча немски език, за да имам повече перспективи.

damit/dass – за да (различни подлози):
Ich lerne Deutsch, DAMIT/DASS die Deutschen mich verstehen. – Аз уча немски език, за да ме разбират немците.

 Съюзи, изразяващи способ, средства:

womit – с какво:
Ich möchte gerne wissen, WOMIT er sich seinen Lebensunterhalt verdient. – Искам да знам с какво той си изкарва прехраната.

indem/damit dass – като:
Er verdient sein Geld, INDEM er nichts tut./ Er verdient sein Geld DAMIT, DASS er nichts tut. – Той печели парите си, като не /без да/ прави нищо.

 Ограничителни съюзи:

soweit/ so viel – доколкото:
SOWEIT/ SO VIEL ich weiß, ist er heute nicht im Büro. – Доколкото ми е известно, той днес не е в офиса.

 Сравнителни съюзи:

wie – като, както, колкото:
Sie ist so groß WIE ihre Schwester. – Тя е висока, колкото сестра си.

als –  от, отколкото:
Sie ist größer ALS ihre Schwester. – Тя е по-висока от сестра си.

als ob/ als wenn/ wie wenn – все едно, като, че ли:
Er schaut, ALS OB/ ALS WENN/ WIE WENN er nichts davon weiß. – Той изглежда така, все едно нищо не знае.

 Пояснителни съюзи:

das heißt – т. е.:
Ich bin schon auf Seite 350, DAS HEISST, ich bin fast fertig. – Аз съм вече на страница 350, т. е. скоро ще съм готов.

und zwar/ nämlich – а именно:
Ich suche ein Buch, UND ZWAR/ NÄMLICH... – Търся книга, а именно...

beziehungsweise – по-точно:
Ich habe ihm diese Woche nicht geschrieben, BEZIEHUNGSWEISE hatte ich einfach keine Zeit. – Аз не му писах тази седмица, по-точно – нямах време.

 Съюзи двойки:

entweder... oder... – или... или...:
ENTWEDER Sie gehen, ODER ich rufe die Polizei! – Или си отивайте, или ще повикам полиция!

sowohl... als auch... – и... и... / както...  така и...:
Ich spreche SOWOHL Spanisch ALS AUCH Französisch. – Говоря и/както испански, и/така и френски.

weder... noch... – нито... нито... /ни... ни... :
Ich spreche WEDER Spanisch NOCH Französisch. – Не говоря нито/ни испански, нито/ни френски.

nicht... sondern... – не... а...:
Ich spreche NICHT Spanisch, SONDERN Französisch. – Говоря не испански, а френски.

nicht nur... sondern auch... – не само... но също и...:
Ich spreche NICHT NUR Spanisch, SONDERN AUCH Französisch. – Говоря не само испански, но също и френски.

je... desto/umso... – колкото... толкова...:
JE mehr Sprachen du lernst, DESTO/UMSO leichter fällt es dir. – Колкото повече езици учиш, толкова по-лесно ще ти бъде.

einerseits... andererseits... – от една страна... от друга страна...:
EINERSEITS freue ich mich, ANDERERSEITS bin ich traurig. – От една страна се радва, от друга страна ми е тъжно.

zwar... aber... – въпреки... но... (за усилване на противопоставянето):
Ich bin ZWAR kein Profi, ABER ich helfe dir. – Въпреки, че не съм професионалист, аз ще ти помогна.

mal... mal... – веднъж... веднъж...
MAL funktioniert es, MAL funktioniert es nicht. – Веднъж работи, веднъж не работи.

teils... teils... – отчасти... отчасти:
TEILS war es gut, TEILS schlecht. – Отчасти беше добре, отчасти зле.

bald... bald... – ту... ту...:
BALD lacht er, BALD weint er. – Ту плаче, ту се смее.

Мнение на немски

Чрез тази статия ще се научим как да изразяваме мнението си на немски език.

В началото питаме как се отнася към предмета на обсъждане нашия събеседник:

Welcher Meinung sind Sie? – Какво е Вашето мнение?

Sind Sie einverstanden? – Вие съгласен ли сте?

Wie stehen Sie dazu? – Как се отнасяте към това?

Was war Ihr erster Eindruck? – Какво беше първото ви впечатление?

Gefällt es Ihnen? – Харесва ли ви?

А след това изразяваме своята гледна точка:

Ich denke, dass – Мисля, че ....

Ich weiß, dass – Аз знам, че ....

Ich glaube, dass - Смятам ...

Ich bin der Meinung, dass – Аз съм на мнение, че ...

Ich vermute, dass – Предполагам, че ...

Ich verspreche dir, dass – Обещавам ти, че ...

Ich wiederhole, dass – Аз повтарям, че ...

Für mich ist wichtig, dass – За мен е важно, че ...

Ich hoffe, dass – Надявам се, че ...

Ich bin sicher, dass – Сигурен съм, че ...

Ich bin überzeugt, dass – Убеден съм, че ...

Es tut mir leid, dass – Съжалявам, че ...

Ich bedauere, dass – Съжалявам, че ...

Ich bestätige, dass – Потвърждавам, че ...

Ich will, dass – Искам да ...

Es ist nett von dir, dass – Много мило от твоя страна, че ...

Ich bin enttäuscht, dass – Разочарован съм, че ...

Ich bin glücklich, dass – Щастлив съм, че ...

Ich habe das Gefühl, dass – Имам чувството, че ...

Ich bin stolz, dass – Гордея се, че ... 

Ich glaube/meine/denke nicht, dass... -  Не мисля, че…

Es sieht - nicht so aus, als ob..  – Това изглежда/не изглеждане така, сякаш…

Mir scheint, als ob.. – Струва ми се, че…

Ich sehe das so:.. -  Виждам това така: ..

Ich bin davon überzeugt, dass.. -  Убеден съм, че…

Ich möchte hervorheben/unterstreichen, dass... -  Искам да подчертая /да отбележа, че…

Ich stehe auf dem Standpunkt, dass... / Ich bin der Ansicht, dass... -  На мнение съм, че/ Вярвам, че...

Ich bin der festen Überzeugung, dass.. – Твърдо съм убеден,че...

Ich bin der Meinung, dass.. -  На мнение съм, че…/Считам, че…

Начало на изявлението:

Ich mochte mit…beginnen – Бих искал да започна с…

Ich habe … gelesen und habe…erfahren – Прочетох и научих...

Beginnen wir also – Да започнем с …

Soweit ich es beurteilen kann … - До колкото мога да кажа...

In erster Linie … - Преди всичко …

Es ist bekannt, dass … - Известно е, че …

Soweit ich kann … - Доколкото мога …

Was betrifft, so … - Що се отнася до …, то …

Ich beginne also mit … - И така, ще започна с…

Bevor ich …, möchte ich … - Преди да …, бих искал …

При развитие на мисълта

Man muss nicht vergessen, dass … - Не трябва да се забравя, че …

Man darf nicht ausser Acht lassen, dass … - Не трябва да се оставя без внимание това, че …

Es kommt jetzt darauf an, dass … - Работата е в това, че …

Dazu ist notwendig, dass … - За това е необходимо …

Ganz zu schweigen davon, dass … - Да не говорим, че …

Nach wie vor … - Както и преди …

Es ist schon so, dass … - Това е така, обаче …

Es gilt nun … - Сега следва …

Клишета за потвърждение, отрицание, предположения, съмнения и т. н.

Es fraglich ob … - Под въпрос е …

Es ist anzunehmen, dass .. – Може да се предположи, че …

Es ist kein Wunder, dass … - Не е чудно, че …

Wenn man so sagen darf … - Ако може да се каже така …

Ich wurde es kaum … - Аз едва ли ще…

Es nimmt nicht wunder, dass … - Не е чудно, че …

Geschweige denn, dass … - Да не говорим, че …

Etwas anders ist, wenn man … - Различно ще е, ако …

Es erscheint fraglich, ob … - Изглежда съмнително дали …

Es muss vorausgesetzt werden, dass … - Да предположим, че / Трябва да се приеме, че …

Обобщение на казаното

Zum Schluss kann ich sagen, dass … - В заключение мога да кажа, че …

Aus diesen Angaben geht hervor, dass… - От тези данни/факти става ясно, че …

Zusammenfassend kann man sagen, dass… - В обобщение може да се каже, че …

Das alles lauft auf folgendes hinaus … - Всичко това води до…

Insgesamt gesehen ist … - Като цяло са…

Daraus geht hervor, dass … - От това може да се заключи, че …

Kurz gesagt, kann man behaupten, dass… - На кратко / С една дума може да се каже, че …

Letzten Endes – Края на краищата …

Das fuhrte dazu, dass … - Това води до това, че …

Wie aus dem Gesagten hervorgeht … - Както е видно от казаното по-горе …

Ich bin zutiefst uberzeugt, dass… - Дълбоко съм убеден, че …

Ich meine, dass … - Мисля/Считам, че …

Meiner Meinung nach .. – По мое мнение, …

Глаголи-съществителни, оборот war + Infinitiv

Всеки глагол може да бъде превърнат в съществително, означаващо действие, например:

Das Spielen auf dem Rasen ist streng verboten. –Играенето в тревата е строго забранена.

Fragen kostet nichts. – Питането нищо не струва

Ето как става промяната:

fragen (питам) —> das Fragen (питане),

baden (къпя се) —> das Baden (къпане),

essen (ям) —> das Essen (хранене),

einkaufen (пазарувам) —> das Einkaufen (пазаруване).

Т. е.: просто вземаме инфинитива и поставяме пред него члена за среден род das (то: действието).

Подобни съществителни немците често използват там, където ние използваме глаголи:

Er geht zum Baden. – Той отиде на къпане. = Er geht baden.

Er war beim/am Baden, als der Einbrecher kam. – Дой е бил в банята /на къпане /дословно/, когато е влезнал крадеца.

Beim Baden – изразява се някакво продължаващо, дълго действие, по време на което може да се извърши някакво друго действие.

А може и така:

Wo warst du? – Ich war baden. – Къде беше? – Бях да се къпя.

Това е особен вид оборот – глаголът sein в минало време + Infinitiv – позволяващ да се изрази продължителност на действието в миналото. И така:

Wo warst du? – Ich war einkaufen. – Къде беше? – Бях в магазина/да пазарувам.

Ich war beim Einkaufen. – Аз бях на покупки.

Ich habe eingekauft. – Аз напазарувах (действието е актуално към настоящият момент).

Ich kaufte ein. – Бях да пазарувам (действието не е свързано с настоящето, просто разказ за минали събития).

На български може да се каже не само участвам, но и вземам участие; не само помагам, а и мога да помогна/оказвам помощ... Подобни устойчиви глаголни съчетания ползват с особена любов немците: Abschied nehmen – прощавам се (вземам си сбогом), zum Ausdruck bringen – изразявам (пристъпвам към изразяване), in Erfüllung gehen – изпълнявам (пристъпвам към изпълнение) … Такива глаголни съчетания могат да бъдати  не само със съществителни: zugute kommen – влиза в действие, за да се възползва, vor sich gehen – действам, действа се…

Именни форми на глагола - Partizip I и Partizip II

 Partizip I

Образува се с помоща на суфикса  -end и се употребява като определение, изменяйки се като прилагателно:

ein lesender Student – четящ студент
der arbeitende Mann – работещ човек

С частицата zu съответства на модалната конструкция haben и sein с инфинитив и се превежда като подчинено изречение.

Сравнете:

Das Buch ist zu lesen. – Книгата трябва да се прочете.
Das zu lesende Buch. - Книга, която трябва да се прочете.
Ich habe diese Ьbung zu machen. – Трябва да направя това упражнение.
Die zu machende Ьbung. - Упражнение, което трябва да направя.

Понякога се употребява като обстоятелство; тогава се превежда като деепричастие:

Ein Lied singend, ging er über die Straße. – Пеейки песен, той прекоси улицата.
Er steht singend unter der Dusche. – Той пее под душа.

 Partizip II

Образува се от болшинството глаголи с помоща на безударната представка ge- и суфикс: -t

fragen - gefragt, machen - gemacht, reisen - gereist

Силните глаголи образуват Partizip II с суфикса -en, като при това често се изменя кореновата им гласна:

lesen - gelesen, bleiben - geblieben, nehmen - genommen

Представката ge- не се използва при глаголи, имащи неделима представка или суфикс -ier:

besuchen - besucht, studieren - studiert, verstehen - verstanden, interessieren - interessiert

употребява се в качеството си на определение към съществителното:

ein gelesenes Buch – прочетена книга
der geschriebene Brief – написано писмо
die angekommene Touristen – пристигащи туристи

Употребява се в качеството си на именна част на сказуемото в Präsens и Imperfekt:

Das Cafe ist geöffnet. – Кафенето е отворено.
Das Museum war geschlossen. – Музеят беше затворен.

Понякога се използва в особени причастни обороти и се превежда като причастие в минало време:

In Göttingen angekommen, habe ich erst mein Institut besucht. – Пристигайки в Гьотинген, аз посетих само моя институт

Инфинитивни обороти. Просто за сложното!

В немския език има специални инфинитивни обороти um ... zu, ohne ... zu, anstatt ... zu, които се явяват независими подчинени конструкции и в значителна степен определят значението на главното изречение.

 Инфинитивния оборот um ... zu се използва при назоваването на цел, намерение, желание
Ich fahre nach München, um dort zu studieren — Аз отивам в Мюнхен, за да уча там.

Инфинитивния оборот ohne ... zu означава, че очакваното действие не се е случило, не се е състояло
Er verließ die Party, ohne sich zu verabschieden — Той напусна партито, без да се сбогува.

Инфинитивния оборот anstatt ... zu означава, че нещо/някой се „държи“ по различен начин от обичайното

Er ging ins Ausland, anstatt das Geschäft seines Vaters zu übernehmen - Той отиде в чужбина, вместо да поеме бизнеса на баща си

Такива инфинитивни обороти нямат собствен подлог. Те се отнасят към обозначени лица или предмети в главното изречение, изпълняващи ролята на подлог. Те могат да стоят както преди главното изречение, така и след него

Например:

Er verließ seine Heimat, um im Ausland zu studieren — Той напусна родината си, за да учи в чужбина
Um im Ausland zu studieren verließ er seine Heimat — За да учи в чужбина, той напусна родината си

Но ако подлозите в главното и подчинето изречение са различни, то тогава се използва не инфинитивен оборот, пълноценно подчинено изречение, въведено със съюзите damit, ohne ... das, anstatt ... dass.

Глагол в сегашно време (Präsens) ✌

Като начало трябва да запомним, че всеки глагол се състои от неизменяема част (корен) и изменяема част (окончание), която се променя тогава, когато променяме глагола по лице. С други думи – ние прибавяме различни окончания към корена.

Преди всичко, всеки глагол има изходна (неопределена) форма, която се нарича Infinitiv. За пример ще вземем глагола trinken – пия.

Ако вие искате да кажете: «аз пия», то от глагола trinken (пия),инфинитивна форма, се маха окончанието -en и се добавя окончание -e:
Ich trinke. 

Във формата за второ лице «ти пиеш» окончанието на инфинитива се променя на окончание -st.
Du trinkst.

Ако трябва да се каже «той (или тя, или то) пие», то окончанието на инфинитива се променя на окончание -t. 
Er (sie, es) trinkt. 

В множествено число, първо (wir - ние) и трето (sie - те) лице формата ще е една и съща форма, съвпадаща с инфинитива:
Wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). 

Интересен и важен е фактът, че вежливата форма в немския език произлиза от «те», а не от «вие», както е в българския език. В такъв случай, вежливото обръщение ще изглежда по следния начин (съвпада с инфинитивната форма на глагола):
Was trinken Sie? (Какво ще пиете?) 

Немската форма ihr (вие) се използва само в случай, че се обръщате към няколко човека, със всеки от които сте на «ти», т. е. при обръщение към добри познати, например приятели, деца: 
Was macht ihr? (Какво правите?) 

Още една малка сложност: понякога между корена и окончанието се слага буква  "e", без нея думата ще е непроизнесима:
arbeiten (работя): sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;
finden (намирам): er findet, du findest, ihr findet; 
atmen (дишам): er atmet, du atmest, ihr atmet;
rechnen (смятам, изчислявам): er rechnet, du rechnest, ihr rechnet. 

Местоимения, употребявани при кратки отговори на въпроси

Отговорите на различните въпроси могат да бъдат както пълни, така и кратки:

Ist das einer der größten Supermärkte in eurer Stadt? – Това един от най-големите супермаркети във вашия град ли е?
Ja, das ist einer der größten Supermärkte in unserer Stadt. – Да, това е един от най-големите супермаркети в нашия град (пълен отговор).
Ja, das ist einer. – Да, (един от най-големите) (кратък отговор).

При формирането на краткия отговор от пълния, неопределителния член «einer» и съществителното «Supermarkt» се превърна в неопределеното местоимение «einer», използвано за заместване на съществителното. Да разгледаме и другите примери за пълни и кратки отговори с утвърдителен и отрицателен характер:

Ist das eine Sommerjacke? – Това лятно яке ли е?
Ja, das ist eine Sommerjacke. – Ja, das ist eine Sommerjacke. – Да, това е лятно яке (пълен утвърдителен отговор).
Ja, das ist eine. – Да, (лятно) (кратък утвърдителен отговор).
Nein, das ist keine Sommerjacke. – Не, това не е лятно яке (пълен отрицателен отговор).
Nein, das ist keine. – Не, (не е лятно) (кратък отрицателен отговор).

Ако задавате въпрос за принадлежност, то пълните и кратките отговори ще изглеждат така:

Wem gehört diese Garage? – Чий е този гараж?
Das ist seine Garage. – Този гараж е негов (пълен отговор).
Das ist seine. – Негов е. (кратък отговор).

Показаните по-горе примери демонстрират формирането на кратки отговори в единствено число, където съществителното се заменя от местоименията «eine» и «seine». В множествено число съществителните имена се заместват от местоимението « някой, някоя, някое, някои; някакъв, какъв – welche», позволяващо да се избегне повторението на съществителното в отговора, например:

Sind das Wasserkraftwerke? – Това хидроелектростанции ли са?
Ja, das sind Wasserkraftwerke. – Да, това са хидроелектростанции (пълен отговор).
Ja, das sind welche. – Да (кратък отговор).
Brauchen deine Kinder noch Hefte? – Твоите деца имат ли нужда от още тетрадки?
Nein, sie haben noch welche. – Не, те имат още (кратък отговор).
Sind das ihre Hefte? – Това техните тетрадки ли са?
Ja, das sind ihre. – Да, техните (кратък отговор).
Sind das Arbeitshefte? – Това работни тетрадки ли са?
Nein, das sind keine. – Не, не са (кратък отговор).