Разговор по телефона

Телефонът, като средство за комуникация, е заел много важно и значително място в живота ни. Често използваните „обаждам се (по телефона)“, „позвънявам по телефона“, „говоря по телефона“, „звъня някому“, „свързвам се по телефона“ не винаги могат да се преведат дословно от един език на друг. Немският не прави изключение. Нека да разгледаме няколко примера.

Свързвам се по телефона/намирам някого по телефона - telefonisch erreichen (достигам посредством телефона). Глаголът "erreichen" често се използва в контекста на "достигам нещо или някой“. Изразът "как мога да стигна до гарата, центъра на гра, хотела?" на немски буквално се превежда "как да достигна/да се добера до гарата, центъра на гра, хотела?" — Wie erreiche ich den Bahnhof (die Stadtmitte, das Hotel)? Това е първото значение на "erreichen"- какво да направя за да стигна до някакво място. В нашия случай трябва да стигнем до човек посредством телефон. Този, до който достигаме или това, до което стигаме в изречението са в Akkusativ (erreichen+ Akkusativ). Немците не казват „обаждам се ДО някого“, те казват "обаждам се (къде?) – за да достигна адресата".

Пример. Търсим определен човек – ходили сме до дома му, на работата му и не сме го намерили. Не сме могли да го намерим и по телефона, не можем да се свържем с него.
Ich bin bei ihm zu Hause und auch im Büro vorbeigekommen. Aber er war nicht da. Ich konnte ihn auch nicht telefonisch erreichen.
Отбележете, че в изречението няма „да му позвъня“, а има „достигам до него посредством телефона“.

Говоря по телефона с някого — telefonieren mit + (Dativ)
telefonieren – това не е звъня на някого!!!, а точно и конкретно „разговарям с някого по телефона. Този, с който ние разговаряме по телефона, ние „управляваме“ чрез предлога mit, a този предлог изисква след себе си Dativ.

Разбира се, има и друг вариант - am Telefon sprechen
— Ich habe eine Freundin. Sie mag seher telefonieren. Sie kann mit ihren Freundinnen stundenlang am Telefon sprechen. Für mich ist es unvorstellbar, so lange mit jemandem zu televonieren.
Аз имам приятелка. Тя много обича да говори по телефота. Тя може с часове да говори по телефона със своите приятелки. За мен е немислимо толкова дълго с някого да разговарям по телефона.
— Sie hat keine Zeit für die Arbeit. Sie spricht immer am Telefon. Sie telefoniert ständig mit allen Freunden und Bekannten.
Тя няма време да работи/за работа. Винаги говори по телефона. Тя постоянно разговаря по телефона със всичките си приятели и познати.
— Wir telefonierten etwa anderthalb Stunden, aber nicht entschieden, wo wir den Abend verbringen könnten. 
Говорихме около час и половина по телефона, но така и не решихме къде да прекараме вечерта.

Звъня някому по телефона - anrufen + (Akkusativ)
Защо Akkusativ? Фразата "утре ще ТИ позвъня по телефона" вече говори за  Dativ - кому?. Но не и за немците. Глаголът "anrufen" означава "призовавам някого посредством (с помоща) на телефона". Освен това не бива да забравяте, че представката"аn- " е делима и в Präsens отива в края на изречението.
— Morgen rufe ich dich an. – Утре ще ти се обадя
— Ruf mich bitte morgen an! – Позвъни ми утре! (повелително наклонение)
— Hast du ihn gestern angerufen? – Ти звъня ли му вчера?

Променям номера на телефона - die Telefonnummer wechseln
Понякога по различни причини хората сменят операторите и телефонните си номера. Как да кажем това на приятелите си? Има ситуации, когато звъним, но отсреща се включва телефонен секретар или гласова поща.

— Hallo, Wolfgang! Peter ist am Telefon! Ich weiß nicht genau, wann du nach Berlin ankommen wirst. Meine Telefonnummer habe ich vor kurzem gewechselt. Hier ist meine neue Nummer, die 0162 4942331 lautet. Du kannst mich unter dieser Nummer erreichen. Ok, ruf mich bitte auf meinem Handy an, wenn du in Berlin ankommst.

Да направим разбор на монолога.
Употребата на "ankommen" е оправдано в случаите, когато някой някъде пристига. Нека не забравяме, че представка an- е делима.
Предлогът "nach" по отношение на град е оправдано городам оправдано, когато някой все още не е пристигнал, намира се в движение към целта или изразява намерение. Същата е ситуацията, когато става въпрос и за държави, подразбира се рпомяната на географското положение. Ако обектът вече е пристигнал, то тогава се използва предлога "in".
Du kannst mich unter dieser Nummer erreichen. - (дословно) Ти можеш да достигнеш до мен чрез този номер.
Ich bin leider nicht zu erreichen. - устойчив немски израз, означаващ „Нямам достъп/Не съм достъпен/Извън обхват съм“.
Ok, ruf mich bitte auf meinem Handy an, wenn du in Berlin ankommst.
Обърнете внимание на израза "звънни ми на мобилния телефон". Немците казват не "къда?", а използват "auf + Dativ" (на моето Handy). Добре е да се запомни това. Освен това тук виждаме не "nach Berlin", а "in Berlin" - т.е. когато (ако) ти вече бъдеш в Берлин. Подчиненото изречение със съюза "wenn" изисква обратен словоред и изпраща смисловия глагол в края на изречението, без да изменя формата си за 2-ро лице, ед. число. И при това представката  "an-" не се отделя.

Запис на телефонен секретар - Aufzeichnung auf einem Anrufbeantworter
Да си представим, че искате да направите запис на телефонният ви секретар, с който искате да съобщите на всички звънящи, че в момента не сте достъпен и ще прослушате съобщенията си по-късно.
Нужните думи са:
der Anschluss - връзка
die Nachricht – новина, съобщение, вест, известие
hinterlassen - оставям (след себе си)

Образецна на текста (един от многото вариант):
— Guten tag! Hier ist der Anschluss 32 92 14. Ich bin leider nicht zu erreichen. (Ich bin leider unerreichbar) Bitte hinterlassen Sie ihre Nachricht nach dem Signalton oder rufen Sie mich später an.
Добър ден! Това е номер 329214. В момента не съм тук (не съм достъпен). Моля оставете съобщението си след сигнала или позвънете по-късно.

ZU и глаголите

"zu" като представка.
Er machte die Tür zu. – Той затвори вратата.
Er hat das Profil zugedreht. – Той се обърна настрани/Той застана в профил.

В първото изречение "zu" стои в края и е неразбираемо какво прави там. А ето във второто се е „залепил“ към причастието Partizip II. Това са великите и могъщи немски представки, които могат да се делими и неделими. "Zu" винаги е делима и, когато глагол с представка zu се спряга, то тя, отделяйки се, отива в края на изречението. В първия пример "Er machte die Tür zu" (Präterit) тя се отделя. Ако използваме Perfekt или Plusquamperfekt, то тогава "zu" пуска "ge" между себе си и основната част на глагола: zu + ge + Partizip II.

Няколко примера:
zufügen – прибавям; причинявам, доставям (неудобство, вреда)
ein Leid zufügen - причинявам страдание, болка, мъка

Всичкизнаят израза "Es tut mir Leid“ – Съжалявам. (Това ми причинява болка, страдание)
Er hat mir ein Leid zugefügt. – Той ми е причинил страдание.
Schaden zufügen – причинявам вреда
Die Diebe haben Schaden zugefügt. – Крадците са нанесли/причинили вреда, щета. 
zusetzen – прибавям, добавям
Dem Wein Wasser zusetzen – доливам вода във виното

Предложно управление на глаголи чрез „zu“
werden + zu + Dativ — ставам нещо/някой
zum Arzt werden – ставам лекар - Er wurde Arzt. – Стана лекар.

Какво е "предложно управление на глагол"? Това е още една област от немската граматика, затрудняваща тези, чийто майчин език не е от групата на романските езици. Предложното управление е глагол + предлог, като предлога указва за падежа на съществителното след глагола. Сред големия брой глаголи в немския език има много малки „роби“ – предлозите. Те са завинаги свързани и на всякъде със своите „господари“ (глаголите), но понякога предлозите не се превеждат: zu Staub werden – ставам на прах/пепел, zum Manne werden – ставам мъж, zum Verräter werden – ставам предател. В последните два примера "zu" не се превежда.
Глаголът "gehören - принадлежа, спадам (към нещо)" чоже да се използва както с "zu", така и без нея: gehören + (zu) + Dativ
Das gehört zu mir = Das gehört mir — Това ми принадлежи.

Глаголът "gratulieren" не може да се използва без двоен Dativ и тук "zu" играе ролята на свръзка:
gratulieren + Dativ + zu + Dativ
Ich gratuliere dir zum Geburtstag! — Поздравявам те за рождения ден.

Още една знаменита фраза: Ich habe viel zu tun! – Много съм зает (дословно – имам много (неща) да правя или имам много ангажименти). "tun" е синоним на "machen" — правя. А сам оборот се явява "инфинитивен":
haben/sein + zu + Infinitiv

Още един ример със "sein", когато частицата zu не се превежда. Учителка по литература се обръща строго към учениците, посочвайки огромна книга („Война и мир“ примерно) с думите: "Dieses Buch ist zu lesen! – Тази книга трябва да се прочете!

Инфинитивен оборот с „zu“

Изречението "Радвам се да те видя" обикновено е объркващо: Ich freue mich, dich zu sehen. Втова кратко изречение има два глагола: sich freuen – радвам се (възвратен и на двата езика) и sehen – виждам/гледам. При тази конструкция се спряга първия глагол, а втория стои в края на изречението в Infinitiv:
Verb + zu + Verb Infinitiv
Представете си два овена на пътечка. И никой не иска да отстъпи на другия. И тук се появява едно малко агънце („zu“), което може да ги помири.

Sie schwören, es nie wieder zu tun. – Те се кълнат повече никога да не правят това.
Wir bitten euch, den Brief zur Post zu bringen. – Молим ви да отнесете писмото до пощата.
Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen. – Разрешавам му да си отиде у дома.
Защо е нужно това? За да се избегнат по-сложни констукции.
Ich erlaube, dass er nach Hause geht = Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen.
Es freut mich, Sie hier zu treffen = Es freut, dass ich Sie hier treffe

Както е видно, вариантът с частицата "zu" за немците е много удобен, докато за нас е малко непонятен. И при това е много по-опростен. Само германците могат да разберат защо се използва по-често. Това е тяхното решение и ние трябва само да го уважаваме и приемаме. Това е техният език, тяхното мислене.

Кога се използва "zu" и кога не

Има обаче и изречения с два глагола, при които „zu“ отсъства. Нека да разгледаме няколко примера:
Ich bitte dich , Hausaufgaben zu machen. – Моля те да направиш домашните си работи/задания.
Ich kann dir helfen. – Мога да ти помогна.
Ich beschloss, "Kaufland" zu besuchen. – Решила съм да посетя „Кауфланд“.
Man kann dort alles billiger kaufen. – Там всичко може да се купи по-евтино.
- Ich möchte meine Garderobe aktualisieren. – Искам да обновя гардероба си.
- Ich hаbe vor, einkaufen zu gehen. – Имам (намерение) да отида на покупки.

В някои от изреченията се поставя "zu" пред втория глагол. И това наистина е правилно. Когато в рамките на едно изречение има два глагола, които се отнасят към един подлог, то схемата при тях е: Verb + zu + Verb Infinitiv.

Нека да се обърнем и внимание къде не е необходимо използването на "zu"
1. Когато първия от глаголите е модален.
- Ich mag Fisch fangen. Ich mag das Rad fаhren. Er will schlafen. Sie möchte fernsehen. Wir dürfen hier spielen.

2. Когато на първо място е глагол глагол, изразяващ усещания (fühlen, sehen, hören)
- Ich sehe sie kommen. – Аз виждам (как) тя идва.
- Ich höre sie singen. – Аз слушам (как) тя пее
Много често на български превеждаме тези изречения с помоща на „как“. Но на немски думата "wie" в тези изречения я няма.

3. Когато първият глагол е глагол за движение:
- Ich gehe Pizza kaufen. – Аз отивам за пица.
- Ich fahre sie kennen lernen. – Отивам да се запозная с нея.

4. Глаголи-изключения - lassen, bleiben
- Ich bleibe heute zu Hause schlafen. – Оставам днес у дома да спя.
- Ich lasse meine Haare schneiden. – Постригвам се.

ZU като усилваща или непреведима част от речта

"Zu" може да ни обърква и в същото време да украсява речта, да бъде загадъчна и непреведима част от изречението, а може да бъде и незаменима:
Изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil – „Това е само част от истината“съвсем разбива всички наши стереотипи.
Ималко поезия: "Oh, wir waren dort zu zweit, an dem Strande des Meeres!.. – О, ние бяхме там двамата, на брега на морето..."

Освен това "zu" помага за построяването на безброй фразеологични конструкции:
zum mindesten – най-малкото, поне
zum wenigsten - най-малкото, поне
zum Beispiel - например
zum Schluss - в заключение
zum Gluck – за щастие
zum Mittagessen – за обед
zum mitnehmen – вземам със себе си (по отношение на храна)
zum gleichessen – тук, сега (по отношение на храна)

"Zu" все още не се „кротва“ и се ползва и по отношение на финанси, пари. В този случай показва стойност:
eine Zigarette zu dreißig Cent – цигара за 30 цента
das Kilo zu fünf Euro - килограма за пет евро

"Zu" може всичко да затваря: die Tür ist zu!, Du!.. schließ bitte die Tür zu!, Tür zu!, Zu!!!
Er arbeitet ab und zu. – Той работи понякога/от време на време.

"Zu" може да бъде и „допинг“ и да усилва значенията: zu jung – твърде млад, zu teuer – твърде скъпо, zu sehr – твърде много
Das ist doch zu sehr! – Това вече е прекалено/ твърде много!
Das Buch ist zu groß! – Книгата е твърде голяма.

"Zu" можеда е вълшебна и да показва промяна на състояние или обстоятелство:
Zum Manne heranwachsen – превръщам се в/ставам мъж
Zum Verräter werden – ставам предател
Zu Staub werden – ставам на прах

Благодарение на Юрий Спивак.

ZU в ролята на предлог

В немският език малката частица ZU обикновено причинява много главоболия на изучаващите езика. Кой не знае крилата фраза "Kom zu mir!!!"? В това изречение виждаме първото и основно значение на "zu" – това е и основната роля на частицата –предлогът ZU означава "към", "на", "в".

Zur Tür gehen – отивам към вратата
Zum Himmel blicken – гледам в/към небето
Zum Martkt gehen – отивам на пазара, zur Schule gehen – отивам на училище, zur Arbeit gehen – отивам на работа, zu Bett gehen – лягам да спя(отивам в леглото), zur Ruhe gehen – отивам на спокойствие (да си почина, да полегна).

"Zu" може да стане „нагъл“ и да конкурира предлога "in". Например, мой приятел е роден в Берлин и аз говоря за него: "Er wurde zu Berlin geboren!". Описвайки Кьолн и неговата знаменита катедрала, може да се каже: "Der Dom zu Köln. – Кьолнската катедрала".

Освен това "zu" минава и през времето и всъщност го указва: zur Mitternacht - в полунощ, zu Weinachten - на Коледа, zum Geburtstag – за рожден ден; или, например, в далечните времена — zu (den) Zeiten Bismarks/ zu Bismarkszeiten – по времето на Бисмарк. Понякога ние казваме "zur Unzeit - не навреме, в лошо време (представката "un-" в немския език винаги показва антоним).
alles zu seiner Zeit – всичко има своето свреме / всяко нещо с времето си
zum ersten Mal – за първи път
Von Tag zu Tag – от ден на ден

"Zu" може да показва посока, цел, за какво служи този или онзи обект:
Wasser zum Trinken – питейна вода (вода за пиене)
Der Mensch ist zum Singen geboren. – Мъжът е роден певец (букв. Роден за пеене)
Er ist zum Heiraten zu jung. – Той е твърде млад за женитба.

"Zu" може да пояснява начин на предвижване: zu Fuß - пеша, zu Pferde - на кон, zu Schiff – с кораб. Er geht zu Fuß – Той идва пеша/пешком.
А изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil“ (Това е само част от истината) е напълно съотносим към употребата на частицата ZU.

По материали на Юрий Спивак.

"СЪОБЩАВАМ" - mitteilen, melden, berichten. Каква е разликата?

Тези глаголи, макар да имат относително еднакво значение, се използват в различни ситуации.

1. mitteilen über Akk. – съобщавам за нещо (по собствена инициатива, без принуда в ежедневието), cъобщавам, уведомявам, казвам.

Това е слаб глагол с делима представка mit-:
Ich teile mit teilte mit habe mitgeteilt
Präsens: Ich teile dir mit. – Аз ти казвам/Аз ти съобщавам.
Präteritum: Er teilte ihr darüber mit. – Той ѝ съобщи за това.
Perfekt: Sie haben uns erst gestern darüber mitgeteilt. – Те ни съобщиха за това едва вчера.

Да се опитаме да построим малко по-сложно изречение:
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wann ich in Deutschland ankomme.
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wenn ich in Deutschland ankomme.
Както е видно, контекста на изречението говори за бъдещевреме, макар да се използва  Präsens. Човек съобщава на друг за това, че ще идва в Германия. Това е общоприета практика в разговорния немски. Разликата е в използваните в немския вариант съюзи:
wann - когато (тогава, когато пристигна) – касае времето на пристигане
wenn - когато (съобщавам, ако дойда) – касае факта, че съм пристигнал
Освен това делимата представка mit- се поставя не в края на изречението, а в края на неговата първа част (главното изречение). Да се опитаме да разменим местата на главното и подчиненото изречение:
Когато пристигна (когато бъда) в Берлин, ще ти кажа. - Wenn ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.
Когато дойда (ако дойда) в Берлин, ще ти кажа. - Wann (sobald) ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.

Разбира се, има и други алтернативни глаголи в този контекст - erzählen, informieren, wissen lassen:
Wenn ich in Deutschland ankomme, erzähle ich dir davon. Wenn ich nach Deutschland komme, werde ich es dich wissen lassen. Sobald ich in Deutschland ankomme, informiere ich dich.

Както е видно смисълът на изречението не се мени. Но в тази тема разглеждаме и съпоставяме само mitteilen, melden, berichten.

2. melden (Akk.) – съобщавам за нещо, докладвам (за нещо/на някой), рапортувам. В какви случаи употребяваме точно този глагол? Ето два аспекта, които влияят на това решение:  

- когато съобщаваме на сътрудниците на някакви служби или ведомства за нещо достатъчно важно – за нарушение, произшествие, заболяване и т. н. Това это когда мы сообщаем о чем-то сотрудникам каких либо служб, ведомств о чём-л. достаточно важном (о нарушении, о происшествии, о болезни и пр.). Това, за което докладваме, се описва без предлог и е в Akkusativ. Необходимо е да припомним, че melden има много значения и негови синоними са глаголите erzählen и informieren. Понякога възниква въпрос: съобщавам, докладвам, рапортувам кому разсказвам кому (?) или информирам кого (?)

Запомнете! Съобщавам някому за нещо - Jemandem (Dat.) etwas (Akk.) melden.
Жената е съобщила на/в полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen gemeldet. (Perfekt)
Жената е разказала на полицията за тежко престъпление - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen erzählt (gemeldet). (Perfekt)
Жената е информирала полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat die Polizei ein schweres Verbrechen informiert (gemeldet). (Perfekt)
Съобщавам (къде?) в полицията за нещо - Etwas bei der Polizei melden.
Те са съобщили в полицията за злополука. - Sie haben bei der Polizei einen Unfall gemeldet.
Във всички случаи причината е в Аkkusativ.

- когато служителите на някакви ведомства или служби съобщават за нещо сериозно или важно с помоща на средствата за масова информация (по радио, ТВ, через Интернет).
Вестници съобщават за пожар в сграда на фабрика. - Zeitungen melden ein Feuer im Fabrikgebäude.
Пожарникари съобщават за локализацията на пожара. - Die Feuerwehr meldet die Lokalisierung des Feuers.
Има случаи, когато не се указва източника, т. е. кой съобщава за някакви събития или за нещо друго. В тези случаи изреченията са в Passiv.
Днес съобщиха първите резултати от изборите. - Heute wurde erste Wahlergebnisse gemeldet.

3. berichten - съобщавам, докладвам за събития (чрез средствата за масова информация). Възможно е да се посочи и точния източник на информацията:

Wie DPA (die Deutsche Presse Agentur) berichtet, hat die Presidentenwahl in Österreich gestartet. - Както ДПА съобщава, в Австрия започнаха (стартираха) президентските избори.

Акцентът в това изречение не е върху това, какво се случва, а върху източника на информацията.

Възможно е и да не се упоменава източника – изпозва се безличното es:
Es wird berichtet, dass ein starkes Erdbeben in Italien passiert ist. – Съобщава се, че в Италия се е случило (имало) силно заметресение. (В изречението няма източник, но информацията е проверена)
es wird berichtet – съобщава се (от някакъв източник) - безличен Passiv, където местоимението es винаги стои на първо място в изречението и управлява спомагателния глагол werden. Например: Es wird heute geregnet.- Днес вали дъжд.
Глаголът berichten е слаб глагол, в Perfekt в качеството на спомагателен глагол се използва haben.

Съществителното der Bericht – съобщение, репортаж, донесение, рапорт, отчет.
berichten über Akk. – съобщавам, докладвам, рапортувам за нещо. При такова управление на глагола е необходимо да се посочва източника и причината, акцентирайки на събитието.
Die New York Times berichtet über Unruhen im Süden des Landes. - "Ню Йорк Таймс" съобщава за масови безредици в южната част на страната.
Die französische Presse berichtet über den Terrorakt im Zentrum von Paris. – Френската преса съобщава за терористичен акт в центъра на Париж.

Разбира се, в немския език има ред други глаголи, които могат да заменят гореописаните в контекста на предаване на информация (sagen, senden, funken, informieren и др.). Но в тази тема разгледахме разликите между тези три.

Писмо до приятел на немски език

Общи фрази

Ich schreibe an sie oft. – Често ѝ пиша..

Ich bin zu faul, Briefe zu schreiben. – Мързи ме да  пиша писма. / Аз съм твърде мързелив, за да пиша писма.

Ich schreibe mich mit ihr. – Аз си пиша с нея.

Wir schreiben einander. = Wie stehen im Briefkontakt. – Ние си пишем.

Der Briefwechsel zwischen uns dauert schon mehrere Jahre. – Кореспонденцията между нас продължава много години.

Er ist mein Brieffreund. – Той е мой „приятел по писма“.

Sie gab noch keine Antwort auf seinen Brief. – Тя още не е отговорила на неговото писмо.

Er hat einen Brief aufgegeben. – Той изпрати писмо.

Образци на писма до приятел

Писмо до приятел /връстник, на тема училище/

Liebe Anna,
endlich ist die Schule aus, aber bevor ich in den Urlaub fahre, schreibe ich dir noch schnell. Dieses Jahr war ich gut in der Schule, ich bin zufrieden mit mir. Nur in Mathematik bin ich leider nicht gut, aber das ist nicht so schlimm. Es ist wichtig, dass ich weiterhin in Sport der Beste bin, ich kann nämlich besonders gut Fussball spielen. Ich spiele genauso gut wie Papa, da bin ich ihm wohl ähnlich.

Alles Liebe
dein Peter

Скъпа Анна,

Най-накрая училището свърши, но преди да отида на почивка, ти пиша набързо. Тази година бях добре в училище, доволен съм от себе си. Само с математиката за съжаление, не всичко е така добре, но не е и съвсем зле. Важно е да продължа да съм най-добрия в спорта, защото мога да изграя футбол много добре. Играя точно толкова добре, колкото татко и приличам /аз съм/ като него.

Всичко добро,

Твой Петер

Писмо до приятел – благодарност

Lieber Mark,

wir sind dir sehr dankbar für die große Hilfe, die du uns beim Polterabend warst.

Ohne dich hätten wir den Abend wohl kaum so gut überstanden.
Was hast du nicht alles für uns übernommen: Bier zapfen, in der Küche helfen, aufräumen! Tausend dank dafür!

Ganz fest versprechen wir dir deshalb schon heute unsere Hilfe, wenn du mal poltern und heiraten wirst.

Mit bestem Dank

deine Lili und Thomas

Скъпи Марк,

Много сме ти благодарни за голямата помощ, която ти ни оказа за нашата Полтерабенд (Полтерабенд – традиционно парти в Германия, организира се преди сватба, но е различно от типичните ергенско или моминско парти.)

Без теб нямаше да оцелеем тази вечер. Ти се зае със всичко: наливане на бира,помощ в кухнята, почистване! Хиляди благодарности за това!

Обещаваме ти, че можеш да разчиташ на нашата помощ, когато решиш да се жениш и отпразнуваш своята Полтерабенд.

Огромно благодаря

Твои Лили и Томас.

Писмо до приятели прослучай раждането на дете

Liebe Jenny, lieber Max,

wir wollten es ja vorher nicht wissen, aber nun ist es heraus: ein Mädchen! Gestern Abend um 17:35 Uhr wurde unsere 2 350 Gramm schwere Lisa geboren.

Wir werden nun unsere eigenen Erfahrungen machen, was es heißt, nachts aufstehen zu müssen und die Windeln zu wechseln, die Flasche zu geben und so weiter.

In den nächsten Tagen werden wir sicher damit beschäftigt sein, unser neues Leben ein wenig zu ordnen.

Wenn ihr also Lust habt, vorbeizukommen und unser Mädchen kennenzulernen, dann los!

Viele liebe Grüße von

Annette und Markus

Скъпа Джени, скъпи Макс,

Не искахме да се знае по-рано, но фече е факт – имаме момиче! Вчера вечерта, в 17:45 се роди нашата 2350 грамова Лиса.

Вече ще трупаме собствен опит за това, какво е да ставаш посреднощ, да сменяш пелени/памперси/, да даваш шишето и така нататък. В следващите дни със сигурност ще сме заети да организираме нашия нов живот.

Ако имате желание да дойдете и да се запознаете с нашето момиченце, елате!

Най-добри пожелания

Аннет и Маркус.

И сега поздравление за новите родители

Liebe Christina, lieber Uwe,

wir freuen uns mit Euch über die Geburt Eurer Tochter. Herzlichen Glückwunsch!
Bestimmt habt Ihr Euch auf die Veränderungen, die in den nächsten Wochen bevorstehen, gut vorbereitet, damit es Eurer Daniela an nichts fehlt. Und trotzdem kommen sicher noch genug Überraschungen! Mit Kindern erlebt man ja jeden Tag etwas Neues, und jeden Tag sind es Dinge, die in keinem Lehrbuch stehen.

Genießt die Zeit, in der Ihr mit Eurer Tochter auf “Entdeckungsreise” geht, und lässt uns doch ab und zu mal daran teilnehmen.
Alles Gute für Euch drei
Bernd und Ute

Скъпа Кристина, скъпи Уве,

Радваме се заедно с вас за раждането на вашата дъщеря. Сърдечни поздрави!

Навярно вие сте добре подготвени за промените, които ви очакват през следващите седмици, така че на вашата Даниела да не ѝ липсва нищо. Навярно ще има и изненади. С децата човек всеки ден преживява нещо ново, и всеки ден има ситуации, за които не пише в нито един учебник.

Наслаждавайте се на времето/миговете, когато заедно с вашата дъщеря се отправяте на „изследователска експедиция“ (откривате живота) и ни позволете понякога и ние да участваме в това приключение.

Всичко добро и на трима ви

Бернд и Уте.

Писмо от приятел, преместил се в друг град

Hallo Frank,
seit vier Wochen wohnen wir jetzt schon in unserem neuen Haus. Es ist supergroß! Wenn man von draußen reinkommt, kommt man erst mal in einen sehr langen Flur – ich schätze, das sind mindestens 8 Meter. Im unteren Stockwerk sind das Wohnzimmer, ein Arbeitszimmer, das Esszimmer und die Küche, im oberen Stockwerk sind die Schlafzimmer. Oben ist auch ein großes Bad, unten ist nur eine Gästetoilette. Von den drei Kinderschlafzimmern habe ich das mittlere bekommen, mein Bruder ist der ist rechts, meine Schwester links von mir. Hinter dem Haus haben wir einen schönen großen Garten, aber sogar vorn beim Eingang ist ein Garten mit Blumenbeeten. Wann kommst du uns mal besuchen?
Viele Grüße, Elsa.

Здравей, Франк,

Вече четири седмици ние живеем в нашия нов дом. Той е много голям! Когато влезеш в него първо попадаш в много дълъг коридор – мисля, че е не по-малко от 8 метра.  На долният етаж са разположени всекидневната, работна стая/кабинет, трапезария и кухня, а на горния етаж са спалните. Там има и една голяма баня, а долу има тоалетна за гости. От трите детски спални аз съм в средната – брат ми е отдясно, а сестра ми от лявата ми страна. Зад къщата имаме хубава голяма градина, но и пред входа имаме градина с цветни лехи. Кога ще ни посетиш?

Много поздрави, Елза.

Празниците на немски език - как да разкажем за тях

Днес ще ви запозная с немските празници  - както религиозните, така и официалните. Ще ви представя и някои готови изрази или фрази, с чиято помощ ще можете да съставите сами разказ за някой от празниците.

Религиозни празници в Германия

С оранжев цвят за отбелязани тези, които са почивни дни за цяла Германия. Другите празници или са работни дни, или се почива само в отделни провинции.

Heilige Drei Könige — Празник на трите влъхви, 6 януари

Rosenmontag — Понеделника на Розите – понеделника преди нашите Сирни Заговезни, обикновено се празнува с големи карнавали

Palmsonntag — последната неделя преди Великден, Цветница

Karfreitag — Разпети петък, петъка преди Великден

Ostern — Великден, Пасха

Ostersonntag — първият ден на Великден

Ostermonntag — вторият ден от Великден

Christi Himmelfahrt — Вознесение Христово, 40 дни след Великден – бълг. Спасовден

Pfingsten — Св. Троица, 50 дни след Великден - Петдесетница

Fronleichnam — Празник на тялото Христов, втория четвъртък след  Петдесетница

Maria Himmelfahrt — Успение Богородично, 15 август

Reformationstag — празник на Реформация, 31 октомври – отбелязва се от Протестантската църква в чест на тезисите на Мартин Лутер, огласени от него на  31.10.1517

Allerheiligen — Вси светии (1 ноември, католически празник)

Martinstag — Св. Мартин, 11 ноември

Buß- und Bettag — Ден за покаяние и молитва (срядата преди последната неделя на църковната година)

Nikolaustag — Св. Николай, 6 декември

Heiliger Abend — Бъдни вечер

Weihnachten — Рождество Христово (25 и 26 декември)

Други празници в Германия

Silvester — 31 декември

Neujahr — Нова Година, 1 януари

Maifeiertag — Ден на труда, 1 май

Tag der deutschen Einheit — Ден на германското единство, 3 октомври

Vatertag — Диня на бащата, съвпада с Christi Himmelfahrt.

Muttertag — Ден на майката, втората неделя на май

Как да съставим кратък разказ за някой празник?

Ето ви някои шаблонни израза, с помоща на които вие можете да разкажете за немските празници на немски език, или за всеки друг празник.

Общо взето, за да опшем някой празник, можем да се опрем на следните 5 пункта:

1.Вместо точките напишете името на празника, за да се получи завършена мисъл.

…ist das wichtigste Fest in Deutschland. — … е най-важният празник в Германия.

Bei uns ist … sehr wichtig. — За/При нас ... е много важен.

… gibt es bei uns gar nicht. — .... при нас изобщо го няма.

… wird bei uns nicht gefeiert. — … при нас не се празнува.

Wir feiern … immer ganz groß. — Ние празнуваме … винаги много (букв.). / с голям размах.

2. За традициите, опиващи празника можете да разкажете с помоща на следващите изречения. Тук вместо точките напишете това, което е прието да се прави на този ден.

Bei uns ist es Brauch/Tradition, an diesem Tag … zu machen. — У нас има традиция на този ден да се прави…

In meiner Heimat gehen an diesem Tag alle in/nach… — В моята родина на този ден всички отиват на/в …

In meiner Familie gibt es einen großen besonderen Brauch: … — В моето семейство има специален обичай:...

Als ich klein war, haben meine Eltern an diesen Tag immer … - Когато бях малък/малка, моите родители на този ден винаги ...

Ein spezieller Brauch, von dem ich euch erzählen möchte, ist…- Един специален обичай, за който мога да ви разкажа, е …

Das ist bei uns nicht so üblich. — Това не е толкова обичайно за нас.

In meinem Heimatland wird dieses Fest ganz anderes gefeiert: … — В моята родина този разник се отбелязва по друг начин.

3. Можете да разкажете какви ястия са характерни за разника.
Zu Essen gibt es an … immer ganz spezielle Dinge: … —  За храна на … се готвят специални ястия: …

Normalerweise gibt es an  (название праздника) immer … — Обикновено на (името на празника) винаги има …

Eine Spezialität in meiner Heimat ist… — Специалитет в моята родина е …

Das traditionelle Gericht an diesem Tag ist… — Традиционно блюдо за този ден е …

In meiner Familie gibt es an diesem Tag immer… — В моето семейство на този ден винаги се готви…

Was es an diesem Tag zu essen gibt, ist von Familie zu Familie sehr unterschiedlich. — Това, което се поднася на този ден, в различните семейства е различно.

4. Личното отношение към този празник. Тук всичко е просто – само на мястото на точките напишете името на празника.

Ich mag … am liebsten. — Най-много обичам/харесвам ...

Auf diesen Tag freue ich mich immer sehr. — Винаги на този ден се радвам много / много съм радостен.

Für mich persönlich ist … das wichtigste Fest im Jahr. — Лично за мен … е най-важният празник в годината.

Ich mag … eigentlich lieber. — Много обичам …

… hat eine sehr große Bedeutung für mich. — … за мен има много голямо значение.

Mir ist das Fest nicht so wichtig. — Для меня этот праздник не так уж и важен.

Wir feiern das Fest nicht. — Мы не празднуем этот праздник.

In meiner Familie wird das Fest eigentlich nicht gefeiert. — В моей семье этот праздник, собственно говоря, не празднуется.

5. Сега нека сравним празника как се посреща в Германия и във вашата родина, или в друга страна.

… wird in Deutschland  genauso gefeiert wie in Bulgarien. — … се празнува както в Германия, така и в България.

… feiert man bei uns ganz anders als hier. — … у нас се отбелязва по друг начин, отколкото тук.

Eigentlich feiert man … bei uns zu Hause ziemlich ähnlich. — Всъщност ... се отбелязва по подобен начин и у нас, в къщи.

In Gegensatz zu Deutschland ist … bei uns viel wichtiger. — За разлика от Германия, ... за нас е много важен.

Ich mag … hier genauso gern wie bei uns, auch wenn es ganz anderes ist. — Харесва ми ... тук и при нас, дори и да е различен. / да се отбелязва различно.

Ich finde diese Unterschiede sehr interessant. — Намирам тези различия за много интересни.

Es ist irgendwie schön, dass … hier ganz andres gefeiert wird. — Хубаво е, че ... тук е различен.