Отрицание в немският език - I част

Те са като "+" и "-" в нашей жизни. Аз спя – аз не спя, аз ям – аз не ям, аз идвам – аз не идвам.

Ich schlafe nicht. Ich esse nicht. Ich gehe nicht. — По този начин отричаме цялото движение.
Ich gehe heute mit dem Kumpel in die Kneipe nicht – Аз не отивам днес в кръчмата с  другаря си.
Ich gehe morgen zur Uni nicht. Wir lernen morgen nicht – Утре няма да ходя в Университета. Утре не учим.
Meine Freundin fährt dieses Jahr im Urlaub nach Frankreich nicht – Моята приятелка тази година няма да ходи през отпуската във Франция.
Morgens trinke ich Kaffee nicht – Сутрин не пия кафе.

Но има и „уточняващи отрицания“, където ние уточняваме какво именно отричаме:
Morgens trinke ich nicht Kaffee. Ich esse Sandwich und trinke Tee. – Сутрин не пия кафе. Ям сандвич и пия чай.

Това уточнение може да се направи и по-кратко, с помоща на противопоставяне чрез така наречените двойни съюзи:
Ich trinke nicht Kaffee, sondern Tee – Аз не пия кафе, а чай.
Nicht er, sondern sie. Nicht ich, sondern du. – Не той, я тя. Не аз, а ти.
Nicht ihm, sondern ihr. Nicht mit ihm, sondern mit dir. - Не него, а нея. Не с него, а с теб.
Wir gehen nicht zu ihm, sondern zu ihr – Ние отиваме не у него, а у нея.
Meine Freundin fehrt (reist) dieses Jahr nach Frankreich, nicht im Urlaub, sondern auf Geschäftsreise – Моята приятелка отива тази година във Франция не на почивка, а в командировка.
Heute gehe ich nicht zur Universität, sondern einkaufen (zum Einkaufen) – Днес няма да ходя в университета, а на покупки.

Възможно е да се отричат и местоимения.
Nicht ich komme heute zu dir, sondern sie – Не аз ще дойда днес при теб, а тя.

Както виждаме отрицанието "nicht" може да се отнася към всеки член на изречението. То стои пред думата, която отрича, с изключение на случая когато отрича сказуемото. Тогава "nicht" стои след него. Това най-добре се вижда при изреченията със "sein", "haben" и модалните глаголи.

Има и локално отрицание, когато ние просто казваме НЕ! -NEIN! (отказ).
Обикновено стои в началото на изречението, като отговор на въпросително или повествователно изречение. След него може да се постави точка или запетая, като това не влияе на словореда в изречението.
- Ти имаш ли? - Не, аз нямам.
- Hast du? - Nein, ich habe nicht. - звучит по-немецки
- Er ist hier. Ich habe ihn gesehen. - Nein, er ist nicht hier. Ich habe ihn nicht gesehen.

Няколко примера с отрицание на различните членове на изречението:
Ich bin nicht aus Deutschland. – Аз не съм от Германия.
Ich bin nicht verheiratet. – Аз не съм женен (омъжена).
Er kommt nicht. – Той не идва.
Diese Arbeit ist nicht leicht. – Тази работа не е лека.
Er ist nicht mein Bruder. – Той не е мой брат.

В минало време (Perfekt) сказуемото се състои отдве части – спомагателен и смислов глагол. В качеството на спомагателни глаголи са  "sein" или "haben", които се подчиняват на подлога и се спрягат спрямо него. Смисловия глагол е във форма за Partizip II. Частицата за отрицание на действието в Perfekt се поставя пред Partizip II.
Ich habe dieses Buch noch nicht gelesen – Аз още не съм прочел тази книга.
Ich bin gestern ins Kino nicht gegangen – Вчера не ходих на кино.
Diesen Sommer bin ich an die Nordsee (ans Meer) nicht gereist – Това лято не пътувах до Северно море.

Ако конструкцията е модален + смислов глагол, то "nicht" може да се постави:
1. След модалния глагол
- Ich kann nicht heute ins Theater gehen.
2. Преди смисловия глагол
- Ich kann heute ins Theater nicht gehen.

Има още едно отрицание KEIN, което винаги стои пред съществителните вместо неопределителен член и се склонява както съществителното. Ако обърнете внимание на контекста,  то "kein" в тези изречения влиза в ролята на отрицателно местоимение, което има пряко отношение към съществителното. По смислово значение "kein" е близко до "никакъв", "нито един". 

Как практически да използваме това отрицание? Да допуснем, че той е студент, не го познаваме:
der Student / ein Student
Er ist ein Student. - Er ist kein Student. Er ist ein Schuler.
Той е студент. – Той не е студент. Той е ученик.

das Kind / ein Kind
Er (Es) ist kein Kind mehr. Er ist ein Teenager (Junge).
Той вече не е дете. Той е тийнейджър (юноша).
Sie ist kein Mädchen mehr. Sie ist schon eine Frau.
Тя повече не е момиче. Тя е вече жена.

Да разгледаме няколко примера какво се случва с "kein" при падежните изменения.

Nominativ
Ein Student konnte auf diese Frage antworten –Един студент може да отговори на този въпрос.
Kein Student konnte auf diese Frage antworten – Нито един студент не може да отговори на този въпрос.

Akkusativ
Ich treffe einen Mann. Ich treffe eine Frau. Ich treffe ein Kind. Ich treffe die Freunde.
Ich treffe einen Mann nicht.
Ich treffe keinen Mann. Ich treffe keine Frau. Ich treffe kein Kind. Ich treffe keine Freunde.
Ich treffe keine.
Ich treffe niemanden.
Ich treffe jemanden.

Както виждаме, за разлика от неопределителния член, отрицанието "kein" за множествено число е приложимо, както и притежателните местоимения. Т.е. "kеin" в голяма степен се явява отрицателно местоимение.
Ich habe ein Wörterbuch – Аз имам речник.
Ich habe kein Wörterbuch – Аз нямам никакъв речник.
Wir haben Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние поръчахме за неделя билени за театър.
Wir haben keine Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние не поръчахме за неделя (никакви) билети за театър.

От този пример е видно, че отрицанието "kein" при съществителните имена се отнася повече към сказуемото, като един вид невидимо "не".
Ich habe in dieser Übung keinen Fehler gemacht – Аз не направих нито една грешка в това упражнение.
Er hat kein Wort gesagt – Той не каза нито дума.

Dativ
Ich gebe einem Mann. Ich antworte einer Frau. Ich erzähle einem Kind. Ich zeige den Freunden.
Ich gebe keinem Mann. Ich antworte keiner Frau. Ich erzähle keinem Kind. Ich zeige keinen Freunden.
Отрицателното местоимение "keiner" може да замени съществителното.
Keiner weiß davon – Никой не знау за това.