Начини за отрицание в немския език

В немския език има няколко основни начина да изразим отрицание.

Основно правило в немския език е, че не съществува двойното отрицание. Немския език не позволява изказвания от сорта на: «Никому нищо няма да кажа». В немския трябва да се ограничим до едно отрицание.

Ich werde es niemandem sagen. – Аз няма да кажа на никого.

Най-напреде  необходимо да запомните разликата между думите nein и nicht:

nein – винаги означава «не». Може да се използва и като кратък отговор

nicht – «не» като частица за отрицание.

В писмената реч след nein винаги има запетая.

Ist der Termin am Dienstag? Nein, der Termin ist erst am Donnerstag!

В немския език има още едно отрицание – «kein», което означава «никакъв» и служи за отрицание на съществителни.

Нека да разгледаме чрез примери разликите между «kein» и «nicht».

Kein служи за отрицание само на съществителни с определителен или неопределителен член. Kein се изменя по род и падеж:

Ich habe einen Hund. — Аз имам куче.

Nein, ich habe keinen Hund. — Не, яз нямам куче.  (Дословно: аз имам никакво куче.)

Ich lese ein Buch. – Аз чета книга.

Nein, ich lese kein Buch. (Дословно: аз чета никаква книга.)

Ich lese eine Zeitung. – Аз чета вестник.

Nein, ich lese keine Zeitung. (Дословно: Аз чета никакъв вестник.)

Sie hat Zeit. – Тя има време.

Sie hat keine Zeit. – Тя няма време. (Дословно: Тя има никакво време.)

Sprechen Sie Spanisch? – Говорите ли испански?

Ich spreche kein Spanisch. – Аз не говоря испански.

Es gibt ein Problem. – Има проблем.

Es gibt kein Problem. – Няма никакъв проблем.

Ich habe Hunger. – Аз съм гладен.

Ich habe keinen Hunger. – Аз не съм гладен. (Дословно: аз имам никакъв глад)

 Ich habe kein Wort verstanden. – Аз не разбрах нито една дума.

Вероятно вече сте забелязали, че отрицанието kein стои пред съществителното и напомня неопределителния член ein. Точно така – отрицанието kein се склонява също, както неопределителния член ein. И често го наричат отрицателен член.

Нека да разгледаме следващото отрицание: nicht.

Отрицанието nicht се използва тогава, когато отричаме не съществителното, а някоя друга част от речта – напр. Сказуемо, допълнение, местоимение.

Ich wohne nicht in Dresden und ich heiße nicht Andrea. – Аз не живея в Дрезден и не се казвам Андрея.

Като правило, отрицанието nicht стои преди отричаната дума или словосъчетание:

Ich wohne nicht in Dresden. – Аз живея не в Дрезден. /Аз не живея в Дрезден/

Ich kaufe das Buch nicht für mich. – Аз купувам книгата не за мен.

Също така, отричайки цялото изречение, nicht може да стои и в края му:

Das interessiert mich nicht. – Това не ме интересува.

Am Montag kann ich nicht. – В понеделник не мога.

Mir gefällt der Film nicht. – Този филм не ми харесва.

Ich arbeite heute nicht. – Днес не работя.

Er kommt wahrscheinlich nicht. – Той вероятно няма да дойде.

В случаите, когато в изречението има два глагола, то nicht стои преди втория глагол:

Sie ist gestern nicht gekommen. – Тя не дойде вчера.

Leider kann ich dich nicht anrufen. – За съжаление, не мога да ти се обадя.

Ich werde es nicht machen. – Аз няма да направя това.

Ако в изречението с частицата nicht се използва глагол с отделяема приставка, то отрицанието стои пред делимата приставка, например:

Wir fahren heute nicht weg. – Ние няма да отпътуваме днес.

Das nehme ich nicht mit. – Това няма да взема с мен.

Ако отрицанието се използва за отричане на прилагателно или наречие, то nicht също стои пред тях:

Das Essen ist nicht gut. – Храната не е вкусна.

Das finde ich nicht schlecht. – Според мен, не е лошо.

Има и друг вид отрицание с nicht: конструкцията «nicht…, sondern…» - не…, а…

Ich wohne nicht in Dresden, sondern in Köln. – Аз живея не в Дрезден, а в Кьолн.

Das ist nicht unsere Wohnung, sondern die Wohnung von unseren Nachbarn. – Това не е нашето жилище, а жилището на нашите съседи.

Ich kaufe das Buch nicht für mich, sondern für meine Freundin.- Аз купувам книга не за мен, а за моята приятелка.

Тук има и още една особеност – ако пред съществителното има определителен член (или ако вместо него се използва притежателно местоимение), то вместо отрицанието kein се използва nicht, което по правило стои в края на изречението:

Das ist nicht unsere Wohnung. (не е правилно да се каже keine unsere) – Това не е нашето жилище.

Das Buch lese ich nicht . — Тази книга не съм я чета.

Също така може да се подчертае, че вие не четете тази книга, а имате интерес към друга книга:

Ich lese nicht das Buch, sondern ein anderes.

Ich trinke Bier. – Аз пия бира.

Ich trinke kein Bier. – Аз не пия бира.

Bier trinke ich nicht. — Бира аз не пия.

Освен тези отрицания, могат да се използват и други:

immer (винаги) / irgendwann (някога) - nie (никога)

jemand- (някой) / irgendwer (някой, който и да е) / alle (всичко) – niemand (никой)

etwas (нещо) / alles (всичко) – nichts (нищо)

mit (с) – ohne (без)

schon (mal) (вече) – noch nicht (още не...) / noch nie (никога) / noch kein-

noch (още)– kein- mehr / nicht mehr (не повече...)

interessant – uninteressant

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Как да употребяваме горепосочените конструкции? Нека да разгледаме следните примери:

immer / irgendwann - nie

Ich esse immer zu Mittag. (Аз винаги обядвам.) - Ich esse nie zu Mittag (Аз никога не обядвам).

Irgendwann fliege ich nach Kuba (Някога ще отлетя /ще отида/ за Куба). – Nie fliege ich nach Kuba (Никога няма да отида в Куба).

jemand- / irgendwer/ alle – niemand

Hier ist jemand (Някой е тук). – Hier ist niemand (Тук няма никой).

Irgendwer war beim Arzt (Някой е на/при лекаря). – Niemand war beim Arzt (Няма никой при лекаря).

Hast du schon jemanden gesehen? (Ти видя ли вече някой?) – Nein, ich habe noch niemanden gesehen (Не, още никой не съм видяла).

 etwas / alles – nichts

Isst du etwas? (Ядеш ли нещо?) Isst du alles? (Всичко ли ядеш?) – Ich esse nichts (Нищо не ям).

mit – ohne

Trinkst du Kaffee mit Milch? (Пиеш ли кафе с мляко?) – Nein, ich trinke Kaffee ohne Milch (Не, аз пия кафе без мляко).

schon (mal) – noch nicht / noch nie / noch kein-

Warst du schon (mal) in Paris? (Ти беше ли вече в Париж?) – Nein, ich war noch nie / noch nicht in Paris (Не, още не съм бил в Париж).

Hast du schon eine Karte? (Имаш ли вече карта?) – Nein, ich habe noch keine Karte (Не, още нямам карта).

noch – nicht mehr / kein- mehr

Wohnst du noch in Moskau? (Още ли живееш в Москва?) – Nein, ich wohne nicht mehr in Moskau (Не, повече няма да живея в Москва).

Hast du noch Hunger? (Още ли си гладен?) – Nein, ich habe keinen Hunger mehr (Не, повече не съм гладен).

interessant – uninteressant

War der Film interessant? (Филмът беше ли интересен?) – Nein, der Film war uninteressant (Не, филмът не беше интересен).

irgendwo / nirgendwo, irgendwohin / nirgendwohin, irgendwoher / nirgendwoher

Die Jacke ist irgendwo (Якето е някъде). – Die Jacke ist nirgendwo (Якето е никъде (никъде го няма)).

Sie will irgendwohin mit dem Auto fahren (Искам да отида някъде с колата). – Sie will nirgendwohin mit dem Auto fahren  (Никъде не искам да ходя с колата).

Er fährt irgendwoher (Той отива някъде). - Er fährt nirgendwoher (Той не отива никъде).

Количествени /бройни/ числителни в немския език

Количествените числителни в немския език отговарят на въпроса wieviel? (колко?).

Zehn Hefte liegen auf dem Tisch. (Wieviel Hefte liegen auf dem Tisch?)	Десет тетрадки лежат на масата. (Колко тетрадки има (лежат) на масата?)
Im Zimmer stehen drei Stühle. (Wieviel Stühle stehen im Zimmer?)	В стаята има три стола. (Колко стола има в стаята?)

Ако пред съществителното има количествено числително, то съществителното се употребява без член: zwei Fenster, drei Zeitschriften.

По своето образуване количествените числителни се делят на прости, производни и сложни.
Числата от 1 до 12 включително са прости:

1 — ein(s)*	5 — fünf	9 — neun
2 — zwei	6 — sechs	10 — zehn
3 — drei	7 — sieben	11 — elf
4 — vier	8 — acht	12 — zwölf

Към простите се отнасят и:

• 100 — hundert
• 1000 — tausend

Сложните числителни от 13 до 19 (включително) се образуват като към числата от първата десетка се прибавя zehn.

• 13 — dreizehn
• 14 — vierzehn
• 15 — fünfzehn
• 16 — sechzehn (в sechs се изпуска s)
• 17 — siebzehn (в sieben се изпуска en)
• 18 — achtzehn
• 19 — neunzehn

Производните числителни, обозначаващи десетиците, се образуват като към числата от първата десетка се добави суфикс -zig .

• 20 — zwanzig (с изменение на корен)
• 30 — dreißig (-ßig вместо -zig)
• 40 — vierzig
• 50 — fünfzig
• 60 — sechzig (s се изпуска)
• 70 — siebzig (en се изпуска)
• 80 — achtzig
• 90 — neunzig

Всички останали количествени числителни се явяват сложни и се образуват като десетиците и единиците се свързват с помоща на съюза und.

В немския език думата за единиците стои пред тази на десетиците, а двете заедно се пишат слято и образуват една дума:

• 83 — dreiundachtzig
• 150 — (ein)hundertfünfzig
• 4257 — viertausendzweihundertsiebenundfünfzig
• 579 403 — fünfhundertneunundsiebzigtausendvierhundertdrei

Числителните бройни в немския език не се склоняват.

Изключение правят:

• Числителното бройно ein (един), eine (една), ein (едно);
• Ако числителното ein (eine, ein) се използва със съществително, то то се склонява като неопределителен член. То се различава от члена по това, че се произнася с ударение:

Der Lehrer hat mir nur eine Frage gestellt.	Преподавателят ми зададе само един въпрос.
Ich habe (nur) einen Bleistift.	Имам (само) един молив.

• Количествените числителни zwei, drei също могат да имат изменяеми форми в родителен и дателен падеж:

Genitiv	zweier	dreier
Dativ	zweien	dreien

В съвременния немски език често се срещат във формите си в родителен падеж — zweier, dreier:

Das sind die Arbeiten zweier hervorragenden Wissenschaftler.	Това са работите на двама превъзходни (изтъкнати) учени.
Das ist die Schöpfung dreier Künstler.	Това е творение на трима художници.

Количественото числително се употребява при обозначение на години, то стои след думата Jahre, която може и да се изпусне:

Der Dreißigjährige Krieg begann im Jahre 1618. (Чете се sechzehnhundertachtzehn, т. e. при обозначаването на години се казват не хиляди, а стотни)

Тридесетгодишната война започва през 1618 година.

Или:

Der Dreißigjährige Krieg begann 1618.

(изпуснато е съществителното с предлога im Jahre)

От числителните бройни с помоща на суфикса -er се образуват несклоняеми прилагателни:

• achtziger (in den achtziger Jahren, in den 80er Jahren—през 80-те години)

Съществуват и така наречените многократни числителни, които изразяват повторяемост на действието. Те се образуват от числителните бройни с помоща на наставките:

• -mal (например: zweimal — дважди/два пъти/, dreimal — трижди /три пъти/);
• -fach (например: zweifach — двоен, dreifach — троен).

Er wiederholte diese Wörter schon dreimal.

Той повтори вече три пъти тези думи.

---

* -s се запазва само при броене (eins, zwei, drei ... —раз, два, три ... ).

Видове изречения в немския език

Немските изречения е прието да се класифицират по следните признаци:

1.     По съдържание (цел на изказването).

Различават се:

• повествователни изречения (Aussagesätze);
• въпросителни изречения (Fragesätze);
• подбудителни (повелителни) изречения (Befehlsätze);
• Възклицателни изречения (Ausrufesätze).

Изречение, което съдържа някакво съобщение, се нарича повествователно.

Das Museum wurde 1949 gegründet.

Музеят е основан през 1949 година.

Въпросителното изречение съдържа въпрос:

Studiert sie Deutsch?

Тя учи ли немски език?

Подбудителното (повелително) изречение съдържа молба, заповед, препоръка и т. н.:

Geben Sie mir bitte Ihr Lehrbuch.	Дайте ми, моля, Вашия учебник.
Wiederholen Sie das!	Повторете това!
Kommt punkt neun.	Елате точно в девет.
Wollen wir zu Fuß gehen!	Нека да ходим пеша!

Възклицателните изречения пресъздават чувство на радост, възхищение, желание и т. н.:

Endlich bin ich frei!	Накрая съм свободен!
Wie schön ist dieser See!	Колко е красиво това езеро!
Wenn er früher gekommen wäre!	Ако беше дошъл по-рано!

2.     По характера на изказването биват:

• Утвърдително изречение;
• Отрицателно изречение.

Утвърдителните изречения констатират извършването на някакво действие, наличие на определено състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat schon die Prüfungen abgelegt.	Този студен вече е взел изпита.
Mein Bruder ist Pilot.	Моя брат е пилот.

Отрицателните изречения отричат извършването на това или друго действие; наличието на това или друго състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat die Prüfungen noch nicht abgelegt.	Този студент още не е положил изпита.
In diesem Haus gibt es keinen Aufzug.	В тази къща няма асансьор.

3.     По характер и наличие на подлог.

• Лични изречения;
• Неопределено-лични изречения;
• Безлични изречения.

Лични се наричат предложенията, в които е назован предмет*, към който се отнася изказването:

Ich fahre heute aufs Land.	Аз отивам до провинцията днес.
Der Zug fährt um 9 Uhr ab.	Влакът заминава в 9 ч..
Die Fahrt dauert eine Stunde.	Пътуването се удължава с 1 час.

Неопределено-личните се наричат изречения, в които действащото лице е неопределено (но се подразбира, че е човек). В немския език в подобни изречения ролята на подлог изпълнява неопределеното местоимение man.

Man hat davon schon vielmals gesprochen.	За това много пъти е говорено.
Man kann dorthin mit der U-Bahn fahren.	Може да отиде там с метрото.
Man steht früh auf, turnt und frühstückt.	Ставаш рано, правиш гимнастика и закусваш.

Безлични се наричат изреченията, в които отсъства действащо лице (предмет). Функцията на подлог изпълнява безличното местоимение es.

Es ist warm.	Топло е.
Es schneit.	Вали сняг.

4.     По състав.

• Двусъставни и едносъставни;
• Пълни и непълни;
• Прости и сложни.

Двусъставни се наричат изреченията, в които има два главни члена – и подлог, и сказуемо. Двусъставните изречения са характерна особеност на немския език.

Wir zeichnen.	Ние рисуваме.
Die Häuser sind modern.	Къщите са модерни.
Es schneit.	Вали сняг.

Едносъставни се наричат изреченията, състоящи се само от подлог или сказуемо (с минимум допълнения или обстоятелства). Към тях спадат:

• Повелителните изречения:
• Übersetze! — Преведи!
• Macht die Tür zu! — Затворете вратата! (Тук отсъства подлог)
• Възклицателни изречения:

Oh wie schön!	О колко хубаво!
Hurra!	Ура!
Achtung!	Внимание!

• Кратки форми на заповед, команда, вежливо обръщение:

Aufstehen!	Стани!
Ruhe!	Тихо!
Danke!	Благодаря!

• Безлични конструкции, в които е изпуснато местоимението es:

Mich friert.

Студено ми е.

• Изречения с безличен пасив:

Von wem wurde eben gesprochen?	За кой говорят?
Im Sommer wird viel gebadet.	Лятото много се къпят.

• Изречения, употребявани в описания:

3. Oktober 1990. Auch Berlin ist wieder vereint.

3 октомври 1990 г. Берлин е отново обединен.

(3. Oktober 1990 — едносъставно изречение, в което отсъства сказуемо).

Пълните изречения съдържат всички членове на изречението, които са необходими за изразяването на определена мисъл.

В непълните изречения се пропуска един или няколко членове на изречението. Те са често срещани в устната реч

«Wir gehen heute ins Kino. Und Sie?» — «Ins Theater.»

«Ние днес отиваме на кино. А Вие?» — «На театър».

Непълните изречения Und Sie? и Ins Theater са разбираеми благодарение на смисловата им връзка с изречението Wir gehen heute ins Kino.

Непълните изречения често се срещат в пословиците и поговорките:

Gesagt — getan.	Казано — направено.
Ende gut — alles gut.	Всичко е добре, щом свършва добре.

Изречение, имащо една граматическа основа**, се нарича просто изречение. Основен признак на такива изречения се явява второто място на сказуемото или неговата изменяема част.

Er schweigt.	Той мълчи.
Er hat heute viel gesprochen.	Той е говорил днес много.

Изречение, състоящо се от две или няколко прости изречения, също така от главно и подчинено изречение, се нарича сложно.

Es wurde kühl, und wir gingen nach Hause.	Стана хладно и ние тръгнахме към вкъщи.
Ich weiß, dass Kurt heute nicht arbeitet.	Аз знам, че Курт днес не работи.

---

* В граматиката под предмети се разбира лице, предмет или абстрактно понятие.

** Граматическата основа се състои от главните членове на изречението, или от един от тях.