Причастие в немския език

От инфинитива на глагола  се образува причастие I за сегашно време (das Partizip I) с помоща на суфикса -d:

laufen    бягам                          laufen-d      бягащ

В изречението причастие I се употребява в ролята на определение, съгласуващо се по род, число и падеж с определяното съществително, или във функцията на обстоятелство за вида на действието:

Ein weinendes Kind sass am Tisch.                    Плачещото дете седи на масата.

Ich sehe den lesenden Jungen.                            Аз виждам четящо момче.

Das Kind lief lachend zur Mutter.                      Детето, смеейки се, бяга към

     майката.

Причастието за минало време (das Partizip II), явяващо се трета основна форма на глагола, се образува при различния тип глаголи по различен начин:

1. Слабите глаголи образуват причастие II като към корена на глягола се добавят префикса ge- и суфикса -t:

stellen      поставям, слагам                      ge-stell-t    

Модалните глаголи образуват причастие II по същия начин, но без кореновия умлаут:

müssen                                                         ge-muss-t

können                                                         ge-konn-t

Глаголите, които при спрежението си в Präteritum променят кореновата си гласна с умлаут, образуват причастие II по същия начин, НО не от инфинитива, а от втората основна форма, т. е. от формата за  претеритума:

brennen — brannte — gebrannt

denken — dachte — gedacht

2. Силните глаголи обра зуват причастие II с помоща на префикса ge-  и суфикса -еn, като при това, по правило, променят кореновата си гласна. Затова третата основна форма при силните глаголи трябва да се наизусти:

schreiben       пиша                                     ge -schrie-ben      

stehen           стоя                                       ge -stand-en         

Префиксът ge- е без ударение.

3. В глаголите с делими приставки префикса ge- заема позиция между приставката и корена:

vorstellen   представям           vor-ge-stell-t      
        anbinden    привръзвам            an-ge-bund-en     

4.  Префикс  ge-  не получават глаголите:

a)  с неделими приставки:

       zerbrechen   счупвам                zerbrochen     

b)  окончаващите на  -ieren,  -eien:

studieren          уча                   studier-t     

prophezeien     пророкувам     prophezei-t     

Причастие II в изреченията се използва:

1. в ролята на определение, съгласувано по род, число и падеж с определяното съществително

Der gesprengte Felsen war groß.               Взривената скала беше голяма.

2. в ролята на обстоятелство за вида на действието

Sie dachte angestrengt nach.                      Тя напрегнато се замисли.

3. в ролята на именна част при сложните времена и залозите

Er hat gesagt... /Er hatte gesagt...              Той каза...

Er wird gesagt haben ...                             Той щеше да каже...

Es wird gesagt...                                         Говори се...

Причастията, употребени в ролята на определения, могат да образуват сравнителни степени по същия начин, както и прилагателните:

Die Reise war anstrengender, als ich                  Пътуването беше по-изморително,
      dachte. (anstrengen- anstrengend)                         отколкото аз си мислех.

Du hast immer die verrücktesten                        Ти винаги имаш най-лудите идеи.

      Ideen. (verrücken - verrückt)              

В ролята си на определения и обстоятелства за вида на действието, причастията могат към себе си и «зависими» думи, образувайки причастни обороти/конструкции/ и разширени определения:

der die Studentin prüfende Professor                 професорът, изпитващ студентката

die von dem Professor geprüfte                          студентката, изпитвана от професора

      Studentin                                             

Laut lachend machte er sich an die Arbeit.         Силно смеейки се, той се зае да

                                                                             работи / хвана се на работа.

                              

Обобщена таблица за падежите; склонението на съществителните, прилагателните и местоименията

Именителен падеж NOMINATIV	Винителен падеж AKKUSATIV	Дателен падеж DATIV	Родителен падеж GENETIV	Множествено число PLURAL
Wer? (Was?) - кой? (какво?)	Променя се само мъжки род, останалите са без промяна. 1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Акузатив: Wen? (was?) – кого? (какво?)  Ich kenne den Mann 1)   Значение при обстоятелство (за място, за време): Wohin? - Къде? Er geht in den Park. Wie lange/oft? – Колко дълго/често? – В изрази от типа: Den ganzen Tag, Jeden Tag 3) след предлози:  um (около, към);  durch (презз); für (за), gegen (срещу; към, около), ohne (без) für meinen Freund +) След Es gibt винаги следва Akkusativ.	1)    Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Датив: Wem? (was?) – Кому? (какво?) Ich schenke meinem Mann einen Schlips. 2) Значение при обстоятелство (за място): Wo? - Къде? Sie sitzt auf der Bank. 3) След предлозите:  mit (с);  nach (след); aus (от, из), zu (към, при, на), von (от), bei (при, до, у), seit (от) mit meinem Freund	1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Генитив: Wessen? - Чий? Чия? Der Schlips meines Mannes. 2)                 Значение при обстоятелство (за начин на действиея, за място, за време) – в съвременния език се употребява рядко, основно в някои устойчиви конструкции и обороти: Er starb seines Todes. Er ging seines Weges. Eines Tages … 3) След предлозите:  während (през, през време на, в продължение на);  wegen (поради, заради); trotz (въпреки), (an) statt (вместо това) Wegen meines Studiums 4) Ако в думата има повече от една сричка, не –es, а –s: Des Bruders	В Akkusativ Plural не се променя. В Dativ Plural винаги всичко окончава на - n -. (Meinen Freunden –  моим друзьям.) В Genitiv Plural die → der (става дума за определени предмети или лица): Die Kleider der Frauen. Ако липсва определителен член, то за образуването на  Genitiv помага прилагателното (приемайки окончанието на определителния член), ако няма прилагателно, тогава се използва предлога von (+ Dativ): Kleider schöner Frauen Kleider von Frauen. В множестево число няма неопределителен член (ein). На неопределеност указва отсъствието на член. Die Kinder – (точно тези) деца. Kinder – (някакви) деца.
Der junge Mann Ein junger Mann	Den Mann Einen Mann	Dem Mann Einem Mann	Des Mannes Eines Mannes
Das kleine Kind Ein kleines Kind	Das Kind Ein Kind	Dem Kind Einem Kind	Des Kindes Eines Kindes
Die schöne Frau Eine schöne Frau	Die Frau Eine Frau	Der Frau Einer Frau	Der Frau Einer Frau
er (той) es (тя) sie  (то)	еr    →        ihn (него) Ich kenne ihn gut.	Er, es      →    ihm (нему, на него) sie           →    ihr (на нея) Sagen Sie ihm/ihr bitte …	er, es    →   sein (му) sie   →   ihr (ѝ., техен) Sie   →   Ihr (Ваш) (притежателни местоимения) Ihr Kind – нейно, тяхно, Ваше дете (От всяко sie притяжателно местоимение става на ihr)	sie (те)   →   ihnen (им, на тях) die   →   denen (на тези) Ich kann ihnen/denen nicht helfen. От 3-то лице, множествено число произлиза и вежлимата форма: Sie (Вие)  →  Ihnen (Вам) Wie geht es Ihnen?
	mich / dich (мене, на мене, ме / тебе, те)	mir / dir (ми, на мене / на тебе, ти)	mein / dein (мой / твой)	uns / euch (нас, нам / вас, вам) unser / euer (наш / ваш)
След определителен член и указателно местоимение (dieser …) прилагателното окончава на –e, след неопределителен член и лично местоимение (mein … ) прилагателното приема окончанието на определителния член.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Ich sehe einen jungen Mann.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. In einem schönen Haus.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Der Computer meines älteren Bruders.	Ако става въпрос за определени предмети и пред прилагателното стои дума, указваща на тази определеност (конкретност), то прилагателното окончава на –en: Die, diese, meine, solche, alle neuen Hotels. Изключения: manche, welche neuen Hotels. В противен случай прилагателното окончава на –e: (viele, einige) neue Hotels. ! В Dativ Plural окончанието винаги е –en, при всички случаи: in neuen Hotels.

Допълнения

1)                 Слабите съществителни от мъжки род окончават в множествено число и във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n. Към тях се отнасят и названията на  вида дейност, взаимствани от латинския и гръцкия (освен думите на на –r):

Sie liebt einen Studenten.

2)                 Няколко съществителни от мъжки род + думата das Herz окончават във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n, и, освен това, в Genitiv след -(e)n се добавя и –s (des Namens):

der Gedanke − мисъл, der Name − име, der Funke − искра, der Friede − мир, der Wille − воля, der Buchstabe − буква, der Schaden − вреда, der Samen − семе, der Haufen – куп, купчина, der Fels − скала.

3)                 Ако прилагателното е употребено без член (напр., при обознацаване на цувства, вещества или при обозначаванетона единствени, своево рода, предмети) то те приемат окончанието на определителния член:

aus reinem Gold (das Gold) – от чисто злато, in tiefer Trauer (die Trauer) – в дълбока тъга, скръб; auf deutschem Boden – на немска земя

При Genitiv мъжки род, това правило не важи (прилагателното окончава на –en – , както и при промяна (в падежа) на члена):

eine Menge reinen Goldes − маса (голямо количество) чисто злато.

По Иля Франк

Предлози с двойно управление

В немския език има редица предлози, които са управлявани от два падежа. Те изискват съществително или местоимение във винителен падеж (акузатив), ако към него може да се зададе въпроса wohin? (на)къде?; съществително или местоимение в дателен падеж, ако то отговаря на въпросите wo? къде? и  wann? кога?  Към предлозите с двойно управление се отнасят:

an (в, около – с числа, на, до, при)

Das Bild hängt an der Wand. (wo?)                   Картина виси на стената.

Ich stelle den Stuhl an das Fenster. (wohin?)      Слагам стола до прозореца.

hinter (зад)

Im Theater sitze ich hinter deinem                     В театъра седя зад твоя брат.        

Bruder.          (wo?)                                              

Wir gehen hinter das Haus. (wohin)                   Отиваме зад къщата.

in (в, на, по)

Wir wohnen im Zentrum der Stadt. (wo?)          Живеем в центъра на града.

Unsere Familie fährt ins Dorf. (wohin?)             Нашето семейство отива на село.

neben (до, край, при, покрай)

Sie wohnt neben der Schule. (wo?)                    Тя живее до училището.

Er setzt sich neben mich. (wohin)                       Той седи до мен.

über (над, през, по, след)

Über dem Schreibtisch hängt                              Над бюрото виси лампа.

eine Lampe. (wo?)                                               

Ich hänge ein Bild über das Sofa. (wohin?)        Аз закачвам картина над дивана.

unter (под, между)

Er stellt die Bank unter den Baum. (wohin?)      Той постави пейката под

дървото.

Die Bank steht unter dem Tisch. (wo?)              Пейката стои под масата.

vor (пред, преди, от)

Vor dem Bahnhof stehen viele                                     Пред гарата има много коли.

Autos. (wo?)                                                      

Er stellt den Koffer vor die                                 Той остави куфара пред вратата.  

Tür. (wohin?)                                                     

zwischen  (между)

Die Karte hängt zwischen der Tafel und             Картата виси между дъската и

         dem Fenster. (wo?)                                             прозореца.

Er hängt das Bild zwischen die Tafel und           Той закачва картината между

das Fenster. (wohin?)                                         дъската и прозореца.

Някои предлози могат да се сливат с определителния член, образувайки следните форми:

an + das = ans                in + das = ins

an + dem = am               in + dem = im