Следствие и причина

Причина

Немската въпросителна дума «защо = warum» има няколко синонима -  «weswegen», «wieso», «weshalb». В отговор на подобни въпроси се използват подчинени изречения, които се въвеждат с помоща на «weil» или «da», например:

• Warum hockt dein Bruder zu Hause? – Er hockt zu Hause, weil er gestern ein paar interessante Bücher gekauft hat. – Защо твоя брат стои (кисне) в къщи? – Той си сиди в къщи, защото вчера купи няколко интересни книги.
• Weswegen will Monika uns nicht einladen? – Monika will euch nicht einladen, weil sie momentan ihr Zimmer renoviert. – По каква причина ( защо) Моника не иска да ни покани) – Моника не иска да ни покани, защото в момента ремонтира стаята си.
• Wieso kommt er morgen nicht? – Er kommt morgen nicht, weil er heute Abend nach Bulgarien fliegt. – Защо той не дойде утре? – Той няма да дойде утре, защото тази вечер отлита за България.
• Weshalb ist der Versand dieser Sachen nach Spanien nicht möglich? – Der Versand dieser Sachen nach Spanien ist nicht möglich, weil deren Einfuhr verboten ist. – По каква причина (защо) не мога да изпратя тези вещи до Испания? – Изпращането на тези вещи в Испания е невъзможно, защото вносът им е забранен.

Причината се „оформя“ в подчиненото изречение и се въвежда с съюза «weil» в тези случаи, в които такава причина е неизвестна за събеседника. А съюза – синоним «da» въвежда подчинено изречение, в което се описва известна причина. Следователно, в отговор на въпроси, започващи със «защо…», «da» не може да се използва. Особеност на използването на съюза «da» също така се явява това, че подчинените изречения често предхождат главните, ако ги сравним с подчинените изречения, въвеждани с «weil», например:

• Da wir so viele Pilze gesammelt haben, werden wir sie dörren. = Weil wir so viele Pilze gesammelt haben, werden wir sie dörren. – Тъй като (защото) събрахме толкова гъби, ние ще ги изсушим.
• Warum geht Peter nicht ins Theater? – Weil er kein Geld hat. – Защо Петер не дойде на театър? – Защото няма пари.
• Da Peter kein Geld hat, geht er nicht ins Theater. – Тъй като Петер няма пари, той няма да дойде на театър.

Заместител на «weil» може да бъде и съюза «тъй като – denn», но само тогава, когато главното изречение предшества подчиненото. Следва да се отбележи, че не се променя словореда, т. е. той остава прав (словореда):

• Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben, weil ihr Chef sie darum gebeten hat. = Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben, da ihr Chef hat sie darum gebeten. – Моника днес ще пише нов доклад, тъй като нейният шеф я помоли за това.

Причинните връзки могат да се изразяват и със съюза «und», като словореда също остава прав, например:

• Ihr Chef hat sie darum gebeten, und Monika wird heute einen neuen Bericht schreiben. – Нейният шеф я помоли за това, и Моника днес ще пише нов доклад.
• Peter hat wenig Geld, und er geht nicht ins Theater. – Петер има малко пари и той няма да дойде на театър.

Следствие

За изразяване на следствие в немските изречения се използват специални съюзни думи, свързващи главното с подчиненото изречение или служещи за въпросителни думи в съответните въпроси, например:

• Warum isst dein Sohn keine Tomaten? = Weshalb isst dein Sohn keine Tomaten? = Weswegen isst dein Sohn keine Tomaten? – Защо твоят син не яде домати?
• Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, deshalb isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, deswegen isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, aus diesem Grund isst er sie nicht. = Meinem Sohn schmecken die Tomaten nicht, daher isst er sie nicht. – Моят син не харесва вкуса на доматите, затова (по тази причина) не ги яде.

«Deshalb» е пълноправен член на изречението (второстепенното), затова неговото присъствие влияе на словореда. При неговото използване словореда ще бъде обратен, т. е в началото ще бъде действието, а след това извършителя му, и накрая причинната връзка (= deshalb), сравните:

• Peter geht heute nicht ins Theater. – Петер днес няма да дойде на театър.
• Peter hat kein Geld, er geht deshalb nicht ins Theater. – Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.

Заместител на «deshalb» може да бъде «следователно, затова — also», например:

• Peter hat kein Geld, also (= so) geht er nicht ins Theater. – Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.
• Peter hat kein Geld, er geht also nicht ins Theater. — Петер няма пари, затова няма да дойде на театър.

Много е важно да се отчете едно обстоятелство: подчинените изречения със съответните рамкови конструкции се използват само в тези случаи, когато те се явяват отговори на въпроси. След съюзите (например, «weil») се използват рамкови конструкции; а след «deshalb», който се явява второстепенен член на изречението, обезателно има инверсия.

С помоща на «nämlich» също може да се изразят причинни връзки, като на български ще се преведе като «защото,  тъй като…». Дадената дума заема място непосредствено след сказуемото, вътре в рамката, например:

• Peter geht nicht ins Theater, er hat nämlich kein Geld. – Петер не дойде на театър, тъй като няма пари.

Устна реч - II част

Устна реч: особености на синтаксиса в сравнение с Hochdeutsch

• В изреченията, представляващи отговор на въпрос, може да се изпусне подлога, отстъпвайки първо място на сказуемото; отговорите на въпроси в хода на диалога много често са във вид на непълни кратки изречения, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Ich weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Аз не знам точно.

Umgangssprache (Umg.): Was ist diese kleine Frau im Pelzmantel? – Weiss es nicht genau. – Какво работи тази ниска жена с коженото палто? – Не знам точно (непълно изречение, подлога е изпуснат).

Hochd.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Sie fliegt nach Griechenland. – За къде ще лети тя това лято? – Тя ще лети за Гърция.

Umg.: Wohin fliegt sie in diesem Sommer? – Nach Griechenland. – Къде ще отлети тя това лято? – За Гърция (непълно изречение).

• В сложно-подчинените конструкции, в които подчиненото изречение се съединява с главното с помоща на съюзите «макар, че; въпреки, че – obwohl» и «защото, понеже – weil», в разговорната реч често се използва прав словоред вместо обратен, напр.:

Hochd.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er im Laufe des Tages zu viel erlebt hat. – Томас не можа да заспи, защото преживя твърде много през деня (обратен словоред в подчиненото изречение).

Umg.: Thomas konnte nicht einschlafen, weil er hat im Laufe des Tages zu viel erlebt. – Томас не можа да заспи, защото преживя много през деня (прав словоред).

• За устната реч е характерен преноса на инфинитива и сравнителните обороти в самия край на изречението – зад границите на рамковата конструкция, напр.:

Hochd.: Sein Bruder sieht wie ein Obdachloser aus. – Неговия брат изглежда като безпризорник.

Umg.: Sein Bruder sieht aus wie ein Obdachloser. – Брат му прилина на безпризорник.

• За разговорната (устна) реч е характерна замяната на много определения, които са изразени с подчинени изречения,  с причастия и прилагателни, безсъюзни сложни изречения, напр.:

Hochd.: Klaus hat einen neuen Sessel, der ihm sehr gut gefällt. – Клаус има ново кресло, което на него много му харесва (подчинено изречение).

Umg.: Klaus hat einen neuen Sessel, der gefällt ihm sehr gut. – Клаус има ново кресло, то много му харесва (безсъюзно сложно изречение).

Устна реч: особености на граматиката в сравнение с Hochdeutsch

• Значително преобладава използването на Perfekt пред Präteritum, например:

Hochdeutsch (Hochd.): Barbara arbeitete eifrig an einem neuen Artikel (Präteritum). – Барбара усърдно работи над новата си статия.

Umgangssprache (Umg.): Barbara hat eifrig an einem neuen Artikel gearbeitet (Perfekt).  — Барбара работеше усърдно над новата си статия

• Замяна на бъдеще време със сегашно (Präsens), напр.:

Hochd.: Danach wird Barbara an einem neuen Artikel arbeiten. – След това Барбара ще работи над нова статия (Futurum I).

Umg.: Danach arbeitet Barbara an einem neuen Artikel. — След това Барбара работи над нова статия (Präsens вместо Futurum I).

• Използването на модални глаголи вместо сложни конструкции, напр.:

Hochd.: Es war uns unmöglich, Dr. Krause anzurufen. – Невъзможно е за нас да се обадим на др. Краузе (инфинитивен оборот).

Umg.: Wir konnten Dr. Krause nicht anrufen. – Не можем да се обадим на др. Краузе. Замяна на инфинитивния оборот с модален глагол).

• При възможност се избягва употребата на страдателен залог (пасив) в полза на деятелен залог (актив), напр.:

Hochd.: In Italien wird es sehr viel Pasta gegessen. – В Италия ядат твърде много паста.

Umg.: Die Italiener essen sehr viel Pasta. – Италианците ядат твърде много паста.

• В разговорната реч предложните конструкции със съществителни, много често се заменят от глаголни, напр.:

Hochd.: Infolge unserer späten Ankunft mussten wir im Hotel übernachten. – В следствие на нашето късно пристигане трябваше да пренощуваме в хотел. (предложна конструкция).

Umg.: Wir mussten im Hotel übernachten, weil wir spät angekommen waren. – Ние пренощувахме в хотел, защото пристигнахме късно (глаголна конструкция).

• Управлението на предлозите с родителен падеж Genitiv често се заменя с Dativ, ако управлението на предлозите го позволява (това касае предлозите вместо – statt, въпреки, че – trotz, из-за – wegen, през, по време на– während), напр.:

Hochd.: seinetwegen – заради него; trotz des Gewitters – въпреки бурята (Genitiv);

Umg.: wegen ihm – заради него; trotz dem Gewitter – заради бурята (Dativ).

• Вместо сложните думи, съдържащи в своя състав повече от две осонви, се използват описателни конструкции, напр.:

Hochd.: die LKW-Verkehrsmittelroutenplanungsgesellschaft – Фирма за планиране на маршрутите товарни камиони;

Umg.: die Gesellschaft für Routenplanung von LKW-Verkehrsmitteln.

• В случай на използването на Konjunktiv в разговорната реч преимуществено се избират формите с würden, напр.:

Hochd.: Peter führe mit, wenn du ihn einlüdest. – Петер би дошъл с теб, ако ти го поканиш.

Umg.: Peter würde mitfahren, wenn du ihn einladen würdest. – Петер ще пътува с теб, ако го поканиш.

• В случай на необходимост да се преобразува пряката реч в косвена, вместо Konjunktiv I се използва Indikativ или Konjunktiv II, напр.:

Hochd.: Anna flüsterte, sie habe keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (Konjunktiv I).

Umg.: Anna flüsterte, sie hatte keine Arbeit mehr. – Anna flüsterte, sie hätte keine Arbeit mehr. – Анна прошепна, че тя няма повече работа (1 – Indikativ, 2 – Konjunktiv II).

Устна реч - I част

Устна реч: особености на лексиката на разговорната реч в сравнение с Hochdeutsch

• Разговорната реч е богата на идиоми, пословици, ненормативна лексика и така наречените социолекти – лексиката на определен слой от населението (младежи, студенти, IT специалисти и др.).
• Особена емоционална изразителност на разговорната реч придават различните междуметия и частици (например, аха!– aha!; ох! — oh!; всъщност – eigentlich; обаче – jedoch, та, ама, нали — ja и т.н.).
• В разговорния вариант се избира лексика, която е неутрална или се явява специфична, напр.: kriegen – получавам (bekommen); разбирам, схващам – kapieren  (verstehen) и т.н.
• В разговорната (устна) реч, по правило, се заменят устойчивите словосъчетания, състоящи се от глагол и съществително име, с по-прости конструкции (глаголни), напр.:

Hochdeutsch: Wir treffen diverse Massnahmen zur Klärung der Situation. – Ние предприемаме различни мерки за изясняване на ситуацията.

Umgangssprache: Wir versuchen, die Situation zu klären. – Опитваме се да изясним ситуацията.

• В устната реч се наблюдава опростяване на предложните и съюзни конструкции, напр.:

Hochdeutsch: Ihre Kollegen sammeln Sachen zur Unterstützung von Afrikaner Kindern. – Нейните колеги събират вещи в подкрепа на африканските деца.

Umgangssprache: Ihre Kollegen sammeln Sachen für Afrikaner Kinder. – Нейните колеги събират вещи за африканските деца.

• В устната немска реч често се използват различни думи с обобщено значение, служещи за замяна на пространствени описания, напр.:

Solche Sachen durften nicht passieren. – Подобни неща не трябва да се случват.

Räume dein Zeug da auf! – Прибери си нещата!

Устна реч: особености в интонацията в сравнение с Hochdeutsch

• На първо място в разговорния вариант е необходимо да се прави разлика в смислов и интонационен план, например:

Geschlafen habe ich, aber munter bin ich nicht. – Аз спах, но не съм бодър. (В дадения случай отправната точка на изказването е, че някой е спал. Останалото произтича от това).

• В немската устна реч за смислово и интонационно подчертаване на отделните компоненти много често се използва частицата da, напр.:

Der Computer da ist das, was wir kaufen wollen. – Компютърът (точно този) е това, което искаме на купим.

• За интонационно и смислово подчертаване на съществителното (собствено или нарицателно) много често, в качеството си на усилително средство, се използва определителния член, напр.:

Den Otto haben wir nicht erwartet. – Ото (точно него) не очаквахме.

Den Bürgermeister habe ich früher gekannt. – (Точно този) Кметът познавам от по-рано.

Устна реч: особености на фонетиката в сравнение с Hochdeutsch

• Звукът [е] в края на съществителните имена и в безударните глаголни неделими представки, се произнася много кратко, например:

die Gabe (талант, дар), die Krähe (врана, гарга), die Decke (покривка, таван на стая, външна гума), bestellen (поръчвам, запазвам (тая, билет), vermuten (предчувствам, предполагам), gebrauchen (използвам), zerlegen (разбирам) и т.н.

• Звукът [е] в глаголните окончания много често въобще не се произнася. В писмената реч се заменя с апостроф, напр.:

Ich hab’ einen grossen Eimer. Ich geb’ dir den. – Имам голяма кофа. Ще ти я дам.

• Звукът [е] в средата на основата се произнася без ударение, или съвсем кратко или съвсем се изпуска, например:

Чакам, очаквам – erwarten […tn], съветвам – raten […tn], Essen – град Есен […sn],  утешавам – trösten […tn].

• [r] в края на думата като съвсем кратко [а], напр.:

четири – vier, ние – wir, любопитство – die Neugier, чаша – die Gläser, майстор – der Meister, поет – der Dichter, дръжка, ръчка – der Halter и т.н.

• Неопределителния член в разговорната реч значително се редуцира и често се слива със стоящите пред него предлози или частици, напр.:

einen => ‘nen, eine => ‘ne, eines => ‘nes, so eine => so’ne, bei einer => bei’ner, für eine => für’ne и т.д.

• В разговорната реч наречията за място, имащи в своя състав представките her-, hin- се редуцират до характерни за устната реч форми, напр.:

нагоре – hinauf, herauf => rauf; навън – hinaus, heraus => raus; в (вътре) — hinein, herein => rein; hinunter, herunter => runter и т.н.

• Местоимението nichts в разговорната реч, по правило, се произнася [niks].