понеделник, 10 юли 2017 г.

Genitiv в немския език

Принадлежност в немския език, както и в англиския се изразява с помоща на окончанието -s: Peters Arbeit (работата на Петер). Но Петер е име. Ето как е с другите думи:
der Arbeiter: der Lohn des Arbeiters – заплатата на (този) работник,
das Kind: der Ball des Kindes  топката на (това) дете,
ein Arbeiter: der Lohn eines Arbeiters заплатата на (един) работник,
ein Kind: der Ball eines Kindes топката на (едно) дете.
Това е още един падеж - родителен (Genitiv). Отговаря на въпроса кому? Чий? (кой е родителя? – чии са гените?). В немския въпроса е прост чий? – wessen?

В мъжки или женски род членът се променя на des (определителен) или eines (неопределителен), а също така се добавя окончание -(е)s към съществителното. При това простите, кратки съществителни „предпочитат” в Genitiv да добавят по-дългото окончание -es, а останалите прибавят -s: des Kindes, des Arbeiters.

Думи, завършващи на ударена сричка също добавят -es:
Die Bedeutung dieses Erfolges – значението на този успех.
(При тях, дори и по инерция няма как да сбъркате и да добавите -s).

Женският род (die) отново, както и в  Dativ,сменя пола си" (der), а eine превръща в einer:
die Frau: das Kleid der Frau – роклята на (тази) жената,
eine Frau: das Kleid einer Frau – роклята на (една) жена.

В края на съществителното от женски род, както виждате, няма никакво  -s.

Множественото число в Genitiv „постъпва” така, както и женския род, т. е. сменя die с der (за разлика от Dativ: den Kindern – децата):
die Kinder der Frauen – децата на (тези) жени / жените,
die Bälle der Kinder – топките на (тези) децата/деца.

А как ще кажем: (едни, някакви) рокли на (едни, някакви) жени?
Пред нас има две думи: Kleider, Frauen. Членове нямаме, тъй като в множествено число неопределеността се изразява с липсата на член (нулев член). Как да свържем тези две думи, ако не с член? Можем да пуснев ход предлога von (на – значението на von за принадлежност):
Kleider von Frauen – рокли на жени.

Това е изход. Само трябва да помним, че след предлога von задължително има Dativ.
Затова:
Bälle von Kindern топки на деца.

Ако има прилагателно, то тези две думи могат да се свържат и с прилагателното:
Kleider schöner Frauen – рокли на красиви жени.

Прилагателното в такъв случай играе ролята на член, приемайки неговото окончание.

Личното име в Genitiv може да стои както до определяемата дума, така и след нея. Ако е преди нея, то член не е необходим – името го „избутва”:
Schillers Dramen, die Dramen Schillers (die Dramen von Schiller);
die Teilung Deutschlands (разделянето на Германия), Schwedens Königin (Шведската кралица).

А какво правим са такива имена като, например, Thomas? Към тях няма как да добавим -s? Има два изхода: или да поставим апостроф, или да използваме предлога von (на):
Thomas' Fahrrad = das Fahrrad von Thomas  (велосипеда на Томас)
Fritz' Leistungen = die Leistungen von Fritz (успехите на Фриц…).
Има, наистина, още един вариант, но той е много остарял: Fritzens Leistungen. 

Ако името има свой член, то то не се нуждае от окончание -s (членът така или иначе указва на принадлежност):
die Krankheit des kleinen Stefan – болеста на малкия Стефан,
die Rede des Herrn Meier – речта на господин Майер.

Genitiv понякога се използва не за изразяване на принадлежност, а за изразяване на обстоятелство за време, място или вид на действието, т. е. отделно, сам по себе си:
Er kommt des Weges – Той идва по този път.
Еines Tages – веднъж.

Er saß gesenkten Kopfes – Той стои с отпусната глава. (Впрочем, това е малко употребявано в съвременния език, звучи подчертано литературно).

Трите форми на немските глаголи

Немските глаголи имат три форми. Тези три форми са много важни, тъй като те се използват за образуването на различни времена:
1-ва форма: Infinitiv, или неопределена форма. Пример: machen (правя)
2-ра форма: Präteritum,просто минало време. Пример: machte
3-та форма: Partizip II, или причастие за минало време. Пример: gemacht

Буквата (s), която може да стои като забележка редом с глагола в речника, показва, че дадения глагол образува Perfekt, Plusquamperfekt с спомагателния глагол sein.

С малки изключения, всички глаголи в немския завършват на -en, затова първата форма на глагола (инфинитив) се образува от основата/корена + окончание -en: machen, sagen, lachen, lieben...

Втората форма (Präteritum) при слабите глаголи обикновено се образува с помоща на окончанието –te, добавено към основата на глагола. Т. е. махаме окончанието -en и добавяме окончанието -te: machte, sagte, lachte, liebte...

Третата форма (Partizip II) при слабите глаголи обикновено се образува с помоща на наставката ge- и окончанието -t към основата на глагола. Например: gemachtgesagtgelachtgeliebt...

На пръв поглед няма нищо сложно. Но това са правила, приложими при слабите глаголи, а в немския има много силни (или неправилни) глаголи, чиито форми се образуват не по тези правила. Те трябва да се наизустяват. За това ви е нужна таблицата на неправилните глаголи и много търпение.
Нека накратко да разгледаме за какво може да се използва всяка една глаголна форма.
Първа форма на немския глагол (инфинитив):
·         Стои в речника
·         Употребява се с модалните глаголи: Ich kann lesen. – Аз мога да чета.
·         Използва се  в инфинитивните обороти: Es ist zu kalt, so weit in den Wald zu gehen. – Твърде студено е, за да отида толкова далеч в гората.
·         За образуване на бъдеще време Futurum: Ich werde viel arbeiten. – Аз ще работя много.
·         При добавянето на определителен член за ср. род първата форма се превръща в съществително: das Lesen – четене
·         При спрежение на инфинитива се образува формата  за сегашно време Präsens: Ich mache die Hausaufgabe. – Аз правя домашната си работа. 
Втора форма на немския глагол (Präteritum):
·         За образуване на просто минало време Präteritum (употребява се в писмата и книгите): Ich sagte das nicht. – Аз не съм казал това.
Трета форма на немския глагол (Partizip II):
·         За образуване на сложно минало време Perfekt (употребява се в разговорната реч): Ich habe so viel gelacht. – Толкова много се смях.
·         За образуване на минало време Plusquamperfekt (т. нар. предминало време) (употребява се много рядко): Ich hatte so viel gelacht. – Толкова много се смях. (разликата с предишния израз е, че действието е извършено в миналото, но е предшествало друго действие)
·         За образуване на Passiv (пасив): Das Buch wird verkauft. – Книгата се продава.


По описанието на трите форми на глаголите в немския език става ясно, че най-важните форми са първа и трета. Те се заучават най-напред. Но най-добрия начин е да се учат и трите заедно.  

Изразяване на причина и следствие

Warum (wieso) gehst du nicht zum Fußball? – Ich gehe nicht zum Fußball, weil ich keine Zeit habe. – Защо не ходиш на футбол? – Аз не ходя на футбол, защото нямам време.

Във въпроса освен въпросителната дума warum (защо) може да се използват и нейните синоними: weshalb, weswegen или wieso (как така). В отговора си вие имате подчинено изречение с въвеждаща /свързваща/ дума weil.

Weil може да се замени и с da, особено ако подчиненото изречение е преди главното:
Da(weil) ich keine Zeit habe, gehe ich nicht zum Fußball. – Тъй като (защото) нямам време, аз не ходя на футбол.

Da подчертава, че става въпрос за известна на събеседника причина. А с помоща на weil вие назовавате причината, за която той още не знае. От това следва, че da не може да бъде отговор на въпроса защо?:

Warum gehst du nicht zum Fußball? – Weil ich keine Zeit habe. (Da тук не бива да се използва.)

Не бъркайте da (тъй като) с da (тук, там, тогава), което се използва за указания на определена ситуация и не въвежда подчинено изречение, т. е. явява се не свързваща дума, а просто второстепенен член на изречението:

Da müssen wir den Arzt fragen. – Тогава трябва да питаме лекаря.
Da ist nichts zu machen. – (Тук) няма какво да се направи.
 
Вместо weil може да се използва и думата denn (тъй като), единствено само в случая, когато подчиненото изречение е на второ място (т. е. след главното):
Ich gehe nicht zum Fußball, denn ich habe keine Zeit. – Аз не ходя на футбол, тъй като нямам време.

Но какво се случва със словореда след denn? Той не се променя. Това трябва да се запомни – след denn прав словоред (в началото е подлога/деятеля, след това сказуемото/действието).

Прав словоред има и след und, с помоща на който може да се изрази причинна връзка:
Ich habe keine Zeit, und ich gehe nicht zum Fußball. – Аз нямам време и не ходя на футбол.

До тук всичко беше защото в различни варианти (причина). А сега да разгледаме затова (следствие):

Weshalb (= warum, weswegen) gehst du nicht zum Fußball? – Защо ти не ходиш на футбол?
Ich habe keine Zeit, deshalb (= darum, deswegen, daher, aus diesem Grund) gehe ich nicht zum Fußball. – Аз нямам време, затова (по тази причина) не ходя на футбол.

След deshalb (затова) има обратен словоред (първо е действието, след това деятеля)!
Т. е. не както в обикновеното подчинено изречение, а както след всеки второстепенен член на изречението. Сравнете:

Heute gehe ich nicht zum Fußball. – Днес няма да ходя на футбол.
Освен това, можем да го кажем и по друг начин:
Ich gehe heute nicht zum Fußball. – Аз няма да ходя днес на футбол.

Виждате, че второстепенния член на изречението (heute) може да стои  и вътре в изречението, след главните членове. Така става и с deshalb:

Ich habe keine Zeit, ich gehe deshalb nicht zum Fußball. – Аз нямам време и затова не отивам на футбол.

Вместо deshalb може да се употреби и also (така, че; следователно):

Ich habe keine Zeit, also(= so) gehe ich nicht zum Fußball.

Ich habe keine Zeit, ich gehe also nicht zum Fußball.

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...