четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Възвратни глаголи - Reflexivverben

Възвратните глаголи (die Reflexivverben) изразяват действие, отправено или упражнено върху самото действащо лице. Признак за възвратност на глагола е местоимението sich, което съответства на българската частица «се»:
sich kämmen          сресвам се
Но, ако в българския език «се» се употребява във всички лица в единствено и множествено число, то в немския език възвратното местоимение sich съхранява тази си форма само в трето лице, единствено и множествено число. В 1-во и 2-ро лице единствено и множествено число се употребяват формата на съответстващите лични местоимения във винителен падеж (Akkusativ):
ich langweile mich                       аз скучая
du langweilst dich                        ти скучаеш

er                                                    той  
sie     langweilt sich                       тя      скучае
es                                                    то
wir langweilen uns                       ние скучаем
ihr langweilt euch                        вие скучаете
sie langweilen sich                       те скучаят
Обърнете внимание на това, че възвратните глаголи в немския език, могат да имат в българския език съответстващи глаголи, които не са възвратни. Обратното също е възможно.
Възвратното местоимение sich е безударно и се произнася слято с глагола.
В изреченията възвратните местоимения могат дазаемат следните позиции:
1. При прав словоред в изречението възвратното местоимение стои непосредствено след личната форма на спрегаемия глагол:
Ich setze mich an den Tisch.                      Аз сядам на масата.
Wer wäscht sich im Bad?                          Кой се мие в банята?
2. При обратен словоред sich (или съответното лично местоимение) стои след личната форма на спрегаемия глагол, ако подлогът е изразен чрез съществително. Ако подлогът е представен чрез лично местоимение, то възвратното местоимение стои след подлога:
Am Morgen rasiert sich der Vater.                  Сутринта бащата се бръсне.

Am Morgen rasiert er sich.                                 Сутринта той се бръсне.  

вторник, 21 ноември 2017 г.

Определителен член (der bestimmte Artikel) и неопределителен член (der unbestimmte Artikel)

1. Употреба на членовете

Членът (der Artikel) е служебна дума, стояща пред съществителното и определяща неговия род, падеж и число. В немския език има два вида членове:
-         Определителен член (der bestimmte Artikel)
-         Неопределителен член (der unbestimmte Artikel)

Неопределителен член

Род
Единствено число
Множествено число
мъжки
женски
среден
ein
eine
ein

няма


Употребява се в следните случаи:
1. При първично (за първи път) споменаване на предмет или лице.
Dort steht ein Mann.                   Там стои мъж.
Dieser Mann ist ...                       Този мъж е
2. след глаголите haben имам, brauchen нуждая се, bekommen получавам, suchen търся, оборота es gibt има, съществува
Wir haben ein Auto.                            Ние имаме автомобил.
Ich brauche einen Freund.                  Нуждая се от приятел.
Sie bekommt einen Brief.                    Тя получава писмо.
Er sucht eine Unterstützung.                Той търси подкрепа.
In der Stadt gibt es ein Theater.           В града има театър.
3. при сравнение
Er singt wie eine Nachtigall.                Той пее като славей.
4. при съществително, което обозначава някакъв обект като представител на своя вид.
Ein Haus kostet viel Geld.                    Един дом струва много пари.
      Jedes Haus kostet viel Geld.           Всеки дом струва много пари.
5. при съществителни, обозначаващи вид предмети, към които се отнася някакъв обект
Das Auto ist ein  Verkehrs-           Автомобилът е превозно средство.
mittel.                                                       
6. пред предикатив – съществително с определение
Das ist eine schöne Stadt.                   Това е красив град.


Определителен член

Род
Единствено число
Множествено число
мъжки
женски
среден
der
die
das

die


Употребява се в следните случаи:
1. Ако назовавания обект се явява единствен сам по себе си:
1.1 пред названията на планини, морета, езера и т. н.

Die Zugspitze ist der höchste Berg       Цугшпитце е най-високата планина в
Deutschlands.                                    Германия.
1.2 с наименованията на страни в мъжки и женски род, и в множествено число

Die Schweiz ist ein deutsch-              Швейцария е немскоезична страна.     
sprachiges Land.                                      
Die Niederlande befinden                  Нидерландия се намира в Северна Европа.
sich im Norden Europas.                     

1.3 с названията на страни, част от които се явяват думите die Republik  република, die Union  съюз, der Staat  щат, държава, das Reich  кралство, и съответстващите им съкращения
Die Bundesrepublik Deutschlands               Федеративна република Германия
     (Die BRD) ist das größte Land               (ФРГ) е най-голямата страна в
     im Mitteleuropa.                           Централна Европа.
1.4  с наименованията на улици, площади, учреждения, кораби, вестници и т. н.
Er will den „Eulenspiegel“                  Той иска да купи „Ойленшпигел“.    kaufen.                                              
1.5  със собствени имена
а)  при обозначаването на роли и произведения на изкуството
Er spielt den Egmont.                                Той играе Егмонт.
Ich habe die Sixtinische                             Аз видях «Сикстинската Мадона».
Madonna gesehen.                           
б)  пред професии, звания, длъжности с определения
Der Schriftsteller Strittmatter ist                 Писателят Штритматер е много популярен.
sehr populär.                           
2.  Ако назовавания обект е конкретизиран в ситуативен контекст:
2.1 при абстрактни съществителни, употребявани само в единствено число
Er kämpft für die Gerechtigkeit.          Той се пори за справедливост.

2.2  с годишните времена, месеците, дните от седмицата
Wir treffen uns an dem Dienstag.               Ние се виждаме във вторник.

2.3  със съществителни, обозначаващи предмет, известен на говорещия и слушателя
Ein Mann kommt in ein Café und ruft:               Мъж влезе в кафенето и извика:
     „Die Kirche brennt!“                                  «Църквата гори

3. Ако назовавания обект е конкретизиран в контекста:
3.1  при повторно споменаване на предмета
Dort steht ein Haus. Das Haus                   Там има/стои къща. Къщата /Тази
     gehört meinem Freund.                         къща принадлежи на моя приятел.
3.2 ако обектът е конкретизиран с определение, изразено от съществително в родителен или дателен падеж с предлог
Sein Sieg war das Ereignis                 Неговата победа беше събитието на
     dieses Jahres.                              тази година.
Das ist die Wohnung von                   Това е квартирата на моя брат. 
     meinem Bruder.

вторник, 7 ноември 2017 г.

АКО БЯХ ..., ЩЯХ ДА… KONJUNKTIV II.

По мотиви от руски блог

Веднъж, в една студена зима летях от Мюнхен до Киев. Сама – без семейство, без деца и без стрес. С устремен към бъдещето поглед, преметна през рамо суитчър (в Киев по това време е три пъти по-студено отколкото в Мюнхен) и с високи токчета (красотата не признава граници). Млад мъж в униформа, скучаещ на паспортния контрол на, практически пустото Мюнхенско летище (оказва се, че може и такова да е), ласкаво ме оглежда от глава до пети, взирайки се в ... паспорта ми и, съдейки по всичко, мечтаейки за топлите страни и, хм, малко по-лекомислени женски одежди, кокетно ме попита:
- Wohin würden Sie fliegen? *
Аз, неочаквайки и поради странната в дадениата ситуация граматическа конструкция повдигнах вежди и веднага попитах
- Was würden Sie denn vorschlagen?**
Човекът потръпна, събуждайки се от зимния си дрямък и скука, отново ме погледна, този път изразявайки уважение или съмнение в умствените ми способности, прокашля се и повтори, вече без конюнктив:
- Wohin fliegen Sie?!

По-нататък разговора прие стандартната официална форма – скучно и нямащо отношение към това, което ми се ще да обсъдим, а именно – Konjunktiv. А ако трябва да сме по-точни - Konjunktiv II, защото първата форма, по правило се използва в косвената реч.

// Лирическо отклонение.
Помните ли класическото “една баба казала”? Konjunktiv I е нужен в случаи, когато предаваме нечии думи, дистанцирайки се от казаното и не поемайки никаква отговорност за думите на другите:
- Тетка Мара помоли да ви предам,  Проня Прокоповна, че вие сте гаднярка!
Тук вместо “…,Sie sind Bösewicht”, по-добре е да се каже “…, Sie seien Bösewicht!”.
Това е Konjunktiv I, но за него ще говорим друг път…//

И така, загадъчния Konjunktiv II – това е едно „ужасно“ наименование на приятния начин да изразим своите най-съкровени желания, касаещи минало, настоящето и бъдещето. В българския език тази задача е доста опростена – ние имаме забележителната комбинация от думи „ако..., бих бил...“, която много лесно можем да добавим към всяко изречение. И ето, вие сте вече милионер – „ако имам/имах много пари“. Или … оох, тук всеки може да постави своето неизпълнено, но много "сърбящо“ желание.
В немският език няма аналог на това съчетание от условни частици (или поне до този момент аз не знам да има). Немците намекват за неосъществяемостта на възможното, променяйки формата на глагола, а когато той не се променя (т.е., по правило, не се изговаря или формата е остарела) се използват спомагателните глаголи.

Тук трябва да запомните, че има два основни принципно важни случая:
1. желания, касаещи настоящето и бъдещето.
2. Нереализирани желания от миналото – т.е. тези събития, които никой няма силата да промени.

1. Konjunktiv II Gegenwartsform
(в сегашно и бъдеще време)
В първия случай или се променя само глагола, или се добавя стария добър спомогателен глагол werden, лесно разпознаваем само след първия литър бира:

ich würde
du würdest
er/ sie/ es würde
wir würden
ihr würdet
Sie würden.

Най-простата форма за изразяване на желания, несбъднати мечти и дори молби (за да направите впечатление на вежлив човек), касаещи настоящето или бъдещето:
…werden + .. инфинитив.
Примери:
Ich würde es gerne machen(С удоволствие ще го направя ).
Er würde dir bestimmt helfen! (Той със сигурност ще ти помогне!)

До тук всичко е просто, нали? Но има често употребявани глаголи, които по-добре да се използват без спомагателния глагол werden:

Ich ginge = Ich würde gehen.
Ich bräuchte (в устната реч) = Ich würde brauchen.
Ich käme= Ich würde kommen.
Er bekäme = Er würde bekommen.
Ich wüsste = Ich würde wissen.
Ich hätte, könnte, wollte, sollte…

Знаенето на тези глаголни форми ще придадат на вашия немски много –по-солидно звучене. Наистина, има и глаголи, които в Konjunktiv II изглеждат много старомодно (hülfe, fröre, stürbe, flöge…) и в разговорната реч винаги се използват с werden (werden helfen, werden frieren, werden sterben, fliegen…) – за да ни е по-удобно. Хитро партизанско правило:
Който забрави формата на глагола в конюнктив, просто използва конструкцията werden  + инфинитив!
И още една полезна отметка: във въпросителните изречения винаги се използва комбинацията с werden:
Würdest du mitkommen?
Was würde er dazu sagen?

Всичко това е съотносимо към настоящето или бъдещето време – или въобще към абстрактни, неосъществими желания от сорта на „ако аз бях космонавт, а ти – Памела Андерсън...“ Но понякога ние изразяваме съжаление по повод на някакви вече приключили събития и размишлявайки какво би било, ако тогава ние бяхме постъпили по друг начин.
Почувствайте разликата:
Ich würde es machen. – Аз ще го направя
Ich hätte es gemacht. – Аз бих направил.

Ето и нашия втори случай:
2. Konjunktiv II Vergangenheitsform.
(в минало време)
Помните ли анекдота за мъжа и жената, събуждайки се в едно легло на 15 годишнината от брака си? Жената, още не отворила очи, мечтаейки си мисли „Какво ли ще ми подари?“, а в същото време мъжът размишлява:
Ако я бях убил преди преди 15 години, сега щях да изляза на свобода“.
Ако този виц е добър пример: тогава, преди 15 години, мъжът е могъл да я убие:
Hätte er sie umgebracht,… (Ако той е убил нея *тогава в миналото*).
Но това време е минало, той нищо не може да направи в контекста на миналите 15 години, освен да мечтае за ново покушение над благоверната:
Würde er sie umbringen, …(ако той *сега, в бъдещето или в собствените си сегашни мечти* я убие).
Разликата, съгласете се, е съществена – в първия случай той вече ще я е „излежал“, а във втория жената е още жива  :)

В българския език и потенциалните възможности (желания), и съжалението за миналото се изразяват с едни и същи фрази:
ако я беше убил / той не се беше оженил за нея,
Ако тя беше красива и умна, ... – за да покажем на събеседника за кое време става въпрос, ние добавяме по принцип, думи-подсказки: “тогава”, “сега”, “преди 15 години”, “поне веднъж”, “преди сватбата”, “преди три години” и т. н.).

В немския тези тънкости, касаещи времето на потенциалното извършване на събитието, лесно се предават чрез формата на глагола. Или по просто казано:
würde + инфинитив (за настоящо или бъдеще време),

hätte + Partizip II
wäre + Partizip II
 
– за случаите на вече минали събития.
От къде се взеха тези hätte и wäre?
Помните ли, как се образува една от формите за минало време - Perfekt:
ich habe gemacht.
ich bin gegangen.
Ето вземаме тези два спомагателни глагола haben и sein и ги превръщаме в hätt(%) и wär(%):
Haben:
ich hätte …
wir hätten …
du hättest …
ihr hättet …
er/sie/es hätte …
sie hätten …
Sein:
ich wäre …
wir wären …
du wärest, wärst …
ihr wäret, wärt …
er/sie/es wäre …
sie wären …

Ето и няколко примера за конюнктив в минало време:
Du hättest die Möglichkeit gehabt – ти имаше *тогава, в миналото* такава възможност (вече е късно да пиеш „Боржоми“ – марка минерална вода от вулканичен произход).
Ich wäre gegangen (щях да отида/бих отишъл),
Du hättest gegeben
Wir wären gefahren
Ihr hätttet gewusst (ако вие *тогава* знаехте/сте знаели)
Sie hätten gegessen.

Във всички случаи ситуацията е вече необратима, т.е. съжаление, пожелание или размишление на тема “ако бях…” касаят събития, вече приключили. Както се казва, вече е все едно – изпуснахме влака. И ето, тогава, когато влакът вече е изпуснат, но ние продължаваме да разсъждаваме по темата, какво би било, ако тогава ние бяхме успели – ето за това има Konjunktiv II Vergangenheitsform (конюнктив II в минало време).


PS. Така поднесетана информация за Konjunktiv е само основните положения. В случай, че някой от вас прояви див интерес към условното наклонение, моля обърнете се към „умните и дебелите“ учебници по граматика.

*, ** диалога в началото:
- Wohin würden Sie fliegen? (За къде ще летите?) – крайно учтива форма, буквално „За къде бихте летели“
- Was würden Sie denn vorschlagen? (Какво бихте предложили?!)

Konjunktiv II - полезни съвети

В тази статия няма да има обяснение какво е konjunktiv ii , защото вече съм писала за това и преди. Можете да намерите този материал на ст...