Употреба на прилагателните с определени падежи - Gebrauch der Adjektive mit bestimmten Kasus

Някои прилагателни в немския език се употребяват с определени падежи.

-  с  родителен   падеж:  gewiss   (gewiß * ) (сигурен),   mächtig (силен,  влиятелен),   schuldig   (виновен),   sicher   (сигурен, безопасен), würdig   (достоен)   и  т. н.

Der   Schriftsteller  war   der   Auszeichnung   würdig.

Писателят е достоен за наградата.

Er  war  der  deutschen   Sprache  mächtig.

Той е силен в немския език.

- с дателен падеж:  ähnlich (сходен),  böse (зъл, сърдит), dankbar
(благодарен),  gleichgültig   (безразличен),  schlecht  (лош)   и  т. н.

Er  war  ihm  sehr  dankbar.

Той му беше много благодарен.

Der   Sohn   war   dem   Vater   sehr  ähnlich.

Синът много прилича на бащата. / Буквално: Синът е много подобен на бащата.

- с винительным:  gewohnt (обичаен, обикновен),  leid   (тъжен, печален),   los   (свободен,   необвързан, освободен)   и  т. н.

Er ist die schwere Arbeit gewohnt.

Той е свикнал с тежка работа.

Sie war ihre Sorgen los.

Тя се е освободила/отървала от проблемите си.

Някои прилагателни в определени падежи се употребяват с точно определени предлози.

- с предлога  als:  bekannt   (известен),  berühmt (знаменит)   и  т. н.,   например:

Er ist als guter Arzt  bekannt.

Той е известен като добър лекар.

- с предлога in:   bewandert   (опитен,  сведущ),  eigen (собствен, присъщ, типичен),  erfahren   (опитен),  tüchtig   (деен,  трудолюби­в)   и т. н.

Er  war tüchtig  in   der  Arbeit,   die  er  machte.

Той беше деен в работата, която вършеше.

Die  Lehrerin war erfahren  im  Deutschunterricht  mit  Ausländern.

Учителката беше много опитна в преподаването на немски език за чужденци.

- с предлога mit:  befreundet   (приятелски),  bekannt (познат),  einverstanden   (съгласен),  fertig   (готов),  verheiratet (женен, омъжена),  verwandt   (родствен),  zufrieden (доволен)   и  т. н.

Er  ist  mit  ihrem  Vorschlag  nicht  einverstanden.

Той не е съгласен с тяхното предложение.

Er ist  mit allen  Nachbarn  bekannt.

Той е запознат/познава с всички съседи.

- с  предлога  an:   arm   (беден),  beteiligt   (съпричастен, замесен), interessiert   (заинтересован),  schuld   (виновен)   и т. н.

Wir sind an der neuen Lehrmethode interessiert.

Ние сме заинтересовани от новите методи в преподаването.

Er  war  an   dem   Unfall   schuld.   Той беше виновен за аварията.

- с предлог  bei: beliebt (популярен, обичан), verhasst (verhaßt * )   (презрян)   и  т. н.

Der  Sänger  war  beim   (bei   dem)   Publikum  beliebt.

Певецът беше популярен сред публиката.

-           с   предлог   von:   abhängig   (зависим),  frei (свободен),  müde   (уморен),  verschieden   (различен)   и т. н.

Er  war  müde  von  der  langen   Reise.

Той бил уморен от дългото пътуване.

-           с  предлог  vor:  blass   (blaß * )   (блед),  sicher (безопасен,  уверен),  starr   (неподвижен),  stumm   (ням, онемял) и т. н.

Vor   Unfällen   ist  niemand   sicher.   От аварии никой не е застрахован.

- с предлог  zu:  befugt   (упълномощен),  berechtigt (имащ право, легитимен, основателен),  entschlossen   (решителен),  gewillt   (решен, склонен, съгласен), imstande   (способен)   и т. н.

Er ist zu allem imstande.   Той е способен на всичко.

-           с предлог  an:  gewöhnt   (привикнал, приучен),  gebunden (свързан, обвързан) и т. н.

Wir sind  an  ein  gutes   Leben  gewöhnt.

Ние сме свикнали на добър живот.

Sie  ist  an  ihr  Versprechen  gebunden.

Тя свързана с нейните обещания.

- с предлога  auf:  wütend   (разярен, побеснял),  aufmerksam
(любезен, учтив, внимателен),  eifersüchtig   (ревнив),  gespannt   (очакващ),  neidisch   (завистлив),   neugierig   (любопитен),  stolz (гор), и т. н.

Sie  war  stolz  auf  ihren   Erfolg.   Тя беше горда със своите успехи.

Er war  neidisch  auf  das   neue  Auto  des   Nachbarn.

Той завиждаше (букв. Беше завистлив) за новата кола на съседа.

- с предлога   für:   charakteristisch   (характерен), typisch   (типичен),  günstig   (благоприятен),   notwendig (необходим,   нужен),   schmerzlich   (мъчителен),  zuständig (компетентен) и т. н.

Diese  Tat   war  typisch   für  ihn.

Тази постъпка беше типична за него.

Die  Einkäufe   waren   notwendig  für  die   Reise.

Покупките бяха необходими за пътуването. 

- с предлога gegen:  empfindlich (чувствителен), grausam (жесток), machtlos   (безсилен),  unerbittlich (неумолим) и т. н.

Gegen  ihr  Geschrei   war  er  machtlos.

Срещу нейния вик той беше безсилен.

Er  war  grausam   gegen   seine   Kinder.

Той беше жесток спрямо децата си.

- с предлог  in:  verliebt   (влюбен).

Sie  ist  in  den   Nachbarn   verliebt.   Тя е влюбена в съседа.

-  с предлог über:   betrübt   (печален, тъжен),  erbittert (ожесточен),  erfreut   (зарадван),  erstaunt   (удивлен, изумен),  froh (радостен),  glücklich   (щастлив),  traurig   (тъжен),   verzweifelt (отчаян ) и  т. н.

Sie  war  erstaunt  über  seine  Antwort.

Тя беше удивлена от отговора му.

В немския език някои прилагателни, означаващи цвят, например: rosa (розов), lila (лилав), beige (бежав) и т. н. не се склоняват. Те могат да се склонят, дописвайки към прилагателното суфикс -färben,   (-farbig).

Die   Farbe   der  Tischdecke   ist  beige.

Цветът на покримката е бежав.

Sie  kauft  den   lilafarbenen   Hut.

Тя купи лилава шапка.

Причастие в немския език

От инфинитива на глагола  се образува причастие I за сегашно време (das Partizip I) с помоща на суфикса -d:

laufen    бягам                          laufen-d      бягащ

В изречението причастие I се употребява в ролята на определение, съгласуващо се по род, число и падеж с определяното съществително, или във функцията на обстоятелство за вида на действието:

Ein weinendes Kind sass am Tisch.                    Плачещото дете седи на масата.

Ich sehe den lesenden Jungen.                            Аз виждам четящо момче.

Das Kind lief lachend zur Mutter.                      Детето, смеейки се, бяга към

     майката.

Причастието за минало време (das Partizip II), явяващо се трета основна форма на глагола, се образува при различния тип глаголи по различен начин:

1. Слабите глаголи образуват причастие II като към корена на глягола се добавят префикса ge- и суфикса -t:

stellen      поставям, слагам                      ge-stell-t    

Модалните глаголи образуват причастие II по същия начин, но без кореновия умлаут:

müssen                                                         ge-muss-t

können                                                         ge-konn-t

Глаголите, които при спрежението си в Präteritum променят кореновата си гласна с умлаут, образуват причастие II по същия начин, НО не от инфинитива, а от втората основна форма, т. е. от формата за  претеритума:

brennen — brannte — gebrannt

denken — dachte — gedacht

2. Силните глаголи обра зуват причастие II с помоща на префикса ge-  и суфикса -еn, като при това, по правило, променят кореновата си гласна. Затова третата основна форма при силните глаголи трябва да се наизусти:

schreiben       пиша                                     ge -schrie-ben      

stehen           стоя                                       ge -stand-en         

Префиксът ge- е без ударение.

3. В глаголите с делими приставки префикса ge- заема позиция между приставката и корена:

vorstellen   представям           vor-ge-stell-t      
        anbinden    привръзвам            an-ge-bund-en     

4.  Префикс  ge-  не получават глаголите:

a)  с неделими приставки:

       zerbrechen   счупвам                zerbrochen     

b)  окончаващите на  -ieren,  -eien:

studieren          уча                   studier-t     

prophezeien     пророкувам     prophezei-t     

Причастие II в изреченията се използва:

1. в ролята на определение, съгласувано по род, число и падеж с определяното съществително

Der gesprengte Felsen war groß.               Взривената скала беше голяма.

2. в ролята на обстоятелство за вида на действието

Sie dachte angestrengt nach.                      Тя напрегнато се замисли.

3. в ролята на именна част при сложните времена и залозите

Er hat gesagt... /Er hatte gesagt...              Той каза...

Er wird gesagt haben ...                             Той щеше да каже...

Es wird gesagt...                                         Говори се...

Причастията, употребени в ролята на определения, могат да образуват сравнителни степени по същия начин, както и прилагателните:

Die Reise war anstrengender, als ich                  Пътуването беше по-изморително,
      dachte. (anstrengen- anstrengend)                         отколкото аз си мислех.

Du hast immer die verrücktesten                        Ти винаги имаш най-лудите идеи.

      Ideen. (verrücken - verrückt)              

В ролята си на определения и обстоятелства за вида на действието, причастията могат към себе си и «зависими» думи, образувайки причастни обороти/конструкции/ и разширени определения:

der die Studentin prüfende Professor                 професорът, изпитващ студентката

die von dem Professor geprüfte                          студентката, изпитвана от професора

      Studentin                                             

Laut lachend machte er sich an die Arbeit.         Силно смеейки се, той се зае да

                                                                             работи / хвана се на работа.

                              

Обобщена таблица за падежите; склонението на съществителните, прилагателните и местоименията

Именителен падеж NOMINATIV	Винителен падеж AKKUSATIV	Дателен падеж DATIV	Родителен падеж GENETIV	Множествено число PLURAL
Wer? (Was?) - кой? (какво?)	Променя се само мъжки род, останалите са без промяна. 1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Акузатив: Wen? (was?) – кого? (какво?)  Ich kenne den Mann 1)   Значение при обстоятелство (за място, за време): Wohin? - Къде? Er geht in den Park. Wie lange/oft? – Колко дълго/често? – В изрази от типа: Den ganzen Tag, Jeden Tag 3) след предлози:  um (около, към);  durch (презз); für (за), gegen (срещу; към, около), ohne (без) für meinen Freund +) След Es gibt винаги следва Akkusativ.	1)    Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Датив: Wem? (was?) – Кому? (какво?) Ich schenke meinem Mann einen Schlips. 2) Значение при обстоятелство (за място): Wo? - Къде? Sie sitzt auf der Bank. 3) След предлозите:  mit (с);  nach (след); aus (от, из), zu (към, при, на), von (от), bei (при, до, у), seit (от) mit meinem Freund	1) Основно значение на падежа/ въпроси, на които отговарят съответните части от изречението в Генитив: Wessen? - Чий? Чия? Der Schlips meines Mannes. 2)                 Значение при обстоятелство (за начин на действиея, за място, за време) – в съвременния език се употребява рядко, основно в някои устойчиви конструкции и обороти: Er starb seines Todes. Er ging seines Weges. Eines Tages … 3) След предлозите:  während (през, през време на, в продължение на);  wegen (поради, заради); trotz (въпреки), (an) statt (вместо това) Wegen meines Studiums 4) Ако в думата има повече от една сричка, не –es, а –s: Des Bruders	В Akkusativ Plural не се променя. В Dativ Plural винаги всичко окончава на - n -. (Meinen Freunden –  моим друзьям.) В Genitiv Plural die → der (става дума за определени предмети или лица): Die Kleider der Frauen. Ако липсва определителен член, то за образуването на  Genitiv помага прилагателното (приемайки окончанието на определителния член), ако няма прилагателно, тогава се използва предлога von (+ Dativ): Kleider schöner Frauen Kleider von Frauen. В множестево число няма неопределителен член (ein). На неопределеност указва отсъствието на член. Die Kinder – (точно тези) деца. Kinder – (някакви) деца.
Der junge Mann Ein junger Mann	Den Mann Einen Mann	Dem Mann Einem Mann	Des Mannes Eines Mannes
Das kleine Kind Ein kleines Kind	Das Kind Ein Kind	Dem Kind Einem Kind	Des Kindes Eines Kindes
Die schöne Frau Eine schöne Frau	Die Frau Eine Frau	Der Frau Einer Frau	Der Frau Einer Frau
er (той) es (тя) sie  (то)	еr    →        ihn (него) Ich kenne ihn gut.	Er, es      →    ihm (нему, на него) sie           →    ihr (на нея) Sagen Sie ihm/ihr bitte …	er, es    →   sein (му) sie   →   ihr (ѝ., техен) Sie   →   Ihr (Ваш) (притежателни местоимения) Ihr Kind – нейно, тяхно, Ваше дете (От всяко sie притяжателно местоимение става на ihr)	sie (те)   →   ihnen (им, на тях) die   →   denen (на тези) Ich kann ihnen/denen nicht helfen. От 3-то лице, множествено число произлиза и вежлимата форма: Sie (Вие)  →  Ihnen (Вам) Wie geht es Ihnen?
	mich / dich (мене, на мене, ме / тебе, те)	mir / dir (ми, на мене / на тебе, ти)	mein / dein (мой / твой)	uns / euch (нас, нам / вас, вам) unser / euer (наш / ваш)
След определителен член и указателно местоимение (dieser …) прилагателното окончава на –e, след неопределителен член и лично местоимение (mein … ) прилагателното приема окончанието на определителния член.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Ich sehe einen jungen Mann.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. In einem schönen Haus.	Ако се изменя члена, прилагателното винаги окончава на - n -. Der Computer meines älteren Bruders.	Ако става въпрос за определени предмети и пред прилагателното стои дума, указваща на тази определеност (конкретност), то прилагателното окончава на –en: Die, diese, meine, solche, alle neuen Hotels. Изключения: manche, welche neuen Hotels. В противен случай прилагателното окончава на –e: (viele, einige) neue Hotels. ! В Dativ Plural окончанието винаги е –en, при всички случаи: in neuen Hotels.

Допълнения

1)                 Слабите съществителни от мъжки род окончават в множествено число и във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n. Към тях се отнасят и названията на  вида дейност, взаимствани от латинския и гръцкия (освен думите на на –r):

Sie liebt einen Studenten.

2)                 Няколко съществителни от мъжки род + думата das Herz окончават във всички падежи, освен в Nominativ, на –(e)n, и, освен това, в Genitiv след -(e)n се добавя и –s (des Namens):

der Gedanke − мисъл, der Name − име, der Funke − искра, der Friede − мир, der Wille − воля, der Buchstabe − буква, der Schaden − вреда, der Samen − семе, der Haufen – куп, купчина, der Fels − скала.

3)                 Ако прилагателното е употребено без член (напр., при обознацаване на цувства, вещества или при обозначаванетона единствени, своево рода, предмети) то те приемат окончанието на определителния член:

aus reinem Gold (das Gold) – от чисто злато, in tiefer Trauer (die Trauer) – в дълбока тъга, скръб; auf deutschem Boden – на немска земя

При Genitiv мъжки род, това правило не важи (прилагателното окончава на –en – , както и при промяна (в падежа) на члена):

eine Menge reinen Goldes − маса (голямо количество) чисто злато.

По Иля Франк