Предлози за направление/посока на движението (nach, in, an, auf, zu)

Как да кажем "Аз отивам в Германия, в Швейцария, в Берлин, на море, на гарата, на работа, в аптеката, в училище, при родителите ми, при приятели“? Да разгледаме всички тези случаи подробно и ще се опитаме да ги класифицираче.

Случай първи: когато ние се отправяме към дадена страна, например в Германия или Полша. Използва се предлогът "nach", който указва за смяна на географско положение.
Ich fahre...NACH
1. ...nach Deutschland/Polen/Russland
Този предлог може да се използва и с градове.
2. ...nach Berlin/Warschau/Kiеw/Wien
Използва се и с континенти.
3. ...nach Europa/Asien/Аmerika

Болшинството страни в немския език се използват без определителен член.  Това са страните, които имат среден род.  Например: Deutschland, Holland, Grichenland, Finnland, Russland (das Land - страна); Österreich, Frankreich (das Reich - империя), а също и Belgien, Dänemark и др. Без член са и тези страни, чиито имена се явяват собствени, например Polen, Spanien, Italien и др.

Случай втори: предлогът, който се използва при страните от мъжки, женски род и множествено число е "in". Това са der Vatikan, der Iran, der Irak и болшинството страни от африканския континент африканского континента), женски род - die Schweiz, die Ukraine, die Türkei и др.; множествено число (die Niederlanden, die Philippinen, die USA и др., в това число и островите).

Ich fahre...IN
1. ...in die Schweiz/Ukraine/Slowakei
2. ...in den Vatikan/Iran
3. ...in die USA/Niederlande

Трети случай – това е предлогът "an". Той се използва за направление на движението, когато говорим за вода и водоеми.

Ich fahre...AN
1. ...an die Nordsee/Ostsee; ...ans Meer/Mittelmeer - това са морета
2. ...an den See/Bodensee - это озёра
3. ...an den Fluß; ...an die Elbe/Spree; ...an den Dnjepr/Rein - това са реки

Четвърти случай - предлогът "auf". Тук е много лесно, защото съвпада с нашето „отивам на...“. "АЗ отивам НА остров" – на немски е "Ich fahre AUF Insel".
Ich fahre...AUF
1. ...auf eine Insel - остров (die Insel)
2. ...auf die Kanarischen Insel - мн.число (Канарските острови)
3. ...auf die Krim

Пети случай - с предлога "zu". Използва се когато става въпрос за одушевени лица, имена и т. н.
Ich fahre...ZU
1. ...zu Marta/Alex - имена
2. ...zu Oma/Opa/Onkel – членове на семейството, роднини, хора (тук немците не използват членуване, но ако кажем zum Fater/Onkel, zur Mutter/Schwester, то това не се счита за грешка)
3. ...zur Schule; ...zum Bahnhof; ...zur Arbeit. Предлогът "zu" се явява някакъв универсален заместител на всички предлози за посока на движението, освен при случаите с "nach". Затова с него можем да заменим in, an, auf и това няма да е грешно.

Ich fahre ans Meer. Но!!! Ich fahre zum Meer - може, ако морето се явява целта на моето пътуване.
Ich fahre in die Apofheke/ zur Apotheke – отивам в аптеката/отивам до аптеката - може да се каже тогава, когато аптеката се явява крайна точка на посещението.
Ich fahre in die Schule/Ich fahre zur Schule – отивам в училище/ отивам на(до) училище (цел)
Ich fahre auf die Arbeit/Ich fahre zur Arbeit – отивам на работа (моята)/отивам до (моята) работа
Ich fahre ins Theater/Ich fahre zum Theater – отивам в театъра (на премиера или концерт)/ Отивам до театъра (крайна точка на маршрута, цел)
Ich fahre auf den Bahnhof/Ich fahre zum Bahnhof/Ich fahre an den Bahnhof – тук има цели три варианта всеки от тях има своето място. В случая "zu", като един от тях , също указва за определена цел (посрещам или откарвам/докарвам някого).

Необходимо е да припомним, че посоката на движението е акузативна конструкция, отговаряща на въпроса „къде“. Но когато се използват предлозите "nach" или "zu", те изискват след себе си Dativ.

Отрицание в немският език - II част

Отрицателните местоимения в немския език са:
niemand - никой
nichts - нищо
kein – нито един, не, никакъв
keiner - никой
Отрицателните местоимения "niemand" и "nichts" имат значение, противоположно на "jemand" и "etwas".
Отрицателното местоимение "niemand" заменя существителното, обозначаващо одушевен предмет и се склонява като другите местоимения:
Niemand singt. – Никой не пее.
Ich werde es niemandem sagen – Няма да кажа на никого.

Отрицателното местоимение "nichts" заменя съществително, означаващо неодушевен предмет, но не се склонява.
Nichts rührt sich. – Нищо не се клати.
Wir hören nicht.s – Нищо не чуваме.

Особеностите на теци отрицания са в това, че с една дума имаме две отрицания. Използвайки "niemand" и "nichts" в изреченията, трябва да обърнем внимание къде се поставят.
Никой не дойде. - Niemand ist gekommen.
Никой не говори. - Niemand hat gesagt.
Никой нищо не каза (букв. Някой нищо не каза). - Jemand hat nichts gesagt.
Никой нищо не каза. - Niemand hat nichts gesagt
"Никой" изглежда като местоимение за 3-то лице, ед.число (той, тя, то), т.е. никой от тях. Затова при "niemand" и "jemand" няма множествено число. Ние не казваме „Никои не дойдоха“.
Никой не дойде (асоциираме с "er"/"der") - Nominativ

Ето и отрицанието в другите падежи:
Akkusativ Ich habe niemand(en) gesehen. (и двата варианта са правилни, т.к. в този падеж der се изменя, а die и das - не)
Dativ Ich habe niemandem gesagt. – Никому не казах. ( асоциираме с "ihm"/"dem")

"Нищо" - nichts (играе ролята на подлог).
Днес нищо не се случи. - Heute ist nichts passiert.
passieren - случвам се (това е глагол-изключение и в Perfekt спомагателния му глагол е "sein").

При мен днес нямаше нищо интересно - (няколко варианта)
Ich habe heute nichts Interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute habe ich nichts interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute hаtte ich nichts Interessantes. (Präterit)
interessant - интересно (наречие), интересен (прилагателное)
das Interessantes - интересно (има се предвид 3-то лице, ед. число, като местоимение "es")

Да вземем за пример глаголът "anrufen" – звъня; обаждам се (по телефона). Да не забравяме, че този глагол се управлява от Akkusativ и представката "an-" е делима (Ich rufe dich an.).
Niemаnd hat mich angerufen – Никой не ми е звънял.

Още примери:
besonder - особен (прилагателно) / das Besonderes – особено нещо (съществително).
Ich habe nichts Besonderes (Interessantes, Neues) gesehen. – Не видях нищо особено (интересно, ново).
Du hast mir niemals über die Reise gesagt. – Ти никога не ми (раз)каза за пътуването.
Niemand hat mir darüber mitgeteilt. – Никой не ми съобщи за това. 
(mitteilen – съобщавам някому за нещо)
Ich habe nichts darüber gewusst – Нищо не знам за това.
(wissen – знам нещо, kennen – познавам някой)

На въпросите "какво, къде, кога", на немски "was, wo, wann", отговаряме с „нищо, никъде, никога“ — nichts, nirgends/nirgendwo, nie/niemals
nie - никога
niemals – нито веднъж

Това са вече наречия. И те могат да бъдат дори в следния вид: Никога! Когато ми цъфнат налъмите! — Wenn's Kаtzen hagelt! Но в немското изречение нито има налъми, нито цъфтят. В немският език един от синонимите на „никога“ изразът «Wenn`s Katzen hagelt» = Когато завалят котки от небето» (дословен превод).
Тези отрицания не играят ролята на подлог, с тяхне се съгласуват съществителните.
Никога не съм бил в Италия. (това е Perfekt и ще има два глагола – спомагателен "sein" и смислов)
Ich bin nie in Italien gewesen.- Никога не съм бил в Италия.
Ich bin nicht in Italien gewesen... – Не съм бил в Италия.
Ich bin niemals in Italien gewesen. – Нито веднъж не съм бил в Италия.
Може да се използва и по-краткия вариант с Präterit
Ich war nie in Italien / Ich war niemals in Italien

Отрицание в немският език - I част

Те са като "+" и "-" в нашей жизни. Аз спя – аз не спя, аз ям – аз не ям, аз идвам – аз не идвам.

Ich schlafe nicht. Ich esse nicht. Ich gehe nicht. — По този начин отричаме цялото движение.
Ich gehe heute mit dem Kumpel in die Kneipe nicht – Аз не отивам днес в кръчмата с  другаря си.
Ich gehe morgen zur Uni nicht. Wir lernen morgen nicht – Утре няма да ходя в Университета. Утре не учим.
Meine Freundin fährt dieses Jahr im Urlaub nach Frankreich nicht – Моята приятелка тази година няма да ходи през отпуската във Франция.
Morgens trinke ich Kaffee nicht – Сутрин не пия кафе.

Но има и „уточняващи отрицания“, където ние уточняваме какво именно отричаме:
Morgens trinke ich nicht Kaffee. Ich esse Sandwich und trinke Tee. – Сутрин не пия кафе. Ям сандвич и пия чай.

Това уточнение може да се направи и по-кратко, с помоща на противопоставяне чрез така наречените двойни съюзи:
Ich trinke nicht Kaffee, sondern Tee – Аз не пия кафе, а чай.
Nicht er, sondern sie. Nicht ich, sondern du. – Не той, я тя. Не аз, а ти.
Nicht ihm, sondern ihr. Nicht mit ihm, sondern mit dir. - Не него, а нея. Не с него, а с теб.
Wir gehen nicht zu ihm, sondern zu ihr – Ние отиваме не у него, а у нея.
Meine Freundin fehrt (reist) dieses Jahr nach Frankreich, nicht im Urlaub, sondern auf Geschäftsreise – Моята приятелка отива тази година във Франция не на почивка, а в командировка.
Heute gehe ich nicht zur Universität, sondern einkaufen (zum Einkaufen) – Днес няма да ходя в университета, а на покупки.

Възможно е да се отричат и местоимения.
Nicht ich komme heute zu dir, sondern sie – Не аз ще дойда днес при теб, а тя.

Както виждаме отрицанието "nicht" може да се отнася към всеки член на изречението. То стои пред думата, която отрича, с изключение на случая когато отрича сказуемото. Тогава "nicht" стои след него. Това най-добре се вижда при изреченията със "sein", "haben" и модалните глаголи.

Има и локално отрицание, когато ние просто казваме НЕ! -NEIN! (отказ).
Обикновено стои в началото на изречението, като отговор на въпросително или повествователно изречение. След него може да се постави точка или запетая, като това не влияе на словореда в изречението.
- Ти имаш ли? - Не, аз нямам.
- Hast du? - Nein, ich habe nicht. - звучит по-немецки
- Er ist hier. Ich habe ihn gesehen. - Nein, er ist nicht hier. Ich habe ihn nicht gesehen.

Няколко примера с отрицание на различните членове на изречението:
Ich bin nicht aus Deutschland. – Аз не съм от Германия.
Ich bin nicht verheiratet. – Аз не съм женен (омъжена).
Er kommt nicht. – Той не идва.
Diese Arbeit ist nicht leicht. – Тази работа не е лека.
Er ist nicht mein Bruder. – Той не е мой брат.

В минало време (Perfekt) сказуемото се състои отдве части – спомагателен и смислов глагол. В качеството на спомагателни глаголи са  "sein" или "haben", които се подчиняват на подлога и се спрягат спрямо него. Смисловия глагол е във форма за Partizip II. Частицата за отрицание на действието в Perfekt се поставя пред Partizip II.
Ich habe dieses Buch noch nicht gelesen – Аз още не съм прочел тази книга.
Ich bin gestern ins Kino nicht gegangen – Вчера не ходих на кино.
Diesen Sommer bin ich an die Nordsee (ans Meer) nicht gereist – Това лято не пътувах до Северно море.

Ако конструкцията е модален + смислов глагол, то "nicht" може да се постави:
1. След модалния глагол
- Ich kann nicht heute ins Theater gehen.
2. Преди смисловия глагол
- Ich kann heute ins Theater nicht gehen.

Има още едно отрицание KEIN, което винаги стои пред съществителните вместо неопределителен член и се склонява както съществителното. Ако обърнете внимание на контекста,  то "kein" в тези изречения влиза в ролята на отрицателно местоимение, което има пряко отношение към съществителното. По смислово значение "kein" е близко до "никакъв", "нито един". 

Как практически да използваме това отрицание? Да допуснем, че той е студент, не го познаваме:
der Student / ein Student
Er ist ein Student. - Er ist kein Student. Er ist ein Schuler.
Той е студент. – Той не е студент. Той е ученик.

das Kind / ein Kind
Er (Es) ist kein Kind mehr. Er ist ein Teenager (Junge).
Той вече не е дете. Той е тийнейджър (юноша).
Sie ist kein Mädchen mehr. Sie ist schon eine Frau.
Тя повече не е момиче. Тя е вече жена.

Да разгледаме няколко примера какво се случва с "kein" при падежните изменения.

Nominativ
Ein Student konnte auf diese Frage antworten –Един студент може да отговори на този въпрос.
Kein Student konnte auf diese Frage antworten – Нито един студент не може да отговори на този въпрос.

Akkusativ
Ich treffe einen Mann. Ich treffe eine Frau. Ich treffe ein Kind. Ich treffe die Freunde.
Ich treffe einen Mann nicht.
Ich treffe keinen Mann. Ich treffe keine Frau. Ich treffe kein Kind. Ich treffe keine Freunde.
Ich treffe keine.
Ich treffe niemanden.
Ich treffe jemanden.

Както виждаме, за разлика от неопределителния член, отрицанието "kein" за множествено число е приложимо, както и притежателните местоимения. Т.е. "kеin" в голяма степен се явява отрицателно местоимение.
Ich habe ein Wörterbuch – Аз имам речник.
Ich habe kein Wörterbuch – Аз нямам никакъв речник.
Wir haben Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние поръчахме за неделя билени за театър.
Wir haben keine Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние не поръчахме за неделя (никакви) билети за театър.

От този пример е видно, че отрицанието "kein" при съществителните имена се отнася повече към сказуемото, като един вид невидимо "не".
Ich habe in dieser Übung keinen Fehler gemacht – Аз не направих нито една грешка в това упражнение.
Er hat kein Wort gesagt – Той не каза нито дума.

Dativ
Ich gebe einem Mann. Ich antworte einer Frau. Ich erzähle einem Kind. Ich zeige den Freunden.
Ich gebe keinem Mann. Ich antworte keiner Frau. Ich erzähle keinem Kind. Ich zeige keinen Freunden.
Отрицателното местоимение "keiner" може да замени съществителното.
Keiner weiß davon – Никой не знау за това.

Двойните съюзи в немския език

В немският език има двойни съюзи – състоят се от две части и съединяват различните части на изречението или две отделни изречения.

Към тях се отнасят:

Sowohl…als auch… – Както… така (също) и… , И… и… 

Ich mag sowohl das Theater als auch die Oper. – Харесва ми както театъра, така и операта.

In der Schweiz spricht man sowohl Französisch als auch Deutsch. – В Швейцария говорят както френски, така и немски език.

Nicht nur …, sondern auch … – Не само…, но и… 

Sie sollte nicht nur mit Rauchen aufhören, sondern auch mehr Sport machen. – Вие трябва не само да спрете пушенето, но и повече да се занимавате със спорт.  

Entweder … oder… – Или.. или…

Entweder wir gehen ins Theater oder in die Oper. – Ние ще отидем или на театър, или на опера.

Er kam entweder viel zu spät oder gar nicht in den Deutschkurs. – Той или ще дойде много късно, или въобще няма да дойде на курса по немски език. 

Weder … noch … – Нито… нито…; Ни ... ни...

Alicia mag weder das Theater noch die Oper. Sie geht am liebsten ins Kino. – Алиса не обича нито театъра, нито операта. Тя обича да ходи на кино.

Maja konnte weder Suppe kochen noch Kuchen backen. – Майя не уме ни супа да сготви, ни сладкиш да изпече.

Zwar…, aber … – Наистина (въпреки, че) … , но ...

Zwar geht Alisia nicht gern ins Theater, aber sie interessiert sich für Schauspieler. – Наистина Алисия не обича да ходи на театър, но тя се интересува от актьорите.

Това изречение може да има и друг словоред: Alisia geht zwar nicht gern ins Theater, aber sie interessiert sich für Schauspieler.

Je…desto/ umso – колкото… толкова…

Je kälter der Winter ist, desto mehr Gas und Öl verbraucht man. – Колкото е по-студена зимата, толкова повече газ и петрол ще се изразходят.

Je stärker die Sonne scheint, desto schneller bekommt man einen Sonnenbrand. – Колкото е по-силно слънцето, толкова по-бързо се хваща тен.

Mal… mal… – понякога… понякога...; ту ... ту...

Mal putzt sie die Küche, mal tut ihr Man es.  – Ту тя чисти кухнята, ту това прави мъжа ѝ.

Einerseits… andererseits… – от една страна… от друга страна

Die Atomkraft kann einerseits viel Energie anbieten, andererseits ist sie eine potenzielle Gefahr für die Umwelt. – Атомната енергия, от една страна може да предложи много енергия, от друга страна е потенциална опастност за околната среда.

Insofern … als – дотолкова… доколкото...

Er war insofern schuld an dem Unfall, als er zu schnell gefahren ist.  – Той е виновен за това произшествие дотолкова, доколкото е карал твърде бързо.

Аз и моето семейно положение (der Familienstand)

За какво обикновено разговарят хората, когато се запознават? Всеки говори (разказва, отговаря на въпроси) за себе си. Това означава, че в нашата немска лексика трябва да имаме определен набор от необходими думи. А да съставим изречение с тях е въпрос на техника. Да попълним речниковия си запас.

die Heirat - брак
verheiraten – женя се, сключвам брак (mit einer Frau)/омъжвам се, сключвам брак (mit einem Mann)

— Erzählen Sie über sich selbst! Sind Sie verheiratet? – Разкажете за себе си! Омъжена ли сте/Женен ли сте?
— Ja! Ich bin mit einem jungen Mann verheiratet. – Да! Сключих брак/Омъжена съм за един млад мъж. Und Sie? – А Вие?
— Ich bin mit einer schönen Frau verheiratet. - Да! Женен съм за една красива жена.
Er hat dieses Mädchen verheiratet. — Той се ожени за това момиче.
Sie ist glücklich verheiratet. — Тя е щастливо омъжена.
Sie hat diesen jungen Mann verheiratet. — Тя се омъжи за този млад мъж.

В тези изречения е ясен резултатът – бракът е сключен женитбата е минала и всичко вече е факт.

heiraten – женя се, омъжвам се, оженвам се за някого – минавам под венчилото – това е глагол за самия процес.
— Und wann haben Sie geheiratet? – А кога се омъжихте?
— Ich habe letztes Jahr einen Mann geheiratet. – Омъжих се (за един мъж) миналата година.

kirchlich heiraten – сключвам църковен брак
sie wollen heiraten – те искат да се оженят
in zwei Monaten heiraten sie – след два месеца те се женят
Sie hat diesen jungen Mann geheiratet. — Тя се омъжи за този млад човек.
Sie hat gut geheiratet. — Тя се омъжи сполучливо/удачно.
Er hat dieses Mädchen geheiratet. — Той се жени за това момиче.

Er wird dieses Mädchen nächstes Jahr heiraten. Gestern waren sie verlobt. – Той ще се жени за това момиче следващата година. Сгодиха се вчера.
verloben – сгодявам се
Sie ist nicht verheiratet. Sie wird nächstes Jahr heiraten. Sie ist verlobt. – Тя не е омъжена. Ще се омъжи следващата година. Сгодена е.

verheiraten sein – (да бъда) женен, омъжена
— Denkst du, sie ist einsam? – Как мислиш, тя самотна ли е?
— Nein, sie kann verheiratet sein. – Не, тя може би е омъжена.

sich verheiraten – женя се, омъжвам се.
— Sie hat sich schon zum dritten Mal verheiratet. – Тя е женена вече трети път.

— Ist ihr Nachbar auch verheiratet? – Вашият съсед също ли е женен?
— Nein! Er war verheiratet, aber er ist derzeit geschieden. - Не, той беше женен, но сега (понастоящем) е разведен.

geschieden - разведен(а) (прилагателное -Adj.)
scheiden – разтрогвам  (брак - die Ehe) - scheiden—schied—geschieden (haben)
geschieden sein – да бъда разведен

— Dies war ein Familienstreit oder andere Gründe? – Заради семейна кавга или по друга причина?
— Sie lebten etwa 10 Jahre in der Ehe. Aber eines Tages erfuhr sie von seinem Verrat. – Те живяха около 10 години в брак. Но един ден тя разбра за негова изневяра/измяна.

der Verrat - измяна, предателство
verraten—verriet—verraten - предавам (Person, Vaterland)

— Wurde sie von ihm getäuscht? Wie betrog er sie? – Тя е била измамена? Как я е излъгал той?
täuschen—täuschte—getäuscht – мамя, излъгвам, заблуждавам
betrügen—betrog—betrogen – мамя, изневерявам (Еhepartner(in) )

— Er betrog sie mit ihrer besten Freundin, die Single (ledig) war. – Той ѝ изневери с нейната най-добра приятелка, която беше сама (неомъжена).

ledig – ерген/неомъжена/неженен
der Single – сам (чуждица от английския език– неомъжена, неженен)

— Hatten sie die Kinder von Lebensgemeinschaft? –Те имаха ли деца по време на брака (букв. – в съвместния си живот)?
— Ja, sie haben zwei Söhne, 4 und 7 Jare alt. - Да, те имат двама сина, на 4 и на 7 години.

— Sagen Sie mir! Ist Ihr Begleiter verheiratet? – Вашият спътник (придружител) женен ли е?
— Nein, er ist Witwer. Seine Frau ist vor zwei Jahren gestorben. - Не, той е вдовец. Жена му почина преди две години

der Witwer/die Witwe - вдовец/вдовица

Глаголът "gefallen" и неговите значения

Ние често изразяваме своите чувства, привързаности и отношения към живите и неживите обекти с един почти универсален глагол „обичам“.

Аз обичам тази (този) жена (мъж). Аз обичам своите родители. Аз обичам своето дете.
Обичам да се занимавам със спорт. Обичам да пея. Обичам футбола. Обичам да пътешествам.
Обичам това яке. Обичам този град. Обичам цветя.

Единствено по контекста можем да усетим неговия смисъл и значение. В немския език за това отговарят няколко глагола "lieben", "mögen" и "gefallen", които понякога се бъркат.

* lieben - обичам (чувства, сърдечно или душевно състояние)
Subjekt + Verb + Objekt (Akk.)
Ich liebe diese (diesen) Frau (Mann). Ich liebe meine Eltern. Ich liebe mein Kind.

* mögen - обичам (ако нещо ни харесва) – модален глагол, изискващ и смислов
Subjekt + konjugierte Modalverb + Vollverb (Infinitiv)
Ich mag Sport treiben. Ich mag singen. Ich mag Fußball. Ich mag reisen.

* gefallen - харесвам (нещо, което предизвика интерес, положителни емоции)
Objekt + konjugierte Vollverb + Subjekt (Dat.)/Subjekt (Dat.) + konjugierte Verb + Objekt
Харесва ми (това, нещо си) - Mir gefällt (es, etwas) / Es gefält mir — в немският език местоимението "es" понякога е скрито, но глаголът "gefallen" е съгласуван/спрегнат именно с него, както с обект.   На местото на обекта може да бъде и съществително. Тогава глаголът ще бъде съгласуван с него.

Какво ми (ти, на него, на нея, ни, ви, им) харесва? – На мен ми харесва това. — Was gefällt mir (dir, ihm, uns, euch, ihnen)? - Mir gefällt (в разговорната реч обектът "es" отпада).

Харесва ми да се занимавам със спорт. Mir gefällt Sport zu treiben (zu machen) – тук има два глагола и първият глагол не е модален, не е и глагол изключение. Затова пред смисловия глагол поставяме "zu".
Mir gefällt im Meer zu schwimmen.
Mir gefällt Deutsch zu lernen.

Да разгледаме изречения, където обекта е съществително в единствено и множествено число. Тогава сме длъжни да съгласуваме "gefallen" с числото на този обект.

Mir gefällt dieses Auto. 

Но!!! Mir gefallen diese Sportschuhe (Plural) – На мен ми харесват тези маратонки.
Ihr gefallen diese Turnschuhe – На нея ѝ харесват тези маратонки (маратонките винаги са по двойки, мн. ч.; често се бърка, когато се казва eine Sportschuhe/Turnschuhe, т. к. мн. число няма неопределителен член)

Примери с минало време
gefallen — gefiel — gefallen (haben) – както е видно от"-en" в Partizip II, това е силен глагол

Mir haben diese Sportschuhe gefallen – На мен ми харесвапа тези маратонки.
Mir hat das Auto gefallen – Хареса ми тази кола.
Hat Ihnen gefallen? – Хареса ли ви?
Hat Ihnen gefallen, in Hamburg zu wohnen? – Хареса ли ви да живеете в Хамбург? (до запетаята е смисловата част на изречението, а след нея – уточнението. В смисловата част имаме немодален глагол, нито глагол изключение или глагол за движение и затова пред глагола "wohnen" слагаме "zu")