Изречения с еднородни части

В немския език, както и в българския, изречението може да се състои от еднородни части. За да бъде класифицирано като такова, изречението трябва да съдържа две или повече еднородни части. Еднородни се наричат тези части, които отговарят на един и същи въпрос и поясняват една и съща дума. Еднородните членове на изречението могат да бъдат както главни, така и второстепенни части на изречението.Така в едно изречение може да има едно сказуемо и два или повече подлога.

Plätze, Straßen, Häuser, Menschen sahen heute feierlich aus.

Площади, улици, къщи, хора днес изглеждаха празнично.

При един подлог в немския език може да има:

• Две и повече сказуеми:

Das Flugzeug stieg in die Luft und verschwand bald am Horizont.

Самолетът се издигна във въздуха и скоро изчезна зад хоризонта.

• две или повече изменяеми части на сказуемото при една неизменяема:

Wir können und müssen den Plan erfüllen.

Ние можем и сме длъжни да изпълним плана.

• две или повече неизменяеми части на сказуемото при една изменяема част:

In diesem Haus hat Goethe gewohnt und gearbeitet.

В тази къща Гьоте живял и работил.

Еднородните части на изречението могат да бъдат и:

• допълненията:

Er legte auf den Tisch seine Mappe, seine Bücher und Hefte.

Той сложи на масата своя портфейл, своите книги и тетрадки.

• определенията:

In der Weite sahen wir hohe weiße Gipfel der Berge.

В далечината видяхме високите бели върхове на планината.

• обстоятелствата:

Ruhig und mutig sah er der Gefahr entgegen.

Спокойно и смело той погледна напред към опастноста.

Свързване на еднородните членове на изречението в немския език

Еднородните части заемат едно място в немското изречение. Те могат да се свързват с помоща на съюзи. При свързването на еднородни части на изречението, изразяващи родствени понятия, в немския се използват съчинителните съюзи und, auch, sowohl ... als auch, bald ... bald, weder ... noch, nicht nur ... sondern auch.

Weder er noch sein Vater konnten uns helfen.	Нито той, нито неговия баща можеха да ни помогнат.
Nicht nur seine Nase, sondern auch seine Ohren waren groß.	Не само неговия нос, а и ушите му бяха големи.

За свързването на еднородни части, изразяващи противопоставяне, се използват противопоставящи съюзи - aber, oder, trotzdem, doch, jedoch и т. д.

Er sprach leise, aber deutlich.	Той говори тихо, но отчетливо.
Morgen komme ich zu dir oder rufe dich an.	Утре ще дойда или ще ти позвъня.

Мястото на второстепенните членове (определения, допълнения и обстоятелства) в немското изречение

Съгласуваното определение в немския език стои пред определената дума. Ако има член или заменяща го дума, то съгласуваното определение стои между члена или неговия заместник и определеното съществително.

Schöne Straßen. Eine schöne Straße. Viele schöne Straßen. Bauende Arbeiter. Diese bauenden Arbeiter. Ein gebauter Kanal. Gebaute Kanäle и т. н.

Несъгласуваното определение стои непосредствено след определеното съществително.

Wir setzten uns auf diese Bank aus Stein.	Ние седнахме на тази пейка от камък.
München, die Hauptstadt von Bayern, ist eine der schönsten Städte der Welt.	Мюнхен, столицата на Бавария, се явява един от най-красивите градове в света.

Определението в родителен падеж може да стои пред съществителното:

• Goethes Werke — произведенията на Гьоте,
• des Lebens Güter — благата на живота.

Допълнение, изразено чрез лично местоимение, в немския език стои преди допълненията и обстоятелствата, изразени чрез съществителни.

Wir fragten sie über seine Gesundheit.	Ние ги питахме за негово здраве.
Die Mitschüler halfen ihm gern.	Съучениците му помогнали с удоволствие.

Косвеното допълнение в немския обикновено предшества прякото допълнение, ако е изразено чрез съществително; и стои след прякото допълнение, ако е изразено чрез лично местоимение.

Ich kaufte meinem Sohn ein Buch, но: Ich kaufte es ihm.

Обстоятелството, изразено с наречие, в немския език предшества обикновеното обстоятелство, изразено с предложна група.

Mein Bruder studiert jetzt an der Universität.	Брат ми сега (в момента) е студент в университета.
Ich arbeite hier am Abend an der Dissertation.	Аз работя тук вечер над (върху) дисертацията си.

Обстоятелството за време предшества обстоятелството за място и обстоятелството за вида на действието.

Er wird heute hier sein.	Той ще бъде тук днес.
Wir fahren im Sommer nach dem Süden.	Ние отиваме (заминаваме, отпътуваме) през лятото на юг.
Der Junge lernt jetzt gut.	Момчето сега се учи добре.

Видове изречения в немския език

Немските изречения е прието да се класифицират по следните признаци:

1.     По съдържание (цел на изказването).

Различават се:

• повествователни изречения (Aussagesätze);
• въпросителни изречения (Fragesätze);
• подбудителни (повелителни) изречения (Befehlsätze);
• Възклицателни изречения (Ausrufesätze).

Изречение, което съдържа някакво съобщение, се нарича повествователно.

Das Museum wurde 1949 gegründet.

Музеят е основан през 1949 година.

Въпросителното изречение съдържа въпрос:

Studiert sie Deutsch?

Тя учи ли немски език?

Подбудителното (повелително) изречение съдържа молба, заповед, препоръка и т. н.:

Geben Sie mir bitte Ihr Lehrbuch.	Дайте ми, моля, Вашия учебник.
Wiederholen Sie das!	Повторете това!
Kommt punkt neun.	Елате точно в девет.
Wollen wir zu Fuß gehen!	Нека да ходим пеша!

Възклицателните изречения пресъздават чувство на радост, възхищение, желание и т. н.:

Endlich bin ich frei!	Накрая съм свободен!
Wie schön ist dieser See!	Колко е красиво това езеро!
Wenn er früher gekommen wäre!	Ако беше дошъл по-рано!

2.     По характера на изказването биват:

• Утвърдително изречение;
• Отрицателно изречение.

Утвърдителните изречения констатират извършването на някакво действие, наличие на определено състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat schon die Prüfungen abgelegt.	Този студен вече е взел изпита.
Mein Bruder ist Pilot.	Моя брат е пилот.

Отрицателните изречения отричат извършването на това или друго действие; наличието на това или друго състояние, качество и т. н.:

Dieser Student hat die Prüfungen noch nicht abgelegt.	Този студент още не е положил изпита.
In diesem Haus gibt es keinen Aufzug.	В тази къща няма асансьор.

3.     По характер и наличие на подлог.

• Лични изречения;
• Неопределено-лични изречения;
• Безлични изречения.

Лични се наричат предложенията, в които е назован предмет*, към който се отнася изказването:

Ich fahre heute aufs Land.	Аз отивам до провинцията днес.
Der Zug fährt um 9 Uhr ab.	Влакът заминава в 9 ч..
Die Fahrt dauert eine Stunde.	Пътуването се удължава с 1 час.

Неопределено-личните се наричат изречения, в които действащото лице е неопределено (но се подразбира, че е човек). В немския език в подобни изречения ролята на подлог изпълнява неопределеното местоимение man.

Man hat davon schon vielmals gesprochen.	За това много пъти е говорено.
Man kann dorthin mit der U-Bahn fahren.	Може да отиде там с метрото.
Man steht früh auf, turnt und frühstückt.	Ставаш рано, правиш гимнастика и закусваш.

Безлични се наричат изреченията, в които отсъства действащо лице (предмет). Функцията на подлог изпълнява безличното местоимение es.

Es ist warm.	Топло е.
Es schneit.	Вали сняг.

4.     По състав.

• Двусъставни и едносъставни;
• Пълни и непълни;
• Прости и сложни.

Двусъставни се наричат изреченията, в които има два главни члена – и подлог, и сказуемо. Двусъставните изречения са характерна особеност на немския език.

Wir zeichnen.	Ние рисуваме.
Die Häuser sind modern.	Къщите са модерни.
Es schneit.	Вали сняг.

Едносъставни се наричат изреченията, състоящи се само от подлог или сказуемо (с минимум допълнения или обстоятелства). Към тях спадат:

• Повелителните изречения:
• Übersetze! — Преведи!
• Macht die Tür zu! — Затворете вратата! (Тук отсъства подлог)
• Възклицателни изречения:

Oh wie schön!	О колко хубаво!
Hurra!	Ура!
Achtung!	Внимание!

• Кратки форми на заповед, команда, вежливо обръщение:

Aufstehen!	Стани!
Ruhe!	Тихо!
Danke!	Благодаря!

• Безлични конструкции, в които е изпуснато местоимението es:

Mich friert.

Студено ми е.

• Изречения с безличен пасив:

Von wem wurde eben gesprochen?	За кой говорят?
Im Sommer wird viel gebadet.	Лятото много се къпят.

• Изречения, употребявани в описания:

3. Oktober 1990. Auch Berlin ist wieder vereint.

3 октомври 1990 г. Берлин е отново обединен.

(3. Oktober 1990 — едносъставно изречение, в което отсъства сказуемо).

Пълните изречения съдържат всички членове на изречението, които са необходими за изразяването на определена мисъл.

В непълните изречения се пропуска един или няколко членове на изречението. Те са често срещани в устната реч

«Wir gehen heute ins Kino. Und Sie?» — «Ins Theater.»

«Ние днес отиваме на кино. А Вие?» — «На театър».

Непълните изречения Und Sie? и Ins Theater са разбираеми благодарение на смисловата им връзка с изречението Wir gehen heute ins Kino.

Непълните изречения често се срещат в пословиците и поговорките:

Gesagt — getan.	Казано — направено.
Ende gut — alles gut.	Всичко е добре, щом свършва добре.

Изречение, имащо една граматическа основа**, се нарича просто изречение. Основен признак на такива изречения се явява второто място на сказуемото или неговата изменяема част.

Er schweigt.	Той мълчи.
Er hat heute viel gesprochen.	Той е говорил днес много.

Изречение, състоящо се от две или няколко прости изречения, също така от главно и подчинено изречение, се нарича сложно.

Es wurde kühl, und wir gingen nach Hause.	Стана хладно и ние тръгнахме към вкъщи.
Ich weiß, dass Kurt heute nicht arbeitet.	Аз знам, че Курт днес не работи.

---

* В граматиката под предмети се разбира лице, предмет или абстрактно понятие.

** Граматическата основа се състои от главните членове на изречението, или от един от тях.

Словоред в немските изречения

За да построите красиво и правилно изречение, като при това точно да изразите всичко, което искате да кажете, не е достатъчно да знаете спрежението на глаголите и склонението на съществителните и прилагателните. Строежа на изречението в немския език има редица свои особености, не винаги очевидни за говорещите други езици.

За да съставим изречение е необходимо да определим какво искаме да изразим: да предадем информация (за това се използва повествователно изречение); да зададем въпрос (въпросително изречение) или да призовем някой към някакво действие (подбудително изречение).

I. Словоред в повествователните изречения

Говорейки за строежа на изреченията, немците понякога ги сравняват със словесен оркестър, където глагола играе ролята на диригент и определя местото и времето на „навлизане“ на всеки инструмент (член на изречението), като при това сам остава на втори план.

И така, глаголът (сказуемото) в повествователното изречение заема второ място, като не е толкова важно той да е на първо. За разлика от английския език, субекта на действието не винаги предшества предикатива (сказуемото). В писмената реч първата позиция често се използва в качеството си на свръзка с предишната информация, а в устната подчертава нещо важно, като при това се отделя интонационно.  

I	II	III
Ich	lebe	in Deutschland
Mein Bruder	studiert	Medizin in München.
Von meiner  Kindheit an	glaubte	ich an die große Liebe.
Dieses Buch	schenke	ich niemandem.

 Ако предиката (сказуемото) се състои от две части, то втората стои в края на изречението.

Beim Fahrradfahren sollen die Kinder Helme tragen.

Ich werde mich nie mehr verlieben.

Meine Eltern haben 2 Jahre in Afrika gearbeitet.

На пръв поглед всичко е просто. НО! Всичко това, което стои между двете части на сказуемото, на немски се нарича Mittelfeld, и словореда тук е подчинен на цял списък от правила.

• Местоимението има преимущество пред съществителното, т. е. стоят преди тях, независимо от падежа.

Ich habe ihm mein Auto geliehen.

Er hat mir diese Uhr geschenkt.

• Последователност на съществителните спрямо падежа: Nominativ, Dativ, Akkusativ, Genetiv.

Die Mutter hat ihrer Tochter (D) eine schöne Puppe (A) gekauft.

Heute hat die Lehrerin(N)  ihren Schülern (D) ein neues Thema(A) erklärt.

• Последователност на местоименията спрямо падежа: Nominativ, Akkusativ, Dativ.

Die Lehrerin hat heute ihnen ein neues Thema erklärt.

Heute hat sie(N) es(A) ihnen(D) erklärt.

• Обстоятелствата се подчиняват на правилото TEKAMOLO: TE = temporal ( време); KA = kausal (причина); MO = modal (начин на действие); LO = lokal (място).  Това означава, че в предложението първо е обстоятелството за време (отговарят на въпросите ког?, колко дълго?, колко често?), следва обстоятелството за причина (отговарят на въпроса защо?, поради каква причина?), след това – обстоятелството за начина на действие (отговаря на въпроса как?, по какъв начин?), и последни са обстоятелствата за място (отговарят на въпроса къде? от къде?).

Ich fahre morgen (temporal) mit dem Zug(modal) nach Berlin(lokal).

Ich war gestern zwei Stunden (temporal) wegen des Schneefalls (kausal) im Stau (modal) stehengeblieben.

• Известната информация (с определителния член) предшества неизвестната (с неопределителния член).

Ich habe der Tochter meiner Freunde ein Kleid gekauft.

Peter hat den Eltern ein neues Restaurant empfohlen.

• Преките допълнения във винителен (A) и дателен(D) падеж предшестват непреките допълнения (предлог + допълнение).

Die Mutter hat ihrem Sohn(D) eine neue Jacke(A) aus Baumwolle(Präposition + D) gekauft.

Ich habe gestern einen Brief(A) an meinen Anwalt(Präposition + A) geschrieben.

• Обстоятелството обикновено стои между две допълнения.

Du musst dir unbedingt diesen Film anschauen.

Ich danke Ihnen herzlich für Ihre Hilfe.

Предвид изграждането на изречението в немския език, в частност на повествователното изречение, трябва да се обърне внимание и на словореда в сложните изречения.

Словоред в сложните изречения

Сложни изречения са тези, в които има 2 или повече граматични основи, т. е. 2 или повече субекта и сказуеми. Разделят се на сложно съставно и сложно съчинено изречение. Към сложно съчинените изречения спадат изречения със съюзите aber и und. Словореда при тях е както и в простите изречения.

Meine Eltern haben mir vom Ehebruch abgeraten und später habe ich verstanden, dass sie Recht hatten.

При сложно съставното изречение словореда в главното изречение (Hauptsatz) е обичайния, а в подчиненото изречение (Nebensatz) – обратен, т.е. глагола стои в самия край на изречението.

Ich bin gestern ganzen Tag spazieren gegangen, obwohl es ziemlich kalt war.

Ich wusste überhaupt nicht, dass du heiraten wolltest.

Ich weiß nicht, ob alle meine Freunde zur Party kommen.

II. Словоред във въпросителните изречения

В немският език могат да се отделят два типа въпроси: общи (на които може да се отговори с да или не) и специални (задават се с помоща на въпросителни думи).

В общите въпроси на първа позиция стои глагола (сказуемото), след това всички останали членове на изречението. Ако сказуемото се състои от две части, то втората част, както и при повествователното изречение, стои в края на изречението.

Magst Du Haustiere?

Bist du gestern gut nach Hause angekommen?

Könntest du mir bitte helfen? (въпрос-молба).

В специалните въпроси на първо място стои въпросителната дума, после глагола и след него всички останали членове на изречението.

Warum hast du mich nicht angerufen?

Wie lange haben Sie in Russland gelebt?

Wo bist du geboren?

 III. Словоред на подбудителните изречения

Подбудителното изречение изразява призив, подбуда към някакво действие. Обикновено то се изразява с помоща на императива (повелителното наклонение). Голямата разлика тук е, че глагола винаги е на първо място, а в края на изречението обикновено стои възклицателен знак. В устната реч изречението се произнася с възходяща интонация. В тези изречения може да няма субект, особено при обръщение във второ лице, ед. число (du). При вежливата форма на обръщение Sie субекта стои след глагола.

Warte auf mich bitte!

Räum dein Zimmer auf!

Bleiben Sie bitte ruhig!

Kommen Sie bitte hierher!