Спрежение на глаголите в немския език - обща информация

 Глаголите в немския език се изменят по лице, число и време. Изменението на глаголите спрямо лицето се нарича спрежение. Глаголите могат да се спрягат във всички времена, но в настоящата статия ще разгледаме основно спрежението в сегашно време и накратко ще разгледаме образуването на личните форми в минало и бъдеще време.

Почти всички глаголи окончават на -en: machen, leben, spielen, wohnen, heißen… Съответно, частта от думата без окончанието – това е основата на глагола, към която се добавят съответните окончания.

Нека първо да уточним какво е лице и как се изразява. Лицето е граматична категория, изразяваща относимост или неотносимост към действия, събития или състояния, касаещи участниците в речевата ситуация. Глаголът в първо лице се отнася за действия на говорещия (или говорещите), второ лице – към неговия събеседник (или събеседници), трето лице се отнася за предмети или субекти, които не участват в разговора (речевата ситуация). Те. е. първо лице съответства на местоимението аз (ich) и ние (wir), второ – ти (du) и вие (ihr), трето – той (er), тя (sie), то (es) и те (sie). Всяка една от тези форми (в дадения случай местоимения) съответства на определена глаголна форма

Singular    (единствено число)	leb-en				Plural (множествено число)
	spiel-en
	wohn-en
1. Person (лице)	ich	leb-e	leb-en	wir	1. Person
		spiel-e	spil-en
		wohn-e	wohn-en
2. Person (лице)	du	leb-st	leb-t	ihr	2. Person
		spiel-st	spiel-t
		wohn-st	wohn-t
3. Person (лице)	er sie es man	leb-t	leb-en	sie/Sie	3. Person
		spiel-t	spiel-en
		wohn-t	wohn-en

ВНИМАНИЕ! В немският език за вежлива форма на обръщение към един човек се използва местоимението в трето лице, мн. ч. – Sie.

Ако основата на инфинитива завършва на -d или –t, то при образуването на трето лице, ед. ч. между основата на глагола и окончанието t се поставя гласната е. Например:  schneiden, baden, arbeiten, bieten – er, sie, es, man schneid-e-t, bad-e-t, arbeit-e-t, biet-e-t.

Също така промеждутъчната гласна може да се появи и след основа, завършваща на -n: segnen   – er segnet, begegnen – er begegnet.

Особено внимание трябва да се обърне при спрягането на глаголите, чиято основа завършва на -s, -ß, -x или –z: heißen, küssen, kratzen, wachsen (раста) и др. При тях формите за второ и трето лице ед. ч. съвпадат:

ich	heiße	wir	heißen
	küsse		küssen
	kratze		kratzen
	wachse		wachsen
	mixen		mixen
du	heißt	ihr	heißt
	küsst		küsst
	kratzt		kratzt
	wächst		wachst
	mixt		mixt
er/sie/es, man	heißt	sie/Sie	heißen
	küsst		küssen
	kratzt		kratzen
	wächst		wachsen
	mixt		mixen

Особена сложност представляват неправилните глаголи, тъй като при образуването на формите за второ и трето лице ед. ч. в корена на глагола се наблюдава струпване на съгласни: sehen – du siehst, er sieht; wachsen – du wächst, er wächst; wissen – du weißt, er weißt.

Не трябва да се забравя и, че при спрежението на глаголите с делими приставки, приставката стои след личната форма на глагола (самия глагол се спряга по стандартния начин). Aufmachen, einkaufen:

ich	mache auf	wir	machen auf
	kaufe ein		kaufen ein
du	machst auf	ihr	macht auf
	kaufst ein		kauft ein
er, sie, es, man	macht auf	sie/Sie	machen auf
	kauft ein		kaufen ein

Нека да разгледаме спрежението на спомагателните глаголи haben, sein, werden, доколкото техните лични форми се използват при образуването на бъдеще и минало време. Освен това те могат да се използват и като пълнозначни форми.

sein
ich bin	wir sind
du bist	ihr seid
er, sie, es, man ist	sie/Sie sind

.

haben
ich habe	wir haben
du hast	ihr habt
er, sie, es, man hat	sie/Sie haben

.

werden
ich werde	wir werden
du wirst	ihr werdet
er, sie, es, man wird	sie/Sie werden

Спрежение на немските глаголи в минало време

 1.       I.      Präteritum, или имперфект. В това минало време също така се използват лични окончания към глаголната основа в имперфект:

ich machte	wir machten
du machtest	ihr machtet
er, sie, es, machte	sie/Sie machten

2.       II.      Perfekt. За образуването на перфект се използват разгледаните по-горе форми на haben или sein + причастие за минало време (Partizip II):

 Ich habe gemacht.

Du hast gespielt.

Wie haben eingekauft.

Спрежение на немските глаголи в бъдеще време

1.       I.      Futurum I.

За образуването на бъдеще време се използват личните форми на глагола werden  + инфинитив:

Ich werde Jura studieren.

Du wirst den Film sehen.

Ihr werdet das Zimmer aufräumen.

2.       II.      Futurum II. При образуването на това бъдеще време също се използват личните форми на werden, но с т.н. перфектен инфинитив:

Ich werde Jura studiert haben.

Du wirst den Film gesehen haben.

Ihr werdet das Zimmer aufgeräumt haben.