Предлози за направление/посока на движението (nach, in, an, auf, zu)

Как да кажем "Аз отивам в Германия, в Швейцария, в Берлин, на море, на гарата, на работа, в аптеката, в училище, при родителите ми, при приятели“? Да разгледаме всички тези случаи подробно и ще се опитаме да ги класифицираче.

Случай първи: когато ние се отправяме към дадена страна, например в Германия или Полша. Използва се предлогът "nach", който указва за смяна на географско положение.
Ich fahre...NACH
1. ...nach Deutschland/Polen/Russland
Този предлог може да се използва и с градове.
2. ...nach Berlin/Warschau/Kiеw/Wien
Използва се и с континенти.
3. ...nach Europa/Asien/Аmerika

Болшинството страни в немския език се използват без определителен член.  Това са страните, които имат среден род.  Например: Deutschland, Holland, Grichenland, Finnland, Russland (das Land - страна); Österreich, Frankreich (das Reich - империя), а също и Belgien, Dänemark и др. Без член са и тези страни, чиито имена се явяват собствени, например Polen, Spanien, Italien и др.

Случай втори: предлогът, който се използва при страните от мъжки, женски род и множествено число е "in". Това са der Vatikan, der Iran, der Irak и болшинството страни от африканския континент африканского континента), женски род - die Schweiz, die Ukraine, die Türkei и др.; множествено число (die Niederlanden, die Philippinen, die USA и др., в това число и островите).

Ich fahre...IN
1. ...in die Schweiz/Ukraine/Slowakei
2. ...in den Vatikan/Iran
3. ...in die USA/Niederlande

Трети случай – това е предлогът "an". Той се използва за направление на движението, когато говорим за вода и водоеми.

Ich fahre...AN
1. ...an die Nordsee/Ostsee; ...ans Meer/Mittelmeer - това са морета
2. ...an den See/Bodensee - это озёра
3. ...an den Fluß; ...an die Elbe/Spree; ...an den Dnjepr/Rein - това са реки

Четвърти случай - предлогът "auf". Тук е много лесно, защото съвпада с нашето „отивам на...“. "АЗ отивам НА остров" – на немски е "Ich fahre AUF Insel".
Ich fahre...AUF
1. ...auf eine Insel - остров (die Insel)
2. ...auf die Kanarischen Insel - мн.число (Канарските острови)
3. ...auf die Krim

Пети случай - с предлога "zu". Използва се когато става въпрос за одушевени лица, имена и т. н.
Ich fahre...ZU
1. ...zu Marta/Alex - имена
2. ...zu Oma/Opa/Onkel – членове на семейството, роднини, хора (тук немците не използват членуване, но ако кажем zum Fater/Onkel, zur Mutter/Schwester, то това не се счита за грешка)
3. ...zur Schule; ...zum Bahnhof; ...zur Arbeit. Предлогът "zu" се явява някакъв универсален заместител на всички предлози за посока на движението, освен при случаите с "nach". Затова с него можем да заменим in, an, auf и това няма да е грешно.

Ich fahre ans Meer. Но!!! Ich fahre zum Meer - може, ако морето се явява целта на моето пътуване.
Ich fahre in die Apofheke/ zur Apotheke – отивам в аптеката/отивам до аптеката - може да се каже тогава, когато аптеката се явява крайна точка на посещението.
Ich fahre in die Schule/Ich fahre zur Schule – отивам в училище/ отивам на(до) училище (цел)
Ich fahre auf die Arbeit/Ich fahre zur Arbeit – отивам на работа (моята)/отивам до (моята) работа
Ich fahre ins Theater/Ich fahre zum Theater – отивам в театъра (на премиера или концерт)/ Отивам до театъра (крайна точка на маршрута, цел)
Ich fahre auf den Bahnhof/Ich fahre zum Bahnhof/Ich fahre an den Bahnhof – тук има цели три варианта всеки от тях има своето място. В случая "zu", като един от тях , също указва за определена цел (посрещам или откарвам/докарвам някого).

Необходимо е да припомним, че посоката на движението е акузативна конструкция, отговаряща на въпроса „къде“. Но когато се използват предлозите "nach" или "zu", те изискват след себе си Dativ.

Отрицание в немският език - II част

Отрицателните местоимения в немския език са:
niemand - никой
nichts - нищо
kein – нито един, не, никакъв
keiner - никой
Отрицателните местоимения "niemand" и "nichts" имат значение, противоположно на "jemand" и "etwas".
Отрицателното местоимение "niemand" заменя существителното, обозначаващо одушевен предмет и се склонява като другите местоимения:
Niemand singt. – Никой не пее.
Ich werde es niemandem sagen – Няма да кажа на никого.

Отрицателното местоимение "nichts" заменя съществително, означаващо неодушевен предмет, но не се склонява.
Nichts rührt sich. – Нищо не се клати.
Wir hören nicht.s – Нищо не чуваме.

Особеностите на теци отрицания са в това, че с една дума имаме две отрицания. Използвайки "niemand" и "nichts" в изреченията, трябва да обърнем внимание къде се поставят.
Никой не дойде. - Niemand ist gekommen.
Никой не говори. - Niemand hat gesagt.
Никой нищо не каза (букв. Някой нищо не каза). - Jemand hat nichts gesagt.
Никой нищо не каза. - Niemand hat nichts gesagt
"Никой" изглежда като местоимение за 3-то лице, ед.число (той, тя, то), т.е. никой от тях. Затова при "niemand" и "jemand" няма множествено число. Ние не казваме „Никои не дойдоха“.
Никой не дойде (асоциираме с "er"/"der") - Nominativ

Ето и отрицанието в другите падежи:
Akkusativ Ich habe niemand(en) gesehen. (и двата варианта са правилни, т.к. в този падеж der се изменя, а die и das - не)
Dativ Ich habe niemandem gesagt. – Никому не казах. ( асоциираме с "ihm"/"dem")

"Нищо" - nichts (играе ролята на подлог).
Днес нищо не се случи. - Heute ist nichts passiert.
passieren - случвам се (това е глагол-изключение и в Perfekt спомагателния му глагол е "sein").

При мен днес нямаше нищо интересно - (няколко варианта)
Ich habe heute nichts Interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute habe ich nichts interessantes gehabt. (Perfekt)
Heute hаtte ich nichts Interessantes. (Präterit)
interessant - интересно (наречие), интересен (прилагателное)
das Interessantes - интересно (има се предвид 3-то лице, ед. число, като местоимение "es")

Да вземем за пример глаголът "anrufen" – звъня; обаждам се (по телефона). Да не забравяме, че този глагол се управлява от Akkusativ и представката "an-" е делима (Ich rufe dich an.).
Niemаnd hat mich angerufen – Никой не ми е звънял.

Още примери:
besonder - особен (прилагателно) / das Besonderes – особено нещо (съществително).
Ich habe nichts Besonderes (Interessantes, Neues) gesehen. – Не видях нищо особено (интересно, ново).
Du hast mir niemals über die Reise gesagt. – Ти никога не ми (раз)каза за пътуването.
Niemand hat mir darüber mitgeteilt. – Никой не ми съобщи за това. 
(mitteilen – съобщавам някому за нещо)
Ich habe nichts darüber gewusst – Нищо не знам за това.
(wissen – знам нещо, kennen – познавам някой)

На въпросите "какво, къде, кога", на немски "was, wo, wann", отговаряме с „нищо, никъде, никога“ — nichts, nirgends/nirgendwo, nie/niemals
nie - никога
niemals – нито веднъж

Това са вече наречия. И те могат да бъдат дори в следния вид: Никога! Когато ми цъфнат налъмите! — Wenn's Kаtzen hagelt! Но в немското изречение нито има налъми, нито цъфтят. В немският език един от синонимите на „никога“ изразът «Wenn`s Katzen hagelt» = Когато завалят котки от небето» (дословен превод).
Тези отрицания не играят ролята на подлог, с тяхне се съгласуват съществителните.
Никога не съм бил в Италия. (това е Perfekt и ще има два глагола – спомагателен "sein" и смислов)
Ich bin nie in Italien gewesen.- Никога не съм бил в Италия.
Ich bin nicht in Italien gewesen... – Не съм бил в Италия.
Ich bin niemals in Italien gewesen. – Нито веднъж не съм бил в Италия.
Може да се използва и по-краткия вариант с Präterit
Ich war nie in Italien / Ich war niemals in Italien

Отрицание в немският език - I част

Те са като "+" и "-" в нашей жизни. Аз спя – аз не спя, аз ям – аз не ям, аз идвам – аз не идвам.

Ich schlafe nicht. Ich esse nicht. Ich gehe nicht. — По този начин отричаме цялото движение.
Ich gehe heute mit dem Kumpel in die Kneipe nicht – Аз не отивам днес в кръчмата с  другаря си.
Ich gehe morgen zur Uni nicht. Wir lernen morgen nicht – Утре няма да ходя в Университета. Утре не учим.
Meine Freundin fährt dieses Jahr im Urlaub nach Frankreich nicht – Моята приятелка тази година няма да ходи през отпуската във Франция.
Morgens trinke ich Kaffee nicht – Сутрин не пия кафе.

Но има и „уточняващи отрицания“, където ние уточняваме какво именно отричаме:
Morgens trinke ich nicht Kaffee. Ich esse Sandwich und trinke Tee. – Сутрин не пия кафе. Ям сандвич и пия чай.

Това уточнение може да се направи и по-кратко, с помоща на противопоставяне чрез така наречените двойни съюзи:
Ich trinke nicht Kaffee, sondern Tee – Аз не пия кафе, а чай.
Nicht er, sondern sie. Nicht ich, sondern du. – Не той, я тя. Не аз, а ти.
Nicht ihm, sondern ihr. Nicht mit ihm, sondern mit dir. - Не него, а нея. Не с него, а с теб.
Wir gehen nicht zu ihm, sondern zu ihr – Ние отиваме не у него, а у нея.
Meine Freundin fehrt (reist) dieses Jahr nach Frankreich, nicht im Urlaub, sondern auf Geschäftsreise – Моята приятелка отива тази година във Франция не на почивка, а в командировка.
Heute gehe ich nicht zur Universität, sondern einkaufen (zum Einkaufen) – Днес няма да ходя в университета, а на покупки.

Възможно е да се отричат и местоимения.
Nicht ich komme heute zu dir, sondern sie – Не аз ще дойда днес при теб, а тя.

Както виждаме отрицанието "nicht" може да се отнася към всеки член на изречението. То стои пред думата, която отрича, с изключение на случая когато отрича сказуемото. Тогава "nicht" стои след него. Това най-добре се вижда при изреченията със "sein", "haben" и модалните глаголи.

Има и локално отрицание, когато ние просто казваме НЕ! -NEIN! (отказ).
Обикновено стои в началото на изречението, като отговор на въпросително или повествователно изречение. След него може да се постави точка или запетая, като това не влияе на словореда в изречението.
- Ти имаш ли? - Не, аз нямам.
- Hast du? - Nein, ich habe nicht. - звучит по-немецки
- Er ist hier. Ich habe ihn gesehen. - Nein, er ist nicht hier. Ich habe ihn nicht gesehen.

Няколко примера с отрицание на различните членове на изречението:
Ich bin nicht aus Deutschland. – Аз не съм от Германия.
Ich bin nicht verheiratet. – Аз не съм женен (омъжена).
Er kommt nicht. – Той не идва.
Diese Arbeit ist nicht leicht. – Тази работа не е лека.
Er ist nicht mein Bruder. – Той не е мой брат.

В минало време (Perfekt) сказуемото се състои отдве части – спомагателен и смислов глагол. В качеството на спомагателни глаголи са  "sein" или "haben", които се подчиняват на подлога и се спрягат спрямо него. Смисловия глагол е във форма за Partizip II. Частицата за отрицание на действието в Perfekt се поставя пред Partizip II.
Ich habe dieses Buch noch nicht gelesen – Аз още не съм прочел тази книга.
Ich bin gestern ins Kino nicht gegangen – Вчера не ходих на кино.
Diesen Sommer bin ich an die Nordsee (ans Meer) nicht gereist – Това лято не пътувах до Северно море.

Ако конструкцията е модален + смислов глагол, то "nicht" може да се постави:
1. След модалния глагол
- Ich kann nicht heute ins Theater gehen.
2. Преди смисловия глагол
- Ich kann heute ins Theater nicht gehen.

Има още едно отрицание KEIN, което винаги стои пред съществителните вместо неопределителен член и се склонява както съществителното. Ако обърнете внимание на контекста,  то "kein" в тези изречения влиза в ролята на отрицателно местоимение, което има пряко отношение към съществителното. По смислово значение "kein" е близко до "никакъв", "нито един". 

Как практически да използваме това отрицание? Да допуснем, че той е студент, не го познаваме:
der Student / ein Student
Er ist ein Student. - Er ist kein Student. Er ist ein Schuler.
Той е студент. – Той не е студент. Той е ученик.

das Kind / ein Kind
Er (Es) ist kein Kind mehr. Er ist ein Teenager (Junge).
Той вече не е дете. Той е тийнейджър (юноша).
Sie ist kein Mädchen mehr. Sie ist schon eine Frau.
Тя повече не е момиче. Тя е вече жена.

Да разгледаме няколко примера какво се случва с "kein" при падежните изменения.

Nominativ
Ein Student konnte auf diese Frage antworten –Един студент може да отговори на този въпрос.
Kein Student konnte auf diese Frage antworten – Нито един студент не може да отговори на този въпрос.

Akkusativ
Ich treffe einen Mann. Ich treffe eine Frau. Ich treffe ein Kind. Ich treffe die Freunde.
Ich treffe einen Mann nicht.
Ich treffe keinen Mann. Ich treffe keine Frau. Ich treffe kein Kind. Ich treffe keine Freunde.
Ich treffe keine.
Ich treffe niemanden.
Ich treffe jemanden.

Както виждаме, за разлика от неопределителния член, отрицанието "kein" за множествено число е приложимо, както и притежателните местоимения. Т.е. "kеin" в голяма степен се явява отрицателно местоимение.
Ich habe ein Wörterbuch – Аз имам речник.
Ich habe kein Wörterbuch – Аз нямам никакъв речник.
Wir haben Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние поръчахме за неделя билени за театър.
Wir haben keine Theaterkarten für den Sonntag bestellt – Ние не поръчахме за неделя (никакви) билети за театър.

От този пример е видно, че отрицанието "kein" при съществителните имена се отнася повече към сказуемото, като един вид невидимо "не".
Ich habe in dieser Übung keinen Fehler gemacht – Аз не направих нито една грешка в това упражнение.
Er hat kein Wort gesagt – Той не каза нито дума.

Dativ
Ich gebe einem Mann. Ich antworte einer Frau. Ich erzähle einem Kind. Ich zeige den Freunden.
Ich gebe keinem Mann. Ich antworte keiner Frau. Ich erzähle keinem Kind. Ich zeige keinen Freunden.
Отрицателното местоимение "keiner" може да замени съществителното.
Keiner weiß davon – Никой не знау за това.

Двойните съюзи в немския език

В немският език има двойни съюзи – състоят се от две части и съединяват различните части на изречението или две отделни изречения.

Към тях се отнасят:

Sowohl…als auch… – Както… така (също) и… , И… и… 

Ich mag sowohl das Theater als auch die Oper. – Харесва ми както театъра, така и операта.

In der Schweiz spricht man sowohl Französisch als auch Deutsch. – В Швейцария говорят както френски, така и немски език.

Nicht nur …, sondern auch … – Не само…, но и… 

Sie sollte nicht nur mit Rauchen aufhören, sondern auch mehr Sport machen. – Вие трябва не само да спрете пушенето, но и повече да се занимавате със спорт.  

Entweder … oder… – Или.. или…

Entweder wir gehen ins Theater oder in die Oper. – Ние ще отидем или на театър, или на опера.

Er kam entweder viel zu spät oder gar nicht in den Deutschkurs. – Той или ще дойде много късно, или въобще няма да дойде на курса по немски език. 

Weder … noch … – Нито… нито…; Ни ... ни...

Alicia mag weder das Theater noch die Oper. Sie geht am liebsten ins Kino. – Алиса не обича нито театъра, нито операта. Тя обича да ходи на кино.

Maja konnte weder Suppe kochen noch Kuchen backen. – Майя не уме ни супа да сготви, ни сладкиш да изпече.

Zwar…, aber … – Наистина (въпреки, че) … , но ...

Zwar geht Alisia nicht gern ins Theater, aber sie interessiert sich für Schauspieler. – Наистина Алисия не обича да ходи на театър, но тя се интересува от актьорите.

Това изречение може да има и друг словоред: Alisia geht zwar nicht gern ins Theater, aber sie interessiert sich für Schauspieler.

Je…desto/ umso – колкото… толкова…

Je kälter der Winter ist, desto mehr Gas und Öl verbraucht man. – Колкото е по-студена зимата, толкова повече газ и петрол ще се изразходят.

Je stärker die Sonne scheint, desto schneller bekommt man einen Sonnenbrand. – Колкото е по-силно слънцето, толкова по-бързо се хваща тен.

Mal… mal… – понякога… понякога...; ту ... ту...

Mal putzt sie die Küche, mal tut ihr Man es.  – Ту тя чисти кухнята, ту това прави мъжа ѝ.

Einerseits… andererseits… – от една страна… от друга страна

Die Atomkraft kann einerseits viel Energie anbieten, andererseits ist sie eine potenzielle Gefahr für die Umwelt. – Атомната енергия, от една страна може да предложи много енергия, от друга страна е потенциална опастност за околната среда.

Insofern … als – дотолкова… доколкото...

Er war insofern schuld an dem Unfall, als er zu schnell gefahren ist.  – Той е виновен за това произшествие дотолкова, доколкото е карал твърде бързо.

Аз и моето семейно положение (der Familienstand)

За какво обикновено разговарят хората, когато се запознават? Всеки говори (разказва, отговаря на въпроси) за себе си. Това означава, че в нашата немска лексика трябва да имаме определен набор от необходими думи. А да съставим изречение с тях е въпрос на техника. Да попълним речниковия си запас.

die Heirat - брак
verheiraten – женя се, сключвам брак (mit einer Frau)/омъжвам се, сключвам брак (mit einem Mann)

— Erzählen Sie über sich selbst! Sind Sie verheiratet? – Разкажете за себе си! Омъжена ли сте/Женен ли сте?
— Ja! Ich bin mit einem jungen Mann verheiratet. – Да! Сключих брак/Омъжена съм за един млад мъж. Und Sie? – А Вие?
— Ich bin mit einer schönen Frau verheiratet. - Да! Женен съм за една красива жена.
Er hat dieses Mädchen verheiratet. — Той се ожени за това момиче.
Sie ist glücklich verheiratet. — Тя е щастливо омъжена.
Sie hat diesen jungen Mann verheiratet. — Тя се омъжи за този млад мъж.

В тези изречения е ясен резултатът – бракът е сключен женитбата е минала и всичко вече е факт.

heiraten – женя се, омъжвам се, оженвам се за някого – минавам под венчилото – това е глагол за самия процес.
— Und wann haben Sie geheiratet? – А кога се омъжихте?
— Ich habe letztes Jahr einen Mann geheiratet. – Омъжих се (за един мъж) миналата година.

kirchlich heiraten – сключвам църковен брак
sie wollen heiraten – те искат да се оженят
in zwei Monaten heiraten sie – след два месеца те се женят
Sie hat diesen jungen Mann geheiratet. — Тя се омъжи за този млад човек.
Sie hat gut geheiratet. — Тя се омъжи сполучливо/удачно.
Er hat dieses Mädchen geheiratet. — Той се жени за това момиче.

Er wird dieses Mädchen nächstes Jahr heiraten. Gestern waren sie verlobt. – Той ще се жени за това момиче следващата година. Сгодиха се вчера.
verloben – сгодявам се
Sie ist nicht verheiratet. Sie wird nächstes Jahr heiraten. Sie ist verlobt. – Тя не е омъжена. Ще се омъжи следващата година. Сгодена е.

verheiraten sein – (да бъда) женен, омъжена
— Denkst du, sie ist einsam? – Как мислиш, тя самотна ли е?
— Nein, sie kann verheiratet sein. – Не, тя може би е омъжена.

sich verheiraten – женя се, омъжвам се.
— Sie hat sich schon zum dritten Mal verheiratet. – Тя е женена вече трети път.

— Ist ihr Nachbar auch verheiratet? – Вашият съсед също ли е женен?
— Nein! Er war verheiratet, aber er ist derzeit geschieden. - Не, той беше женен, но сега (понастоящем) е разведен.

geschieden - разведен(а) (прилагателное -Adj.)
scheiden – разтрогвам  (брак - die Ehe) - scheiden—schied—geschieden (haben)
geschieden sein – да бъда разведен

— Dies war ein Familienstreit oder andere Gründe? – Заради семейна кавга или по друга причина?
— Sie lebten etwa 10 Jahre in der Ehe. Aber eines Tages erfuhr sie von seinem Verrat. – Те живяха около 10 години в брак. Но един ден тя разбра за негова изневяра/измяна.

der Verrat - измяна, предателство
verraten—verriet—verraten - предавам (Person, Vaterland)

— Wurde sie von ihm getäuscht? Wie betrog er sie? – Тя е била измамена? Как я е излъгал той?
täuschen—täuschte—getäuscht – мамя, излъгвам, заблуждавам
betrügen—betrog—betrogen – мамя, изневерявам (Еhepartner(in) )

— Er betrog sie mit ihrer besten Freundin, die Single (ledig) war. – Той ѝ изневери с нейната най-добра приятелка, която беше сама (неомъжена).

ledig – ерген/неомъжена/неженен
der Single – сам (чуждица от английския език– неомъжена, неженен)

— Hatten sie die Kinder von Lebensgemeinschaft? –Те имаха ли деца по време на брака (букв. – в съвместния си живот)?
— Ja, sie haben zwei Söhne, 4 und 7 Jare alt. - Да, те имат двама сина, на 4 и на 7 години.

— Sagen Sie mir! Ist Ihr Begleiter verheiratet? – Вашият спътник (придружител) женен ли е?
— Nein, er ist Witwer. Seine Frau ist vor zwei Jahren gestorben. - Не, той е вдовец. Жена му почина преди две години

der Witwer/die Witwe - вдовец/вдовица

Глаголът "gefallen" и неговите значения

Ние често изразяваме своите чувства, привързаности и отношения към живите и неживите обекти с един почти универсален глагол „обичам“.

Аз обичам тази (този) жена (мъж). Аз обичам своите родители. Аз обичам своето дете.
Обичам да се занимавам със спорт. Обичам да пея. Обичам футбола. Обичам да пътешествам.
Обичам това яке. Обичам този град. Обичам цветя.

Единствено по контекста можем да усетим неговия смисъл и значение. В немския език за това отговарят няколко глагола "lieben", "mögen" и "gefallen", които понякога се бъркат.

* lieben - обичам (чувства, сърдечно или душевно състояние)
Subjekt + Verb + Objekt (Akk.)
Ich liebe diese (diesen) Frau (Mann). Ich liebe meine Eltern. Ich liebe mein Kind.

* mögen - обичам (ако нещо ни харесва) – модален глагол, изискващ и смислов
Subjekt + konjugierte Modalverb + Vollverb (Infinitiv)
Ich mag Sport treiben. Ich mag singen. Ich mag Fußball. Ich mag reisen.

* gefallen - харесвам (нещо, което предизвика интерес, положителни емоции)
Objekt + konjugierte Vollverb + Subjekt (Dat.)/Subjekt (Dat.) + konjugierte Verb + Objekt
Харесва ми (това, нещо си) - Mir gefällt (es, etwas) / Es gefält mir — в немският език местоимението "es" понякога е скрито, но глаголът "gefallen" е съгласуван/спрегнат именно с него, както с обект.   На местото на обекта може да бъде и съществително. Тогава глаголът ще бъде съгласуван с него.

Какво ми (ти, на него, на нея, ни, ви, им) харесва? – На мен ми харесва това. — Was gefällt mir (dir, ihm, uns, euch, ihnen)? - Mir gefällt (в разговорната реч обектът "es" отпада).

Харесва ми да се занимавам със спорт. Mir gefällt Sport zu treiben (zu machen) – тук има два глагола и първият глагол не е модален, не е и глагол изключение. Затова пред смисловия глагол поставяме "zu".
Mir gefällt im Meer zu schwimmen.
Mir gefällt Deutsch zu lernen.

Да разгледаме изречения, където обекта е съществително в единствено и множествено число. Тогава сме длъжни да съгласуваме "gefallen" с числото на този обект.

Mir gefällt dieses Auto. 

Но!!! Mir gefallen diese Sportschuhe (Plural) – На мен ми харесват тези маратонки.
Ihr gefallen diese Turnschuhe – На нея ѝ харесват тези маратонки (маратонките винаги са по двойки, мн. ч.; често се бърка, когато се казва eine Sportschuhe/Turnschuhe, т. к. мн. число няма неопределителен член)

Примери с минало време
gefallen — gefiel — gefallen (haben) – както е видно от"-en" в Partizip II, това е силен глагол

Mir haben diese Sportschuhe gefallen – На мен ми харесвапа тези маратонки.
Mir hat das Auto gefallen – Хареса ми тази кола.
Hat Ihnen gefallen? – Хареса ли ви?
Hat Ihnen gefallen, in Hamburg zu wohnen? – Хареса ли ви да живеете в Хамбург? (до запетаята е смисловата част на изречението, а след нея – уточнението. В смисловата част имаме немодален глагол, нито глагол изключение или глагол за движение и затова пред глагола "wohnen" слагаме "zu")

Разговор по телефона

Телефонът, като средство за комуникация, е заел много важно и значително място в живота ни. Често използваните „обаждам се (по телефона)“, „позвънявам по телефона“, „говоря по телефона“, „звъня някому“, „свързвам се по телефона“ не винаги могат да се преведат дословно от един език на друг. Немският не прави изключение. Нека да разгледаме няколко примера.

Свързвам се по телефона/намирам някого по телефона - telefonisch erreichen (достигам посредством телефона). Глаголът "erreichen" често се използва в контекста на "достигам нещо или някой“. Изразът "как мога да стигна до гарата, центъра на гра, хотела?" на немски буквално се превежда "как да достигна/да се добера до гарата, центъра на гра, хотела?" — Wie erreiche ich den Bahnhof (die Stadtmitte, das Hotel)? Това е първото значение на "erreichen"- какво да направя за да стигна до някакво място. В нашия случай трябва да стигнем до човек посредством телефон. Този, до който достигаме или това, до което стигаме в изречението са в Akkusativ (erreichen+ Akkusativ). Немците не казват „обаждам се ДО някого“, те казват "обаждам се (къде?) – за да достигна адресата".

Пример. Търсим определен човек – ходили сме до дома му, на работата му и не сме го намерили. Не сме могли да го намерим и по телефона, не можем да се свържем с него.
Ich bin bei ihm zu Hause und auch im Büro vorbeigekommen. Aber er war nicht da. Ich konnte ihn auch nicht telefonisch erreichen.
Отбележете, че в изречението няма „да му позвъня“, а има „достигам до него посредством телефона“.

Говоря по телефона с някого — telefonieren mit + (Dativ)
telefonieren – това не е звъня на някого!!!, а точно и конкретно „разговарям с някого по телефона. Този, с който ние разговаряме по телефона, ние „управляваме“ чрез предлога mit, a този предлог изисква след себе си Dativ.

Разбира се, има и друг вариант - am Telefon sprechen
— Ich habe eine Freundin. Sie mag seher telefonieren. Sie kann mit ihren Freundinnen stundenlang am Telefon sprechen. Für mich ist es unvorstellbar, so lange mit jemandem zu televonieren.
Аз имам приятелка. Тя много обича да говори по телефота. Тя може с часове да говори по телефона със своите приятелки. За мен е немислимо толкова дълго с някого да разговарям по телефона.
— Sie hat keine Zeit für die Arbeit. Sie spricht immer am Telefon. Sie telefoniert ständig mit allen Freunden und Bekannten.
Тя няма време да работи/за работа. Винаги говори по телефона. Тя постоянно разговаря по телефона със всичките си приятели и познати.
— Wir telefonierten etwa anderthalb Stunden, aber nicht entschieden, wo wir den Abend verbringen könnten. 
Говорихме около час и половина по телефона, но така и не решихме къде да прекараме вечерта.

Звъня някому по телефона - anrufen + (Akkusativ)
Защо Akkusativ? Фразата "утре ще ТИ позвъня по телефона" вече говори за  Dativ - кому?. Но не и за немците. Глаголът "anrufen" означава "призовавам някого посредством (с помоща) на телефона". Освен това не бива да забравяте, че представката"аn- " е делима и в Präsens отива в края на изречението.
— Morgen rufe ich dich an. – Утре ще ти се обадя
— Ruf mich bitte morgen an! – Позвъни ми утре! (повелително наклонение)
— Hast du ihn gestern angerufen? – Ти звъня ли му вчера?

Променям номера на телефона - die Telefonnummer wechseln
Понякога по различни причини хората сменят операторите и телефонните си номера. Как да кажем това на приятелите си? Има ситуации, когато звъним, но отсреща се включва телефонен секретар или гласова поща.

— Hallo, Wolfgang! Peter ist am Telefon! Ich weiß nicht genau, wann du nach Berlin ankommen wirst. Meine Telefonnummer habe ich vor kurzem gewechselt. Hier ist meine neue Nummer, die 0162 4942331 lautet. Du kannst mich unter dieser Nummer erreichen. Ok, ruf mich bitte auf meinem Handy an, wenn du in Berlin ankommst.

Да направим разбор на монолога.
Употребата на "ankommen" е оправдано в случаите, когато някой някъде пристига. Нека не забравяме, че представка an- е делима.
Предлогът "nach" по отношение на град е оправдано городам оправдано, когато някой все още не е пристигнал, намира се в движение към целта или изразява намерение. Същата е ситуацията, когато става въпрос и за държави, подразбира се рпомяната на географското положение. Ако обектът вече е пристигнал, то тогава се използва предлога "in".
Du kannst mich unter dieser Nummer erreichen. - (дословно) Ти можеш да достигнеш до мен чрез този номер.
Ich bin leider nicht zu erreichen. - устойчив немски израз, означаващ „Нямам достъп/Не съм достъпен/Извън обхват съм“.
Ok, ruf mich bitte auf meinem Handy an, wenn du in Berlin ankommst.
Обърнете внимание на израза "звънни ми на мобилния телефон". Немците казват не "къда?", а използват "auf + Dativ" (на моето Handy). Добре е да се запомни това. Освен това тук виждаме не "nach Berlin", а "in Berlin" - т.е. когато (ако) ти вече бъдеш в Берлин. Подчиненото изречение със съюза "wenn" изисква обратен словоред и изпраща смисловия глагол в края на изречението, без да изменя формата си за 2-ро лице, ед. число. И при това представката  "an-" не се отделя.

Запис на телефонен секретар - Aufzeichnung auf einem Anrufbeantworter
Да си представим, че искате да направите запис на телефонният ви секретар, с който искате да съобщите на всички звънящи, че в момента не сте достъпен и ще прослушате съобщенията си по-късно.
Нужните думи са:
der Anschluss - връзка
die Nachricht – новина, съобщение, вест, известие
hinterlassen - оставям (след себе си)

Образецна на текста (един от многото вариант):
— Guten tag! Hier ist der Anschluss 32 92 14. Ich bin leider nicht zu erreichen. (Ich bin leider unerreichbar) Bitte hinterlassen Sie ihre Nachricht nach dem Signalton oder rufen Sie mich später an.
Добър ден! Това е номер 329214. В момента не съм тук (не съм достъпен). Моля оставете съобщението си след сигнала или позвънете по-късно.

ZU и глаголите

"zu" като представка.
Er machte die Tür zu. – Той затвори вратата.
Er hat das Profil zugedreht. – Той се обърна настрани/Той застана в профил.

В първото изречение "zu" стои в края и е неразбираемо какво прави там. А ето във второто се е „залепил“ към причастието Partizip II. Това са великите и могъщи немски представки, които могат да се делими и неделими. "Zu" винаги е делима и, когато глагол с представка zu се спряга, то тя, отделяйки се, отива в края на изречението. В първия пример "Er machte die Tür zu" (Präterit) тя се отделя. Ако използваме Perfekt или Plusquamperfekt, то тогава "zu" пуска "ge" между себе си и основната част на глагола: zu + ge + Partizip II.

Няколко примера:
zufügen – прибавям; причинявам, доставям (неудобство, вреда)
ein Leid zufügen - причинявам страдание, болка, мъка

Всичкизнаят израза "Es tut mir Leid“ – Съжалявам. (Това ми причинява болка, страдание)
Er hat mir ein Leid zugefügt. – Той ми е причинил страдание.
Schaden zufügen – причинявам вреда
Die Diebe haben Schaden zugefügt. – Крадците са нанесли/причинили вреда, щета. 
zusetzen – прибавям, добавям
Dem Wein Wasser zusetzen – доливам вода във виното

Предложно управление на глаголи чрез „zu“
werden + zu + Dativ — ставам нещо/някой
zum Arzt werden – ставам лекар - Er wurde Arzt. – Стана лекар.

Какво е "предложно управление на глагол"? Това е още една област от немската граматика, затрудняваща тези, чийто майчин език не е от групата на романските езици. Предложното управление е глагол + предлог, като предлога указва за падежа на съществителното след глагола. Сред големия брой глаголи в немския език има много малки „роби“ – предлозите. Те са завинаги свързани и на всякъде със своите „господари“ (глаголите), но понякога предлозите не се превеждат: zu Staub werden – ставам на прах/пепел, zum Manne werden – ставам мъж, zum Verräter werden – ставам предател. В последните два примера "zu" не се превежда.
Глаголът "gehören - принадлежа, спадам (към нещо)" чоже да се използва както с "zu", така и без нея: gehören + (zu) + Dativ
Das gehört zu mir = Das gehört mir — Това ми принадлежи.

Глаголът "gratulieren" не може да се използва без двоен Dativ и тук "zu" играе ролята на свръзка:
gratulieren + Dativ + zu + Dativ
Ich gratuliere dir zum Geburtstag! — Поздравявам те за рождения ден.

Още една знаменита фраза: Ich habe viel zu tun! – Много съм зает (дословно – имам много (неща) да правя или имам много ангажименти). "tun" е синоним на "machen" — правя. А сам оборот се явява "инфинитивен":
haben/sein + zu + Infinitiv

Още един ример със "sein", когато частицата zu не се превежда. Учителка по литература се обръща строго към учениците, посочвайки огромна книга („Война и мир“ примерно) с думите: "Dieses Buch ist zu lesen! – Тази книга трябва да се прочете!

Инфинитивен оборот с „zu“

Изречението "Радвам се да те видя" обикновено е объркващо: Ich freue mich, dich zu sehen. Втова кратко изречение има два глагола: sich freuen – радвам се (възвратен и на двата езика) и sehen – виждам/гледам. При тази конструкция се спряга първия глагол, а втория стои в края на изречението в Infinitiv:
Verb + zu + Verb Infinitiv
Представете си два овена на пътечка. И никой не иска да отстъпи на другия. И тук се появява едно малко агънце („zu“), което може да ги помири.

Sie schwören, es nie wieder zu tun. – Те се кълнат повече никога да не правят това.
Wir bitten euch, den Brief zur Post zu bringen. – Молим ви да отнесете писмото до пощата.
Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen. – Разрешавам му да си отиде у дома.
Защо е нужно това? За да се избегнат по-сложни констукции.
Ich erlaube, dass er nach Hause geht = Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen.
Es freut mich, Sie hier zu treffen = Es freut, dass ich Sie hier treffe

Както е видно, вариантът с частицата "zu" за немците е много удобен, докато за нас е малко непонятен. И при това е много по-опростен. Само германците могат да разберат защо се използва по-често. Това е тяхното решение и ние трябва само да го уважаваме и приемаме. Това е техният език, тяхното мислене.

Кога се използва "zu" и кога не

Има обаче и изречения с два глагола, при които „zu“ отсъства. Нека да разгледаме няколко примера:
Ich bitte dich , Hausaufgaben zu machen. – Моля те да направиш домашните си работи/задания.
Ich kann dir helfen. – Мога да ти помогна.
Ich beschloss, "Kaufland" zu besuchen. – Решила съм да посетя „Кауфланд“.
Man kann dort alles billiger kaufen. – Там всичко може да се купи по-евтино.
- Ich möchte meine Garderobe aktualisieren. – Искам да обновя гардероба си.
- Ich hаbe vor, einkaufen zu gehen. – Имам (намерение) да отида на покупки.

В някои от изреченията се поставя "zu" пред втория глагол. И това наистина е правилно. Когато в рамките на едно изречение има два глагола, които се отнасят към един подлог, то схемата при тях е: Verb + zu + Verb Infinitiv.

Нека да се обърнем и внимание къде не е необходимо използването на "zu"
1. Когато първия от глаголите е модален.
- Ich mag Fisch fangen. Ich mag das Rad fаhren. Er will schlafen. Sie möchte fernsehen. Wir dürfen hier spielen.

2. Когато на първо място е глагол глагол, изразяващ усещания (fühlen, sehen, hören)
- Ich sehe sie kommen. – Аз виждам (как) тя идва.
- Ich höre sie singen. – Аз слушам (как) тя пее
Много често на български превеждаме тези изречения с помоща на „как“. Но на немски думата "wie" в тези изречения я няма.

3. Когато първият глагол е глагол за движение:
- Ich gehe Pizza kaufen. – Аз отивам за пица.
- Ich fahre sie kennen lernen. – Отивам да се запозная с нея.

4. Глаголи-изключения - lassen, bleiben
- Ich bleibe heute zu Hause schlafen. – Оставам днес у дома да спя.
- Ich lasse meine Haare schneiden. – Постригвам се.

ZU като усилваща или непреведима част от речта

"Zu" може да ни обърква и в същото време да украсява речта, да бъде загадъчна и непреведима част от изречението, а може да бъде и незаменима:
Изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil – „Това е само част от истината“съвсем разбива всички наши стереотипи.
Ималко поезия: "Oh, wir waren dort zu zweit, an dem Strande des Meeres!.. – О, ние бяхме там двамата, на брега на морето..."

Освен това "zu" помага за построяването на безброй фразеологични конструкции:
zum mindesten – най-малкото, поне
zum wenigsten - най-малкото, поне
zum Beispiel - например
zum Schluss - в заключение
zum Gluck – за щастие
zum Mittagessen – за обед
zum mitnehmen – вземам със себе си (по отношение на храна)
zum gleichessen – тук, сега (по отношение на храна)

"Zu" все още не се „кротва“ и се ползва и по отношение на финанси, пари. В този случай показва стойност:
eine Zigarette zu dreißig Cent – цигара за 30 цента
das Kilo zu fünf Euro - килограма за пет евро

"Zu" може всичко да затваря: die Tür ist zu!, Du!.. schließ bitte die Tür zu!, Tür zu!, Zu!!!
Er arbeitet ab und zu. – Той работи понякога/от време на време.

"Zu" може да бъде и „допинг“ и да усилва значенията: zu jung – твърде млад, zu teuer – твърде скъпо, zu sehr – твърде много
Das ist doch zu sehr! – Това вече е прекалено/ твърде много!
Das Buch ist zu groß! – Книгата е твърде голяма.

"Zu" можеда е вълшебна и да показва промяна на състояние или обстоятелство:
Zum Manne heranwachsen – превръщам се в/ставам мъж
Zum Verräter werden – ставам предател
Zu Staub werden – ставам на прах

Благодарение на Юрий Спивак.

ZU в ролята на предлог

В немският език малката частица ZU обикновено причинява много главоболия на изучаващите езика. Кой не знае крилата фраза "Kom zu mir!!!"? В това изречение виждаме първото и основно значение на "zu" – това е и основната роля на частицата –предлогът ZU означава "към", "на", "в".

Zur Tür gehen – отивам към вратата
Zum Himmel blicken – гледам в/към небето
Zum Martkt gehen – отивам на пазара, zur Schule gehen – отивам на училище, zur Arbeit gehen – отивам на работа, zu Bett gehen – лягам да спя(отивам в леглото), zur Ruhe gehen – отивам на спокойствие (да си почина, да полегна).

"Zu" може да стане „нагъл“ и да конкурира предлога "in". Например, мой приятел е роден в Берлин и аз говоря за него: "Er wurde zu Berlin geboren!". Описвайки Кьолн и неговата знаменита катедрала, може да се каже: "Der Dom zu Köln. – Кьолнската катедрала".

Освен това "zu" минава и през времето и всъщност го указва: zur Mitternacht - в полунощ, zu Weinachten - на Коледа, zum Geburtstag – за рожден ден; или, например, в далечните времена — zu (den) Zeiten Bismarks/ zu Bismarkszeiten – по времето на Бисмарк. Понякога ние казваме "zur Unzeit - не навреме, в лошо време (представката "un-" в немския език винаги показва антоним).
alles zu seiner Zeit – всичко има своето свреме / всяко нещо с времето си
zum ersten Mal – за първи път
Von Tag zu Tag – от ден на ден

"Zu" може да показва посока, цел, за какво служи този или онзи обект:
Wasser zum Trinken – питейна вода (вода за пиене)
Der Mensch ist zum Singen geboren. – Мъжът е роден певец (букв. Роден за пеене)
Er ist zum Heiraten zu jung. – Той е твърде млад за женитба.

"Zu" може да пояснява начин на предвижване: zu Fuß - пеша, zu Pferde - на кон, zu Schiff – с кораб. Er geht zu Fuß – Той идва пеша/пешком.
А изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil“ (Това е само част от истината) е напълно съотносим към употребата на частицата ZU.

По материали на Юрий Спивак.

"СЪОБЩАВАМ" - mitteilen, melden, berichten. Каква е разликата?

Тези глаголи, макар да имат относително еднакво значение, се използват в различни ситуации.

1. mitteilen über Akk. – съобщавам за нещо (по собствена инициатива, без принуда в ежедневието), cъобщавам, уведомявам, казвам.

Това е слаб глагол с делима представка mit-:
Ich teile mit teilte mit habe mitgeteilt
Präsens: Ich teile dir mit. – Аз ти казвам/Аз ти съобщавам.
Präteritum: Er teilte ihr darüber mit. – Той ѝ съобщи за това.
Perfekt: Sie haben uns erst gestern darüber mitgeteilt. – Те ни съобщиха за това едва вчера.

Да се опитаме да построим малко по-сложно изречение:
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wann ich in Deutschland ankomme.
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wenn ich in Deutschland ankomme.
Както е видно, контекста на изречението говори за бъдещевреме, макар да се използва  Präsens. Човек съобщава на друг за това, че ще идва в Германия. Това е общоприета практика в разговорния немски. Разликата е в използваните в немския вариант съюзи:
wann - когато (тогава, когато пристигна) – касае времето на пристигане
wenn - когато (съобщавам, ако дойда) – касае факта, че съм пристигнал
Освен това делимата представка mit- се поставя не в края на изречението, а в края на неговата първа част (главното изречение). Да се опитаме да разменим местата на главното и подчиненото изречение:
Когато пристигна (когато бъда) в Берлин, ще ти кажа. - Wenn ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.
Когато дойда (ако дойда) в Берлин, ще ти кажа. - Wann (sobald) ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.

Разбира се, има и други алтернативни глаголи в този контекст - erzählen, informieren, wissen lassen:
Wenn ich in Deutschland ankomme, erzähle ich dir davon. Wenn ich nach Deutschland komme, werde ich es dich wissen lassen. Sobald ich in Deutschland ankomme, informiere ich dich.

Както е видно смисълът на изречението не се мени. Но в тази тема разглеждаме и съпоставяме само mitteilen, melden, berichten.

2. melden (Akk.) – съобщавам за нещо, докладвам (за нещо/на някой), рапортувам. В какви случаи употребяваме точно този глагол? Ето два аспекта, които влияят на това решение:  

- когато съобщаваме на сътрудниците на някакви служби или ведомства за нещо достатъчно важно – за нарушение, произшествие, заболяване и т. н. Това это когда мы сообщаем о чем-то сотрудникам каких либо служб, ведомств о чём-л. достаточно важном (о нарушении, о происшествии, о болезни и пр.). Това, за което докладваме, се описва без предлог и е в Akkusativ. Необходимо е да припомним, че melden има много значения и негови синоними са глаголите erzählen и informieren. Понякога възниква въпрос: съобщавам, докладвам, рапортувам кому разсказвам кому (?) или информирам кого (?)

Запомнете! Съобщавам някому за нещо - Jemandem (Dat.) etwas (Akk.) melden.
Жената е съобщила на/в полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen gemeldet. (Perfekt)
Жената е разказала на полицията за тежко престъпление - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen erzählt (gemeldet). (Perfekt)
Жената е информирала полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat die Polizei ein schweres Verbrechen informiert (gemeldet). (Perfekt)
Съобщавам (къде?) в полицията за нещо - Etwas bei der Polizei melden.
Те са съобщили в полицията за злополука. - Sie haben bei der Polizei einen Unfall gemeldet.
Във всички случаи причината е в Аkkusativ.

- когато служителите на някакви ведомства или служби съобщават за нещо сериозно или важно с помоща на средствата за масова информация (по радио, ТВ, через Интернет).
Вестници съобщават за пожар в сграда на фабрика. - Zeitungen melden ein Feuer im Fabrikgebäude.
Пожарникари съобщават за локализацията на пожара. - Die Feuerwehr meldet die Lokalisierung des Feuers.
Има случаи, когато не се указва източника, т. е. кой съобщава за някакви събития или за нещо друго. В тези случаи изреченията са в Passiv.
Днес съобщиха първите резултати от изборите. - Heute wurde erste Wahlergebnisse gemeldet.

3. berichten - съобщавам, докладвам за събития (чрез средствата за масова информация). Възможно е да се посочи и точния източник на информацията:

Wie DPA (die Deutsche Presse Agentur) berichtet, hat die Presidentenwahl in Österreich gestartet. - Както ДПА съобщава, в Австрия започнаха (стартираха) президентските избори.

Акцентът в това изречение не е върху това, какво се случва, а върху източника на информацията.

Възможно е и да не се упоменава източника – изпозва се безличното es:
Es wird berichtet, dass ein starkes Erdbeben in Italien passiert ist. – Съобщава се, че в Италия се е случило (имало) силно заметресение. (В изречението няма източник, но информацията е проверена)
es wird berichtet – съобщава се (от някакъв източник) - безличен Passiv, където местоимението es винаги стои на първо място в изречението и управлява спомагателния глагол werden. Например: Es wird heute geregnet.- Днес вали дъжд.
Глаголът berichten е слаб глагол, в Perfekt в качеството на спомагателен глагол се използва haben.

Съществителното der Bericht – съобщение, репортаж, донесение, рапорт, отчет.
berichten über Akk. – съобщавам, докладвам, рапортувам за нещо. При такова управление на глагола е необходимо да се посочва източника и причината, акцентирайки на събитието.
Die New York Times berichtet über Unruhen im Süden des Landes. - "Ню Йорк Таймс" съобщава за масови безредици в южната част на страната.
Die französische Presse berichtet über den Terrorakt im Zentrum von Paris. – Френската преса съобщава за терористичен акт в центъра на Париж.

Разбира се, в немския език има ред други глаголи, които могат да заменят гореописаните в контекста на предаване на информация (sagen, senden, funken, informieren и др.). Но в тази тема разгледахме разликите между тези три.