Глаголите wissen, kennen

Глаголът lassen се отнася и към модалните по своята функция (да се „слива“ кв един глагол с който и да било смислов глагол), но не и по форма. Докато самостоятелния смислов глагол wissen (знам, зная) се спряга (образува лични форми) като модален:

wissen (weiß)

ich, er (sie, es) weiß. wir, sie, Sie wissen.

du weißt.

ihr wisst.

Обърнете внимание и на това, че в немския език има два глагола със значение зная – wissen и kennen:

Ich weiß das. – Аз зная това.

Ich kenne den Herrn (ihn). – Аз знам (познавам) този господин (него); Аз съм запозната с него. / Познавам го.

Смисловото различие се явява в това, че първо – kennen  означава по-скоро запознат съм, познавам. Второ, при kennen се подразбира запознанство, знание за/с нещо на база личен опит, непосредствено; а wissen означает знание, получено по други пътища, например от книги:

Ich weiß den Weg. – Аз знам пътя. (Видял съм го на картата.)

Ich kenne den Weg. – Аз знам/познавам пътя. (Вече съм бил тук, минавал съм по него.)

Има много удобно правило, как да не объркате използването на тези глаголи: ако казвате директно това, което знаете (аз знам… + наименованието на обекта), много по-често се употребява kennen. А ако съобщаваме факта с „пауза“ или уводна дума (аз знам, че...; аз знам знам къде..., аз знам, кога... и т. н.), то тогава се използва wissen.

Sie kennt das Haus. – Тя знае (позната и е) тази къща.

Sie weiß, wo das Haus ist. – Тя знае къде е тази къща (къщата).

На Знам за… също съответства wissen, а не kennen (след който следва обикновено обекта или наименованието му, без да се употребява предлог). Сравнете:

Ich kenne diese Firma. – Аз знам/познавам тази фирма.

Wissen Sie etwas über diese Firma? – Вие знаете ли нещо за тази фирма?

Wissen може да се употребява и в смисъл мога, в състояние съм – като синоним на können:

Er weiß über dieses Ereignis zu berichten. – Той може да (дословно: знае) да разкаже за това събитие.

= Er kann über dieses Ereignis berichten.

Обикновени глаголи в ролята на модални

Няколко обикновени глаголи могат да бъдат и в ролята на модални:

Sie geht jeden Abend tanzen. – Тя ходи всеки ден да танцува.

Er bleibt bei der Begrüßung sitzen. – Той остава седнал при приветствие/поздрав.

Първия само помага на втория (основния, смисловия)Первый глагол лишь помогает второму – основному, смысловому. Двата заедно образуват един сложно съставен глагол. Затова тук не се прилага правилото пред втория глагол трябва да се постави zu. Глаголите, които могат да действат и като модални, са:

kommen (идвам), gehen (отивам), bleiben (оставам);

hören (слушам), sehen (виждам), fühlen (чувствовать), spüren (усещам, чувствам, изпитвам);

lernen (уча), lehren (обучавам), helfen (помагам).

Всички те имат спомагателен отенък: отивам или оставам да правя нещо; обучавам или помагам да се направи нещо; слушам или виждам как нещо се прави.

Обърнете внимание на употребата на Infinitiv след глаголите за възприятие (слушам, виждам, чувствам):

Ich höre das Mädchen singen. – Слушам как пее девойката.

Ich sehe die Gefahr kommen. – Виждам как идва/наближава опастност.

Ich spüre den Schmerz wiederkommen. – Усещам как болката се връща.

Ich fühle das Gift wirken. – Чувствам как отровата действа.

Относно обучението и помоща в обучението, то глаголите lernen, lehren, helfen се употребяват като модални (т. е. без zu) само в кратки изказвания, където след тях следва или само един Infinitiv, или Infinitiv с кратко, неголямо допълнение. В противен случай се използва конструкция с zu. Пред тази конструция може да се постави запетая – при желание по-ясно да се раздели изречениета и да се избегне двусмисленост. Сравнете:

Wir helfen euch die Koffer packen. – Ние ви помагаме да опаковате куфара.

Er hilft mir, eine Dreizimmerwohnung direkt bei dem Stadtpark zu finden. – Той ми помага да намеря тристайно жилище точно до градския парк.

Sie lehrt ihren Enkel schwimmen. – Тя учи своя внук да плува.

Wir lernen, Sendungen der „Deutschen Welle" simultan zu übersetzen. – Ние се обучаваме синхронно да превеждаме (симултантен превод) предаването „Немска вълна“.

Не е необходима употребата на zu и след глагола schicken (изпращам), nennen (назовавам, наричам), heißen (наричам се), затото те също се възприемат като спомагателни, модални – целия смисъле съсредоточен върху втория глагол:

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen. – Майката изпраща дъщеря си да купи (дословно: да достави, да донесе) хляб.

Das nenne ich Wasser in den Rhein schütten! – Това наричам аз да доливаш вода в Рейн!

Das heißt arbeiten! – Това се казва работа! (Така трябва да бъде!)

Глаголът lassen

Към модалните глаголи може да се отнесе и глагола lassen, който сам по себе си има значение допускам, позволявам, оставям:

Die Kinder nicht mit schmutzigen Schuhen ins Haus lassen. – Не пускайте децата с мръсни обувки у дома.

Die Katze im Bett schlafen lassen. – Пусни (остави) котката да спи на леглото.

Lass mich in Ruhe! – Оставете ме на мира!

Ich lasse das Buch zu Hause (liegen). – Оставям книгата /да лежи/ у дома.

В последният пример особено отчетливо е видно, колко lassen „обича“ да се съчетава с други, смислови глаголи. Строго погледнато, допълнителен смислов глагол присъства невидимо и в първия пример.

Die Kinder nicht mit schmutzigen Schuhen ins Haus (kommen) lassen. – Не пускайте децата с мръсни обувки (да влизат) у дома.

С други думи, lassen винаги се стреми да стане спомагателен или модален глагол. Немците обичат да казват не просто оставям, а с уточнение: оставям да лежи, оставям да седи…

Er lässt seinen Wagen auf dem Parkplatz stehen. – Той оставя колата си  (да стои) на паркинга.

(Оборотът Er hat Geld auf der Bank (liegen), както виждате, «е от същата опера».)

В качеството си на модален глагол lassen има значение давам, разрешавам (а также насърчавам) да направя нещо:

Lassen Sie ihn schlafen! – Дайте му да поспи!

Diese Aufgabe lässt sich lösen. – Тази задача може да се реши. (Тя позволява да бъде решена.)

Das lässt sich hören. – Това може да се чуе (например, за примамливо предложение).

Er lässt Sie grüßen. – Той ви предава поздрави.

Der Chef lässt uns an der Konferenz teilnehmen. – Шефът ни разрешава да участваме в конференция (или: изпраща ни на конференция).

Lassen Sie sich Ihren Arbeitsplatz zeigen. – Нека Ви покажа вашето работно място.

Lass uns gehen! – Хайде да отиваме! (= Wollen wir gehen! Gehen wir!)

Ich muss meine Uhr reparieren lassen. – Аз трябва да ремонтирам (дословно: да дам за ремонтиране) моя часовник.

Бъдете внимателни! Ако вие просто кажете: Ich muss meine Uhr reparieren, то ще трябва сам да си ремонтирате часовника. Подобно на това е:

Ich will meine Haare schneiden lassen. – Аз искам да се пострижа (давам да ми отрежат косата).

Обърнете внимание също и на lassen в значение мога. И така, мога/може по немски да се изрази по различни начини. Например, фразaта това устройство може да се ремонтира на немски може да се преведе така:

Man kann dieses Gerät reparieren.

Dieses Gerät lässt sich reparieren.

Dieses Gerät ist zu reparieren. (Това може да означава и трябва да се ремонтира.)

Dieses Gerät ist reparierbar.

Сегашно време на глаголите в немския език (Präsens)

За да покаже кой именно действа, глагола се изменя по лице, прибавяйки лично окончание към корен на си (неизменяемата част). Той има и изходна, неутрална, неопределена форма – Infinitiv: trinken – пия.

Ако искате да кажете: аз пия, то от глагола trinken (пия), т. е. от неутралната, изходна форма, трябва да се „махне“ -n: ich trinke. Той (или тя, или то) пие ще бъде er (sie, es) trinkt —към корена на глагола се добавя окончанието –t. Ако ти пиеш, то става малко по-сложно: налага се пред -t да поставиш и -s: du trinkst. А в множествено число е „лесно да се пие“ – има една и съща форма за всички лица – изходната: wir trinken (ние пием), sie trinken (те пият). Ако е вежливо обръщение – същата изходна форма: Was trinken Sie? – Какво пиете?

Интересното в немския език е, че вежливата форма произхожда от те, а не от вие, както е в българския. Sie се използва и при група от хора, които са ни непознати или се обръщаме към всеки един от тях на „вие“. Немската форма ihr (вие) се използва само когато говорещия е на «ти със всеки от групата, т. е. при обръщане към домашните, приятелите, децата...

Was macht ihr? – Какво правите? (обръщение към „свои").

Was machen Sie? – Какво правите? (вежливо обръщение към един човек или група от хора).

Сравнете:

Herr Schmidt, kennen Sie meine Frau? – Господин Шмид, познавате ли моята жена?

Robert, kennst du dieses Mädchen? – Роберт, познаваш ли това момиче?

Freunde, kennt ihr diese Kneipe? – Приятели, знаете ли тази кръчма?

Kinder, kennt ihr dieses Spiel? – Деца, знаете ли тази игра?

Както виждате, личното окончание на глагола след ihr е такова, както и след er (лесно се запомня, до колкото двете местоимения са съзвучни): er trinkt, ihr trinkt.

И така:

ich trinke Bier. trinken (пить). wir, sie, Sie trinken.

er (sie, es) trinkt. ihr trinkt.

du trinkst.

Глаголите, при които коренът окончава на -t или на -d, а също и на съгласен звук (освен l, r) - -m, – n, пред окончанието -t и -st се вмъква -e, за да се произнася по-леко:

arbeiten (работят): sie arbeitet, du arbeitest, ihr arbeitet;

finden (намирам): er findet, du findest, ihr findet;

atmen (дишам): er atmet, du atmest, ihr atmet;

rechnen (броя, изчислявам): er rechnet, du rechnest, ihr rechnet.

До колкото по друг начин е невъзможно да се произнесе, не е необходимо да се запомни това правило. Още едно „ненужно“ правило: ако коренът окончава на -s и на родствени нему звуци (ß, x, z), то от личното окончание за 2-ро лице (ти) – st остава едно -t:

reisen (пътешествам): du reist; sitzen (седя): du sitzt.

В немският език не всички глаголи окончават на -en, има и такива, които завършват на -eln и на -ern:

handeln (действам, търгувам), lächeln (усмихвам се), sammeln (събирам);

ändern (сменям), verbessern (подобрявам), wandern (пътувам пеша, скитам).

Глаголите, завършващи на -eln обикновено губят -е– в формата за аз, а също и в случай на молба или каповед. Глаголите окончаващи на -ern това -е–го запазват:

ich handle, ich lächle, ich sammle;

handle! lächle! sammle!

ich ändere, ich verbessere, ich wandere;

ändere! verbessere! wandere!

Ако коренът на глагола окончава на гласен звук или на h, то след него може да се изпусне -е от окончанието -en:

Wir geh(e)n und schrei(e)n. – Ние идваме и викаме.

Глаголът tu(e)n (правя) най-често се използва без -е:

ich tu(e), du tust, er tut; wir tu(e)n, ihr tu(e)t, sie tu(e)n.

Употреба на прилагателните с определени падежи - Gebrauch der Adjektive mit bestimmten Kasus

Някои прилагателни в немския език се употребяват с определени падежи.

-  с  родителен   падеж:  gewiss   (gewiß * ) (сигурен),   mächtig (силен,  влиятелен),   schuldig   (виновен),   sicher   (сигурен, безопасен), würdig   (достоен)   и  т. н.

Der   Schriftsteller  war   der   Auszeichnung   würdig.

Писателят е достоен за наградата.

Er  war  der  deutschen   Sprache  mächtig.

Той е силен в немския език.

- с дателен падеж:  ähnlich (сходен),  böse (зъл, сърдит), dankbar
(благодарен),  gleichgültig   (безразличен),  schlecht  (лош)   и  т. н.

Er  war  ihm  sehr  dankbar.

Той му беше много благодарен.

Der   Sohn   war   dem   Vater   sehr  ähnlich.

Синът много прилича на бащата. / Буквално: Синът е много подобен на бащата.

- с винительным:  gewohnt (обичаен, обикновен),  leid   (тъжен, печален),   los   (свободен,   необвързан, освободен)   и  т. н.

Er ist die schwere Arbeit gewohnt.

Той е свикнал с тежка работа.

Sie war ihre Sorgen los.

Тя се е освободила/отървала от проблемите си.

Някои прилагателни в определени падежи се употребяват с точно определени предлози.

- с предлога  als:  bekannt   (известен),  berühmt (знаменит)   и  т. н.,   например:

Er ist als guter Arzt  bekannt.

Той е известен като добър лекар.

- с предлога in:   bewandert   (опитен,  сведущ),  eigen (собствен, присъщ, типичен),  erfahren   (опитен),  tüchtig   (деен,  трудолюби­в)   и т. н.

Er  war tüchtig  in   der  Arbeit,   die  er  machte.

Той беше деен в работата, която вършеше.

Die  Lehrerin war erfahren  im  Deutschunterricht  mit  Ausländern.

Учителката беше много опитна в преподаването на немски език за чужденци.

- с предлога mit:  befreundet   (приятелски),  bekannt (познат),  einverstanden   (съгласен),  fertig   (готов),  verheiratet (женен, омъжена),  verwandt   (родствен),  zufrieden (доволен)   и  т. н.

Er  ist  mit  ihrem  Vorschlag  nicht  einverstanden.

Той не е съгласен с тяхното предложение.

Er ist  mit allen  Nachbarn  bekannt.

Той е запознат/познава с всички съседи.

- с  предлога  an:   arm   (беден),  beteiligt   (съпричастен, замесен), interessiert   (заинтересован),  schuld   (виновен)   и т. н.

Wir sind an der neuen Lehrmethode interessiert.

Ние сме заинтересовани от новите методи в преподаването.

Er  war  an   dem   Unfall   schuld.   Той беше виновен за аварията.

- с предлог  bei: beliebt (популярен, обичан), verhasst (verhaßt * )   (презрян)   и  т. н.

Der  Sänger  war  beim   (bei   dem)   Publikum  beliebt.

Певецът беше популярен сред публиката.

-           с   предлог   von:   abhängig   (зависим),  frei (свободен),  müde   (уморен),  verschieden   (различен)   и т. н.

Er  war  müde  von  der  langen   Reise.

Той бил уморен от дългото пътуване.

-           с  предлог  vor:  blass   (blaß * )   (блед),  sicher (безопасен,  уверен),  starr   (неподвижен),  stumm   (ням, онемял) и т. н.

Vor   Unfällen   ist  niemand   sicher.   От аварии никой не е застрахован.

- с предлог  zu:  befugt   (упълномощен),  berechtigt (имащ право, легитимен, основателен),  entschlossen   (решителен),  gewillt   (решен, склонен, съгласен), imstande   (способен)   и т. н.

Er ist zu allem imstande.   Той е способен на всичко.

-           с предлог  an:  gewöhnt   (привикнал, приучен),  gebunden (свързан, обвързан) и т. н.

Wir sind  an  ein  gutes   Leben  gewöhnt.

Ние сме свикнали на добър живот.

Sie  ist  an  ihr  Versprechen  gebunden.

Тя свързана с нейните обещания.

- с предлога  auf:  wütend   (разярен, побеснял),  aufmerksam
(любезен, учтив, внимателен),  eifersüchtig   (ревнив),  gespannt   (очакващ),  neidisch   (завистлив),   neugierig   (любопитен),  stolz (гор), и т. н.

Sie  war  stolz  auf  ihren   Erfolg.   Тя беше горда със своите успехи.

Er war  neidisch  auf  das   neue  Auto  des   Nachbarn.

Той завиждаше (букв. Беше завистлив) за новата кола на съседа.

- с предлога   für:   charakteristisch   (характерен), typisch   (типичен),  günstig   (благоприятен),   notwendig (необходим,   нужен),   schmerzlich   (мъчителен),  zuständig (компетентен) и т. н.

Diese  Tat   war  typisch   für  ihn.

Тази постъпка беше типична за него.

Die  Einkäufe   waren   notwendig  für  die   Reise.

Покупките бяха необходими за пътуването. 

- с предлога gegen:  empfindlich (чувствителен), grausam (жесток), machtlos   (безсилен),  unerbittlich (неумолим) и т. н.

Gegen  ihr  Geschrei   war  er  machtlos.

Срещу нейния вик той беше безсилен.

Er  war  grausam   gegen   seine   Kinder.

Той беше жесток спрямо децата си.

- с предлог  in:  verliebt   (влюбен).

Sie  ist  in  den   Nachbarn   verliebt.   Тя е влюбена в съседа.

-  с предлог über:   betrübt   (печален, тъжен),  erbittert (ожесточен),  erfreut   (зарадван),  erstaunt   (удивлен, изумен),  froh (радостен),  glücklich   (щастлив),  traurig   (тъжен),   verzweifelt (отчаян ) и  т. н.

Sie  war  erstaunt  über  seine  Antwort.

Тя беше удивлена от отговора му.

В немския език някои прилагателни, означаващи цвят, например: rosa (розов), lila (лилав), beige (бежав) и т. н. не се склоняват. Те могат да се склонят, дописвайки към прилагателното суфикс -färben,   (-farbig).

Die   Farbe   der  Tischdecke   ist  beige.

Цветът на покримката е бежав.

Sie  kauft  den   lilafarbenen   Hut.

Тя купи лилава шапка.