Двойните съюзи в немския език

В немският език има двойни съюзи – състоят се от две части и съединяват различните части на изречението или две отделни изречения.

Към тях се отнасят:

Sowohl…als auch… – Както… така (също) и… , И… и… 

Ich mag sowohl das Theater als auch die Oper. – Харесва ми както театъра, така и операта.

In der Schweiz spricht man sowohl Französisch als auch Deutsch. – В Швейцария говорят както френски, така и немски език.

Nicht nur …, sondern auch … – Не само…, но и… 

Sie sollte nicht nur mit Rauchen aufhören, sondern auch mehr Sport machen. – Вие трябва не само да спрете пушенето, но и повече да се занимавате със спорт.  

Entweder … oder… – Или.. или…

Entweder wir gehen ins Theater oder in die Oper. – Ние ще отидем или на театър, или на опера.

Er kam entweder viel zu spät oder gar nicht in den Deutschkurs. – Той или ще дойде много късно, или въобще няма да дойде на курса по немски език. 

Weder … noch … – Нито… нито…; Ни ... ни...

Alicia mag weder das Theater noch die Oper. Sie geht am liebsten ins Kino. – Алиса не обича нито театъра, нито операта. Тя обича да ходи на кино.

Maja konnte weder Suppe kochen noch Kuchen backen. – Майя не уме ни супа да сготви, ни сладкиш да изпече.

Zwar…, aber … – Наистина (въпреки, че) … , но ...

Zwar geht Alisia nicht gern ins Theater, aber sie interessiert sich für Schauspieler. – Наистина Алисия не обича да ходи на театър, но тя се интересува от актьорите.

Това изречение може да има и друг словоред: Alisia geht zwar nicht gern ins Theater, aber sie interessiert sich für Schauspieler.

Je…desto/ umso – колкото… толкова…

Je kälter der Winter ist, desto mehr Gas und Öl verbraucht man. – Колкото е по-студена зимата, толкова повече газ и петрол ще се изразходят.

Je stärker die Sonne scheint, desto schneller bekommt man einen Sonnenbrand. – Колкото е по-силно слънцето, толкова по-бързо се хваща тен.

Mal… mal… – понякога… понякога...; ту ... ту...

Mal putzt sie die Küche, mal tut ihr Man es.  – Ту тя чисти кухнята, ту това прави мъжа ѝ.

Einerseits… andererseits… – от една страна… от друга страна

Die Atomkraft kann einerseits viel Energie anbieten, andererseits ist sie eine potenzielle Gefahr für die Umwelt. – Атомната енергия, от една страна може да предложи много енергия, от друга страна е потенциална опастност за околната среда.

Insofern … als – дотолкова… доколкото...

Er war insofern schuld an dem Unfall, als er zu schnell gefahren ist.  – Той е виновен за това произшествие дотолкова, доколкото е карал твърде бързо.

Глаголът "gefallen" и неговите значения

Ние често изразяваме своите чувства, привързаности и отношения към живите и неживите обекти с един почти универсален глагол „обичам“.

Аз обичам тази (този) жена (мъж). Аз обичам своите родители. Аз обичам своето дете.
Обичам да се занимавам със спорт. Обичам да пея. Обичам футбола. Обичам да пътешествам.
Обичам това яке. Обичам този град. Обичам цветя.

Единствено по контекста можем да усетим неговия смисъл и значение. В немския език за това отговарят няколко глагола "lieben", "mögen" и "gefallen", които понякога се бъркат.

* lieben - обичам (чувства, сърдечно или душевно състояние)
Subjekt + Verb + Objekt (Akk.)
Ich liebe diese (diesen) Frau (Mann). Ich liebe meine Eltern. Ich liebe mein Kind.

* mögen - обичам (ако нещо ни харесва) – модален глагол, изискващ и смислов
Subjekt + konjugierte Modalverb + Vollverb (Infinitiv)
Ich mag Sport treiben. Ich mag singen. Ich mag Fußball. Ich mag reisen.

* gefallen - харесвам (нещо, което предизвика интерес, положителни емоции)
Objekt + konjugierte Vollverb + Subjekt (Dat.)/Subjekt (Dat.) + konjugierte Verb + Objekt
Харесва ми (това, нещо си) - Mir gefällt (es, etwas) / Es gefält mir — в немският език местоимението "es" понякога е скрито, но глаголът "gefallen" е съгласуван/спрегнат именно с него, както с обект.   На местото на обекта може да бъде и съществително. Тогава глаголът ще бъде съгласуван с него.

Какво ми (ти, на него, на нея, ни, ви, им) харесва? – На мен ми харесва това. — Was gefällt mir (dir, ihm, uns, euch, ihnen)? - Mir gefällt (в разговорната реч обектът "es" отпада).

Харесва ми да се занимавам със спорт. Mir gefällt Sport zu treiben (zu machen) – тук има два глагола и първият глагол не е модален, не е и глагол изключение. Затова пред смисловия глагол поставяме "zu".
Mir gefällt im Meer zu schwimmen.
Mir gefällt Deutsch zu lernen.

Да разгледаме изречения, където обекта е съществително в единствено и множествено число. Тогава сме длъжни да съгласуваме "gefallen" с числото на този обект.

Mir gefällt dieses Auto. 

Но!!! Mir gefallen diese Sportschuhe (Plural) – На мен ми харесват тези маратонки.
Ihr gefallen diese Turnschuhe – На нея ѝ харесват тези маратонки (маратонките винаги са по двойки, мн. ч.; често се бърка, когато се казва eine Sportschuhe/Turnschuhe, т. к. мн. число няма неопределителен член)

Примери с минало време
gefallen — gefiel — gefallen (haben) – както е видно от"-en" в Partizip II, това е силен глагол

Mir haben diese Sportschuhe gefallen – На мен ми харесвапа тези маратонки.
Mir hat das Auto gefallen – Хареса ми тази кола.
Hat Ihnen gefallen? – Хареса ли ви?
Hat Ihnen gefallen, in Hamburg zu wohnen? – Хареса ли ви да живеете в Хамбург? (до запетаята е смисловата част на изречението, а след нея – уточнението. В смисловата част имаме немодален глагол, нито глагол изключение или глагол за движение и затова пред глагола "wohnen" слагаме "zu")

ZU и глаголите

"zu" като представка.
Er machte die Tür zu. – Той затвори вратата.
Er hat das Profil zugedreht. – Той се обърна настрани/Той застана в профил.

В първото изречение "zu" стои в края и е неразбираемо какво прави там. А ето във второто се е „залепил“ към причастието Partizip II. Това са великите и могъщи немски представки, които могат да се делими и неделими. "Zu" винаги е делима и, когато глагол с представка zu се спряга, то тя, отделяйки се, отива в края на изречението. В първия пример "Er machte die Tür zu" (Präterit) тя се отделя. Ако използваме Perfekt или Plusquamperfekt, то тогава "zu" пуска "ge" между себе си и основната част на глагола: zu + ge + Partizip II.

Няколко примера:
zufügen – прибавям; причинявам, доставям (неудобство, вреда)
ein Leid zufügen - причинявам страдание, болка, мъка

Всичкизнаят израза "Es tut mir Leid“ – Съжалявам. (Това ми причинява болка, страдание)
Er hat mir ein Leid zugefügt. – Той ми е причинил страдание.
Schaden zufügen – причинявам вреда
Die Diebe haben Schaden zugefügt. – Крадците са нанесли/причинили вреда, щета. 
zusetzen – прибавям, добавям
Dem Wein Wasser zusetzen – доливам вода във виното

Предложно управление на глаголи чрез „zu“
werden + zu + Dativ — ставам нещо/някой
zum Arzt werden – ставам лекар - Er wurde Arzt. – Стана лекар.

Какво е "предложно управление на глагол"? Това е още една област от немската граматика, затрудняваща тези, чийто майчин език не е от групата на романските езици. Предложното управление е глагол + предлог, като предлога указва за падежа на съществителното след глагола. Сред големия брой глаголи в немския език има много малки „роби“ – предлозите. Те са завинаги свързани и на всякъде със своите „господари“ (глаголите), но понякога предлозите не се превеждат: zu Staub werden – ставам на прах/пепел, zum Manne werden – ставам мъж, zum Verräter werden – ставам предател. В последните два примера "zu" не се превежда.
Глаголът "gehören - принадлежа, спадам (към нещо)" чоже да се използва както с "zu", така и без нея: gehören + (zu) + Dativ
Das gehört zu mir = Das gehört mir — Това ми принадлежи.

Глаголът "gratulieren" не може да се използва без двоен Dativ и тук "zu" играе ролята на свръзка:
gratulieren + Dativ + zu + Dativ
Ich gratuliere dir zum Geburtstag! — Поздравявам те за рождения ден.

Още една знаменита фраза: Ich habe viel zu tun! – Много съм зает (дословно – имам много (неща) да правя или имам много ангажименти). "tun" е синоним на "machen" — правя. А сам оборот се явява "инфинитивен":
haben/sein + zu + Infinitiv

Още един ример със "sein", когато частицата zu не се превежда. Учителка по литература се обръща строго към учениците, посочвайки огромна книга („Война и мир“ примерно) с думите: "Dieses Buch ist zu lesen! – Тази книга трябва да се прочете!

Инфинитивен оборот с „zu“

Изречението "Радвам се да те видя" обикновено е объркващо: Ich freue mich, dich zu sehen. Втова кратко изречение има два глагола: sich freuen – радвам се (възвратен и на двата езика) и sehen – виждам/гледам. При тази конструкция се спряга първия глагол, а втория стои в края на изречението в Infinitiv:
Verb + zu + Verb Infinitiv
Представете си два овена на пътечка. И никой не иска да отстъпи на другия. И тук се появява едно малко агънце („zu“), което може да ги помири.

Sie schwören, es nie wieder zu tun. – Те се кълнат повече никога да не правят това.
Wir bitten euch, den Brief zur Post zu bringen. – Молим ви да отнесете писмото до пощата.
Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen. – Разрешавам му да си отиде у дома.
Защо е нужно това? За да се избегнат по-сложни констукции.
Ich erlaube, dass er nach Hause geht = Ich erlaube ihm nach Hause zu gehen.
Es freut mich, Sie hier zu treffen = Es freut, dass ich Sie hier treffe

Както е видно, вариантът с частицата "zu" за немците е много удобен, докато за нас е малко непонятен. И при това е много по-опростен. Само германците могат да разберат защо се използва по-често. Това е тяхното решение и ние трябва само да го уважаваме и приемаме. Това е техният език, тяхното мислене.

Кога се използва "zu" и кога не

Има обаче и изречения с два глагола, при които „zu“ отсъства. Нека да разгледаме няколко примера:
Ich bitte dich , Hausaufgaben zu machen. – Моля те да направиш домашните си работи/задания.
Ich kann dir helfen. – Мога да ти помогна.
Ich beschloss, "Kaufland" zu besuchen. – Решила съм да посетя „Кауфланд“.
Man kann dort alles billiger kaufen. – Там всичко може да се купи по-евтино.
- Ich möchte meine Garderobe aktualisieren. – Искам да обновя гардероба си.
- Ich hаbe vor, einkaufen zu gehen. – Имам (намерение) да отида на покупки.

В някои от изреченията се поставя "zu" пред втория глагол. И това наистина е правилно. Когато в рамките на едно изречение има два глагола, които се отнасят към един подлог, то схемата при тях е: Verb + zu + Verb Infinitiv.

Нека да се обърнем и внимание къде не е необходимо използването на "zu"
1. Когато първия от глаголите е модален.
- Ich mag Fisch fangen. Ich mag das Rad fаhren. Er will schlafen. Sie möchte fernsehen. Wir dürfen hier spielen.

2. Когато на първо място е глагол глагол, изразяващ усещания (fühlen, sehen, hören)
- Ich sehe sie kommen. – Аз виждам (как) тя идва.
- Ich höre sie singen. – Аз слушам (как) тя пее
Много често на български превеждаме тези изречения с помоща на „как“. Но на немски думата "wie" в тези изречения я няма.

3. Когато първият глагол е глагол за движение:
- Ich gehe Pizza kaufen. – Аз отивам за пица.
- Ich fahre sie kennen lernen. – Отивам да се запозная с нея.

4. Глаголи-изключения - lassen, bleiben
- Ich bleibe heute zu Hause schlafen. – Оставам днес у дома да спя.
- Ich lasse meine Haare schneiden. – Постригвам се.

ZU като усилваща или непреведима част от речта

"Zu" може да ни обърква и в същото време да украсява речта, да бъде загадъчна и непреведима част от изречението, а може да бъде и незаменима:
Изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil – „Това е само част от истината“съвсем разбива всички наши стереотипи.
Ималко поезия: "Oh, wir waren dort zu zweit, an dem Strande des Meeres!.. – О, ние бяхме там двамата, на брега на морето..."

Освен това "zu" помага за построяването на безброй фразеологични конструкции:
zum mindesten – най-малкото, поне
zum wenigsten - най-малкото, поне
zum Beispiel - например
zum Schluss - в заключение
zum Gluck – за щастие
zum Mittagessen – за обед
zum mitnehmen – вземам със себе си (по отношение на храна)
zum gleichessen – тук, сега (по отношение на храна)

"Zu" все още не се „кротва“ и се ползва и по отношение на финанси, пари. В този случай показва стойност:
eine Zigarette zu dreißig Cent – цигара за 30 цента
das Kilo zu fünf Euro - килограма за пет евро

"Zu" може всичко да затваря: die Tür ist zu!, Du!.. schließ bitte die Tür zu!, Tür zu!, Zu!!!
Er arbeitet ab und zu. – Той работи понякога/от време на време.

"Zu" може да бъде и „допинг“ и да усилва значенията: zu jung – твърде млад, zu teuer – твърде скъпо, zu sehr – твърде много
Das ist doch zu sehr! – Това вече е прекалено/ твърде много!
Das Buch ist zu groß! – Книгата е твърде голяма.

"Zu" можеда е вълшебна и да показва промяна на състояние или обстоятелство:
Zum Manne heranwachsen – превръщам се в/ставам мъж
Zum Verräter werden – ставам предател
Zu Staub werden – ставам на прах

Благодарение на Юрий Спивак.

ZU в ролята на предлог

В немският език малката частица ZU обикновено причинява много главоболия на изучаващите езика. Кой не знае крилата фраза "Kom zu mir!!!"? В това изречение виждаме първото и основно значение на "zu" – това е и основната роля на частицата –предлогът ZU означава "към", "на", "в".

Zur Tür gehen – отивам към вратата
Zum Himmel blicken – гледам в/към небето
Zum Martkt gehen – отивам на пазара, zur Schule gehen – отивам на училище, zur Arbeit gehen – отивам на работа, zu Bett gehen – лягам да спя(отивам в леглото), zur Ruhe gehen – отивам на спокойствие (да си почина, да полегна).

"Zu" може да стане „нагъл“ и да конкурира предлога "in". Например, мой приятел е роден в Берлин и аз говоря за него: "Er wurde zu Berlin geboren!". Описвайки Кьолн и неговата знаменита катедрала, може да се каже: "Der Dom zu Köln. – Кьолнската катедрала".

Освен това "zu" минава и през времето и всъщност го указва: zur Mitternacht - в полунощ, zu Weinachten - на Коледа, zum Geburtstag – за рожден ден; или, например, в далечните времена — zu (den) Zeiten Bismarks/ zu Bismarkszeiten – по времето на Бисмарк. Понякога ние казваме "zur Unzeit - не навреме, в лошо време (представката "un-" в немския език винаги показва антоним).
alles zu seiner Zeit – всичко има своето свреме / всяко нещо с времето си
zum ersten Mal – за първи път
Von Tag zu Tag – от ден на ден

"Zu" може да показва посока, цел, за какво служи този или онзи обект:
Wasser zum Trinken – питейна вода (вода за пиене)
Der Mensch ist zum Singen geboren. – Мъжът е роден певец (букв. Роден за пеене)
Er ist zum Heiraten zu jung. – Той е твърде млад за женитба.

"Zu" може да пояснява начин на предвижване: zu Fuß - пеша, zu Pferde - на кон, zu Schiff – с кораб. Er geht zu Fuß – Той идва пеша/пешком.
А изразът "Das ist diе Wahrheit nur zum Teil“ (Това е само част от истината) е напълно съотносим към употребата на частицата ZU.

По материали на Юрий Спивак.

"СЪОБЩАВАМ" - mitteilen, melden, berichten. Каква е разликата?

Тези глаголи, макар да имат относително еднакво значение, се използват в различни ситуации.

1. mitteilen über Akk. – съобщавам за нещо (по собствена инициатива, без принуда в ежедневието), cъобщавам, уведомявам, казвам.

Това е слаб глагол с делима представка mit-:
Ich teile mit teilte mit habe mitgeteilt
Präsens: Ich teile dir mit. – Аз ти казвам/Аз ти съобщавам.
Präteritum: Er teilte ihr darüber mit. – Той ѝ съобщи за това.
Perfekt: Sie haben uns erst gestern darüber mitgeteilt. – Те ни съобщиха за това едва вчера.

Да се опитаме да построим малко по-сложно изречение:
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wann ich in Deutschland ankomme.
Ще те уведомя, когато пристигна в Германия. - Ich teile dir mit, wenn ich in Deutschland ankomme.
Както е видно, контекста на изречението говори за бъдещевреме, макар да се използва  Präsens. Човек съобщава на друг за това, че ще идва в Германия. Това е общоприета практика в разговорния немски. Разликата е в използваните в немския вариант съюзи:
wann - когато (тогава, когато пристигна) – касае времето на пристигане
wenn - когато (съобщавам, ако дойда) – касае факта, че съм пристигнал
Освен това делимата представка mit- се поставя не в края на изречението, а в края на неговата първа част (главното изречение). Да се опитаме да разменим местата на главното и подчиненото изречение:
Когато пристигна (когато бъда) в Берлин, ще ти кажа. - Wenn ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.
Когато дойда (ако дойда) в Берлин, ще ти кажа. - Wann (sobald) ich in Berlin ankomme, teile ich dir mit.

Разбира се, има и други алтернативни глаголи в този контекст - erzählen, informieren, wissen lassen:
Wenn ich in Deutschland ankomme, erzähle ich dir davon. Wenn ich nach Deutschland komme, werde ich es dich wissen lassen. Sobald ich in Deutschland ankomme, informiere ich dich.

Както е видно смисълът на изречението не се мени. Но в тази тема разглеждаме и съпоставяме само mitteilen, melden, berichten.

2. melden (Akk.) – съобщавам за нещо, докладвам (за нещо/на някой), рапортувам. В какви случаи употребяваме точно този глагол? Ето два аспекта, които влияят на това решение:  

- когато съобщаваме на сътрудниците на някакви служби или ведомства за нещо достатъчно важно – за нарушение, произшествие, заболяване и т. н. Това это когда мы сообщаем о чем-то сотрудникам каких либо служб, ведомств о чём-л. достаточно важном (о нарушении, о происшествии, о болезни и пр.). Това, за което докладваме, се описва без предлог и е в Akkusativ. Необходимо е да припомним, че melden има много значения и негови синоними са глаголите erzählen и informieren. Понякога възниква въпрос: съобщавам, докладвам, рапортувам кому разсказвам кому (?) или информирам кого (?)

Запомнете! Съобщавам някому за нещо - Jemandem (Dat.) etwas (Akk.) melden.
Жената е съобщила на/в полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen gemeldet. (Perfekt)
Жената е разказала на полицията за тежко престъпление - Die Frau hat der Polizei ein schweres Verbrechen erzählt (gemeldet). (Perfekt)
Жената е информирала полицията за тежко престъпление. - Die Frau hat die Polizei ein schweres Verbrechen informiert (gemeldet). (Perfekt)
Съобщавам (къде?) в полицията за нещо - Etwas bei der Polizei melden.
Те са съобщили в полицията за злополука. - Sie haben bei der Polizei einen Unfall gemeldet.
Във всички случаи причината е в Аkkusativ.

- когато служителите на някакви ведомства или служби съобщават за нещо сериозно или важно с помоща на средствата за масова информация (по радио, ТВ, через Интернет).
Вестници съобщават за пожар в сграда на фабрика. - Zeitungen melden ein Feuer im Fabrikgebäude.
Пожарникари съобщават за локализацията на пожара. - Die Feuerwehr meldet die Lokalisierung des Feuers.
Има случаи, когато не се указва източника, т. е. кой съобщава за някакви събития или за нещо друго. В тези случаи изреченията са в Passiv.
Днес съобщиха първите резултати от изборите. - Heute wurde erste Wahlergebnisse gemeldet.

3. berichten - съобщавам, докладвам за събития (чрез средствата за масова информация). Възможно е да се посочи и точния източник на информацията:

Wie DPA (die Deutsche Presse Agentur) berichtet, hat die Presidentenwahl in Österreich gestartet. - Както ДПА съобщава, в Австрия започнаха (стартираха) президентските избори.

Акцентът в това изречение не е върху това, какво се случва, а върху източника на информацията.

Възможно е и да не се упоменава източника – изпозва се безличното es:
Es wird berichtet, dass ein starkes Erdbeben in Italien passiert ist. – Съобщава се, че в Италия се е случило (имало) силно заметресение. (В изречението няма източник, но информацията е проверена)
es wird berichtet – съобщава се (от някакъв източник) - безличен Passiv, където местоимението es винаги стои на първо място в изречението и управлява спомагателния глагол werden. Например: Es wird heute geregnet.- Днес вали дъжд.
Глаголът berichten е слаб глагол, в Perfekt в качеството на спомагателен глагол се използва haben.

Съществителното der Bericht – съобщение, репортаж, донесение, рапорт, отчет.
berichten über Akk. – съобщавам, докладвам, рапортувам за нещо. При такова управление на глагола е необходимо да се посочва източника и причината, акцентирайки на събитието.
Die New York Times berichtet über Unruhen im Süden des Landes. - "Ню Йорк Таймс" съобщава за масови безредици в южната част на страната.
Die französische Presse berichtet über den Terrorakt im Zentrum von Paris. – Френската преса съобщава за терористичен акт в центъра на Париж.

Разбира се, в немския език има ред други глаголи, които могат да заменят гореописаните в контекста на предаване на информация (sagen, senden, funken, informieren и др.). Но в тази тема разгледахме разликите между тези три.

Описание на книга на немски език

При някои езикови изпити може да ви се падне като задача – описание на книга. В тази статия ще намерите базови фрази и изречения, които ще ви помогнат за това.

За начало нека да се запознаем с това какъв жанр може да бъде книгата. И ето какви могат да са:

der Abenteuerroman — приключенчески роман

die Belletristik — белетристика

die Erzählung — разказ, повест

die Novelle — новела

das Märchen — приказка

der Kriminalroman — криминален роман

die Kurzgeschichte — кратък разказ

die Prosa — проза

der Roman — роман

der Schmöker — булеварден роман

А има и още някои популярни видове:

das Arbeutsbuch — учебник (с упражнения)

der Bestseller — бестселър

das Buch der Bücher — библия

das Fachbuch — учебник по някаква специалност

das Jugendbuch — книга за младежи

das Kochbuch — готварска книга

das Lehrbuch – учебник

das Lesebuch — книга за четене

das Sachbuch — научно-популярна книга, книга съдържаща информация и съвети  в дадена област.

das Märchenbuch — книга с приказки

das Nachschlagewerk — справочник

das Wörterbuch — речник

Какво е искал да каже авторът?

Es ist das Ziel des Autors... — Целта на автора е…

Der Autor beabsichtigt... — Авторът възнамерява…

Die Hauptaussage dieses Textes... — Основният смисъл/тема на този текст е…

Der Autor ist der Meinung, dass... — Авторът смята, че…

Er will Interesse wecken für… — Той иска да предизвика интерес към…

Der Autor stellt die allgemeine akzeptierte Meinung in Frage. — Авторът поставя под въпрос общоприетото мнение.

Езикът на повествованието

Der Autor verwendet eine klare Sprache. — Авторът използва чист (разбираем) език.

Der Autor bedient sich eine lebendigen Sprache. — Авторът използва жив език.

Er benutzt veraltete Ausdrücke. — Той употребява остарели изрази.

Der Text ist in der Alltagssprache geschrieben. — Текстът е написан на разговорен език.

Die Sprache ist sehr  lebendig. — Езикът е много жив (в смисъл на богат).

Die Sprache des Autors ist lakonisch/ einfach/ hochtrabend. — Езикът на автора е лаконичен/прост, обикновен/високопарен.

Der Erzählstil ist einfach. — Стилът на повествованието е обикновен.

Das Buch ist unterhaltsam geschrieben. — Книгата е написана забавно.

Der Text hat einen komplexen/ einfachen Satzbau. — Текстът има сложна/проста структура на изреченията.

Der Roman ist nicht ganz leicht zu lesen. — Романът се чете леко.

Der Ton der Erzählung ist ernst/ sarkastisch/ humoristisch. — Тонът на повествованието е сериозен/ саркастичен /хумористичен.

Съдържание на книгата

Der Roman behandelt das Thema… — Романът разглежда темата за…

Die Novelle ist ein typisches Werk seiner Epoche. — Този разказ се явява типично произведение за своята епоха.

Das Märchen zeigt/ handelt von… — В приказката става въпрос за…

Der Roman basiert auf… — Романът е основан на…

Der Autor baut eine fesselnde Handlung auf. — Авторът създава/изгражда увлекателен сюжет.

Der Roman ist sehr spannend. — Романът е много увлекателен.

Der Anfang vermittelt dem Leser die Welt des Romans. — Началото представя на читателя средата, в която се развива романа.

Die Geschichte nimmt eine überraschende Wendung. — Историята приема неочакван обрат.

Das Buch hat ein überraschendes Ende. — Книгата има неочакван край.

Общи фрази

Er liest den Roman «Vom Winde verweht». — Той чете романа «Отнесени от вихъра».

Wer ist der Buchautor? — Кой е автор на книгата?

Der Autor schreibt unter einem Pseudonym. — Авторът пише под псевдоним.

Das Buch erschien in einer kleinen Auflage. — Книгата е издадена в малък тираж.

Der Roman zählt zu den Meisterwerken der Weltliteratur. — Романът принадлежи към шедьоврите на световната литература.

Er interessiert sich für belletristische ( unterhaltende, klassische, moderne, dramatische, deutsche) Literatur. — Той се интересува от художествена (занимателна, класическа, съвременна, драматична, немска) литература.

Der Sammelband umfasst das Spätwerk des Lyrikers. — Антологията обхваща късните произведения на лириката.

Ich liebe Hamingway. — Обичам да чета Хемингуей.

Wie lautet der genaue Titel des Buches? — Как е точното заглавие на книгата?

Er sitzt immer über den Büchern. — Той винаги седи над книгите.

Wie viele Seiten hat dieses Buch? — Колко станици има тази книга?

Welchen Titel hat das Buch? — Как е заглавието на книгата?

Das war zweite neu bearbeitete und erweiterte Auflage. — Това било/беше второ преработено и допълнено издание.

Es ist in jeder Buchhandlung erhältlich. — Предлага се във всяка книжарница.

Wie groß ist die Auflage des Buches? — Какъв етиража на книгата?

Es ist mit einer hohen Auflage erschien. — Издадена е в голям тираж.

Es ist vergriffen. — Разпродадена е.

Ето и малко лексика по темата:

die Auflage — издание, тираж

die Neuauflage — ново издание, нов тираж

zweite verbesserte, neu bearbeitete und erweiterte Auflage — второ подобрено, преработено и допълнено/разширено издание

eine bibliophile Ausgabe — рядко издание / библиографско издание

die Buchgestaltung — оформление на книгата / предпечатна подготовка

der Buchumschlag — обложка / корица

das Bucheinband — подвързия

der Inhalt — съдържание

das Inhaltsverzeichnis — съдържание

das Kapitel — глава

das Vorwort — предисловие

der Verlag — издателство

Сравнение в немския език

В днешният материал са събрани полезни фрази, които може да използвате при сравнение на предмети, хора и всичко останало. Както и констукции за това как да съставим сравнително предложение.

Този списък от готови фрази се използва за да се опише прилика между два сравнявани обекта:

Die beiden sind gleichwertig. – Те са еквивалентни/еднакви.

Es gibt kaum Unterschiede zwischen… – Между … и … практически няма разлика.

Es erinnert an... – Това напомня на…

Das ist kaum von… zu unterscheiden. – Това практически не се различава от ...

Diese beiden Vorfälle haben viel gemeinsam. – Тези два случая имат много общи неща.

Beide Jungs waren gleich groß. – И двете момчета бяха еднакви на ръст.

Das Mädchen unterscheidet sich fast nicht von seiner Schwester. – Момичето не се различава от сестра си по никакъв начин.

Im Vergleich zum vorigen Jahr hat er sich sehr verändert. – В сравнение с миналата година той много се е променил.

Ето и фрази, които показват различия:

Das ist das genaue Gegenteil von… – Това е пълна противоположност на …

Die beiden sind nicht vergleichbar. – Те са несъпоставими.

Das heiße Äpfel mit Birnen zu vergleichen. – Това е все едно да кажеш на ябълките круши.

Die Fälle unterscheiden sich deutlich. - Тези случаи съществено се различават.

Es liegen Welten zwischen beiden. -  Съществуват светове между тях - буквално./Те са от два различни свята.

Man kann … und … nicht vergleichen. – Невъзможно е да сравниш …. с … .

Das hat nichts miteinander zu tun. – Нямат нищо общо по между си.

Die Brüder haben ganz unterschiedliche Charaktere. – Братята имат съвсем различни характери.

Сравнение в немският език: конструкции

Напомням ви, че сравнителните конструкции, съоставени с помоща на съюзите als и wie, са представени в края на тази публикация.

При използването на wie – обичайната форма на прилагателното не се променя: groß, interessant.

При използването на als – обезателно се изпълзва сравнителна степен: großer, interessanter.

Освен конструкцията so … wie, се срещат и вариантите:

ebenso … wie

genauso … wie

gleich … wie

Dieses Fahrrad ist so teuer, es kostet genauso viel wie ein Kleinwagen. – Този велосипед е толкова скъп, струва колкото малка кола.

Betty  vermisst ihn ebenso sehr wie dich. – Бети му липсва толкова много, колкото и на теб.

Често в сравнителните изречения се използва и двойният съюз:  je…desto/ umso = колкото … толкова.

Je interessanter ist die Arbeit, desto schneller vergeht die Zeit. – Колкото е по-интересна работата, толкова по-бързо минава времето.

Je schneller du sprichst, desto weniger verstehe ich. – Колкото по-бързо говориш, толкова по-малко те разбирам.

Обърнете внимание:  в тази част на изречението, където се намира je глагола винаги е на края!

А във тората част, която започва с desto глаголът винаги е на трета позиция.