Модалният глагол müssen

Глагол müssen се превежда като «длъжен съм, трябва да», изразявайки задължение пред самия себе си или неизбежност на случващото се, т. е.:

а) обективна необходимост, причинена от обстоятелствата, външни условия, настоящата ситуация;

Ich muss nach Hause gehen. Es ist schon spät. – Аз трябва да си отивам у дома. Вече е късно. (обстоятелство – късното време и необходимост – да се прибера у дома, за да хвана автобуса например)

b) необходимост, задължение като морален дълг, вътрешно убеждение

Ich muss dem Verletzten helfen. – Трябва да помогна на ранения. (Аз не мога да постъпа по друг начин)

c) задължение по силата на закона

Radfahrer müssen hintereinander fahren. – Велосипедистите трябва дакарат един зад друг.

d) задължение, породено от природни сили

Der Sturm war so stark, dass unser Boot kentern musste. – Бурята беше толкова силна, че лодката, че лодката ни (трябваше) се преобърна.

e) предположение, основано на обективни факти, наблюдения и размишления (степен на увереност почти 100%)

Er muss sehr klug sein. – Той трябва да е много умен.

Спрежение на глагола müssen в сегашно врерме:
ich muss
du musst
er (sie, es) muss
wir müssen
ihr müsst
Sie (sie) müssen

Глаголите wissen, kennen

Глаголът lassen се отнася и към модалните по своята функция (да се „слива“ кв един глагол с който и да било смислов глагол), но не и по форма. Докато самостоятелния смислов глагол wissen (знам, зная) се спряга (образува лични форми) като модален:

wissen (weiß)

ich, er (sie, es) weiß. wir, sie, Sie wissen.

du weißt.

ihr wisst.

Обърнете внимание и на това, че в немския език има два глагола със значение зная – wissen и kennen:

Ich weiß das. – Аз зная това.

Ich kenne den Herrn (ihn). – Аз знам (познавам) този господин (него); Аз съм запозната с него. / Познавам го.

Смисловото различие се явява в това, че първо – kennen  означава по-скоро запознат съм, познавам. Второ, при kennen се подразбира запознанство, знание за/с нещо на база личен опит, непосредствено; а wissen означает знание, получено по други пътища, например от книги:

Ich weiß den Weg. – Аз знам пътя. (Видял съм го на картата.)

Ich kenne den Weg. – Аз знам/познавам пътя. (Вече съм бил тук, минавал съм по него.)

Има много удобно правило, как да не объркате използването на тези глаголи: ако казвате директно това, което знаете (аз знам… + наименованието на обекта), много по-често се употребява kennen. А ако съобщаваме факта с „пауза“ или уводна дума (аз знам, че...; аз знам знам къде..., аз знам, кога... и т. н.), то тогава се използва wissen.

Sie kennt das Haus. – Тя знае (позната и е) тази къща.

Sie weiß, wo das Haus ist. – Тя знае къде е тази къща (къщата).

На Знам за… също съответства wissen, а не kennen (след който следва обикновено обекта или наименованието му, без да се употребява предлог). Сравнете:

Ich kenne diese Firma. – Аз знам/познавам тази фирма.

Wissen Sie etwas über diese Firma? – Вие знаете ли нещо за тази фирма?

Wissen може да се употребява и в смисъл мога, в състояние съм – като синоним на können:

Er weiß über dieses Ereignis zu berichten. – Той може да (дословно: знае) да разкаже за това събитие.

= Er kann über dieses Ereignis berichten.

Обикновени глаголи в ролята на модални

Няколко обикновени глаголи могат да бъдат и в ролята на модални:

Sie geht jeden Abend tanzen. – Тя ходи всеки ден да танцува.

Er bleibt bei der Begrüßung sitzen. – Той остава седнал при приветствие/поздрав.

Първия само помага на втория (основния, смисловия)Первый глагол лишь помогает второму – основному, смысловому. Двата заедно образуват един сложно съставен глагол. Затова тук не се прилага правилото пред втория глагол трябва да се постави zu. Глаголите, които могат да действат и като модални, са:

kommen (идвам), gehen (отивам), bleiben (оставам);

hören (слушам), sehen (виждам), fühlen (чувствовать), spüren (усещам, чувствам, изпитвам);

lernen (уча), lehren (обучавам), helfen (помагам).

Всички те имат спомагателен отенък: отивам или оставам да правя нещо; обучавам или помагам да се направи нещо; слушам или виждам как нещо се прави.

Обърнете внимание на употребата на Infinitiv след глаголите за възприятие (слушам, виждам, чувствам):

Ich höre das Mädchen singen. – Слушам как пее девойката.

Ich sehe die Gefahr kommen. – Виждам как идва/наближава опастност.

Ich spüre den Schmerz wiederkommen. – Усещам как болката се връща.

Ich fühle das Gift wirken. – Чувствам как отровата действа.

Относно обучението и помоща в обучението, то глаголите lernen, lehren, helfen се употребяват като модални (т. е. без zu) само в кратки изказвания, където след тях следва или само един Infinitiv, или Infinitiv с кратко, неголямо допълнение. В противен случай се използва конструкция с zu. Пред тази конструция може да се постави запетая – при желание по-ясно да се раздели изречениета и да се избегне двусмисленост. Сравнете:

Wir helfen euch die Koffer packen. – Ние ви помагаме да опаковате куфара.

Er hilft mir, eine Dreizimmerwohnung direkt bei dem Stadtpark zu finden. – Той ми помага да намеря тристайно жилище точно до градския парк.

Sie lehrt ihren Enkel schwimmen. – Тя учи своя внук да плува.

Wir lernen, Sendungen der „Deutschen Welle" simultan zu übersetzen. – Ние се обучаваме синхронно да превеждаме (симултантен превод) предаването „Немска вълна“.

Не е необходима употребата на zu и след глагола schicken (изпращам), nennen (назовавам, наричам), heißen (наричам се), затото те също се възприемат като спомагателни, модални – целия смисъле съсредоточен върху втория глагол:

Die Mutter schickt ihre Tochter Brot holen. – Майката изпраща дъщеря си да купи (дословно: да достави, да донесе) хляб.

Das nenne ich Wasser in den Rhein schütten! – Това наричам аз да доливаш вода в Рейн!

Das heißt arbeiten! – Това се казва работа! (Така трябва да бъде!)

Глаголът lassen

Към модалните глаголи може да се отнесе и глагола lassen, който сам по себе си има значение допускам, позволявам, оставям:

Die Kinder nicht mit schmutzigen Schuhen ins Haus lassen. – Не пускайте децата с мръсни обувки у дома.

Die Katze im Bett schlafen lassen. – Пусни (остави) котката да спи на леглото.

Lass mich in Ruhe! – Оставете ме на мира!

Ich lasse das Buch zu Hause (liegen). – Оставям книгата /да лежи/ у дома.

В последният пример особено отчетливо е видно, колко lassen „обича“ да се съчетава с други, смислови глаголи. Строго погледнато, допълнителен смислов глагол присъства невидимо и в първия пример.

Die Kinder nicht mit schmutzigen Schuhen ins Haus (kommen) lassen. – Не пускайте децата с мръсни обувки (да влизат) у дома.

С други думи, lassen винаги се стреми да стане спомагателен или модален глагол. Немците обичат да казват не просто оставям, а с уточнение: оставям да лежи, оставям да седи…

Er lässt seinen Wagen auf dem Parkplatz stehen. – Той оставя колата си  (да стои) на паркинга.

(Оборотът Er hat Geld auf der Bank (liegen), както виждате, «е от същата опера».)

В качеството си на модален глагол lassen има значение давам, разрешавам (а также насърчавам) да направя нещо:

Lassen Sie ihn schlafen! – Дайте му да поспи!

Diese Aufgabe lässt sich lösen. – Тази задача може да се реши. (Тя позволява да бъде решена.)

Das lässt sich hören. – Това може да се чуе (например, за примамливо предложение).

Er lässt Sie grüßen. – Той ви предава поздрави.

Der Chef lässt uns an der Konferenz teilnehmen. – Шефът ни разрешава да участваме в конференция (или: изпраща ни на конференция).

Lassen Sie sich Ihren Arbeitsplatz zeigen. – Нека Ви покажа вашето работно място.

Lass uns gehen! – Хайде да отиваме! (= Wollen wir gehen! Gehen wir!)

Ich muss meine Uhr reparieren lassen. – Аз трябва да ремонтирам (дословно: да дам за ремонтиране) моя часовник.

Бъдете внимателни! Ако вие просто кажете: Ich muss meine Uhr reparieren, то ще трябва сам да си ремонтирате часовника. Подобно на това е:

Ich will meine Haare schneiden lassen. – Аз искам да се пострижа (давам да ми отрежат косата).

Обърнете внимание също и на lassen в значение мога. И така, мога/може по немски да се изрази по различни начини. Например, фразaта това устройство може да се ремонтира на немски може да се преведе така:

Man kann dieses Gerät reparieren.

Dieses Gerät lässt sich reparieren.

Dieses Gerät ist zu reparieren. (Това може да означава и трябва да се ремонтира.)

Dieses Gerät ist reparierbar.

Глаголите wissen, kennen

Немският глагол «wissen» може да се отнесе към групата на модалните глаголи и по функцията, която изпълнява в определени случаи, и според формообразуването. Образуването на неговите лични форми е аналогично на образуването на формите при модалните глаголи, например:

• Ich weiß, wer am Wettbewerb teilnimmt. – Аз знам кой взима участие в конкурса.
• Du weißt, wer am Wettbewerb teilnimmt. – Ти знаеш кой взима участие в конкурса.
• Er weiß, wer am Wettbewerb teilnimmt. – Той знае кой взима участие в конкурса.
• Wir wissen, wer am Wettbewerb teilnimmt. – Ние знаем кой взима участие в конкурса.
• Ihr wisst, wer am Wettbewerb teilnimmt. – Вие знаете кой взима участие в конкурса.
• Sie wissen, wer am Wettbewerb teilnimmt. – Те знаят кой взема участие в конкурса.

Значение «знам» има и глагола «kennen». Употребата на тези два глагола не е еднакво, например:

• Er weiß das. – Той знае това.
• Anna weiß, dass Peter unbedingt kommt. – Анна знае, че Петер обезателно идва/пристига.
• Sie kennen meine Nachbarn. – Те знаят моите съседи. = Те познават моите съседи.
• Monika kennt diese Bibliothek. – Моника знае тази библиотека. /Познава я/

Семантично глагола «kennen» означава «запознат/познавам/ съм с някой или нещо», при което се подразбира тук именно лично познанство с някой или нещо. При глаголът «wissen» се подразбира получаване на знание за нещо не чрез личен опит, а по други начини, напр.:

• Lothar kennt die Autobahn. – Лотар знае тази магистрала (т.е. лично е пътувал през нея).
• Lothar weiß die Autobahn. – Лотар знае тази магистрала. (например разгледал я е на картата).

Ако говорещия подчертава в своето изказване, че знае/познава нещо или някой, запознат е с нещо или някой, обикновено използва глагола «kennen». Ако той казва, че знае за нещо, то употребява глагола  «wissen», напр.:

• Barbara kennt ein schönes Restaurant nicht weit vom Zoo. – Барбара знае добър ресторант недалече от зоопарка.
• Barbara weiß viel Interessantes über dieses Restaurant. – Барбара знае (нещо) много интересно за този ресторант.
• Ihre Schwester weiß, wo sich das Besprechungszimmer befindet. – Нейната сестра знае къде се намира стаята за преговори.
• Unsere Kollegen wissen, wohin die Turbine geliefert wird. – Нашите колеги знаят къде ще бъде поставена турбината.
• Gabriela weiß, wann die Veranstaltung beginnt. – Габриела знае кога ще започне представлението.

Друго значение на глагола «wissen» е «в състояние съм, мога». В това си значение се явява синоним на глагола «können», напр.:

• Ihr Mann weiß über diese Geschichte zu erzählen. = Ihr Mann kann über diese Geschichte erzählen. – Нейният съпруг може да разскаже за тази история.

Модалните глаголи. Основни правила и полезни примери

❁ wollen = искам, искам да направя нещо
❁ müssen = трябва, длъжен съм, осъзната необходимост – имам нужда да (нямам избор)
❁ sollen = задължение по обстоятелства отвън: длъжен съм, трябва да (по препоръка)
❁ mögen = желая, искам, обичам (харесвам)
❁ dürfen = мога, в смисъл разрешено ми е
❁ können = мога (в състояние съм)

Понякога се употребяват без друг глагол: Können Sie Deutsch? – Говорите ли немски? Ich mag das! – Това ми харесва!

Пред инфинитива, след модален глагол, частицата zu не се се пише: Ich kann Deutsch sprechen. Er will nach Berlin fahren. Wir sollen den Text lesen.

Глаголът mögen често се употребява в комбинация с други глаголи:

Ich möchte Deutsch sprechen. – Искам да говоря на немски.
Du möchtest Arzt werden. – Ти искаш да станеш лекар.
Er möchte auch kommen. – Той също иска да дойде.

При отрицателен отговор на въпроси с глаголите müssen и sollen в отговора често се използва глагола brauchen (нуждая се), изискващ Akkusativ:
- Soll ich das tun? – Трябва ли да направя това?
- Nein, Sie brauchen das nicht! – Не, не ви е нужно!
wollen
1. Желание:
Ich will schlafen. – Искам да спя.
Wie Sie wollen. – Както желаете.

2. С допълнение или наречие (без втори глагол):
Wo willst du hin? – Къде отиваш?
Ich weiß nicht, was du willst. – Не знам какво искаш.

3. За изразяване на бъдеще време:
Wollen wir sehen, was daraus wird. – Ще видим какво ще излезе от това.

4. За изразяване на молба:
Wollen Sie mir bitte helfen! – Помогнете ми, моля!

5. Описателен инфинитив “Дайте/Нека”:
Wollen wir das vergessen! – Дайте / Нека да забравим това!
Wollen wir ins Kino gehen! – Дайте / Нека да отидем на кино!

6. С инфинитив I и II - съмнение в истиността на думите на говорещия:
Er will in China gewesen sein. – Той казва, че е бил в Китай.
Sie will nichts gewusst haben. – Тя твърди, че нищо не знае!

7. В съчетание с неодушевен подлог:
Es will regnen. – Вали дъжд.
Meine Beine wollen nicht mehr. – Краката ми не искат вече. / Краката ми отказват да ми служат.

8. Приканване, подбуда към действие:
Wollen wir gehen! – Нека да отидем!
Man wolle die Vorschrift genau beachten! – Да се спазва точно предписанието.

9. Категорично нареждане, заповед, заплаха (разг.):
Willst du wohl antworten! - Отговаряй!
Wollt ihr wohl antworten! - Отговаряйте!
müssen
1. Необходимост поради външни обстоятелства:
Ich muss nach Hause. – Трябва да се прибера в къщи.

2. Уверено предположение (понякога с отрицание):
Er muss im Urlaub sein. – Той вероятно е в отпуск.
Das muss nicht sein. – Не е задължително. / Не е необходимо.

3. Обосновано предположение (с Infinitiv II):
Sie muss sich gewundert haben. – Тя трябва (навярно) се е учудила.

4. Пожелание, предположение (в Konjunktiv II):
Geld müsste man haben. – Трябва да има пари.
So müsste es immer sein. – Така трябва да бъде винаги

5. С пряко допълнение (без Infinitiv на друг глагол):
Sie muss noch zum Arzt. – Тя още трябва да отиде на лекар.
Er hat zum Chef gemusst. – Той трябваше да отиде при шефа.
sollen
1. Задължение:
Sie sollen das nicht tun. – Вие не трябва да правите това.
Du sollst dich schämen. – Трябва да се срамуваш.

2. Препоръка (има избор):
Du sollst der Mutter helfen. – Трябва да помагаш на майка ти.

3. С пряко допълнение:
Du hast das nicht gesollt. – Не трябва да постъпваш така.

4. За изразяване на възможности, вероятности (често в конюнктив):
Sollte es so kommen, rufe mich. – Трябва ли да се идва, обади ми се.
Wenn Sie so entscheiden sollten. – Ако така прецените.
Wir sollten nicht mehr wiedersehen. – Ние вероятно повече няма да се видим.

5. За изразяване на неувереност в изказването по адрес на други лица:
Er soll nicht in Berlin sein. – Казват, че той не е в Берлин.
Sie soll verheiraten sein. – Казват, че тя се е омъжила.

haben
1. Като самостоятелен глагол:
Ich habe ein neues Buch. – Имам нова книга.

2. Като спомагателен глагол при Perfekt и Plusquamperfekt:
Ich habe mich sehr geärgert. – Аз много се разсърдих.
Nachdem wir die Arbeit begonnen hatten, wurde es klar, dass wir Hilfe brauchen. -
След като започнахме работа, стана ясно, че ни е нужна помощ.

3.В конструкцията haben + zu + Infinitiv (задължение, необходимост):
Du hattest diese Regel besonders zu beachten. – Трябва да обърнеш специално внимание на това правило.
mögen
1. Самостоятелно в значение: “обичам, чувствам благоразположение към някой или нещо”:

* Със съществителни и местоимения:
Ich mag dieses Essen nicht. – Не харесвам това ядене
Die beiden mögen sich (разг.). – Те се обичат
Ich mag ihn nicht. – Аз не го харесвам

* С инфинитив, в повечето случаи с отрицание:
Ich mag ihn nicht sehen. – Не искам да го видя

2. В Präteritum Konjunktiv изразява вежлива молба, желание:
Ich möchte Sie um dieses Buch bitten? – Искам да ви попитам за тази книга??
Ich möchte rauchen? – Може ли да запаля (да пуша)?

3. В значение „нека“ (с уклончиво значение; като пожелание, косвена покана или заповед, понякога и като заплаха):

Möge kommen, was da will. – Да става каквото ще
Er mag tun, was er will, nichts ist dem Bruder recht. – Той може да прави каквото иска, брат му винаги ще е недоволен / Каквото и да направи, брат му ще е недоволен.
Möge deine Reise glücklich verlaufen! – Леко /безопасно, щастливо/ пътуване!
Möge er doch kommen. – Нека дойде.
Möge er kommen! – Само да дойде! (заплаха)
Sag ihm, er möge (möchte разг.) bald nach Hause kommen. – Кажи му по-бързо да се прибира.

4. Изразяване на неуверено предположение:
Es mag sein. – Може би.
Еr mag schon gekommen sein. – Той може вече да е дошъл.
Wo mag er sein? – Къде може да е той?

Други примери:
Befehl: Er muss das tun. – Команда: Той трябва да направи това
Befehl durch eine andere Person: Er soll das tun. – Команда чрез друго лице: Той трябва да направи това.
Verbot: Er darf das nicht tun. – Забрана: Той не може да прави това.
Verbot durch eine andere Person: Er soll das nicht tun. – Забрана чрез друго лице: Той не трябва да прави това.
Unfähigkeit / keine Gelegenheit: Er kann das nicht tun. – Невъзможност: Той не може да направи това.
Fähigkeit / Gelegenheit: Er kann das tun. – Възможност: Той може да направи това.
Erlaubnis: Er darf das tun. – Разрешение: Той може да направи това.
Rat: Er sollte das tun. – Съвет: Той може да направи това.
Kein Befehl: Er muß das nicht tun. Er braucht das nicht zu tun. – Без заповед/команда: Той не бива да го прави. Той няма нужда да го прави.
Vermutungen - Предположения:
- unsicher: Er könnte das getan haben. – несигурност: Той би могъл да го направи.
- ziemlich sicher: Er dürfte das getan haben. – с голяма сигурност: Той е трябвало да го направи.
- ganz sicher: Er muß das getan haben. – сигурност: Той трябва да го направи.
Eine andere Person hat es gesagt: Er soll das getan haben. – Казано от друг човек: Трябваше да се направи това.