Инфинитивът в немския

Инфинитив – това е основната форма на глагола. В немският език съществуват 4 форми на инфинитива:

Infinitiv I Aktiv

Infinitiv I Passiv – образува се от партицип II на основния глагол + инфинитив I на спомагателния глагол werden.

Infinitiv II Aktiv – образува се от партицип II (причастие II) на основния глагол + инфинитив I на спомагателния глагол haben или sein.

Infinitiv II Passiv – опразува се от партицип II (причастия II) на основния глагол + инфинитив II на спомагателния глагол werden.

Инфинитивът се употребява като правило с частицата zu. В сложните инфинитивни форми частицата zu стои пре ифинитива на спомагателния глагол. При глаголите с отделяема приставка частицата zu стои между отделяемата приставка и корена

Инфинитивните конструкции се използват в изреченията във функцията си на обстоятелства. Те могат да стоят в началото, средата или края на изречението.

NB! – когато инфинитивната конструкция стои на първо място, веднага след нея стои изменяемата част на сказуемото, а след това подлога /обратен словоред/

um ... zu + Infinitiv – за да  + инфинитив

Er hat den Text zweimal gelesen, um ihn besser zu verstehen. – Той прочете два пъти текста, за да го разбере по-добре.

Um gesund zu bleiben, muss man Sport treiben. – За да останем здрави, трябва да се занимаваме със спорт.

(an)statt ... zu + Infinitiv - вместо да + инфинитив;

Anstatt mit der U-Bahn zu fahren, nahmen wir ein Taxi. - Вместо да отидем с метрото, ние взехме такси.

ohne ... zu + Infinitiv – без да + Infinitiv:

Er übersetzt den Text, ohne das Wörterbuch zu benutzen. – Той преведе текста, без да ползва речник.

Er geht zur Prüfung, ohne sich darauf vorbereitet zu haben. – Той отива на изпит, без да се е потготвил за него.

Конструкцията haben + zu + Infinitiv изразява задължение и има активно значение, т. е. Подлогът в такова изречение се явява изпълнител на действието. Тя може да се употребява във различни времеви форми, най-често се употребява в Präsens, Präteritum и Futurum I.

Конструкцията sein + zu + Infinitiv изразява задължение или възможност и има пасивно значение (т.е. подлогът се явява обект на действието). Употребява се във различни времена.