Правила за произнасяне в немския език

Много от съгласните в немския език се произнасят, като в другите езици. Такива обикновени съгласни са f, h, k, m, n, p, t, x.

Съгласните b, d, g също се произнасят без някакви особености, когато са в началото на думата или сричката. Когато обаче се намират в края на думата или сричката или пред t или st - се произнасят b като p, d като t и g като k. пр. grab (гра:п) Bad (ба:т) Tag (та:к) Когато g е част от наставката -ig, се произнася като х (-их), в думи като:

hastig (хастих), zwanzig (цванцих)

Немското l (л) се произнася меко, нещо подобно на нашето ль.

Немското r се произнася по два начина. Едното е така наречено увуларно r, т.е. произнася се чрез увулата. А другото се произнася с вибриране на езика.

Буквата j съответства на нашето й или ь. Пр. Jahr (йа:р)

Буквата ‘h’ (произнася се „ха“, като придихание) се чете като "х" само в началото на думата, иначе буквосъчетанието 'ch' се произнася като "х"-> z.B. das Haus <дас хаус>; hoch <хох> (това е пример и за двата случая), machen <махен>, haben <хабен>; В други думи тази буква служи за удължаване на гласната, нещо, което липсва в родния ни език-> z.B. wahrnehmen (възприемам, усещам със сетивата си) <ва:рне:мен> (двуеточието означава удължаване на гласната), die Wahrheit <ди: ва:рхайт>.

Буквосъчетанието ‚sch‘ се произнася „ш“-> z.B. die Schule <ди: шуле>, mischen (смесвам) <мишен>, НО буквата ‚s‘ в началото на думата пред съгласни като ‚p‘, ‚t‘ се произнася „ш/щ“-> z.B springen <шпринген>, stehen <ще:ен>, sprechen <шпрехен>, der Staub <дер щауб>.

Буквата ‚s‘ в началото на думата пред гласна се произнася „з“-> z.B. der Senf (горчица) <дер зенф>, sehen <зе:ен>, sauber <заубър>, die Sage (легенда, предание) <ди: заге>, НО когато в думите има ‚ss‘, то се произнася „с“-> vermissen (липсва ми нещо, някой) <фермисен), das Misstrauen (недоверие към някого, нещо) <мистрауен>. Буквата ‚ß‘ (есцет) се изписва след две гласни или дълга гласна и се произнася „с“-> z.B heißen <хайсен>, beißen (хапя; дъвча) <байсен>, die Maßnahme (мярка) <ди: ма:сна:ме>.

Буквата ‚w‘ („ве“) се произнася като „в“, а буквата ‚v‘ („фау“) като „ф“ в началото на думата, НО има изключения, разбира се -> z.B. werden <верден>, wieder <ви:дър>, wenn <вен>, NB! das Verb <дас верб> (защото не е немска дума :D), vertrauen <фертрауен>, vertragen <фертраген>, а за останалите случаи се използва ‚f’-> der Feind (враг) <дер файнд>, greifen <грайфен>, NB! der Vater <дер фатър>, der Vetter (братовчед) <дер фетер>. Буквата v:

• В думи от чужд произход се записва v и се чете “в”: Olive, violett,

November,

• В думи с немски произход v се чете “ф” : viel, vor, в представките ver-

и vor-, Vater, Vogel.

‚ei‘; ‚au‘; ‚ie‘ тези буквосъчетания се наричат дифтонги и се произнасят съответно <ай>, <ау> и последното е удължено „и“- <и:>. Примери: meisten <майстен>, die Haut (кожа) <ди: хаут>, gießen (сипвам, наливам) <ги:сен>.

Буквосъчетанието ‚chs‘ се произнася „кс“-> z.B. wachsen (раста, пораствам) <ваксен>

Правилото за произнасяне на кратки или дълги гласни е следното: две гласни, ‚h‘ след гласна, и буквосъчетанието ‚ie‘ означават ДЪЛГИ гласни -> z.B. das Haar (коса) <дас ха:р>,  der See (езеро) <дер зе:>, nehmen <не:мен>, wieder <ви:дър>; при натрупване на няколко съгласни след гласна, тя е КРАТКА -> z.B. der Adler (орел) <дер адлер>, der Strumpf (дълъг чорап) <дер щрумпф>.

Буквата ‚z‘ (цет) се произнася „ц“, а не „з“, както в английския език -> schwarz <шварц>, der Zauber <дер цаубър>, zehn <це:н>.

Буквата q винаги е в съчетание с буквата u (qu) и се произнасят като [кв]. пр. Qualität (квалитет) 

Буквата с съответства на българското [ц], когато е пред буквите [ä], [е] и [i]. пр. Cäsar (Цезар) Обаче пред други букви c се чете като [к].

пр. Computer (компютъ)

Съчетания от две гласни.

- ch - ползва се в началото на думата и в зависимост от думата се чете по няколко различни начина - като [к], [ш], [х] и [ч].

пр. Christ (крист), charmant (шармант), Chemie (хеми:), Chip (чип)

- gn - [гн], [г] се произнася леко пред [н]; по същия начин са: kn, ng, pf, ps.

- ph - чете се [ф] - Philosophie (философи:)

- th - чува се само [т], [х] е тихо - Thomas (Томас)

- zw - [цв] - zwingen (цвинген)

За някои звуци има съчетания от букви:

• sch за “ш”: Schuhe, schon,

• tsch за „ч“: Deutsch, tschüss,

• sp за “шп”: sprechen, spielen - само в началото на

думата,

• st за „щ“: Stunde - само в началото на думата.

В немалък брой думи звукът не съвпада с буквата: В думата Tag се чува

[так], но се пише g, защото в множествено число се чува звучната съгласна “g“: Tage [таге]. Това е т.нар. морфологичен принцип, според който в сродни думи се пише една и съща буква: Tag – täglich – Tage.

ä, ö, ü (обозначават се: а-умлаут, о-умлаут, у-умлаут)

• ä се чете като [е] в думи, които са свързани с думи, в които има “а”,

напр. Tag ñ täglich.

• ö [oe] не се покрива напълно с българското “йо” – устните се нагласят

за произнасяне на “о” и се казва “е”: hören, lösen.

• ü [ю]: üben, lügen, Hügel.