Формиране на въпросително изречение

В немския език въпрос може да се зададе по четири различни начина:

1. Общ въпрос.
2. Допълнителен въпрос.
3. Алтернативен въпрос.
4. Комбинация от въпроси.

1. Общия въпрос е обикновен въпрос без въпросителна дума.
Например „Ти идваш ли?” – (питащия се интересува само от действието, а не „къде”, „кога” и „защо” идва човекът). „Това стол ли е?” - ( а не "какъв" е този стол)

Като подсказка може да се използва това, че на тези въпроси можеш да отговориш само с „да” или „не”. Но, като правило, ние рядко отговаряме кратко, а се стараем д дадем възможно най-пълен отговор. В случая, когато имаме въпрос без въпросителна дума, словореда е доволно прост: сказуемо – подлог – останалите части на изречението.

Gest du?
Ist das ein Tisch?
Ist ein Tisch schön?

Ако си имаме работа със съставно сказуемо, то изменяемата част Verb 1се поставя на първо място, а неизменяемата Verb 2 – в края на изречението. Например:
Kann ich heute arbeiten?
Habe ich heute gearbeitet?
Werde ich morgen arbeiten?
Habe ich viel zu tun?
Stehe ich mit ihm in Verbindung?
Mache ich di Augen auf?

Ако в изречението има отрицание на действието, то nicht се поставя в:
- в края (в случай с един глагол)
- пред Verb 2 (в случай на съставно сказуемо).

Извод: Формирането на въпроса не влияе на положението на отрицателната частица!
Ich gehe nicht. - Gehst du nicht?

2. Допълнителния въпрос, съдържа в себе си допълнение, уточнение и по-подробна информация. Т. е. "кой", "какво", "защо", "къде" и т. н. . Това е просто въпрос с въпросителна дума, и на него не можеш да отговориш просто с да или не.

Въпросителните думи започват с буквата W и в неския се наричат W-думи. Словореда е следни: Въпросителна дума --> 1 място, глагол --> 2 място, подлог --> 3 място, и след това всичко останало.
Ако в изречението има съставно сказуемо, то въпросителната дума ще бъде на първо място, Verb 1 – на второ, подлог - на трето, а Verb 2 – в края на изречението.
Например: Wie kann ich heute arbeiten?

3. Трети вариант – алтернативен въпрос.
Такива въпроси изглеждат по следния начин, например:
Ти отиваш, нали така?Това е масата, нали? Аз ще ходя ли на разходка или не?

Тези въпроси се изразяват чрез съюза "или" – ODER. ODER може да се използва в средата на изречението за съединяване на въпросите, например: Gehst du spazieren oder gehst du nicht? – Ти отиваш ли на разходка или не отиваш?; така и в края на изречението. При това ODER не влияе на словореда във въпроса (той се отделя със запетая и стои в края на изречението):
Gehst du spazieren, oder? – Отиваш да се разхождаш или?
Ist das ein Tisch, oder? – Маса ли това или?

Трябва да се отбележи, че тази форма на задаване на въпрос е много разпостранена в разговорната реч.

4. И накрая, вариант на въпросително изречение, в което са съчетани няколко въпроса, например:
Можете ли да ми кажете, колко е часът?

В този случай, във всеки от въпросите словореда се определя отделно, а след това те се свързват чрез запетая (при това в косвения въпрос глагола отива на последно място):

Könnten Sie bitte sagen? + Wie spät ist es? = Könnten Sie bitte sagen, wie spät es ist?
________________________________________

Изводи:
1. В зависимост от контекста въпросителните изречения могат да съдържат въпросителна дума или не.

2. Ако има въпросителна дума , то словореда е следния W-дума, глагол, подлог, ...?

3. Ако няма въпросителна дума, то словореда : Сказуемо, подлог, … ?

4. Ако към общия въпрос (без W-дума) ODER в края, та се получава т. нар. Алтернативен въпрос.

5. Словореда във въпросителното изречение никак не влияе на отрицанието на действието (на мястото на nicht в изречението).