Отрицанието в немския език често се изразява чрез частицата
"nicht". Тази частица може да се ползва както в цяло изречение, за да
го направи отрицателно, така и в отделни изрази.
В изречението "nicht" винаги стои след:
- след спрегнатата форма на глагола,
- след съществително име, което е директен или индиректен обект в изречението,
- след местоимение, което е директен или индиректен обект в изречението,
- и след наречие за време.
- след спрегнатата форма на глагола,
- след съществително име, което е директен или индиректен обект в изречението,
- след местоимение, което е директен или индиректен обект в изречението,
- и след наречие за време.
Възможни конструкции на изреченията и мястото на "nicht"
в тях:
Подлог + сказуемо.
пр. Sie liest. -> Sie liest nicht.
пр. Sie liest. -> Sie liest nicht.
Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или
местоимение).
пр. Wir freuten uns. -> Wir freuten uns nicht.
пр. Wir freuten uns. -> Wir freuten uns nicht.
Подлог + сказуемо + директен обект (съществително име или
местоимение) + индиректен обект (съществително име или местоимение).
пр. Sie gab es dem Kind. -> Sie gab es dem Kind nicht.
пр. Sie gab es dem Kind. -> Sie gab es dem Kind nicht.
Подлог + сказуемо + индиректен обект (съществително име или
местоимение) + директен обект (съществително име или местоимение).
пр. Ich gab dem Jungen die Birne. -> Ich gab dem Jungen die Birne nicht.
пр. Ich gab dem Jungen die Birne. -> Ich gab dem Jungen die Birne nicht.
5. Подлог + сказуемо + обект + наречие за време.
пр. Er besuchte uns heute. -> Er besuchte uns heute nicht.
пр. Er besuchte uns heute. -> Er besuchte uns heute nicht.
В изречението "nicht" винаги стои пред:
- предикатни прилагателни и съществителни имена,
- делими представки,
- непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими инфинитиви, двойни инфинитиви),
- наречия (с изключение на тези за време),
- фраза, съдържаща предлог.
Пред предикатни прилагателни и съществителни имена.
пр. Er ist krank. -> Er ist nicht krank.
Das sind meine Kinder. -> Das sind nicht meine Kinder.
пр. Er ist krank. -> Er ist nicht krank.
Das sind meine Kinder. -> Das sind nicht meine Kinder.
Пред делими представки на глаголите.
пр. Das Flugzeug flog ab. -> Das Flugzeug flog nicht ab.
пр. Das Flugzeug flog ab. -> Das Flugzeug flog nicht ab.
Пред непроменяеми глаголни форми (минало причастие, зависими
инфинитиви, двойни инфинитиви).
пр. Sie sind gefahren. -> Sie sind nicht gefahren.
Wir hören sie lachen. -> Wir hören sie nicht lachen.
Ich darf kommen. -> Ich darf nicht kommen.
Ich hoffe, es zu sehen. -> Ich hoffe, es nicht zu sehen.
Er hat es machen wollen. -> Er hat es nicht machen wollen.
пр. Sie sind gefahren. -> Sie sind nicht gefahren.
Wir hören sie lachen. -> Wir hören sie nicht lachen.
Ich darf kommen. -> Ich darf nicht kommen.
Ich hoffe, es zu sehen. -> Ich hoffe, es nicht zu sehen.
Er hat es machen wollen. -> Er hat es nicht machen wollen.
Пред наречие за време или пред фраза, съдържаща предлог.
пр. Er wohnte hier. -> Er wohnte nicht hier.
Wir sind im Wohnzimmer. -> Wir sind nicht im Wohnzimmer.
Ich freue mich darauf. -> Ich freue mich nicht darauf.
пр. Er wohnte hier. -> Er wohnte nicht hier.
Wir sind im Wohnzimmer. -> Wir sind nicht im Wohnzimmer.
Ich freue mich darauf. -> Ich freue mich nicht darauf.
Когато в едно изречение имаме минало причастие и наречие за
време или фраза, съдържаща предлог, "nicht" застава пред наречието
или предлога.
пр. Ich habe im Sand gelegen. -> Ich habe nicht im Sand gelegen.
Sie hat dort gespielt. -> Sie hat nicht dort gespielt.
пр. Ich habe im Sand gelegen. -> Ich habe nicht im Sand gelegen.
Sie hat dort gespielt. -> Sie hat nicht dort gespielt.
"Nicht" в подчинени изречения
Както вече знаем в подчиненото изречение глагола е на последно място. Частицата "nicht" трябва да застане пред глагола или пред глаголната комбинация.
пр. Ich weiß, daß er arbeitet. -> Ich weiß, daß er nicht arbeitet.
Употреба на "nicht" заедно с "sondern" (но,
вместо това)
Когато ползваме "nicht", за да направим едно сложно изречение отрицателно, ние го поставяме пред елемента от изречението, който "nicht" трябва да направи отрицателен. В този случай обикновено първото просто изречение, в което има "nicht" е следвано от просто изречение, което започва с "sondern". Простото изречение с "sondern" се ползва, за да се покаже контраст с твърдението в първото просто изречение. Обърнете внимание, че елементите, които се ползват в първото просто изречение, където имаме "nicht", не се ползват повторно и във второто, където е "sondern". В българския език тези елементи се повтарят.
пр. Er hat nicht sie besucht, sondern ihre Schwester. (Той не я посети, но посети нейната сестра.)
Забележка: В примера на немски език "hat besucht" се ползва само в първото просто изречение, а в българския превод "посети" го има и в двете изречения.
Когато ползваме "nicht", за да направим едно сложно изречение отрицателно, ние го поставяме пред елемента от изречението, който "nicht" трябва да направи отрицателен. В този случай обикновено първото просто изречение, в което има "nicht" е следвано от просто изречение, което започва с "sondern". Простото изречение с "sondern" се ползва, за да се покаже контраст с твърдението в първото просто изречение. Обърнете внимание, че елементите, които се ползват в първото просто изречение, където имаме "nicht", не се ползват повторно и във второто, където е "sondern". В българския език тези елементи се повтарят.
пр. Er hat nicht sie besucht, sondern ihre Schwester. (Той не я посети, но посети нейната сестра.)
Забележка: В примера на немски език "hat besucht" се ползва само в първото просто изречение, а в българския превод "посети" го има и в двете изречения.
"Nicht" във въпросителни изречения
Правилата за поставянето на "nicht" във въпросителни изречения съвпадат с правилата за поставянето му във отрицателните изречения.
пр. Arbeitest du? -> Arbeitest du nicht?
Gehst du mit? -> Gehst du nicht mit?
Hast du ihn dort kennengelernt? -> Hast du ihn nicht dort kennengelernt?
Правилата за поставянето на "nicht" във въпросителни изречения съвпадат с правилата за поставянето му във отрицателните изречения.
пр. Arbeitest du? -> Arbeitest du nicht?
Gehst du mit? -> Gehst du nicht mit?
Hast du ihn dort kennengelernt? -> Hast du ihn nicht dort kennengelernt?
Как да отговоряме на положителни и на отрицателни въпроси?
Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор също е
положителен, ползваме частицата "ja" (да).
пр. Fährst du nach Hause? - Ja, ich fahre nach Hause.
пр. Fährst du nach Hause? - Ja, ich fahre nach Hause.
Когато имаме зададен положителен въпрос, чийто отговор е
отрицателен, ползваме частицата "nein" в началото на изречението и
частицата "nicht" след глагола в изречението.
пр. Fährst du nach Hause? - Nein, ich fahre nicht nach Hause.
пр. Fährst du nach Hause? - Nein, ich fahre nicht nach Hause.
Когато имаме отрицателен въпрос и отговора е положителен,
ползваме "doch" (о, да, напротив) вместо "ja".
пр. Fährst du nicht nach Hause? - Doch, ich fahre nach Hause.
пр. Fährst du nicht nach Hause? - Doch, ich fahre nach Hause.
Отрицателна форма на глагола "brauchen"
Отрицателната форма на "brauchen" се образува от
"brauchen+nicht zu" и се ползва със значение "не трябва, не е
нужно, не е необходимо", като противоположно на müssen (трябва).
пр. Muß er hier bleiben? - Nein, er braucht nicht hier zu bleiben.
(Той трябва ли да остане тук? - Не, не е нужно той да остава тук.)
пр. Muß er hier bleiben? - Nein, er braucht nicht hier zu bleiben.
(Той трябва ли да остане тук? - Не, не е нужно той да остава тук.)
Други отрицателни думи
За тях важат същите правила като за "nicht". Думите са
следните:
gar nicht - съвсем не
пр. Das ist gar nicht teuer. (Това съвсем не е скъпо.)
пр. Das ist gar nicht teuer. (Това съвсем не е скъпо.)
nicht mehr - вече не
пр. Er wohnen nicht mehr hier. (Той вече не живее тук.)
пр. Er wohnen nicht mehr hier. (Той вече не живее тук.)
nie - никога
пр. Er hilft uns nie. (Той никога не ни помага.)
пр. Er hilft uns nie. (Той никога не ни помага.)
noch nicht - още не, все още не
пр. Wir haben uns noch nicht umgezogen. (Ние още не сме се преоблекли.)
пр. Wir haben uns noch nicht umgezogen. (Ние още не сме се преоблекли.)
noch nie - никога повече
пр. Wir waren noch nie dort. (Ние повече никога не бяхме там.)
пр. Wir waren noch nie dort. (Ние повече никога не бяхме там.)
Частицата "kein-"
Частицата "kein-" стои пред съществително, което е
обект в изречението. Ползва се когато съществителното в положително изречение
има или няма неопределителен член (ein, eine). Наставката на "kein-"
е същата като на неопределителния член.
пр. Er hat einen Bruder. -> Er hat keinen Bruder.
Wir trinken Milch. -> Er hat keine Milch.
пр. Er hat einen Bruder. -> Er hat keinen Bruder.
Wir trinken Milch. -> Er hat keine Milch.
Когато пред съществителното в положителното изречение има
определителен член (der, die, das) или пред него има показателно или
притежателно местоимение (dies-, mein-, dein-), за да стане отрицателно
изречението се ползва отрицателната частица "nicht".
пр. Dieses Bier schmecht gut. -> Dieses Bier schmeckt nicht gut.
Meine Tochter ist hier. -> Meine Tochter ist nicht hier.
Der Hund bellt. -> Der Hund nicht bellt.
пр. Dieses Bier schmecht gut. -> Dieses Bier schmeckt nicht gut.
Meine Tochter ist hier. -> Meine Tochter ist nicht hier.
Der Hund bellt. -> Der Hund nicht bellt.
Местоименията "nichts" (нищо) и "niemand" (никой, никого)
Те се ползват само за единствено число. За "nichts" няма окончания според рода и числото, а за "niemand" не се изисква окончание, освен в някои случаи (пр. Ich habe niemanden gesehen.). След "nichts" може да има прилагателно, което се ползва като съществително в среден род.
пр. Er hat nichts gekauft. (Той не е купил нищо.)
Er gab mir nichts Kostbares. (Той не ми даде нищо стойностно.)
Ich kenne niemand. (Аз не познавам никого.)