Словоред Wortstellung

В немския език има четири типа изречения, като всяко едно от тях си има специфичен словоред. Тези четири типа изречения са:
- изказване (положително или отрицателно разказно изречение);
- въпросително изречение;
- заповед (императив);
- възклицание.

І. Прости изречния

1. Изказване
Има два вида словоред: нормален и обърнат.

Нормален словоред
Изречението има следната структура:
подлог + сказуемо + останалата част от изречението

Нормален словоред за простите времена - В изказванията в сегашно просто и минало просто време глаголът (сказуемото) е на второ място, като пред него е подлогът, а след него са обектите и другите части на изречението. Подлогът може да бъде съществително име, местоимение или фраза със съществително. Думи като "ja", "nein", "danke", "doch" не оказват влияние на словореда.
пр. Der Mann ist unserer Lehrer.
Ja, meine kleine Bruder gab ihm das Buch.

Нормален словоред за перфектните времена и за зависими инфинитиви - Когато имаме сегашно перфектно, минало перфектно време и бъдеще перфектно, а също когато имаме изречение със зависим инфинитив (изречения с глаголи като helfen, horen и т.н. и модални глаголи), за сказуемо се ползва помощния или модалния глагол, който застава на второ място в изречението, а главния глагол (инфинитив, двоен инфинитив и минало причастие) се нарежда на последно място след всички части на изречението.
пр. Meine Eltern wollten sich einen Ofen kaufen.
Seine Schwester hat ihm gestern das Buch gekauft. 

Делими представки:
При изреченията в прости времена делимата представка застава в края на изречението.
пр. Die Studenten kamen mit dem Zug an.

При изречения, в които глаголното време е перфектно, на второ място е помощния или модалния глагол, а на последно място е глагола с делимата представка, която в случая не се отделя от него. При миналите причастия, които имат представка ge- се получава следното: първо е представката на глагола, след това ge- и накрая е главната част на глагола.
пр. Der Junge ist gestern abend weggelaufen.
Er wird bald heimgehen.
Ich habe das Geschenk aufmachen durfen.

Обърнат словоред
В немския език съществува и така наречения обратен словоред. При него сказуемото си остава на второ място или на второ и последно за перфектните времена и за зависимите инфинитиви, но подлогът вече не е на първо място, а застава след сказуемото. На първо място застава останалата част на изречението, най-често това е обекта на изречението. Тази част, която застава на първо място може да е с всякаква дължина и да се състои само от една дума или да е цял израз.
пр. Vor zwei Tagen reiste mein Freund nach Indien.
Nach dem Essen will sie abfahren.
Dadurch wollte er viel Geld gewinnen.

2. Въпросително изречение

Специфични въпроси
Това са въпросите, които задаваме, за да получим специфична информация. Ползват се въпросителни думи като: "Wann?", " Warum?", "Wo?", "Wie?", "Wovon?", "Wieso?", "Um wieviel Uhr?".
Тук словореда е следният:
въпросителна дума + сказуемо + подлог + останалата част от изречението

пр. Wann hat das Konzert begonnen?
Wohin habt ihr es gelegt?

Вариации в позицията на подлога във въпросителното изречение
В изреченията, в които имаме обърнат словоред, както е във въпросителните изречения, подлогът може и да бъде не след сказуемото, както е по принцип, а след местоимение, т.е. местоимението застава между сказуемото и подлога. Това местоимение може да бъде в дателен или винителен падеж или да е възвратно местоимение. Когато обаче самият подлог е местоимение, тогава този вариант не се ползва, т.е. местоимението във винителен или дателен падеж или възвратното местоимение застават винаги след подлога и не могат да се пред него.

пр. Wo hat dich Mark kennengelernt? или Wo hat Mark dich kennengelernt?
но: Wo hat er dich kennengelernt?

Общи въпроси
Общите въпроси са тези въпроси, на които се отговаря с да или не. При тях не се ползва въпросителна дума, а само се разместват местата на подлога и сказуемото. Сказуемото застава на първо място, а подлога на второ. Такива изречения на български език се превеждат с частицата "ли". В немския език такава частица няма.
Схемата на словореда е следната:
сказуемо + подлог + останалата част от изречението ?
Когато сказуемото се състои от два или повече глагола, като е при перфектните времена или зависимите инфинитиви, помощния или модалния глагол е на първо място, а главния глагол отива в края на изречението.

пр. Kennst du meine Freundin?
Hat er es nehmen dürfen?
Wirst du ihn dort treffen?
Kommt er bald heim?

Тук също има вариант, когато имаме обект, който е местоимение в дателен или винителен падеж или е възвратно местоимение, то да застава пред подлога.

пр. Hat ihn dein Bruder gesehen? или Hat dein Bruder ihn gesehen?

3. Заповед

В този тип изречение сказуемото е винаги на първо място и накрая слагаме удивителен знак. То се ползва, за да се издаде заповед или да се отправи молба (+ bitte).

Когато заповедта се отнася за второ лице, единствено число (du), глаголът няма наставка, а подлог не се ползва. Ако имаме делима представка, тя отива в края на изречението.
пр. Geh hinter Haus! (Излез от къщата!)

Когато се отнася за второ лице, множествено число (ihr), глаголът получава наставка -t и също не се ползва подлог в изречението. Делимата представка отива в края на изречението.
пр. Steht bitte auf! (Моля, станете!)
Macht auf! (Отворете!)

Когато оправяме заповед или молба към второ лице, уважителна форма (Sie - Вие), глаголът е с наставка -en и ползваме подлог "Sie". Ако има делима представка, тя отива в края на изречението.
пр. Setzen Sie sich bitte! - Седнете, моля
Bitte fahren Sie bald ab! - Тръгвайте по скоро, моля

Можем да ползваме заповедната форма и за първо лице, множествено число (wir), за да направим предложение за нещо. Глаголът е с наставка -en и се ползва подлог "wir". Ако има делима представка тя отива в края на изречението. Такова изречение на български език може да се преведе с думата "нека" в началото.
пр. Fahren wir mit dem Motorrad! (Нека се повозим с мотоциклета!)

4. Възклицание

Чрез този тип изречения показваме учудване, възхита, изненада, яд и други видове емоции. Те са кратки изречения и съдържат думи като "was" и "wie".
пр. Was für ein braves Mädchen! (Какво добро момиче!)
Sowas ärgerliches! (Колко досадно!)
Wie lieb von dich! (Колко мило от твоя страна!)

II. Сложни изречения

1. Сложно изречение, състоящо се от две обикновени прости изречения, свързани със съюзна дума
При тези изречения словореда е със следната схема:
(първо изр.) подлог + сказуемо + друга част + съюзна дума + (второ изр.) подлог + сказуемо + друга част
Обикновено пред съюзната дума има запетайка.
пр. Er singt Lieder, und ich spielle Gitarre.

Когато подлогът е един и същи и за двете прости изречения, тогава не се ползва запетайка пред съюзната дума и във второто изречение подлога не се ползва.
пр. Er singt Lieder und spielt die Gitarre.

Съюзни думи, които свързват две прости изречения

aber - но
пр. Er mußte hier bleiben, aber ich dürfte ins Kno gehen.
(Той трябваше да остане тук, но аз можех да отида на кино.)

denn - защото, понеже, тъй като
пр. Sie geht nicht mit, denn sie ist krank.
(Тя не дойде с нас, защото е болна.)

oder - или
пр. Sag ihm die Wahrheit, oder er wird sie von mir hören.
(Кажи му истината или той ще я чуе от мен.)

sondern - но, вместо това
Този съюз се ползва в просто изречение, което следва след негативно просто изречение в състава на сложното изречение.
пр. Sie fuhr nicht in die Stadt, sondern sie blieb zu Hause.
(Тя не отиде в града, а вместо това остана вкъщи.)

und - и
пр. Ich habe im Gras gelegen, und er hat gearbeitet.
(Аз лежах в тревата, а той работеше.) smile emoticon

2. Подчинени изречения
Това са сложни изречения, в които едното просто изречение е подчинено на другото и не може да съществува отделно от него. При тях сказуемото отива на последно място, а в началото им е съюз като "weil", "da?" и други, а пред съюза има запетайка.
Има два начина на подреждане на тези изречения:
- първи начин - когато първо е главното изречение, а след него е подчиненото.
пр. Er weiß, daß ich zu Hause bin. (Той знае, че съм си вкъщи.)
- втори начин - когато първо е подчиненото изречение, а след него е главното.
пр. Weil ich mich nicht gut fühle, bin ich heute zu Hause bleiben.
(Понеже не се чувствам добре, си останах вкъщи.)

Съюзи, които се ползват в подчинените изречения

als - когато
пр. Als er ins Zimmer kam, standen alle auf.
(Когато той влезе в стаята, всички станаха.)

als ob - сякаш, като да
пр. Sie steht aus, als ob sie krank gewesen ware.
(Тя изглеждаше така сякаш беше болна.)

bevor - преди
пр. Bevor du ins Kino gehst, mußt du mir noch helfen.
(Преди да отидеш на кино трябва да ми помогнеш.)

bis - преди
пр. Ich arbeitete, bis ich mude wurde.
(Аз работих преди да се уморя.)

da - тъй като, понеже
пр. Ich mußte warten, da sie noch nicht angezogen war.
(Аз трябваше да почакам, защото тя още не беше облечена.) smile emoticon

daß - че
пр. Ich weiß, daß er einen Hund hat.
(Аз знам, че той има куче.)

je... desto - колкото по... толкова по...
Този съюз се ползва за сравнение и подчиненото изречение е това с "je".
пр. Je mehr er Klavier spielt, desto weniger Fehler macht er.
(Колкото повече свири той на пиано, толкова по-малко грешки прави.)

nachdem - след като
пр. Er grußte mich, nachdem ich ihn gegrußt hatte.
(Той ме поздрави, след като аз го поздравих.)

ob - дали
пр. Sie wollen wissen, ob sie rauchen dürfen.
(Тя искаше да знае дали може да пише.)

obwohl - макар че, въпреки че
пр. Er ging, obwohl er sein Vater verbotten hatte.
(Той отиде, въпреки че неговия баща му беше забранил.)

seit, seitdem - откакто, откогато
пр. Seitdem wir weniger Geld haben, bleiben wir ofters zu Hause.
(Откакто имаме по-малко пари, си оставаме по-често вкъщи.)

wahrend - докато
пр. Ich arbeitete, wahrend er einen Roman las.
(Аз работех, докато той четеше роман.)

weil - защото
пр. Ich konnte nichts kaufen, weil ich kein Geld hatte.
(Не можех да купя нищо, защото нямах пари.)

wenn - когато
пр. Wenn er nach Hause kommt, gehen wir ins Theater.
(Когато той се прибере вкъщи, ние може да отидем на театър.)

Употреба на "als", "wenn" и "wann"
И трите думи се превеждат "когато", но при употребата им в сложни изречения всяка има различно значение според случая на употреба и не са взаимозаменяеми.

"Als" се ползва, когато говорим за единично минало действие. Ползва се със следните времена: минало просто, сегашно перфектно и минало перфектно време.
пр. Ich freute mich, als er die Goldmedaille gewann.
(Зарадвах се, когато той спечели златен медал.)

"Wenn" се ползва в условни изречения и придобива смисъла на "ако". Ползва се и със сегашно време със значение за бъдеще време.
пр. Wenn ich Zeit hatte, wurde ich schwimmen gehen.
(Ако имах време, бих отишъл да поплувам.)
Ich gehe schwimmen, wenn es hei? wird.
(Ще отида да плувам, когато стане топло.)
"Wenn" може да се ползва и с минало просто време. Тогава думата придобива смисъл на "всеки път, когато и да е".
пр. Wenn er hier war, gingen wir spazieren.
(Всеки път когато той е бил тук, ние ходехме на разходка.)

"Wann" е въпросителна дума, която се ползва със смисъл на "кога" в преки и непреки въпроси.
пр. Wann erwartest du ihn? (Кога го очакваш?)
Weißt du, wann sie kommt? (Знаеш ли кога ще дойде тя?)

Подчинени изречения, започващи с въпросителна дума
Подчинените изречения могат да започват и с въпросителни думи като например "was", "wann" или с относително местоимение (der, den, dem, die и т.н.). При тях словореда е същия като при другите подчинени изречения, т.е. спрегаемия глагол е на последно място.
пр. Dort steht der Student, den ich in Paris kennengelernt habe.
(Там стои студентът, с който се запознах в Париж.)
Ich mochte wissen, wieviel du davon gerunken hast.

Подчинени изречения с "haben"/"werden" и двоен инфинитив
Когато имаме двоен инфинитив в подчиненото изречение и спрегаемия глагол е някой от помощните глаголи "haben" или "werden", то тогава спрегаемия глагол не е на последно място, а застава пред двойния инфинитив, който е в края на изречението.
пр. Ich freute mich, weil er hat kommen konnen.
(Аз се зарадвах, че той можа да дойде.)

Подчинени и условни изречения, при които първо е подчиненото, а после главното изречение
В този случай главното изречение започва със спрегаемия глагол (сказуемото).
пр. Wenn ich Zeit hatte, besuchte ich sie.
(Ако имах време, щях да я посетя.)
Weil sie krank war, kam sie nicht.
(Тя не дойде, защото беше болна./Поради това, че беше болна, тя не дойде.)

3. Условни изречения

Всяко условно изречение, което отговаря на реалността или е обратно на реалността, започва с "wenn" или със спрегаемия глагол. Когато спрегаемия глагол е на първа позиция, ако има инфинитив, минало причастие или делима представка, то те отиват в края на простото изречение.
пр. Wenn er nach Hause kame, ware ich froh.
(Ако той се беше прибрал вкъщи, щях да бъда щастлив.)
Kame er nach hause, ware ich froh.
(Ако той се беше прибрал вкъщи, щях да бъда щастлив.)
Wenn sie abfahren will, rufe ich das Taxi.
(Ако тя иска да си тръгне, бих се обадил за такси.)
Will sie abfahren, rufe ich das Taxi.
(Ако тя иска да си тръгне, бих се обадил за такси.)

III. Позиция на обектите в изречението

Когато имаме два обекта в изречението има две основни правила за мястото му в изречението:

1. Обект, който е съществително и е дателен падеж винаги е пред обект, който е съществително и е във винителен падеж.
пр. Der Professor erklarte den Studenten das Problem.

2. Обект, който е местоимение винаги е пред обект, който е съществително име, независимо от случая.
пр. Sie kauft ihm das Auto.

3. Обект, който е местоимение и е във винителен падеж винаги застава пред обект, който е местоимение и е в дателен падеж. 
пр. Wir bestellen es uns.

4. Когато обекта е местоимение, той може да е пред или зад подлог, който е съществително име и не е на първа позиция в изречението.
пр. Ich glaube, da? ihn der Lehrer gesehen hat.
Er wei?, warum Emma mir das Geschenk gegeben hat
Kann dir der Junge helfen?
Hat das Madchen sich verletzt?

IV. Мястото на наречието в изречението

1. Наречието винаги е след обект, който е местоимение.
пр. Ich habe es ihr gestern gebracht.

2. Наречието може да е пред или след обект, който е съществително име.
пр. Ich weiß, daß du deinem Freund gestern geschrieben hast.
Ich weiß, daß du gestern deinem Freund geschrieben hast.

3. Ако ползваме повече от едно наречие или фраза с наречие в едно изречение, реда е следния: първо е наречието за време, след това наречие за начин и накрая е наречие за място.
пр. Ich bin um acht Uhr mit dem Zug nach Bohn gefahren.

4. Ако има няколко наречия за време, започваме с най-голямото като обем и след това са по-специфичните.
пр. Er ist gestern vormittag um Elf Uhr gekommen.
(Той дойде вчера преди обяд в 11 ч.)